sonia_ok1
04-06-2008, 12:34
Спешно ми трябва ЛИС за стихотворението "Вяря" на Н.Вапцаров. Помогнете ми малко поне с теза ... моля ви!!!
Изпитанията и устойчивостта на вярата.
Анализ на Вапцаровото стихотворение “Вяра”
Интерпретативно съчинение
Труден и драматичен е личният живот на Никола Вапцаров. Той повече от всеки друг наш поет, е наясно с непреодолимата бруталност на живота , но в същото време най-страстно и последователно проповядва “вярата в доброто и човека”. Успява да съхрани тази сила на духа до последния си земен миг. Часове преди разстрела му продължава да твори. Прощава се с живота , за да премине в едно друго измерение – смъртта.
Стихотворението “Вяра” на Вапцаров е отпечатано в “Моторни песни”. Авторът поставя точно това стихотворение на първо място в стихосбирката , защото разкрива неговите творчески позиции. “Вяра” е доказателство на поета с думи да изрази силни и дълбоки чувства. Прозвучава интимната драма, за противоречието между идеала и всекидневната действителност. Тук ясно е изразен силуетът на човека , който вярва в утрешния по-добър ден. В сферата на личното, Вапцаров открива нови мотиви за надежда. Тук органично се свързват любовта към живота и неизбежната смърт. Лирическият герои е готов на всичко ,за да живее.
За него – Живота –
Направил бих всичко –
Летял бих
Със пробна машина в небето,
Бих влезнал във взривна
Ракета , самичък
Бих търсил
В простора
Далечна
Планета.
Финалът на стихотворението “Вяра” е свидетелство за силата и въздействието на поетическия завършек у Вапцаров. В това стихотворение проличава големият поет.
Стихотворението “Вяра” на Вапцаров е своеобразна лирическа равносметка за живота под формата на лиричен монолог. Отекват гласовете в душата му – богата и многозвучна. Отекват ,за да се слеят с вечността. Това е песен , в която един голям поет пише за своята вята в човека. За безсмъртието на Никола Вапцаров му стига едно стихотворение – “Вяра”.
Две от основните понятия ,с които свързваме творчеството на Вапцаров са вярата и романтиката и не случайно две от най-хубавите му произведения ,програмни до известна степен са едноименните му стихотворения.Макар и да отразяват две различни страни от Вапцаровата етика и поетика ,романтиката и вярата са обединени от общ хуманистичен порив.Вярата на Вапцаров е основа на неговото светоусещане ,на позицията му -нравствени и етическа.Тя оформя и поетическите възглед на твореца за човека.
Вярата за поета е жизнено необходима.Без нея лирическият герой не намира изход от граничните екзистенциални събития и се поддава на песимизъм ,апатия, отчаяние.В своята поезия Вапцаров утвърждава вярата-антипод на социалния ад ,вярата в един по-добър и осмислен човешки живот.За поета вярата е по-висша ценност и от живота ,без нея той ще бъде нищо.Тя е съкровена духовна сила ,пред която физическият натиск е безсмислен.Затова и първото програмно стихотворение от сборника “Моторни песни” носи името”Вяра”.Творбата е синтез на поетовите идейни и естически възгледи ,интимна изповед ,обръщение към бедещите поколения ,манифест на Вапцаровата философска мисъл.”Вяра”разкрива ново значение ,а самото понятие ,което е свързано с осмислянето на човешките ценности.Написано под формата на лирически монолог на героя ,стихотворението е пример за дълбоко заложената вътрешна диалогичност и полемичност.В него Вапцаров поставя два основни проблема за любовта към живота и за вярата.В първата строфа поетът разглежда основните прояви на човешкото битие-живост-съществуване /"дшиам”/ ,а впоследствие и животът в най-екзистенциалния му смисъл живот-труд ,живот-творчество ,проява на духовната същност на човека /"работя" ,"живея" ,"стихове пиша"/.Поетът внушава идеята ,че водещото начало в човешкия живот е не омразата ,а любовта към живота ,изразена чрез вярата в него жизнелюието е утвърдено чрез повторението "Напротив!Напротив!”и анафората: “..,аз пак ще обичам!".Това е вярата на човека в същността на живота.Съществуването му е израз на възможност за осъществяване на неговите мечти и желания.
Творбата е насочена към синтез-обобщение на човешкото битие.След утвърждаването на любовта към живота ,поетът преминава през материалното и биологичното ,за да може човешкия дух да достигне висините ,необятните простори на Вселената.Преходът м/у двете композиционно-тематични части е осъществен със съюза “но” ,който способства за противопоставителния строеж на творбата.Реторичният въпрос от втората тематична част съдържа евангелския символ -”пшеничено зърно” ,който отъждествяваме с човешкото битие.Вярата необходима за съществуването на човека и това чувство е постигнато чрез образното сравнение:
“бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера”.
В творбата ,темите за живота и вярата са обединени в обобщаваща и универсална тема-за вярата и живота ,защото вярата е животт ,а животът е вяра.
sonia_ok1
04-06-2008, 14:32
Можеш ли да ме посаветваш какви дриги проблеми освен за вярата в живота да засегна?Трябва да изчерпа темата до краи....
Можеш ли да ме посаветваш какви дриги проблеми освен за вярата в живота да засегна?Трябва да изчерпа темата до краи....
Ами то това са основните проблеми, ако искаш да си разшириш темата, ето още малко размисли:
Вапцаровата поезия се свързва с вярата, а тя се съдържа във всички аспекти на любовта. Лирическият “аз” в стихотворението “Вяра”, свързвайки трите универсални категории – вяра, надежда и любов, добива завършения образ на съществуването си. Стихотворението има библейско-притчова стилистика, за да разреши конфликта между човека и живота, тук и сега в простора на вечните истини и ценности. Нравствеността на смисъла извежда представата от равнището на биологично-човешкото “Ето аз дишам …”, през равнището на социалния човек “работя живея” до равнището на пишещия “и стихове пиша / (тъй както умея)”. Създава се представата за комплексния, цялостен човек във всички аспекти на битието. Идеята за творчеството е изразена в своя духовен и екзистенциален аспект. Двете начала на истината “пиша” и “боря се” активизират мотива за свободния избор. Подчинени на мотива за избора са и основните образи – въжето и пшениченото зърно. Въжето прекъсва връзката с живота и става граница между света на живите и мъртвите. Актът на окачване на въжето е свързан с мотива за злодеянието. Сблъскването на теза и антитеза подсказва възникването на аргументираната част на произведението. “Сюжетният” момент в творбата е окачването на въжето и синтезира сблъсъка между човека, носител на доброто и силите на злото и унищожението. Обесването е гранична ситуация, в която се сплитат проблемите за живота и смъртта, а формата “злодей” представя сблъскването на човека с тези, които инструментализират злото и го превръщат в абсурдна логика на съществуването. Императивната форма “свалете” създава алюзия за механизъм на освобождаването. Трансформацията от “аз съм” до универсалната форма “ще бъда” предполага осъществяването на човешката екзистенция, разбирана като сливане на човешкото тук и сега с вечния живот. Силата, която прави възможна екзистенцията е вярата. Единството на човешката личност и доброто е обобщено чрез метафората “пшеничено зърно”. Зърното е метафора на вярата, средоточие на цялата човешка личност. При Вапцаров вярата е път към вечния живот след избавлението, който дава смисъл на човешката жертва и воля да приеме смъртта, но само в нейния физически план.