PDA

View Full Version : Есе на тема Българския добродетел трудолюбието



pam1
04-09-2008, 12:45
ако може някой да ми намери материал (есе) за споменатата тема във заглавието ще съм му много благодарна :::

sexa_na_kompleksa
04-09-2008, 13:57
Виж това:

Пословичното българско трудолюбие – мит или реалност?!

За да отговорим на този въпрос първо трябва да се обърнем назад към миналото, да разберем от къде идват прочутите ни качества и с какво се различаваме от другите нации.
Българинът е „стъпил здраво на земята” - това е едно от нещата, които са му помогнали да оцелее през дългите векове на чуждо владичество. Но именно това е едно от нещата, които днес му пречат да „полети” - да има малко повече дръзновение и вяра в себе си; да се опита да работи повече с ума и въображението си, отколкото с ръцете си.Селянин по природа, българинът влага цялата си душа в труда, живее с растежа на реколтата, одухотворява я, грижи се за нея като нещо живо. Така трудът за него е удовлетворение, носител на материални и лични постижения. Трудолюбието на българина се ограничава до задоволяване на най-елементарните потребности. Той предпочита да почине, вместо да си „дава зор”. Народ, който има 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив.Все се пие и почива пет века са премного дълъг срок за възпитание на лентяйство и мързел.
Трудолюбието на българина намира израз само в „собствената къща, собствения дом, собствената нива, за собствените деца и родители”. Там той работи до изтощение. Наличието на собственост в историческото развитие на българина го прибързва силно към своето, трудолюбието му се разгръща на широка основа от преживявания, затова може би винаги е претупвал чуждото и е бързал да се върне при своето. В труда българинът не се изгради пълноценно като наемен работник, не изпита радост от парите, получени като надница или заплата, той живее с радостите от личното, макар да му носи по-ограничени материални блага. Българинът се нуждае от мотивировка, за да вложи сили в работата, той не може да работи току така, иска да знае защо, в името на какво и колко ще получи. Българинът се нуждае и от одобрение в труда, иска да получи и обществено признание. Гордост и радост за българина е, когато другите го ценят.
За българина съществува и още една особеност, породена по времето, когато се разгръща администрацията и най-вече с разширяването й при социализма. Свежда се до „работа” на празни обороти, т. е. формална, фалшива, привидна работа за самооправдание и оправдание пред началника. Така работят две категории хора - едните не вярват в това, което се налага да правят, другите привидно превръщат работата в потребност, те понякога виждат безсмислието й, но не са в състояние да се освободят от нея,защото не могат да бъдат други.
Прочутото българско трудолюбие, не може да спаси нацията и България. То е част от остаряла представа, която, в днешната икономика на знанията, не означава абсолютно нищо. Предприемчивостта на българина пък е нещо, което никога не го е имало в особени размери. Българските народопсихолози отдавна са установили, че българинът е упорит в дребното, но на него му липсва размахът, както в замислите, така и в копнежите. Следователно българският проблем е на друго място - в затвореността на традиционния български характер, в затвореността на традиционното общество, в традиционното отношение към малцинствата, които българите обграждат с непроницаемо безразличие. Традиционният българин упорито се опитва да се обедини около някакви национални идеали, без да си задава въпроса - защо му е необходимо това? Обединяването около национални идеали и идеи е илюзорна цел. Тя идва от колективното несъзнавано и съответства на дългите години колективно живеене на българите, но не и на днешната реалност. Днес сблъсъкът, на който сме свидетели, е между традиционните български представи и коренно новата реалност - в Европа и света. Сблъсъкът не е между народа и управляващите. Той е между остарелите представи и новия свят.