Проблем с есе! [Архив]

krisi_bep

04-07-2008, 19:40

"Всеки има своята пустиня

Моят избор е пустинята на човеците – при земното и земните. Там, където момичетата си мислят: „в днешно време, когато не вярвам на никого и за 30 сребърника мога да се предам сама”*... Там, където семействата си говорят не повече от 20 минути на ден, където общуват с sms-и, e-mail-и, бележки. Там, където всичко бива осребрявано. Там, където от училище всяка година отпадат над 23 000 деца и възрастните отчитат това просто като средностатистически данни, където 30 000 са изоставените от родителите си момичета и момчета, а годишно изоставят още по 3000 малки – от бебета до 3 годишни. Зверовете са рядкост, но озверяването – ежедневие. Приех привкуса за „постоянно утринно участие в прогреса, Възпявам битките. Но съм наясно, че трябва да си се родил слепец, за да възпяваш битки”*. И продължавам битките – от кухнята, на компютъра и обратно.

Очевидно всеки прави своя избор с надеждата за невъзможното щастие, интуитивно следвайки мисълта на св. Иван Рилски „Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне”. Всеки е избрал своята пустиня и доброволно й се е обрекъл. С надежда да я оживи. Св. Иван Рилски е избрал Рилската пустиня, хралупата на любим дъб, пещерата високо в планината. Избрал е да се освободи от материалното, да раздаде наследството от родителите си и да живее без да среща човешко лице, сред зверовете, които за дългите години на неговото отшелничество неизменно били добри с него.

Къде е Силата?

Там, където не срещаш човешко лице или там, където хората се срещат, но нямат очи и сърце да се видят? Там, където градиш манастир и Вяра в хората, или там, където крепиш малкото останало добро и се опитваш да го опазиш, нахраниш, и да му помогнеш да израсте заедно с децата?

Кое е по-значимо? Да се научиш да избягваш препятствията или да ги преодоляваш?

Да издържаш на бури, студ и пек, на самота и на взаимност само с дивите зверове? Или да переш до мазоли, да поправяш домашни, да налагаш с компрес изгарящо от температура телце, да работиш, да готвиш, да танцуваш, да пееш, да обичаш, да прощаваш? По-леко ли е да отидеш далеко от изкушенията или да останеш в житейската пустиня – в центъра на светските съблазни, на тяхното разточителство и господство?

Къде е истината?

Навсякъде.

Важно е човек да следва своя път. Така в напрежение и лишения, водиш борба с природните стихии или с човешката корист и собствените си съмнения и изкушения, и успяваш, защото не те мъчат и не те отслабват нито сребролюбие, нито завист. Без значение дали си в Рилската или в житейската пустиня. Тогава се случват и Чудесата – без да си бил никога пленник на очакванията.