PDA

View Full Version : Участта на човека според "Песен за човека"



Pepincetyy
04-09-2008, 13:48
може ли някой да помогне и за темата * "Участта на човека според "Песен за човека"от Никола Вапцаров" Плс ще съм ви много благодарна * щото нищо не мога да измисля а на това ще правя и класно плс помогнете ***

7 точка от правилата
moderated by Coki

sexa_na_kompleksa
04-09-2008, 15:16
Виж това:

Човекът и неговите житейски преображения в стихотворението на Никола Вапцаров “Песен за човека”

1.Увод:
Стихотворението “Песен за човека” на Никола Вапцаров разкрива по-висока фаза на духовно поражение в резултат на жестокия натиск на света върху нравственото равновесие на низовия човек.В биологичната борба за оцеляване (“не стига ти хлеба”) героят губи нравствените си устои и стига до престъпление-отцеубийството.Според Вапцаров примитивната борба за насъщния в адската действителност стимулира разрушителни първични инстинкти у човека.
2.Теза:
Основната идея във Вапцаровото стихотворение “Песен за човека”е човекът и неговите житейски преображения.Човекът в него посяга на своя създател,извършва жестоко злодеяние,притиснат от глада и бедността,от тяхното задушаващо влияние,което не му позволява да се развива като пълноценна личност.
Съвременно попаднал в подходящи условия,той променя коренно своята представа за света.Просветлението и духовното прераждане пречистват и облагородяват душата му,песен избликва от разкаяното му сърце,окрилено от надежда и вяра за по-добро съществуване.
3.Доказателствена част:
1.Човекът в стивотворението посяга на своя създател,извършва жестоко злодеяние,притиснат от глада и бедността,от тяхното задушаващо влияние,което не му позволява да се развива като пълноценна личност.
а)Полемиката-основно средство за характеризиране образа на човека.В стихотворението:”Ние спориме двама със дама на тема:”Човекът във новото време”.А дамата сопната тропа,нервира се,даже поплаква.Залива ме с кални потоци от ропот и глад от словесна атака.”Двамата събеседници са силно разтревожени за ценностната система на отделната личност.Невъздържаното поведение на дамата и нейната негативна позиция в спора ясно очертават дълбокото й озлобление и омраза към лошия,морално деградирал,нравствено осакътен човек.
б)Доводите на дамата,с които тя защитава отрицателното си отношение към съвременния човек:”Но тя ме прекъсва сърдито:Ах,моля запрете!Аз мразя човека ... Аз четох как някой насякъл със секира, насякъл сам брат си човека.Измил се,на черка отишъл подире и ... после му станало леко.”Дамата е неспособна да прости греха,за нея подобни злодеяния заслужават жестоко наказание,без значение какви са мотивите за тези постъпки,без място за съжаление и съпричастност.
в)Животинското поведение,убийството на собствения баща:”Тя случката станала в село Могила ... (бащата бил скатал пари)Синът ги подушил,вземал ги насила и после баща си затворил”,”властта ги открила и ... съд.Ала в съдът не потупват по рамото,а го осъждат на смърт.Отвели тогава злодея злосторен,затворили този субект.”
Извод:Човекът е човек,защото греши,но истински човек е този,който успява да презнае греха си и да поиска прошка.
Преходно изречение:В първата смислова част на творбата човекът е оплют заради своите дела,но в следващата част откриваме истината за неговия грях и най-благородното у човека-признанието на грешките.
2.Същевременно,попаднал в подходящи условия,той променя коренно своята представа за света.Просветлението и духовното прераждане пречистват и облагородяват душата му,песен избликва от разкаяното му сърце,окрилено от надежда и вяра в едно по-добро съществуване.
а)Гледната точка на опонента на дамата:”Но аз понакуцвам в теория и рекох полека,без злоба,човешки да пробвам със тази история”,”Какъв си ти тук ужас?!-Той
пеел човека-това е прекрасно нали?”Неговото спокойствие и положително отношение към човека подчертават становището,че отделният субект е подвластен на обстоятелствата,в които е поставен и че той е способен на коренна промяна ,нравствен възход и духовно развитие;единствено,ако личностното разрастване не се осъществява
в подходящи условия.
б)Престъплението-свидетелство не за жестокост и безчовечност,а за страдание,нищета и глад:”не стига ти хлеба,залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило.И чакаш така като скот в скотобойна,въртиш се в очите ти-ножа.Ех лошо, ех лошо светът е устроен!А може,по-иначе може...!”
в)Песента-символ на доброта,разкаяние и милосърдие в душата на един нравствено пречистен,благороден човек:”Тогава запявал той своята песен,запявал я бавно и тихо.Пред него живота изплавал чудесен и после заспивал усмихнат.”.”Усмихнал се топло,широко и светло,отдръпнал се,после запял... усмихнати чули отгоре звездите и викнали:”Браво човек”,”Тои пеел човека-това е прекрасно нали?”-песента,която избликва от гърдите на героя поставя на пиедестал неговото рождесво,духовно прераждане и просветление.Братството и средата на развитието му дават сила и надежда,променят коренно неговата нагласа към света.Сега той сякаш въплъщава в себе си друг образ-прогледнал,нравствено озарен,човечен.
Извод:Опонентът на дамата умело излага своите аргументи и защитава правото на човека да получава втори шанс.
4.Заключение:
“Песен за човека” е прекрасна поема за доброто и човешкото у всеки,за
осъзнаването на значимите категории на живота,за надеждата и вярата в истинското пълноценно съществуване.Всеки се чувства горд,че е човек и че е съпричастен към хуманните проблеми.В един по-голям диапазон стихотворението е възразяване на рождеството на нравственото превъзпяване,тоест прераждане на човека и неговите житейски преображения.Пред великото тайнство на рождеството и преображението и смъртта изглежда само малка подробност.

Pepincetyy
04-09-2008, 16:07
emi 6te go napisha dano da stane utre 6te go pokaja na g-jata dano da stane ako nameri6 ne6to novo napi6i go plss *** ina4e mersi za tova mn mis (hug)

hrisiiiiii
04-09-2008, 16:55
Не си казала какъв жанр трябва да е.. Есе, ЛИС.. Намерих нещо, дано ти свърши работа (с много цитати е) :smt026



УЧАСТТА НА ЧОВЕКА СПОРЕД "ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА"

Вапцаровата поезия оста¬ва трайно обвързана с човека и неговата същност. В единствената му стихосбирка „Моторни песни” (1940) преобладават твор¬бите, посветени изцяло на човешката лич¬ност. Между тях се откроява „Песен за чо¬века”, една от най-популярните творби на Вапцаров. В нея мотивът за преобразява¬щата се човешка личност и за хуманното начало, което я движи напред, се осмисля в пряка връзка с житейските реални, с обсто¬ятелствата, които често подлагат на изпита¬ния универсалните човешки ценности.
„Песен за човека” е изградена в полемичен стил. Художественото пространство на есента се изпълва с новите стойности на поетичния диалог. В него участват два ли¬рически гласа. Това са гласовете на двама¬та опоненти - дамата и изразителя на авторовата концепция в творбата. Огласена е и темата на тази полемика: „Човекът на но¬вото време”, противопоставени са теза и антитеза, заложени съответно в разказа на дамата и на водещия разказвач. Спорът е насочен определено към нравствените цен¬ности на човешкия живот като зададеност, като определеност и като възможност за коренна промяна, за нравствен катарзис, който ще промени и оценката на човека за живота. Поетът не търси еднозначен отго¬вор или ясна формула за човешката стой¬ност. За него значими са универсалните критерии за смисъла на човешкото съществуване. Водеща поетична теза във Вапца¬ровата поезия е вярата в бъдещето на ху¬манното начало като извечна, универсал¬на вяра на Човека. Върху нея е изградена представата за „човекът на новото време”. Диалогът-спор между вярата и неверие-то в силата на човешката същност е вечни¬ят спор между светлината и мрака. Човеш¬кото съзнание винаги е било подвластно на съмнения и противоречия. Те пораждат и човеконенавистничеството, което изра¬зява позицията на единия лирически гово¬рител - дамата. Другият опонент обаче вяр¬ва в човека и изключителните му възмож-ности да промени себе си при благотвор¬но влияние. Това не е наивно-романтична вяра, макар че се приближава до мотива за евангелските чудеса. Авторът не случайно посочва един особено важен фактор:
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
На пръв поглед несъвместимото „зат¬вор” и „хора” - „човек” всъщност подчертава нещо присъщо за Вапцаровата пое¬тична стратегия -да открива оптимистич¬ното дори там, където това изглежда почти невъзможно.
Екзистенцията на човека е съпоставена смислово с хляба („заквасен”, „замесен”) и така тя е въздигната като ценност. Естестве¬но се поражда надеждата за просветление и пречистване. Тук нравствено генериращ фактор се оказва песента: ... но своята участот книга по-ясна му станала с някаква песен. Духовният катарзис започва с преосмис¬лянето на извършеното деяние и причини¬те, довели до него. Социалният им харак¬тер е означен отново с митологемата „хляб”:
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш погрешно на гнило.
Обвързването на престъплението с дей¬ствителността не е опит за оправдание, а изясняване на взаимната обусловеност между човешката същност и житейските обстоятелства, житейската среда. Оттук и осъзнаването на възможността това да се промени изцяло, да се създаде една нова визия за света:
Ех, лошо,
ех, лошо,
светът е устроен! А може, по-иначе може...
Преосмислят се материалните и духов¬ните стойности на човешкия живот. Погле¬дът на лирическия герой е обърнат вече към духовното пространство, чийто поетичен израз е песента. Тя е ключово понятие във Вапцаровата поезия, което насочва към из¬висяването на човешката същност, устремяването й към светлината и духовната освободеност. Чрез песента прероденият ве¬че отцеубиец започва да възприема света в един нов образ, непознат допреди:
Пред него живота
изплаввал чудесен -и после
заспивал
усмихнат...
Пътят към нравствения катарзис у „зло¬дея злосторен” е пътят от злото към добро¬то, от мрака на душата, от слепотата й към просветлението. Преминавайки през без¬дните на греха и нравственото падение, ко¬ето е сродило човека с животинското, към желанието да пречисти душата си, лирическият герои осмисля сво¬ята съдба по нов начин. Песента му влива сила и го облагородява. С нея той създава своя нов вътрешен свят. Може би затова я запява „бавно и тихо” като нещо съкрове¬но.
Преображението на човека е всъщност пътят от демоничната до хуманната му същност или до възстановяване на нару¬шената хармония в нея. Този път е труден и сложен, защото човешкото същество често проявява слабост и не устоява на ин¬стинктите си, като става подвластно на тъм¬ната си страна. Винаги обаче има път към разкаянието и опрощението. Оттук започ¬ва съграждането на човека на новото вре¬ме. Възможността отново да бъде истин¬ски човек обаче е само в очертанията на духовното пространство. Реалността изис¬ква престъпилият законите да понесе нака¬занието си. Това е заслуженото възмездие за делата на човека. Новото в облика на героя се съдържа в поведението му по вре¬ме на трагичната ситуация. Смъртта е ос¬мислена като неизбежна, но без страх от нея:
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му станало светло.
Умъдреният поглед към края на човеш¬кото съществуване силно въздейства и удивлява онези, които все още не са дос¬тигнали до прозренията на Вапцаровия ге¬рой - човека на новото време, който е из¬минал пътя от мрака и слепотата на душата си до светлината на звездите. Позицията „мрак-светлина” изгражда нова визия за оценка на човешката съдба:
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята тежка,
човешка,
жестока, безока,
съдба.
Изнасянето на думите поотделно като ри¬мувани динамично стихове, дава възмож¬ност да се акцентира на смисловата им оп¬ределеност. Съпоставянето на съдба и звез¬да е явно търсено от поета, за да разкрие духовното израстване на своя герой, сякаш възкръснал в драматичните минути преди смъртта за нов живот:
„ Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден... ”
Човекът се възвисява чрез своята вяра и мечта за нов, по-добър живот и по-спра¬ведлив свят. Хуманният порив към това жа¬дувано бъдеще носи нравственото посла¬ние на самия Вапцаров, за който вярата е истинският извор за живот на човешкия дух. Тази вяра придава усещане за монументалност на картината с изправения към звез¬дите човек. Осъден, заставен да изплати греха и престъплението си, той не изпитва отчаяние и смъртен страх. Вътрешната му освободеност му дава самочувствие да надмогне трагичните обстоятелства. Чове¬кът е убеден, че животът ще стане „по-ху¬бав от песен”, че злото ще бъде победено с участието на хората, които като него вяр¬ват в смисъла на битката за един по-добър свят. Той мисли не единствено за себе си, за собствената си участ, а в един общочо¬вешки аспект осмисля земния път на човека. Смъртта засяга само физическото тяло, но Духът остава жив и част от Вселената, която е безкрайна. Именно това убежде¬ние влива кураж у героя на Вапцаров и по¬ражда необичайното в поведението му преди трагичния край:
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
светло,
отдръпнал се, после запял.
Вместо ужас от смъртта, тук се появяват усмивката и песента. Духовната сила, из-лъчваща се от този нов като личност човек, респектира дори палачите. Даже и „затво¬рът треперел позорно / и мрака ударил на бяг”. Връзката с възвишеното е изразена чрез одобрителното съпричастие на звез¬дите: „Браво, човек!” Поетичната идея на Вапцаров тук е очертана като утвърждава¬не на вярата в нравствената сила на Чове¬ка, преодолял злото чрез борба вътре в се¬бе си. Това всъщност вече е образът на чо¬века „на новото време”.
Песента на човека е израз на осъзнатата сила, заложена в хуманното начало на АЗ-а, способен да промени себе си и света към по-добро, да създаде мечтаното бъдеще, движен от възвишените си мечти. Песента въплъщава надеждата за справедливост и щастие. Чрез нея се побеждава смъртта, тленното в човешкия живот и се отключват звездните простори, към които е устремен той, „Човекът на новото време”. Дори след смъртта песента продължава да напира, безсмъртна като Духа на човека, жизнеутвърждаваща и извисяваща. Това поражда възторг от човешката личност у самия по¬ет:
Той пеел човека. -Това е прекрасно, нали?
Чрез прякото обръщение към него, чита¬телят е приобщен към човешката драма от позицията на лирическия говорител срещу опонента му - истеричната дама, неспо¬собна да осмисли процеса на преображе¬ние у човека като реално възможна, защо¬то се ръководи от негативното си отноше¬ние към него.
Вапцаровата творба възпява величието на човека — този, който тръгва от бездните на падението, от мрака на хаоса в душата си, а достига до великата хармония между човек и Вселена, изразена чрез силата на песента, пречистваща и прераждаща чо¬вешкия Дух, утвърждаваща основанието за вяра в хуманната природа на човека.
„Песен за човека” е апотеоз на духовно¬то себепознание на човека в драматичния му земен житейски път, изпълнен с явни изпитания за универсалните човешки цен¬ности и стремежи.

Pepincetyy
04-10-2008, 10:33
еми.... тя госпожата каза интерпретативно съчинение да напишем *

hrisiiiiii
04-10-2008, 12:44
окей, надявам да свърши/да е свършило добра работа :)

Pepincetyy
04-10-2008, 14:54
мерси много :grin:

glory
05-04-2008, 10:42
еййй някой ако има ЛИС-Песента за човека-романтичен диалог със света в стихотворението на Вапцаров-"Песен за човека" :?

hrisiiiiii
05-04-2008, 13:54
еййй някой ако има ЛИС-Песента за човека-романтичен диалог със света в стихотворението на Вапцаров-"Песен за човека" :?


Не успях да намеря точно това, което искаш, но все пак виж това:

Вапцаровата лирика е съкровена пое¬тична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична, но ви¬наги е споделена с поета и с неговия пое¬тичен АЗ. Той присъства активно във всеки диспут за човека и човешкото в него. Ин¬тимната изповед преминава в диалог. Прис¬трастието на Вапцаров към темата за голе¬мия „спор" между човека и времето, в ко¬ето той живее, определя позициите и личната ангажираност на участниците в проблемния диспут, интерпретиран със средствата на прекия диалог, в поемата „Песен за човека”:
Ние спориме
двама със дама
на тема: „Човекът във новото време”.
Лирическият АЗ на поета присъства ин¬тимно неназован в спора. Той е част от по¬етичното, множествено НИЕ. Идентифи¬цира се с всяка човешка личност, общест¬вено пристрастна и ангажирана с нравст¬вените стойности на поставения проблем. Лирическият АЗ заема позиция в поетичния диалог. Защитава хуманни принципи, при¬същи на всяко време и епоха. Без тях жи¬вотът губи своя нравствен смисъл. В усло¬вен план сякаш самият човек участва в спо¬ра и защитава себе си. Така е очертан конфликтът между индивидуалност и общест¬во. Човешката личност отстоява хуманни¬те си ценности и водещи нравствени прин¬ципи от посегателствата на времето. А то винаги има свои представители и защит¬ници. Те заемат позицията на дехуманизиращото се общество. Стават опоненти на човека и лирическия АЗ във Вапцаровата творба „Песен за човека”.
Конкретните измерения на времето, в ко¬ето живее личността, активно обвързана с проблемите на живота, са винаги в контраст с нейните нравствени приоритети. Затова и диспутът е неизбежен. Той е част от ес¬тествената, органична връзка между човек и време. Те са постоянни участници във вечен „диалог". Взаимоотношенията им не се определят от лични емоционални настроения, а от различните критерии за оценка на нравствения им облик. Негатив¬на е позицията на обществото към хуман¬ната ценностна система на човека. Крайна в отрицанието на човешката природа е и дамата - опонент на лирическия АЗ в пое¬тичния диалог.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито: - Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека. Не струва той вашта защита.
Човекът е обвинен в най-тежкото прес¬тъпление - убийство. Пролята е братска кръв. Омразата „убива” вярата в човека. Всеки глас в негова защита е излишен, зазвучава твърде неубедително пред силата на обвинителните факти:
Аз четох как някой
насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека.
Измил се, на черква отишел
подире
и... после му станало леко.
Доказателствените аргументи са неоспо¬рими. Но Вапцаровият лирически АЗ вяр¬ва в човека и търси причините за страшно¬то престъпление, извършено от него. Пое¬тичният диалог неусетно преминава в „раз¬каз” за вътрешния размисъл на „престъп¬ника”, който открива човека в себе си в ми¬говете на искрена, затрогваща със силата на прозренията изповед. Това е драмата на човека „ във новото време”:
„Брей, как се обърках и ето ти тебе
бесило. Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот
в скотобойна, въртиш се, в очите ти -
ножа. Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен! А може, по-иначе може..."
Присъдата над „човека и времето” е про¬изнесена от самия човек. Те са „съучастни¬ци” в престъплението. Загубеният смисъл на живота „осъжда” на смърт човека. Той е в „плен” на времето. Обречен е на страда¬ние. Злото е единственото средство за за¬щита. Но то ражда омраза в душата, която води към престъпление. Убива човека, „стъ¬пил” „от мъка" „в погрешност на гнило”. Личната човешка драма прераства в уни¬версална трагедия за света и неговата нрав¬ственост: „ ... ех, лошо/светът е устроен!/ А може, по-иначе може...” Скрита надежда за друг, по-различен свят носи недоизказаният размисъл на осъдения. Той е открил истината за своя живот. Докоснал се е до неговия смисъл, така обикновен, но толко¬ва красив и желан, че го чувства като песен в душата си:
Тогава запявал той своята песен,
запявал я бавно и тихо.
Пред него живота
изплаввал чудесен -и после
заспивал
усмихнат...
Смъртното наказание предстои, но човекът е в хармония със себе си. Намери, покой за изтерзаната си душа. Тя „сънува” своето щастие, разделя се със света на зло¬то. Но той е действителност, която грубо прекъсва „съня” и отнема мечтата за щас¬тие:
Някой полека вратата отворил. -Хора. Зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му:
„Хайде, стани."
Човекът се изправя пред страшната ис¬тина на своето време. Всички са осъдени от неговата престъпна същност: и извър¬шилият убийство, и изпълнителите на смър¬тната му присъда. Хората участват в общ престъпен акт. Действията им са следствие - „продукт” на времето, в което живеят. А то е враждебно и антихуманно. Човекът изправя срещу човешкото в себе си. Чувст¬во на осъзната вина изпълва душите. Потриса съзнанието:
Гледали хората
тъпо и кухо сивите, влажни стени. Онзи в леглото
разбрал, че живота е свършен за него, и в миг
скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед
на бик.
Отнемането на човешки живот е наказа¬ние не само за осъдения на смърт, но и страшно възмездие за душите на екзекути¬ращите го. Това е тяхното нравствено прес¬тъпление, за което единствен виновник е времето, в което живеят. Времето е безнравствено и враждебно настроено към човека. Неговият живот е безсмислен сред жестоките реалности на действителността. Това е агония за духа, бав¬на и мъчителна „смърт” на хуманното у чове¬ка. Осъзнал тази страшна истина за себе си и за света, в който живее, нравствена сила изпълва душата на осъдения:
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли?— казал.
-Добре.
Той приема спокойно смъртта, тръгва към нея, но това е всъщност дългият път на мъчителна раздяла с живота. Всички я из¬живяват болезнено. Стъпките отекват в мра¬ка. Отмерват последните удари на сърцето. Вината расте. Тя ги сближава и разделя:
Гой тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
„Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат.”
Диалогът между участниците в страшната раздяла с живота, която е драма и на самия Вапцаров, изживяна предварително в усло¬вен художествен план, е израз на интимна човешка съпричастност. Тя е вътрешно със¬тояние, отношение, позиция към трагедия¬та, сполетяла човека. Намерен е най-точни¬ят художествен израз на душевното вълне¬ние, което е общо: „и чувствали някакъв хлад”. Студенината и враждебността, идва¬щи отвън, от света на обществените реал¬ности, са уловени от хората като „позиция" на времето в „спора” с човека. Душите пот¬ръпват от неизбежната трагичност на живо¬та. Съчувствието е излишно, защото болка¬та от безнадеждната човешка участ остава, но все пак е изразено топлото „братско” от¬ношение към осъдения. Думите са тихо проронени. Те са вътрешен горчив размисъл, прозвучал в общата тягостна атмосфера на очакване. Тишината е „натежала” от мъка. Дори и мракът в ъглите „скърби” за човека. „Отдръпва” се, за да се открои болката по живота. Тя расте заедно с нахлуващата свет¬лина на зората:
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Започва новият ден, който ще е последен за осъдения на смърт. Идва равносметката. Животът, макар тежък и жесток, е особено примамлив, скъп и желан в тихата утрин при зазоряване. Денят идва, а заедно с него „пристъпва” смъртта. Животът е вече спо¬мен, който изгрява в обречената душа като звезда, къпеща се в блясъка на небосклона. Болката е овладяна. Внушена е с лаконизма на поетичния размисъл, пронизан от неп¬рикрита тъга:
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка,
жестока,
безока
съдба.
Поетичната графика при изписване на сти¬ховете: „тежка”, „човешка”, „жестока”, „бе¬зока”, „съдба”, очертава „скалата” на дина¬мичен вътрешен размисъл. Всичко отдавна е премислено, преживяно и обобщено. Крайните изводи се свеждат до точни, ед¬нозначни определения-характеристики на индивидуалното в живота—човешката съд¬ба. Най-високата степен на обобщеност в „скалата” на вътрешния размисъл е опреде¬лението „безока”. То е кулминацията в минорната гама на драматичните изживявания. Събрало е цялата болка от трагичното проз¬рение на човека за неосъзнатата сила на съд¬бата. Тя е трагична, безсмислено воюваща с човека, но и той с нея. Тежък и труден е пътят до осъзнаването на тази жестока ис¬тина. Понякога това става мигове преди да настъпи смъртта:
„Тя-моята-свърши...
Ще висна обесен. Но белким се свършва
със мен? Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Болката от осъзнатата трагичност е толко¬ва голяма, че се ражда романтичната мечта за нов живот. Тя е като песен, а блянът за човешко щастие-„по-хубав”„от пролетен ден”. Смъртта е близо и всяка минута живот е последна възможност за преживяване на спомена, но и на романтичната мечта за щастливо бъдеще. Човекът обединява ми¬нало и мечта, за да създаде странно „праз¬нично” уединение на душата. Това е миг на радост- последен и съкровен. Всичко притихва. Душата „изпява” прощалната песен на човека с живота:
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
светло,
отдръпнал се, после запял.
Романтичният трагизъм на поетичните послания одухотворява хиперболата като художествено средство за надмогване на болката и преодоляване на естествения страх от смъртта. Но Вапцаров вярва в чове¬ка и в неговата духовна сила да приеме спокойно смъртта. Самият той посреща разст¬рела, отнел живота му, с песен. Пряката диалогичност на стиховете, изразяваща пози¬цията на Вапцаров в „спора” за „човека в новото време”, звучи убедително и в катего¬ричната поетична възхвала на духовната си¬ла на осъдения:
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй, както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. Човекът спокойно, тъп- дума
след дума
и твърдо редил песента.
Това е художественото поетично сбогу¬ване с живота. Духът се отдалечава от реал¬ността. Търси вътрешната сила за достойна среща с инобитието. Намерена е поетична¬та философия за раздяла с живота и за сре¬ща със смъртта. Тя е в образа на песента:
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре и викнали:
„Браво, човек!”
Човешкият живот е песен за преживяната мъка. Тя го извисява над болката и смъртта. Времето „спори” с човека, оказал се смисъл и цел на живота. Песента е поетичен сим¬вол на хуманното у човека в поемата „Пе¬сен за човека” на Никола Вапцаров:
Той пеел човека. - Това е прекрасно, нали?

sexybaby1990
02-08-2009, 16:43
moje li nqkoi da mi nameri ESE na tema


престъпление,наказание и разкаяние в "песен за човека"


pls... trqbva mi za srqda :S .. pe6no e ](*,) ](*,) #-o :cry: :cry: :cry: :cry:

sexybaby1990
02-08-2009, 17:55
moje li nqkoi da mi nameri ESE na tema


престъпление,наказание и разкаяние в "песен за човека"


pls... trqbva mi za srqda :S .. pe6no e ](*,) ](*,) #-o :cry: :cry: :cry: :cry:

ako nqkoi go nameri da mi pishe na skype koteto662... pls ... vajno e :S

sl1n4iceee
03-21-2009, 13:31
Лирическият герой на Вапцаров в диалог със своето време ("Песен за човека","Борбата е безмилостно жестока","Прощално") - ЛИС :smt022 някой да помогне моля ви :-o :oops:



:---) :cry: :cry: :cry:

drowsen
04-12-2009, 09:53
Трябва ми спешно ЛИС на тема "Песента за живота в "Песен за човека" :o :o :o :o :o HELP ! Please ![/b]

Annie94
05-19-2009, 09:05
Xora nqkoi mje li da mi pomogne s temata " Човекът и разкаянието в Песен за човека" ..? plss , spe6no e. ;D

rumen95
01-02-2010, 12:19
:grin: :grin: :grin: Много ми помогнахте с горните съчинения ! Благодаря! :grin: :grin: :grin:

vankovvv
01-15-2010, 12:27
sexa_na_kompleksa
Много ти благодаря :grin: :grin: :grin:

pras4oo
02-09-2010, 11:59
mersiii i na men mi pomognaxteee :)

PiOnEeRa
02-14-2010, 10:51
Здравейте. Трябва ми ЛИС на тема Драмата на човека в "Песен за човека" на Никола Въпцаров или есе на тема "Браво човек" кое ще ми свърши работа кажете моля :(

Tedi4ka
02-15-2010, 14:14
PiOnEeRa темата ти е пратена на лично съобщение :):)

verilci
02-18-2010, 16:57
Здравейте, може ли някой да ми даде теза на тема "Доброто и злото в човека" в стихотворението "Песен за човека" ?
СПЕШНО!!!

wellybg
03-06-2010, 14:31
SPE6NO mi trqbwa LIS na tema : pesen za 4oweka - urok po humanizym. :S pls pi6ete ...

the0x
04-08-2011, 14:33
Някой ще може ли да ми намери интерпретативно съчинение на тема:
Песента на промяната в стихотворението ,,Песен за човека'' ?
Ще му бъда много благодарен :)

teodorka1999
04-01-2014, 08:10
emi 6te go napisha dano da stane utre 6te go pokaja na g-jata dano da stane ako nameri6 ne6to novo napi6i go plss *** ina4e mersi za tova mn mis (hug)
Единственото, което не разбирам, е защо ще преписвате нещо дословно от тук, щом като можете да го напишете със свои собствени думи. Госпожата ни по български прави много добре като ни следи дали не сме преписали нещо от интернет и сега всички си пишат домашните сами. Така, когато имаш висока оценки някак си си доволен от себе си, защото това е твоят истински труд и времето не е било пропиляно напразно... Все пак сме ученици и работата не е там да препишем от интернет, а просто да видим примерни работи, които да ни помогнат...

Lighting
04-01-2014, 11:36
В момента четеш тема от 2008

teodorka1999
04-02-2014, 08:42
В момента четеш тема от 2008

Знам.