Помощ за тема!!!

[RafaeLNadaL]

Образът на Полковника в "Крадеца на праскови"

Трябва ми за утре ако може някой да помогне ще съм ацки благодарен :(

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

Опишете всеки от героите-Елисавета,Иво и полковника

Крадецът на праскови" е творба,представяща една любов и
преградите пред нея.Героите в творбата показват,че може да съществува една невъзможна любов по време на война.Елисавета и
Иво изграждат една духовна връзка помежду си,преодоляваща всички
пречки.Елисавета е красива жена,на средна възраст,която заради
патриархалния морал на който е възпитана,се омъжва за полковника, за да си осигури материална сигурност.Патриархалният морал налага
отказ от удоволствията на живота-един традиционен начин на живот,
лишен от емоции и любов.Лиза е откъсната от света,ограничена в
еднообразието,лишена от всякакви емоции и близост в брака си.Тя е
бездетна,което допринася за нейната малоценност,самота и емоционална незадоволеност.За нея е непознато чувството любов,тя е лишенаот свободата си-физически.За жена като Елисавета,в нейното поло-
жение е нормално да се поддава на старостта,заради това,че жената
има нужда да знае,да й казват,че е обичана,защото има ли смисъл
да живее иначе?!Трябва да има причина,стимул,който да придава
смисъл на живота й.Аз подкрепям постъпката на Елисавета.Тя се е
омъжила,подтикната от моралните ценности,на които е възпитана.
Затова тя започва връзка с Иво,защото тази тръпка,която се появява
и това,което изпитва е непознато за нея.Това,че той идва заради
нея,засилва тръпката и желанието,изкушението да бъде с него.
Смятам,че след всички лишения,тя заслужава нещо по-различно,което да предаде някакво разнообразие в ежедневието й.Иво олицетворение на борбения човек,който не се предава въпреки обстоятелствата,на който е подложен.Той е запазил духа си,младостта си,за разлика от Елисавета преди да го срещне,и най-вече желанието за живот и наслада от удоволствията,макар и изричайки се на опастност(връзката с Лиза).
Той притежава това,което липсва на полковника и с това привлича
Елисавета.Притежава способността да прави Елисавета щастлива,да и показва любовта си,да я кара да се чувства обичана и желана,и я
въвежда в света на мечтите,да разкрива това в нея,на което не е
смятала,че е способна(самоувереността й).
Полковника е строг човек,с избухлив характер,за който основното е
работата му и всичко свързано с нея.Можем да го дадем за пример
като държание на военен и истински патриот.Но като съпруг,той е неспособен.Той не умее да прави жена си щастлива,не умее да се
държи съпружески,не показва никаква близост и чувства кум нея.
Пренебрегва я,поставяйки своите интереси над нея и въвличайки я в
проблемите си,той унищожава нейното самочувствие и прави така,че
тя да се чувства стара.
Творбата ни показва,че в един свят обхванат от предразсъдъци,може
да просъществува любов,която да преодолее всички пречки.

[krisi_bep]

[color=indigo][b]Осакатеното тяло на полковника е своебразен символ на мрачното време на войната. Неговият образ е и смешен, и жалъл с изкуственото си достолепие, и трагичен в своята обреченост. Застаряващият офицер предизвиква страх, изразен чрез детайл от неговата външност: "Тоя албатрос придаваше на главата му израз на рис." Той е хищник и едновременнто с това жертва на своето хищничество и на времето, което го е създало. Полковникът е душевно сломен и все по-животинска става омразата му към сръбските военопленници. А в озлоблението си отмъщава на невинни хора. Родолюбив,честен и почтен, но въпреки това надменен, той носи всичко негативно, което войната изгражда у него и хората. Човек научил се да мрази, за него пленниците са презрени същества, незаслужаващи да живеят.Отношението му към тях се определя от възникналата националнополит ическа омраза, която войната изисква от хората, за да съществува. До такава степен тя го е обезличила ,чев творбата не се споменава лицето му. Чрез образа на полковника е внушено, че тя заплашва всякакви нравствени идеали и ценности.

Командирът сполучливо си е избрал за ординарец войник, способен сляпо да се подчинява на заповедите и капризите му: "мълчалив и затворен в себе с, той ходеше като лунатик и сляпо изпълняваше заповедите на полковника." Спазвайки безпрекословено наредбата да стреля по всеки непознат без предупреждение, той става прекия извършител на убийството. Войната обезличава хората и за тях остават важни само функциите им в обществото. Тя потъпква универсалните човешки добродетели.

-------------------------------------------------------------------
Първа поява на героя(къде , кога в текста и сюжета).:“колибата на полковника”.

Портрет(външност и облекло).:“Шишкав , към петдесетгодишен , плещест , късоврат , с плътно прилепнали уши , с остри , сиви очи и побелели коси , стригани албатрос”.

Реч(за какво говори , как говори , с каква интонация).:“да ни отправя проклятия и закани” , “Помислила си за нашите българи” , “я остави тия даскалски приказки” , “започна да се оплаква” , “артилерията(...)топовни гърмежи , всички са избити , германците на ще ни оставят” , “ти много се подмладяваш , Лиза!”

Биография(минало).:“(...) бе уволнен”.

Психологическа характеристика(чувства , мисли , преживявания).:“избяга с жена си в стара колиба” , “полковникът се разгневи” , “неговият сприхав характер презираше всяка сантименталност” , “замислен и човечен” , “беше загрижен” , “мразеше всички офицери” , “ставаше по-суров и по-жесток”.

Поведение , действия и мотиви на поведението. :“грижите му за петдекаровото лозе не преставаха” , “всеки ден отиваше за вода” , “беше направил морска баня” , “изпъшка и не отговори” , “той