тема по литература [Архив]

sexa_na_kompleksa

04-06-2008, 16:43

Аз ти писах ЛС, но ето ти за всеки случай и тази тема, която simba007 ти е дала, ако нямаш регистрация в помагалото:

Към въпроса за градоустройството
на аулите от ІХ в.

Павел Георгиев

Въпросът за аулите в нашата историческа и археологическа литература е многократно поставян. Досега обаче е разглеждан с оглед изясняването смисъла на понятието αυλή (мн. ч. – αυλαί). Прието е, че последното има гръцки произход и в изворите се употребява със значение на укрепен двор, дворец с принадлежащите му сгради и съоръжения. Важна роля имат резултатите от археологическите проучвания при с. Хан Крум, Шуменско. Откритото там военно укрепление с казармени помещение, дворцова жилищна сграда, баня и др. е идентифицирано със споменатия в Чатарския надпис Омуртагов аул на Тича. В изследванията на Ст. Ваклинов аулите са разгледани като неделима част от раннобългарската селищна мрежа в Североизточна България. Една от основните черти на аулите е наличието на банска постройка във всички тях. Наред с този вид постройка, близо до тях, били строени и жилищни сгради.
Важно е да се отбележи, че двата вида сгради образуват един своеобразен комплекс, разкрит не само в с. Хан Крум, но също в Плиска и Преслав.
Най-пълни са данните за оформянето на комплекс жилищна сграда – баня в аула при с. Хан Крум. Двете сгради са разположени в свободния от казармени помещения североизточен ъгъл на каменното укрепление. Жилищната сграда е със сложен план, в който могат да се видят особеностите на постройката от дворцов тип. Основният корпус на сградата е долепен до крепостната стена. Към фасадата от север, през крепостната стена, преминавала широка настилка от тухли, която е осигурявала подход към сградата. От запад, в една ос с жилищната сграда, е разположена четириделна амфиладна банска постройка. Между двете сгради остава празно пространство от 1,30 м. Банята е монументално изградена постройка с подподова отоплителна инсталация и помещения за съблекалня, топла, а най-вероятно и гореща къпалня. Съблекалнята на банята е вместена в малкото помещение, което се намира най-близо до сградата. Ясно е, че банята в аулата е задоволявала изключително, ако ли не единствено хигиенните нужди на обитателите на жилищната сграда.
Проучванията на дворцовия комплекс в Плиска показват аналогичен на описания в аула при с. Хан Крум комплекс. Тук той е разположен в северозападния ъгъл на тухлената ограда. От изток на банята са разкрити основите на монументална, вероятно жилищна, сграда. По своето положения, архитектурен тип и пропорции, банята е напълно аналогична на плана и устройството на банската постройка в аулата при с. Хан Крум. Тук новото е, че и двата комплекса жилищна сграда – баня в аула с. Хан Крум и Плиска имат напълно еднакво градоустройство. Налице е почти пълно сходство в начина на застрояване. За комплекса баня – жилищна сграда в с. Хан Крум особени проблеми около датировката няма. Аула е датиран с помощта на Чаталарския надпис в 821 или 822 г. По-сложно е датирането на комплекса в Дворцовия център на Плиска. Според Ваклинов, периодизацията на банята принадлежи към строежите от втория строителен период, първите от които той датира в началото на ІХ в. Установено е, че същата е построена върху останките от голяма кръгла в основата си баня, принадлежаща към първия строителен период. Първите сгради от втория период, между които и банята, датират от времето след големия пожар и разрушения. Историческите извори съобщават за разграбване и опожаряване на ханската резиденция в Плиска през 811 г. Банята от втория период е била изградена на мястото на разрушената „Кръгла4 баня още при възстановяването на Дворцовия център при хан Омуртаг. Като по-късен етап от същия строителен период възниква и жилищната сграда до нея. Следователно двата комплекса жилищна сграда – баня в Хан Крум и Плиска са едновременни и принадлежащи на строителната инициатива на хан Омуртаг.
Проучванията във вътрешния град на втората столица откриват сгради и съоръжения от предстоличния период в съществуването на града. Най-добре са проучени крепостните стени на ранното укрепление, което Д. Овчаров определя като аул. Откривателите намират неизвестна до сега крепостна стена. Те смятат, че тя е по-ранна от укреплението и я наричат „Крепостна стена №1”. Има данни обаче, че тя не е най-ранната постройка в града. Това е откритата в непосредствена близост баня.
Проучванията на този обект показват, че в него могат да се проследят три основни преустройства, предизвикани от измененията на архитектурната среда, в която е функционирала банята. Важен е само първият период от нейното съществуване. При него банята е влизала в рамките на установената от Овчаров крепостна стена, приблизително в нейния югозападен ъгъл. Самата баня е триделна постройка, чиито съоръжения, за разлика от досега разгледаните, са изцяло вградени в правоъгълните й очертания. Входът към нея е бил от запад. В началния си период тя е съществувала едновременно с една, все още недоразкрита сграда, която се намира непосредствено от западна съблекалнята. Оформящите задната част на банята и сградата стени, както и предходните две, са изградени в една линия, а от фасадната си страна сградата излиза значително напред. Напречният зид, който е затварял сградата от изток, е изцяло разрушен от изградената по-късно „крепостна стена №1”. Наблюденията на място показват, че между него и банята е оставал широк проход.
Иванка Жандова слага край в съществуването на първия период от банята и на сградата до нея в края на ІХ в. От друга страна обаче ако се съди по някои особености в плана на банята, тя е била изградена не по-късно от средата на ІХ в.