Анализ на... [Архив]

sexa_na_kompleksa

04-08-2008, 15:24

Не знам дали ще ти помогне, но виж това:

Диалогичен прочит на
“Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока” от
Никола Вапцаров

1.Прилики и разлики между стихотворенията “Прощално” и “Борбата е безмислостно жестока”
1.Отговор : В “Прощално” и ‘Борбата е безмилостно жестока” лирическият герой се опитва да преосмисли стойностите на живота си. Но в “Прощално” се говори за любовта към жена , за романтиката на любовта и за физическата връзка, докато в “Борбата е безмилостно жестока” се разказва за жестокостта на борбата и любовта към народа.
Доказателство: “ще идвам във съня ти “,“Когато се наситя да те гледам ,ще те целуна и ще си отида.”; ”Борбата е безмилостно жестока.”,”ще бъдем пак състеб”, “...народе мой , защото те обичахме!”

2.Основният лирически конфликт
2.Отговор : Любовта към жената и обичта към отечеството , нежността и романтиката в атмосферата на първото контрастират на жестокостта и примирението със смъртта.
Доказателство: “ще идвам във съня ти” , “вратите не залоствай” , “да те гледам” , “аз паднах” , “друг ще ме смени и толкоз”, “червей”
3.Литературното значение
3.Отговор : Именно произведения като “Немили-недраги” , “На прощаване”, “Дервишово семе”и много други изразяват особените начини , по които саможертвата присъства в българската литература.
Доказателство : “какво тук значи някаква си личност” , “Аз паднах !”
4.Отношението между живота и смъртта
4.Отговор : И в двете стихотворения присъства темата за трагизма на борбата за по-добър живот и смъртта , но в “Борбата е безмилостно жестока” тя е изразена директно. Животът в “Прощално” е изразен в нежността на двете души.
Доказателство : “да те видя” , “ще си отида” “ разстел , и след разстрела – червей”
5.Речеви жанрове в основата на двете стихотворения
5.Формата на изказ в “Прощално” е като поетична, романтична , интимна изповед към любимата , а в “Борбата е безмилостно жестока” се усеща социалния ангажимент на лирическия герой към родината.
Доказателство: “Понякога ще идвам във съня ти”
“Народе мой , защото се обичахме”
6.Реалната житейска личност Никола Вапцаров и личността на лирическия герой
6. Никога Вапцаров изминава драматичен път в своя живот , път на отстояване на хуманизма ,болка,съпричастие , вяра в човека и изразява тези чувства в двете стихотворения
7.Думи ,чийто произход е в обкръжаващата културна и литературна среда –“безмилостно жестока “, “не залоствай “,
“епична” “личност” “червеи” “народе мой”
8.Думи ,които можем да определим като съкровено присъщи на лирическия герой –“борбата “,”народе мой “, “съня ти” “целуна” “далечен гостенин” “личност”
9.”Реторическо” начало –
“епична” , “в бурята ще бъдем пак със тебе”, “безмислостно жестока”
10.”Разговорно” начало – “ще идвам във съня ти “, “кротко ще приседна”,
” вратите не залоствай” ,“и след разсрела – червей” , “просто и логично”
11.Събеседникът на лирическия герой
11. В “Прощално”лирическият герой се обръща към скъпата си съпруга, а във ” Борбата е безмилостно жестока” говори на родината и народа.
12.Стихотворения със сходен лирически мотив –
“На прощаване” и “До моето първо либе” от Христо Ботев ; “Опълченците на Шипка” от Иван Вазов .

Ето и това, но то още не е одобрено:

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

“Прощално” е доказателство на поета с малко думи да изрази сложни и дълбоки чувства. Пред смъртта Вапцаровият лирически човек се прощава не просто с живота, а с живота в неговите сакрални проявления. Светостта на личното пространство в “Прощално” прави раздялата невъзможна, защото копнежът по другия, с когото те свързва любовта, е непреодолим, невъзможен за изживяване.
Още в началото прозвучава интимната драма, трагичното усещане за края на човека, за постепенното угасване на спомените, за противоречието между идеала и всекидневната действителност. Тук особено ясно се изразява силуетът на самотната личност, която има своите лични страхове, страхове като на всеки човек, при това пътуване към края. Страхът от окончателна раздяла е доловим в речевия жест “Не ме оставяй, ти отвън - на ПЪТЯ“ и “вратите не залоствай”. На пътя човек е безприютен, самотен, неприет, бездомен, а душата на любимия копнее за приютеност. Сравнението с гост от първа строфа, се свързва с чужденец-пътник - “нечакан и далечен гостенин”. В сферата на интимното, личното, Вапцаров открива повече поводи за тревога и несигурност, повече неизвестност. В такива мигове изпъква големият поет. Поетът се отказва да коментира настроението си. Той само го загатва. Избраната баладична форма е още едно доказателство за това, че към живота ще го тегли завинаги скъп за него човек, любимата, но дори и любовта към нея не би могла да го задържи при нея и да го отклони от неговата съдба. Идва момент на раздялата и онази символична целувка на вечната обич. Тук органично се свързват любовта към живота и неизбежната смърт.
В последните си мигове, минути преди да изгърмят пушките на позора, поетът намира сили да напише нещо просто, нещо нежно, нещо ПРОЩАЛНО.