ох,трябва да пишем по час на класа за доброто и злото и как можем да се предпазим от злото......ако можете да ми кажете нещо.... :-o
Beatifica
04-12-2008, 09:16
С Библията.
Ще крещиш 'анатема' и всичкото зло ще умре от смя... страх.
psychopath
04-12-2008, 09:17
С Библията.
Ще крещиш 'анатема' и всичкото зло ще умре от смя... страх. :razz: евалата за мнението.
Здравият разум
04-12-2008, 09:37
Само накарайте даскала, който ви е дал да пишете по тая тема, да ви даде определение за "добро" и за "зло". Ей тогава ще падне смях.
Ivalinka
04-12-2008, 10:58
едва ли може човек да се предпази от злото....то е толкова обемно понятие...сега се сещам за енергийните вампири,които ти изсмукват енергията и оставаш изцеден...това също е зло...за тях примерно-ако се опитваш да ги избягваш,ест,ако изобщо си ги усетил
ThunderGoddess
04-12-2008, 11:01
С Библията.
Ще крещиш 'анатема' и всичкото зло ще умре от смя... страх.
Е,не, това вече е направо велико :D :D :D :D :D :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :D :D :D :D :D :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
sexa_na_kompleksa
04-12-2008, 11:45
ох,трябва да пишем по час на класа за доброто и злото и как можем да се предпазим от злото......ако можете да ми кажете нещо.... :-o
Виж тук:
http://www.teenproblem.net/school/s/1629.html
И това:
Вечния двубой между- доброто и злото
„Защото Адам и Ева съгрешиха,като ядоха от плодовете на дървото. И познаха Доброт и Зло. А после Бог прати ангелите да ги изгонят от Рая-да не ядат и от дървото на живота,та да не станат като Бога–безсмъртни. От тогава хората страдат. Знанието за добро и зло-добро ли е?
На кого е приятел Дъволът-на доброто или злото? Изкушения ли е той или изкусител? От раждането да смъртта в човека се борят двете начала-божественото и сатанинското. Доброто и злото са във вечен двубой,защото са изначални и изначално са изправени силите им. Само който знае има сила за любов,а любовта е начало на живот и на радост. Думите на обезверените са обиталище на пълния мрак. Студено е в душите на необичащите и необичаните. Мраз е сковал и изкривил лицата им и са тъжни техните очи. Ала светът познава и други очи-празните,тези в които няма ни мрак,ни светлина тези,които са вперени не нагоре към далечни простори,а към битовото и материалното. Водеща за тези очи е цента да се обграждат с власт,пари и вещи. Постиженията си те измерват в брой,без да се интересуват дали са значими за другите-важно е да са полезни за себе си. Сигурно си лягат в просторни пухкави легла и на меки възглавници,потънали в самодоволство и разкош. Но сигурно е и друго-някаде изпод възглавниците или зад открехнатата луксозна врата неизбежно наднича странен силует-него не можеш да объркаш да объркаш с никакъв друг не по короната,не по странните уши,а по рогата ще го познаеш. Човек може да се скрие от всичко,но от него не може,защото той има наглото свойство да се вселява в самата човешка същност. През целия си живот всъщност човекът се бори със себе си,защото от една страна стой онова,което не винаги можеш да пипнеш или измериш,но то провокира устоичивостта ти. А от другата страна стоят изкушенията,които придават лъжлива сладост на живота-слава,пари,почести... ала зад тях наднича онзи с рогата усмихва се лукаво и с примамлив жест ти предлага лесни победи затова човекът често се изкушава. Кой не иска лесна победа? Здравето,спокоиствието,рад остните могове, любовта не могат да се докоснат с ръка,защотоса отредени за душата. Всичко друго е за сетивата,за ръцете. Знаем,че човек не е само метерия,не е само тяло. Тленно и смъртно е тялото,а духът е безсмъртен. Ала всичко е от бога дадено-как щяхме да разберем какво е добро,ако го нямаше злото? Така се сменят мракът и светлината,това е редът-изначален и безкраен. А редът е добро.
Доброто и злото управляват света
Ако трябва да се разгледа подробно това твърдение, то размислите могат да протекат в следните насоки:
На първо място, стремежът за избягване на когнитивен дисонанс. Индивидът не може да търпи негативната оценка и самооценка, затова изгражда собствена ценностна система която да направи неговото поведение оправдаемо или, често пъти, да го превърне в еталон. На второ място, нещо далеч по-алтруистично - нежеланието за грешка. На трето, социалния инстикт. Има и други, а и момента с тези а далеч по-сложен, но да речем че ще спрем дотук. Индивидът се стреми към компромис, към милост и оправдание. На всъщонст, има ли смисъл в това? Да разгледаме компромисът като понятие. При компромис, предполага се че две сравнително равнопоставени същества постигат решение на взаимна изгода. Най-общо казано. Да направиш компромис със същество притежаващо друга ценностна система, означава да се приравниш с него. Да направиш компромис с убиец означава да одобриш действието и разбиранията му за човешкия живот. Нека сега разгледаме дуалистичната нагласа за доброто и злото. Тя наистина е примитивна и изначална, което я прави донякъде несъвместима с интелектуалния човек.
В основата на светогледа на интелектуалния човек стоят два конфликта. Добро-Зло и Ред-Хаос. Нека сега разгледаме всеки от тях. Конфилктите са изначални и прости, единия бележещ началото си със зараждането на човешкото общество, другия дори по-древен. Конфликта Ред-Хаос е елементарен - хаосът, беззаконието е сила в своята същност анти-социална, тъй като по естествени причини е противопоставен на общестото.
От другата страна имаме Добро-Зло. Наглед прост, на всъщност доста по-сложен. Казано по разбираем начин, всеки който не осъжда злото, насърчава злото. Всеки който го защитава, го споделя. Всеки който го съжалява, ще бъде, рано или късно, завладян от него. Това не значи да убиеш всеки, подведен да върви в погрешна посока. Но значи, че е безмислено да правиш света си толкова по-сложен от този на останалите. Това че си добър, не променя факта, че и ти, както останалите се бориш за нещо.
За човека, независимо от неговата ценностна система, има две групи хора. "Който не е със мен е против мен" една фраза, която го изразява съвсем ясно. Именно, в това се ссътои управлението на света. Доброто, което се противопоставя на злото, но пречупено през призмата на индивида. Защото, като понятиен апарат доброто и злото противостоят, те са на различни полюси, но от друга страна се приближават - като всеки ги преосмисля за себе си.
Добро и зло
Съзнанието за свършени дела дава спокойствие на душата. Колкото повече човек се приближава към свършването на работата си, толкова по-ценен е животът му. Но могат ли да се съизмерват и има ли критерии за доброто и лошото, което човек върши?
Ботевите чувства – любов и омраза за нас, българите, отдавна са символ на жертвоготовна обич към отечеството и на безпределна ненавист към неправдите и злото в света. Обикновено се цитира писмото на гениалния поет от кораба “Радецки” до жена му Венета: “Ако умра, то знай, че после отечеството си сам обичал най-много тебе…” , за да се подчертае безграничната отдаденост на Ботев към родината. И малко от нас знаят за писмото, което революционерът праща до свой съмишленик и приятел: “ Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество”.
И това е Ботево послание – не можеш да изпитваш възвишена любов към Родината, ако не носиш в сърцето си най-земната човешка обич към родителите, жената, децата.
Трудно е днес да определим що е добро и що е зло. Онова което дава живот, е добро – любов, истина, светлина, хляб… А онова, което носи смърт, е зло: омраза, лъжа, мрак, глад…
Любовта е май-силното и велико чувство. Тя ни вдъхновява, кара ни да бъдем по-добри към тези, които обичаме, изпълва сърцето ни с радост, придава ни вътрешна красота.
Истината ни дарява със справедливост. Достоен е този, който я вижда и цени. Хора, които казват истината са смели и решителни.
За да има живот трябва да има светлина. Слънцето грее, за да освети и стопли всяко живо същество, за да поникнат цветята и тревите.
Добрият човек има светлина в душата си. Тя топли околните и дава собствено удовлетворение.
Хлябът наш насъщен – без него не можем, както не можем без доброто.
Омразата е черната страна на душите ни – сестра на злобата и подлостта. По сила не отстъпва на любовта, но тя разкъсва сърцата, кото остър нож и влива отрова в съзнанието.
Лъжата, както казва народът е с къси крака. Който я използва, рано или късно се уплита в капаните и.
Без светлина няма живот. В мрак потъват мъртвите. Лошо и страшно е, когато има мрак в душите.
Гладът е символ на мизерия и нищета. Той е лош съветник. Гладът може да открадне или да убие.
Доброто и злото са като две страни на монета – те просто съществуват заедно.
Студено е в душите на необичащите и необичаните. И са тъжни техните очи. Но светлината сменя мрака, и мрак иде след светлината, и светлина след мрака. Такъв е редът – изначален и безкраен. И все пак редът е доброто.