sexa_na_kompleksa
04-09-2008, 13:12
Точно за три няма да намериш в интернет. Ето няколко есета за десетте заповеди, вземи каквото ти трябва:
Нравствените послания на десетте божи заповеди
В един символистичен акт на общуване с Бога на върха на Синайската планина, Моисей получава две каменни плочи, върху които са написани скрижалите на завета, по-късно наречени Десет божи заповеди.Всяка заповед има своите конкретни основания, но като цялост принципа заложени в тях, имат две основни цели – да съхранят вярата и живота.
Основни проблеми, повдигнати в сюжета за Десетте божи заповеди, са два: изгражда- нето на етническо самосъзнание и самочувствие на еврейския народ и установяването на нравствени и религиозни норми на колективното битие.
„Аз съм Господ, Бог твой,...да нямаш други богове, освен мене.”В тази разпоредба се подчертава монотеистичния характер на еврейската религия и същевременно се слага преграда пред почитането на чужди богове.За евреите съществува само един бог и един народ, свързани с мистичния завет.”Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.” В тази заповед се отразява вярването, че хората не могат да виждат своя бог след грехопадението и затова той им се явява само във вид на светлина и дим.Вероятно зад тази резпоредба стои и необходимостта да се ограничат магическите практики, които отклоняват вярващите от права вяра.По-късно и христянската църква ще се бори с всички видове магьосници, но ще допусне изобразяването на божеството.По този признак са и някои от най-съществените разлики между религиите.”Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Тази заповед използва един от основните митологични и магически механизми на забрана, тъй неречени „табу”, за да попречи на несериозното към бога.”Помни съботния ден , за да го светиш.Шест дена работи и върши в тях всиките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.” В тази заповед се регламентира най-важният механизъм на затворените общества, чрез който те съхраняват ценностната си система - празникът.При възприемане на Десетте божи заповеди от християнството празничният ден става неделя – денят на Христовото възкресение.”Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.” Тази заповед охранява изворите на живота - кръвната връзка с родителите, и е валидна дори когато нормите на патриархалното общество вече са история.”Не убивай.” При евреите тази заповед се отнася главно за убийството на „свои” и то в случаи, когато не се касае за кръвно отмъщение, строго спазвано в патриархалните общества.Едва християнството придава универсален характер на този принцип за непосегателство над живота изобщо.”Не прелюбодействай.” Поради тясната свързаност в патриархалните общества на трите осовни ценности на рода: кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество.Прелюбодействие о е имало не само нравствени, но и юридически последици.Затова и заловените в прелюбодейство са били убивани с камъни.Забраната за прелюбодейство охранява живота на рода, а оттам и живота на отделния негов член.”Не кради.” И тази заповед се е отнасяла главно за кражба между „свои”.Да се присвои имуществото на „чуждия”, не е било забран но, защото „чуждият” е бил разглеждан по-скоро като „природа”, а не като човек.Сам бог Яхве поучава евреите да вземат „уж” назаем златото на своите съседи египтяни и с него да избягат от Египет.Християнството придава абсолютен характер на нормата.”Не лъжесвиде- ствай провив ближния си.” В традиционното право думата има силата на юридически акт. Ето защо всички системи на традиционното право заклеймяват лъжата. По спорен е въпросът за това, кой е бил считан за „ближен”. Християнството отново прави тази норма абсолютна, защото според него „ближен” не е всеки човек.”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му... – нищо, което е на ближния ти.” В тази заповед детайлно са изброени обектите на брачна връзка и родово имущество, които, ако бъдат похитени, ще се застраши животът на рода и неговите членове.С определението „пожелавай” обаче заповедта се разпростира не само върху фактическото отнемане на изброените блага, но и върху тяхното смислово пожелаване, т.е. насочена е срещу завистта, която най-често стои в основата на раздорите между хората.
Десетте Божи заповеди са просто позиция за развитието на добродетелността,обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност.
Десетте Божи заповеди тогава и сега
В наши дни 10-те Божи заповеди изглеждат, меко казано, неактуални, а младите хора дори приемат някои от тях с доза ирония. Това е напълно разбираемо – след 2000 години съществуване и най-ортодоксалната теория би трябвало да придобие по-съвременен и разширен вид.
Първите четири заповеди засягат строго задълженията към Бога – пренебрегвани от модерния и недотам религиозен човек. Напълно нормално за съвремието ни е те да бъдат оставени на по-заден план. През различните епохи хората все повече се отдалечават от църковните канони, ежедневието ни е прекалено натоварено, за да се замисляме дали Бог ревнува или дали изговаряме напразно името му, още по-малко за поетите задължения и отговорно отношение към вярата.Това са неща, които все по-малко намират място в света ни на научни открития и високи технологии. Може би не е правилно Божите заповеди да бъдат класифицирани, но реално първите четири до голяма степен се разминават с ритъма и възприемането на живота в днешно време.
Останалите шест засягат отношението ни към ближните – изразени по съвременен начин те биха били много по-приложими от първите четири. Защото оношенията ни с хората, а не с Бога заемат централно място в живота ни. Може би края на десетата заповед би звучал по-нормално “...не пожелавай колата на ближния, нито компютъра му, нито мобилния телефон...”, но нито завистта, нито уважението ни към родителите и човешкият живот трябва да бъде подтиквано от нечии заповеди, или страх от висша сила, а от собствената ни съвест и морал. Правилата трябва да бъдат просто позиция за развитието на добродетелността, обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност. Защото в това отношение 10-те Божи заповеди са строго ограничени – писани само за еврейския народ и изповядващите тази религия. По скоро трябва да бъдат наричани послания, които човек сам да класифицира и сам да избере кои да спазва, защото основната им идея е да се освободим от душевни пороци и да запазим общочовешките норми.
Представени по осъвременен начин 10-те Божи заповеди биха били добра основа за развитието на етичността и морала ни, свързани не толкова с Бога и религията, а по-скоро с индивидуалното ни разбиране, актуално назовани – Правила на собствената ни съвест.
Десетте Божи заповеди - необходимост или анахронизъм
Десетте Божи заповеди не са анахронизъм - те са фундамент, морална контрацепция на превръщането на хората от стадо в социална група, общество, общност в която водещо начало да е християнското смирение и милосърдие, а не алчността, злобата и престъпното поведение.
Хората от нашето време казват, че Господ не може да ни е съдник за делата ни тук на Земята- да може и така да е, но не си ли даваме сметка, че не може да вярваме в нещо без да спазваме правилата му. Недопустимо е да казваме, че сме християни, а същевременно да наричаме десетте Божи заповеди анахронизъм.
Не е важно кой е казал не кради, не убивай, не прелюбодействай, важното е, че никой не иска да бъде обран или убит. Днес забрани като тези продължават да властват и са също така строго наказуеми, както и преди, но спазваме ли ги и изпитваме ли страх от закона и Бога?
Първите от четирите Божи повели ни учат на целомъдрие и християнска добродетел, но най-често чуваме, че те са тези, които са се превърнали в анахронизъм и не са необходими. Но това, не е така, човек не бива да става идолопоклонник на нещо или някого. Поради факта, че е тръгва в някаква друга религиозна посока или секта, води до групови самоубийства, разрушаване на семейства. Ние не може да имаме други кумири, освен добродетелите, а християнството ни учи точно на любов, състрадание, нежност, трудолюбие и всеотдайност.
Всяка една от десетте Божи заповеди ни учи на някаква добродетел, запазва ни морално като хора, човеци и ни извисява духовно. Те са резюме на всичко онова, което многотомните конституции ни налагат.
Световният шампион по шахмат Веселин Топалов пред мексикански журналисти заявява: „Не се страхувам да загубя партия. Обезпокоен съм от други неща - не ми е ясно как ще живеем занапред в този циничен свят, в който се губят ценностите, за които ни говореха в училище." Важно е да не изчезне човешкият ни облик по пътя към „прогреса", защото ако религията ни „вкарва" в морални норми, то нека техническата революция не ни позволява да се превърнем в животни, в зверове със скъпи GSM- ми.
Това още не е одобрено, но го виж:
Моят прочит на Десетте божии заповеди
Когато един човек прочете Десетте божии заповеди, първият въпрос, който му идва на ум, е: „Престъпвал ли съм някоя от тези заповеди?”. Според мен, такъв човек има, но той със сигурност е много набожен.
Аз съм чела тези заповеди десетки пъти и всеки път имам нови твърдения за тях. За мен тези заповеди са важни, но не чак толкова, колкото за един наистина вярващ човек. Мнението ми за всяка една от тези десет на брои заповеди е различно.
Да вземем първата заповед, в която се забранява да имаш втори Бог. Честно казано, аз не вярвам в нито един бот, въпреки че понякого споменавам името му. В днешно време хората не са толкова вярващи, както в миналото, така че според мен тази заповед не е за настоящия начин на живот на обикновените хора.
Втората заповед е напълно излишна според мен. Че как някой може да забрани да се рисуват ангели, Господ или светци. Че тогава не са ли грешни хората, които рисуват иконите – това пак е изображение на горния свят.
Отоносно третата заповед смятам, че за мен това нещо е неизбежно, а и за другите хора. Аз просто съм си свикнала винаги, когато предстои нещо важно или пък, ако стане нещо или някои каже нещо наистина тъпо, да произнасям името на Господа. Така че не съм съгластна и с тази заповед.
Четвъртата заповед ми допада. Аз винаги помня съботния ден, защото все пак това е първият ден от седмицата, в която не сме на училище. Друга причина, поради която съм съгласна с тази заповед, е че просто съботния ден ми носи много изненади и забавления. В миналото е имало друга причина за спазването на тази заповед, но според мен в днешно време повечето хора мислят като мен.
Петата заповед е наистина важна. Както в миналото е било хубаво да почиташ родителите си, така и в днешно време. Аз не знам причината за спазването на тази заповед в миналото, но определено я знам за спазването и в днешно време. Тя е, че ако почиташ майка си и баща си, те ще се грижат по-добре за теб и ще ти угаждат. Тази заповед е наистина спазена и е в мисленето на днешното население.
Аз съм напълно съгласна с шестата, седмата и осмата заповед. Колкото и да е труден животът на един човек, не мисля, че би убил някого или откраднал. Не знам, но аз лично съм наистина съгласна с тях.
Деветата заповед трябва да се спазва, колкото и да е сурова истината, тя трябва да се казва. Лъжата понякога има неочаквани последици и след това човекът, който я е изрекъл, много съжалява. Аз не обичам да лъжа, но не обичам и да ме лъжат. Тази заповед е много важна за мен.
Колкото до последната заповед, десета на брой, тя може да се преименува така: „Не завиждай”. Завистта е само за хора, които не са доволни от живата си, от това, което имат, или пък имат всичко, но просто са толкова големи егоисти, че искат да притежават повече от това, което имат хората, към които изпитват завист.
В крайна сметка мисля, че не всички божии заповеди са важни, но има и такива, които са задължителни дори и за хората в наши време. Аз гледам да спазвам моити идеали, в които присъстват и някои от Десетте божии заповеди. В крайна сметка моят прочит на Десетте божии заповеди оказва някакво влияние върху моя начен на мислене.
Десетте божи заповеди – път към изграждане на един по-справедлив и щастлив свят
Сменяли са се през вековете естетическите, нравствените и етичните ценностни скали на хората.Но времето е отредило на заложените в Библията Божии заповеди да станат основа за ценностната система на човечеството през последните две хилядолетия. А времето е най-справедливия съдник.
Така наречените Десет Божи заповеди или Декалог се отнасят до всяка област от човешкото битие, без да бъде пропуснато нищо. Става дума за един подробен житейски наръчник, който цивилизова човешкото битие, внушава безгрешен живот и добро отношение между хората и е път към изграждане на един по-справедлив и щастлив свят.
В първата разпоредба /”Аз съм Еова, твоя бог, който те изведох от Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене”/ се подчертава монотеистичния характер на християнската религия. Тази заповед е непосредствено свързана с втората разпоредба /”Не си прави кумир…”/, която ограничава магическите практики и подготвя вярващия за третия закон /”Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог”/.Тук е използван един от основните митологически и магически механизми на забрана, т.нар. “табу”, за да се попречи на несериозното отношение към Бога.Четвъртата разпоредба /”Помни съботния ден , за да го освещаваш.Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа”/ регламентира най-важния механизъм за отделните затворени човешки общества, чрез който те съхраняват ценностната си система – празникът. След възприемане на Декалогата от християнството празничният ден става неделя – денят на Христовото възкресение. Петата заповед охранява изворите на живота /”Почитай майка си и баща си…”/.Кръвната връзка с родителите е валидна, дори и когато нормите на патиархалното общество вече са история.
Универсален е и характерът на шестата разпоредба /”Не убивай”/. Издигнат е принципът за непосегателство над живота изобщо, поставен е въпросът за важността, за значимостта на живота.”Не убивай” е божието “не” на войната. В учебник по история за Балканската война е отбелязано:”България загубва 63 000 свои синове”. Това кратко изречение побира толкова много неизживени животи. А за черните забрадки на 63 000 български майки, за свитите сърца на 63 000 български бащи в учебника нищо не пише. Историята сигурно е сестра на статистиката и “от пожълтелите й страници”/Н.Вапцаров”История”/ няма да намерим необходимото за всяко поколение осмисляне на божията заповед “не убивай”, което е отново е път към изграждане на един по-щастлив свят. Животът е велико и непонятно чудо. И това се отнася до всичките му проявления. Достатъчно е да прочетем разказа на Емилиян Станев “Смъртта на една птица”, за да разберем, че “не убивай” се отнася до всяко едно от безчислените проявления на живота.
Десетте Божи заповеди очертават тясната свързаност на трите основни ценности на рода: кръвна връзка, брачна връзка и родово имущество. Затова нарушаването на седмата разпоредба/”Не прелюбодействай”/ има не само нравствени, но и юридически последици.Забраната за прелюбодейство охранява живота на рода, а оттам и живота на отделния негов член. А охраняването на родовото имущество се осъществява с осмата заповед- “Не кради”. В традиционното право деветата заповед /”Не свидетелствай лъжливо против ближния си” има силата на юридически акт. Всички системи на правото заклеймяват лъжата. Десетата заповед /”Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си…”/ е отправена срещу завистта, която е в основата на всички раздори между хората.Защото глаголната форма “пожелавай” е насочена не само срещу фактическото отнемане на благата, а и срещу мисловното им пожелаване.
Всевиждащото око на Бога ни завещава:” Пазете Моите наредби и ги изпълнявайте…”, съблюдава за спазването на своите заповеди и дори да свърши животът на земята, то ще продължава да ни гледа и да страда за нас, хората, които криволичим по грешните житейски пътечки и ни е толкова трудно да намерим очертания от Декалога път към справедливия и щастлив свят.