Срината душа

[fire_cat]

Срината душа

Помниш ли когато се запознахме?
Тогава аз надзърнах в теб,
забелязах нещо в теб...
А какво бях аз за теб?
Може би само една малка част
от твоя голям живот!?!

Бяхме винаги неразделни,
а сега сме вечно разделени...
Нима наистина не разбра
какво бе ти за мен?
Явно не си се питал
каква част от мен бе ти!?!

Не си ли си питал никога
колко много те обичах?
Но аз те абичах...
Бях готова на всичо за теб!
Но защо ме нарани толкова пъти?
А после искаше следващ шанс!?!


Това е едно стихче, което измислих за живота на една приятелка, която много страда! Приемам всякакви коментари и критики и дано да ви е харесало!

[Cukata]

Браво ;)

[Menschmaschine]

Да бе, "браво"... Много ли трудно ти беше да го измислиш? :D Не видях стиха в това- няма нито ритъм, нито рима, а най-малкото има някакъв оригинален замисъл. А, извинявай има рима, римувала си "теб" с... "теб".

И все пак продължавай да пишеш, ако това те прави щастлива, не искам да спирам опитите ти, но просто и не искам да мислиш, че си добра в това.

[ScionOfStorm]

^ Може би малко по-грубо казано, но да.

Имаш още много да пооправяш и да се развиваш...не е лошо, но само като за първи опит. Поезия в никакъв случай не е, а и за стихотворение не знам доколко важи.

Ама дерзай напред и се развивай! :)