"Гълъбице бяла"

[Menschmaschine]

Гълъбице бяла

Вечното синьо небе,
поредният от поредните ден.
Но ето, че нещо се белее
и грабна ме мен.
Какво си същество божествено ти,
там летящо нависоко.
На мен от любовта ми се спи,
но за теб замислих се дълбоко.
Тогава не мислех с разум,
а с едното ми сърце.
Не трябваше ми там ум,
а само да докосна твоите ръце.
Не съзрях тебе аз цяла,
бях до радост и болка влюбен.
Не видях аз как си се присмяла,
че в белотата твоя съм погубен.
А ти бе толкова далеч,
там горе, никога нямаше да си моя.
Мракът щеше пак да е веч,
отново сам аз в зноя.

Вечното тъмно небе,
мръкна се, отиде новият стар ден.
Мразовит вятър се носи все,
но ето, ти кръжеше близо до мен.
Какво си създание неземно ти,
вече почти топлещо моята длан
Потънал бях в твоите с очи игри,
станал аз бях от теб пиян.
И зърнах те истински за първи път,
о, моя, гълъбице бяла.
Там в нашия зимен кът,
ти пак не бе пред мен цяла.
Аз знаех, но пак не мислех тогава,
сърце безкрай ликува,
съмнение оставих в забрава,
а разум веч не умува.
Нов ден дойде сякаш от векове,
слънце ме обля, щастие огря.
О, има Ви вас Богове,
часът настъпи да си само моя.

Мимолетното розово небе,
нали идва най-щастливият ден?
Той ще бъде само с тебе,
а аз не те искам вече с мен.
Каква си твар мръсна ти,
бели пера, станали катран черни.
Къде моята любима скри,
стъклени очи, станали дупки безмерни.
Летеше високо в небето,
не можех да те видя добре,
сега си на земята, но ето
душата ти пак не трепере.
Но аз вече те видях и ме боли,
че ти си просто долна сврака.
Сърцето мое, кърви ли, кърви,
а на теб и нерв не прищрака
Кълвеш ме ти повече от всякога сега,
тайно разкъсваш плътта моя.
Знам, че ще има за мен тъга,
но ще отхвърля безчувствената целувка твоя.


7-8 април 2008, за Нея

Поредна безсънна нощ,
ах, да имах смелостта да пробода се с нож.
Но страхливец съм аз,
знам, пак ще сънувам моята гълъбица бяла в утринния час...