Чарлс Буковски

[ObScuReNikoQ]

от доста време се запалих по неговите книги и стихове. Гарбват страхотно...той е ужасно, може би до болка реалистичен с целия си цинизъм....

бих искала тук да съберем колкото се може повече негови неща тук казвайте мнения и пускайте всичко негово, което намерите :)

[ObScuReNikoQ]

комарджии сме всички - Чарлз Буковски

понякога се измъкваш сутрин от леглото и си мислиш,
няма да го направя, но вътрешно се смееш
като си спомниш колко пъти си се чувствал така и
отиваш до банята, правиш си тоалета, гледаш това лице
в огледалото, о Боже, о Боже, о Боже, но сресваш косата си така или иначе,
обличаш си дрехите за улицата, храниш котките, донасяш
вестника на ужаса, слагаш го на масичката за кафе, целуваш
жена си за довиждане и после връщаш колата обратно в самия живот,
както милиони други и ти излизаш на арената още веднъж.

на магистралата си и се провираш през трафика
движиш се напред към нещо и напред към нищо в крайна сметка, когато пускаш
радиото и получаваш Моцарт, което е нещо и ти някак си
ще се справиш с бавните дни и заетите дни и скучните
дни и омразните дни и редките дни, всички те толкова възхитителни
и толкова разочароващи, защото
всички ние така си приличаме и сме така различни.

намираш разклона, шофираш през най-опасната
част от града, чувстваш се за миг прекрасно докато Моцарт
напипва пътя към мозъка ти и се спуска надолу по твоите кости и
излиза през обувките.

беше безпощадна битка, която си заслужаваше
докато всички шофираме по пътя
и залагаме на новия ден.

[ObScuReNikoQ]

нямаме пари скъпа, но имаме дъжд

наречи го парников ефект или както пожелаеш
но просто вече не вали както по-рано.
особено си спомням дъждовете от
времето на депресията.
нямаше никакви пари но имаше
дъжд в изобилие.
не валеше само една нощ или
един ден,
ВАЛЕШЕ 7 дни и 7
нощи
и в лос Анджелис уличната канализация
не беше направена да понесе толкова много
вода
дъждът валеше ПОРОЕН и
ПОДЪЛ и
НЕПРЕСТАВАЩ
СЛУШАХМЕ как барабани по
покривите и по земята
водопади от дъжд се стичаха
от покривите
имаше и ГРАДУШКА
големи ЛЕДЕНИ ТОПЧЕТА
бомбардираха
експлодираха разбивайки се в разни неща
и дъждът
просто не
СПИРАШЕ
и покривите протичаха –
купички
готварски тенджери
бяха поставяни навсякъде;
водата капеше в тях шумна
и трябваше да бъдат изпразвани
отново и
отново.
дъждът се покачваше над уличните бордюри,
заливаше поляните, изкачваше се по стъпалата и
влизаше в къщите.
навсякъде парцали и хартиени кърпи,
дъждът често се изкачваше през
тоалетните: клокочещ, кафяв, въртящ се, неистов
и всички стари коли оставаха на улицата,
коли които имаха проблеми със запалването в
слънчеви дни,
и безработните мъже стояха
загледани през прозорците
към старите машини умиращи
като живи същества там отвън.
безработните мъже,
неудачници в неудачно време
бяха затворени в къщите си със своите
жени и деца
и
домашните си животни.
животните отказваха да излизат навън
и оставяха своите отпадъци на
странни места.
безработните мъже полудяваха
затворени със
своите някога красиви съпруги
започваха ужасни разправии
след като намираха в пощенските си кутии
бележки за пресрочена ипотека.
дъжд и градушка, консерви с боб,
хляб без масло; пържени
яйца, варени яйца, яйца на
очи; сандвичи с
фъстъчено масло и по едно невидимо
пиле във всяка тенджера.
баща ми, някога добър човек
най-добре биеше майка ми
когато валеше
аз се хвърлях
между тях,
краката, коленете,
писъците
докато те се
разтърват.
“ще те убия!” крещях аз
към него. “още веднъж я удари
и ще те убия!”
“Разкарай този кучи син
оттук!”
“не, Хенри, остани при
майка си!”
всички домакинства бяха под
обсада но мисля че нашето
понасяше повече терор от
нормалното.
и през нощта
докато се опитвахме да заспим
дъждът продължаваше да вали
и тогава от леглото
в тъмното
гледайки луната зад
набраздения прозорец
храбро
задържащ навън
повечето от дъжда,
си мислех за НОЙ и
ковчега
и мислех че Той дошъл е
отново.
всички мислехме
за това, изведнъж
просто спираше.
и изглежда винаги спираше
около 5 или 6 сутринта,
настъпваше спокойствие,
но не пълна тишина
защото всичко продължаваше да
капе
капе
капе
тогава нямаше смог
и към 8 сутринта
засияваше
бляскава жълта слънчева светлина,
Вангогско жълто –
неистово, ослепително!
водосточните улуци
облекчени от устрема на
водата
започваха да се разширяват от топлината:
ПУНГ! ПУНГ! ПУНГ!
всички ставаха и поглеждаха навън
към поляните
все още подгизнали
по-зелени отколкото зеленото някога
ще бъде
и към птиците
на поляната
ЦВЪРТЯЩИ
като луди,
неяли порядъчно от 7 дни и 7 нощи
изтощени от дребни
плодове
те изчакваха докато червеите
се покажат,
полу-удавени червеи.
птиците ги грабваха във
въздуха
и ги поглъщаха
жадно; имаше
косове и врабчета.
косовете се опитваха да прогонят врабчетата
но врабчетата
пощурели от глад,
по-малки и по-бързи,
вземаха своя
дял.
мъжете заставаха на верандите
пушейки цигари
съзнавайки
че трябва да излязат там
навън
и да потърсят работа
която може би не бе
там, да запалят колата
която вероятно нямаше да
запали.
и красивите някога
съпруги
заставаха в баните си,
разресваха своите коси,
слагаха си червило,
опитвайки се да сглобят своя свят
отново,
опитвайки се да забравят
ужасната тъга която ги
бе обхванала,
чудейки се какво биха могли да
направят за
закуска.
по радиото
ни бе съобщено че
училището вече е
отворено
и
скоро след това
ето ме и мен
на път за училище,
огромни локви по
улицата,
слънцето като един нов
свят,
родителите ми назад в тази
къща,
пристигнах в класната стая
на време.
Мисис Соренсон ни посрещна
с “няма да имаме междучасие
както обикновено, площадките
са прекалено мокри.”
“ОУ”възкликнаха повечето
от момчетата.
“но ще правим
нещо специално на
междучасието”, продължи тя,
“и ще бъде
забавно!”
е, всички ние се чудехме
какво би било
това
и двучасовото очакване
ни се стори много дълго
докато Мисис Соренсон
преподаваше своите
уроци.
гледах малките си
съученички, те изглеждаха толкова
хубави и чисти и
съсредоточени,
стояха тихи и
изправени
и косите им бяха красиви
под калифорнийското
слънце.
звънецът за междучасие прозвуча
и всички ние чакахме
забавлението.
тогава Мисис Соренсон ни каза:
“сега, това което ще правим
е всеки да разкаже
на останалите какво е правил
по време на дъждовната буря !
ще започнем от първия ред
и там надясно до последния!
Майкъл ти си първи!…”
е, всички ние започнахме да разказвам
нашите истории, Майкъл започна
и така нататък,
и скоро разбрахме че
всички лъжехме, не
съвсем лъжехме но предимно
лъжехме и някои от момчетата
започнаха да се подхилкват и някои
от момичетата започнаха да им хвърлят
лоши погледи и
Мисис Соренсон каза,
“добре! искам
малко тишина
тук!
интересувам се какво
сте правели
по време на дъждовната буря
дори и на вас да не ви е
интересно!”
така че ние трябваше да разкажем нашите
истории, а те бяха
истории.
едно момиче каза че
когато дъгата
се появила
тя видяла божието лице
в единия й край.
само дето не каза в кой край.
едно момче разказа как прикрепил
рибарския си прът
на прозореца
и хванал една малка
риба
и нахранил с нея своята

котка.
почти всеки каза по една
лъжа.
истината бе просто
твърде ужасна и
смущаваща за разказване.
тогава звънецът прозвуча
и междучасието
свърши.
“благодаря ви”, каза Мисис
Соренсон “всичко това бе много
мило.
утре площадките
ще бъдат сухи
и ние ще можем да ги
ползваме
отново.”
по-голямата част от момчетата
аплодираха
малките момичета
седяха изправени и
тихи,
изглеждайки толкова хубави и
чисти и
съсредоточени,
косите им красиви на слънчевата светлина каквато
светът може би никога няма да види
отново.

[ObScuReNikoQ]

момичетата които следвахме до вкъщи

в прогимназията двете най-хубави момичета бяха
Ирен и Луйс,
те бяха сестри;
Ирен беше с година по-голяма, малко по-висока
но беше трудно да избереш между
двете;
те бяха не просто хубави а
удивително красиви
толкова красиви
че момчетата ги избягваха
те се ужасяваха от Ирен и
Луйс
които не страняха въобще;
дори се държаха по-приятелски от повечето
но
се обличаха малко по-
различно от другите момичета;
винаги носеха копринени дълги чорапи върху
високи токчета,
блузи,
поли,
нови тоалети
всеки ден;
и един следобед
приятелят ми Болди и аз ги проследихме
от училище до вкъщи;
нали разбираш, ние бяхме един вид
лошите момчета в околността
така че това малко или повече
се очакваше
вървейки на десетина крачки зад тях;
не говорехме
просто ги следвахме
наблюдавайки
грациозното им полюшване
баланса на
бедрата.

толкова ни харесваше че
ги проследявахме от училище до тях
всеки ден.

после те влизаха в къщата
ние стояхме на тротоара отвън
пушехме цигари и си говорехме.

“някой ден” казах на Болди
“те ще ни поканят вътре в
къщата и ще ни
ебат”

“наистина ли мислиш така?”

“разбира се.”

сега
50 години по-късно
мога да ви кажа това никога не стана
– независимо от всичките истории които
разказахме за момичетата;
да, това е една мечта която
те кара да продължаваш
тогава и
сега.

[ObScuReNikoQ]

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста
много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в
тъмното.

[ObScuReNikoQ]

"У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят.

Работил съм какви ли не гадни неща и знам, че писането е една от най-лесните дейности. Толкова много часове прахосваш, с толкова много жени се забъркваш, а най-хубавото е, че дори и не се замисляш дали си писател -просто изключваш и вампирясваш, и ето това е животът.

Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света."
Чарлс Буковски

"Почти всеки се разжда гений, а умира идиот."
Чарлс Буковски

[ObScuReNikoQ]

значи искаш да бъдеш писател?

ако не изригва от теб
независимо от всичко останало,
не го прави.
ако не излиза без да си го молил
от сърцето и ума и от устата
и стомаха ти,
не го прави.
ако ти e нужно да висиш с часове
вторачен в екрана на компютъра
или надвесен над
пишещата машина
в търсене на думите,
не го прави.
ако го правиш за пари или
за слава,
не го прави.
ако го правиш, защото искаш
да вкараш в леглото си жени,
не го прави.
ако трябва да седиш и
да поправяш отново и отново,
не го прави.
ако ти е трудно да мислиш за него,
не го прави.
ако се опитваш да пишеш като някой
друг,
забрави.

ако трябва да чакаш да се излее
от теб,
тогава чакай търпеливо.
ако така и не се излее от теб,
прави нещо друго.

ако трябва първо да го прочетеш на жена си
или на приятелката или на приятеля
или на родителите си или на някой друг,
не си готов.

недей да бъдеш като толкова много писатели,
недей да бъдеш като толкова хиляди
хора, които наричат себе си писатели,
не бъди тъп и скучен и
превзет, не бъди изпълнен със само-
влюбеност.
библиотеките по света
се прозяваха
до заспиване
над твоя вид.
не допринасяй за това.
ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.
ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.

когато наистина дойде времето
и ако си бил избран,
то ще го направи
само и ще продължи да го прави
докато умреш или то умре в теб.

няма друг начин.

и никога не е имало.

[ObScuReNikoQ]

ръбът
--Чарлз Буковски

твърде много твърде малко

твърде дебел
твърде слаб
или никой.

смях или
сълзи

мразещи
любещи

непознати с лица като
гърбовете на
кабърчета

войски тичащи по
улици от кръв
размахвайки бутилки от вино
промушващи с байонетите и ч.кащи
девици

някакъв стар човек в евтина стая
с фотография на М. Монро

има толкова самота по света
че можеш да я познаеш в бавното движение
на ръцете на часовника

толкова уморени хора
увредени
или от любовта или от липсата й.

хората просто не са добри едни към други
едни с едни.

богатите не са добри с богатите.
бедните не са добри с бедните.

страхуваме се.

образователната система ни казва
че всички можем да бъдем
победители с дебели задници.

не ни е казвала
за живота на улицата
и самоубийствата.

или за ужаса на някой
който тъгува на някакво място
сам.

недокоснат.
незаговарян.

поливащ някакво растение.

хората не са добри един с друг.
хората не са добри един с друг.
хората не са добри един с друг.

Предполагам, че никога няма да са.
Не ги моля да са.

но понякога си мисля за
това.

мънистата ще си се нижат.
облаците ще се заоблачават
а убиецът ще обезглави дете
като да му вземе сладоледа.

трърде много
твърде малко

твърде дебел
твърде слаб
или никой

повече мразещи от любещи.

хората не са добри един към друг.
може би ако бяха
смъртта ни не би била толкова тъжна.

междувременно аз се заглеждам по млади момичета
стъбла
цветове на шанса.

трябва да има някакъв начин.

със сигурност трябва да има някакъв начин за който още
не сме се досетили.

кой ми даде такъв ум?

той плаче
той иска
той казва, че има шанс.

той няма да каже
"не."


за четенето на критика
--Чарлз Буковски

трудно е да я приемеш
и се оглеждаш
за човека за когото
говорят.

няма го там.
няма го тук.
няма го вече.

докато получат твоята книга, ти
не си вече в
книгата си.
ти си на следващата страница,
следващата
книга.

и по-лошото е, че дори
не разбират старите книги правилно.
хвалят те за неща, които не
заслужаваш, за проникновения, които не си
правил.

хората четат себе си в книгите преправяйки,
което им е нужно и махайки, което
не им е.

добрите критици са също толкова редки, колкото добрите
автори.
и когато получа добър отзив или лош
не приемем никой
сериозно.

Аз съм на следващата страница.
следващата книга.


клопка
--Чарлз Буковски

не събличай любовта ми
може да откриеш маненен:
не събличай манекена
може да откриеш
любовта ми.

[ObScuReNikoQ]

ЧЕСТ НА ТОВА
ти никога няма дя ме измамиш защото
съм работил толкова други неща,гадни неща
и знам че
писането е една от най-лесните работи
за вършене:толкова много часове прахосваш,
с толкова много жени се
забъркваш
а най-хубавото е-
дори и не си помисляш че си
писател
просто изключваш и вампирясваш
и
ето за това е живота:

доколкото е възможно
да не се напрягяш
преди смъртта си(предпочитам
миговете спокойствие
пред случайните дарове щастие)

разбира се,това, което човек предпочита
не винаги
идва макар писането да е една от най-благодатните
професии
ти ще откриеш
че дори когато
имаш успех
болката и объркването и ужасът от
живота
не спират тогава
а продължават
разточително

да дават на твоя електрически Ай Би Ем все
повече и повече
да предъвква
да мъдри
докато ти се пазиш от данъчни власти,жени
пиене,наркотици,хазарт...са� �оубийсвени сутрини
и така нататък...
винаги с
тази
последна година от твоя живот,която се втурва
към тебе като
пушечен изтрел...

да,писането е най-добрият начин
да я караш

предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
както
(ха!ха!ха!)
някой критици мислят
че вече
съм.

няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти

и нищожно
количество
болка.




МОЙТО ПРИЯТЕЛЧЕ

седя под тази
светлина
гледайки Буда.

Буда се
смее
на мен
на
всичко:

отидохме
толкова далече
и не стигнахме
никъде.

живяхме
толкова дълго
но
изобщо
едва ли.

Буда се
смее.

Буда е
статуетка от
порцелан
която стои
срещу мен
тази вечер.

стиховете
не идват.



ВИНАГИ

важните
неща
са
очевидните
неща
които никой
никога
не
казва.

[ObScuReNikoQ]

Сам с всеки
--Чарлз Буковски

плътта покрива костите
понякога слагат и ум
там а понякога
и душа,
а жените чупят
вази о стените
а мъжете пият толкова
много
и никой не открива
човека
но продължава
да търси
пълзейки във и от
леглата.
плът покрива
костите а плътта
търси
повече от
плът.

няма никакъв шанс:
всички сме в капана
на единична
съдба.

никой никога не открива
човека.

градските бунища се пълнят
сметищата се пълнят
лудниците се пълнят
гробищата се бълнят

нищо друго
не се запълва.

[ObScuReNikoQ]

Бъди добър"- Чарлз Буковски

от нас винаги се иска
да рзбираме
гледната точка на другия
без значение колко
остаряла
глупава или
противна

от човек очакват
да гледа
на тяхната тотална грешка
на тяхното пропиляване на живот
с добрина
особено
ако са възрастни

но старостта е сбора
от нашите действия
те са остарели
зле
защото са живели
извън фокус
отказали са да видят

не тяхна вина?

чия вина?
моя?


от мен се иска да крия
своята гледна точка
от тях
заради страх от техния
страх

старостта не е престъпление

но позорът
от съзнателно
пропилян живот

сред толкова много
съзнателно
пропилени животи

е.

[ObScuReNikoQ]

Усмивка, която се помни
-Чарлз Буковски-


Имахме златни рибки и те обикаляха в кръгове из купата,
поставена върху масата в близост до тежките завеси,
покриващи панорамния прозорец,
и моята майка
винаги усмихната,
искаща всички ние да бъдем щастливи,
ми каза "бъди щастлив, Хенри!"
и беше права: по-добре да бъдеш щастлив,
ако можеш

но баща ми продължи да бие нея и мен по няколко пъти на седмица,
докато беснeeше в 6.2 футовото* си тяло,
защото не можеше да разбере какво го разяжда отвътре

моята майка, бедната рибка,
искайки да бъде щастлива, пребивана два или три пъти седмично,
казвайки ми да бъда щастлив:
"Хенри, усмихни се!
защо никога не се усмихваш?"

и тогава тя се усмихваше, за да ми покаже как,
и това беше най-тъжната усмивка,
която някога видях

един ден златните рибки умряха, всичките пет,
изплуваха на повърхността, обърнати странично,
с все още отворени очи,
и когато баща ми се прибра, ги хвърли на котката,
там, върху кухненския под,
и ние гледахме,
докато майка ми се усмихваше

*6.2 фута = 187.96 сантиметра

[ObScuReNikoQ]

O да

Има и по-лоши неща
от това да си сам
но често отнема
десетки години
за да го проумееш
и най-често
когато го направиш
твърде късно е
а няма нищо по-лошо
от това
да е твърде късно



***много от текстовете са копнати от форума Бунтарите, където можете да намерите също интересна информация за Буковски, както и други некови текстове :)

[AutomatiC]

Bluebird
Charles Bukowski
there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say, stay in there, I'm not going
to let anybody see
you.

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I pur whiskey on him and inhale
cigarette smoke
and the whores and the bartenders
and the grocery clerks
never know that
he's
in there.


there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say,
stay down, do you want to mess
me up?
you want to screw up the
works?
you want to blow my book sales in
Europe?

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?


http://www.youtube.com/watch?v=jsc3ItAKSLc