ScionOfStorm
04-08-2008, 20:04
Лека нощ, скъпа...
Лека нощ, скъпа...
Прошепна той горкия, обрулен
От тъмна разлъка.
И излезе навън, забулен.
И тялото голо остана в леглото
Чаршаф увит по змийски
Блестеше ярко, сякаш на Тъма зеблото
И протъркваше плът бледа.
„Лека нощ”, каза безлик, „скъпа...”
И сянката се впусна, въплътена.
Гарван ли бе той, птица-мъка
Ил’ славей, ранобудна и засмена?
Мислеше си клетия, че ще се върне
Обратно в спиралата на реалността.
Глупак, във фантом ще се превърне
Окови ще влачи безлик в самота.
Останаха само тези мили думи
От сянката в съзнание блуждаещо.
И как споменът за туй трещи и гърми
В девичия свят, де всичко е сияещо...
А фантомът черен облече своите вериги
Надяна, принуден, маската-мъртвило.
Времето обеща, и наистина, вси сълзи ги
Пое в себе си, в гроб хладен тях зарило.
И във вечерта поредна, когато тръпне
Девичата душа за оназ последна дума
Може би нощта за миг поне ще се отдръпне
За да дари отдиха сетен нему на ума...
Лека нощ, скъпа...
Прошепна той горкия, обрулен
От тъмна разлъка.
И излезе навън, забулен.
И тялото голо остана в леглото
Чаршаф увит по змийски
Блестеше ярко, сякаш на Тъма зеблото
И протъркваше плът бледа.
„Лека нощ”, каза безлик, „скъпа...”
И сянката се впусна, въплътена.
Гарван ли бе той, птица-мъка
Ил’ славей, ранобудна и засмена?
Мислеше си клетия, че ще се върне
Обратно в спиралата на реалността.
Глупак, във фантом ще се превърне
Окови ще влачи безлик в самота.
Останаха само тези мили думи
От сянката в съзнание блуждаещо.
И как споменът за туй трещи и гърми
В девичия свят, де всичко е сияещо...
А фантомът черен облече своите вериги
Надяна, принуден, маската-мъртвило.
Времето обеща, и наистина, вси сълзи ги
Пое в себе си, в гроб хладен тях зарило.
И във вечерта поредна, когато тръпне
Девичата душа за оназ последна дума
Може би нощта за миг поне ще се отдръпне
За да дари отдиха сетен нему на ума...