PDA

View Full Version : плсс



Pepincetyy
04-11-2008, 12:02
трябва ми спешно да напиша нещо за темата * сред пясъците на пустинята * плс ще съм ви благодарна плссс

hrisiiiiii
04-11-2008, 12:30
Виж тези двете:

Огромна и необятна шир, покрита с пясъци и дюни, гушнала в скута си голямо огнено кълбо. В далечината камили кротко пристъпват, сякаш внимават да не объркат стъпките, предначертани от своя водач. Тук няма пътеки, пътища, автомобили, а единствените спирки са оазисите, кротко сгушени и някак благодарни на времето, че не ги е заличило. Бедуините, иначе така горди и силни хора, сега са привели глава пред силата на огнената земя, сами разбират, че всичко това го дължат на нейното благоволение.
Да, това е пустинята. Красива, необятна и загадъчна.
Но не това е моята пустиня. Моята пустиня е също така голяма и необятна. И също така загадъчна. Но за разлика от тази, тя е пълна с хора, автомобили и строителство. Но въпреки това е пуста. А дали това не е мираж? Дали не сам вървяла достатъчно дълго? И тук изплуват страховете ми.
Във времето, в което сме заобградени с всякакви екстри и какви ли не глезотийки, като интернет, телефони, бързи коли и много хора и все пак сме сами. Сами и някак натъжени от страх, че може би в бързината сме изпуснали нашият оазис.
Какво би станало ако един ден, поне един ден, всичко това го няма и ние трябва да разчитаме единствено на себе си. Ще успеем ли да прекосим тази шир? Ще намерим ли и нашият оазис? Бих казала, без да се замисля - не. Защото пустинята допуска само тези, които я обичат. А ние, в този забързан свят, забравихме да обичаме. Ние дори не виждаме красотата около себе си. Ето, това за мен е пустинята, начин на живот и синхрон между човека и природата.




Всеки родил се на тази земя открива своята пустиня докато израства в обществото и открива себе си по пътя но опознаването.
Пустинята за някои е храмът, където намират утеха, а за други – самотата, която ги кара да се чувстват ненужни на този свят. Пустошта, която откриваме така внезапно и от която понякога толкова силно се нуждаем, че заключваме всички врати към себе си, към своята душа, се нарича самота. Но не онази, която те кара да търсиш пристан някъде далеко от себе си, а другата, която те зарежда с енергия, за да можеш да се изправиш след поредното падение в живота и да продължиш напред с достойнство.
Пустинята, това е самотата. Тя е твоето най-далечно, най-потайно място, където само ти можеш да отидеш. Никой няма ключ за тази врата от живота ти – само ти. А той се намира скътан някъде в твоето сърце. Там няма злоба и пошлост. Там са твоите – нашите - мечти. Всичко е красиво и недокоснато от човешка дребнавост.
Пустинята е отшелничество. Бягство от хората, но не завинаги, а само за мигове от времето, което така бързо препуска и минава покрай нас, без да можем да го спрем, камо ли да го върнем. В тази наша измислена или истинска пустиня откриваме миражите на нашия живот. Оазисът, пълен с буйни и неспокойни води. Там можем да останем сами за ден, два, че и по-дълго. Да размишляваме за времето, когато всичко е било идеално и истинско. За времето, когато сме били деца, за несбъднатите мечти, за първата обич, за сладостите и прегрешенията в живота. Пустинята е куфарът, където заключваме старите спомени – добри и лоши. Оставяме го до непознатите миражи и оазиси сред пустошта, за да го потърсим и отключим отново някой ден. Започваме нов живот.И някой ден след месец-два, година-две се връщаме в нашата пустиня, за да отключим куфара отново и да оставим новите спомени до старите. И така цял живот. Ще си отиваме и връщаме, за да можем да запазим всяка малка добрина, всяка малка илюзия и всеки малък кошмар за цял живот.
Пустинята - тя е част от нас. Пустинните хора – това сме ние. Успели сме да я съхраним в сърцата си, защото това е нашият недостъпен храм, където душата ни разкрива своята болка и радост.

Pepincetyy
04-11-2008, 14:16
перфектно е мерсии много :grin: :grin: (hug)(hug)