"Крадецът на праскови" Емилиан Станев [Архив]

sexa_na_kompleksa

04-12-2008, 11:18

Изади си оттук това за Елисавета:

Опишете всеки от героите-Елисавета,Иво и полковника

Крадецът на праскови" е творба,представяща една любов и
преградите пред нея.Героите в творбата показват,че може да
съществува една невъзможна любов по време на война.Елисавета и
Иво изграждат една духовна връзка помежду си,преодоляваща всички пречки.Елисавета е красива жена,на средна възраст,която заради
патриархалния морал на който е възпитана,се омъжва за полковника,
за да си осигури материална сигурност.Патриархалният морал налага
отказ от удоволствията на живота-един традиционен начин на живот,
лишен от емоции и любов.Лиза е откъсната от света,ограничена в
еднообразието,лишена от всякакви емоции и близост в брака си.Тя е
бездетна,което допринася за нейната малоценност,самота и емоционална незадоволеност.За нея е непознато чувството любов,тя е лишена от свободата си-физически.За жена като Елисавета,в нейното положение е нормално да се поддава на старостта,заради това,че жената има нужда да знае,да й казват,че е обичана,защото има ли смисъл да живее иначе?!Трябва да има причина,стимул,който да придава смисъл на живота й.Аз подкрепям постъпката на Елисавета.Тя се е омъжила,подтикната от моралните ценности,на които е възпитана.
Затова тя започва връзка с Иво,защото тази тръпка,която се появява и това,което изпитва е непознато за нея.Това,че той идва заради нея,засилва тръпката и желанието,изкушението да бъде с него.
Смятам,че след всички лишения,тя заслужава нещо по-различно,което да предаде някакво разнообразие в ежедневието й.Иво олицетворение на борбения човек,който не се предава въпреки обстоятелствата,на който е подложен.Той е запазил духа си,младостта си,за разлика от Елисавета преди да го срещне,и най-вече желанието за живот и наслада от удоволствията,макар и изричайки се на опастност(връзката с Лиза).
Той притежава това,което липсва на полковника и с това привлича
Елисавета.Притежава способността да прави Елисавета щастлива,да и показва любовта си,да я кара да се чувства обичана и желана,и я
въвежда в света на мечтите,да разкрива това в нея,на което не е
смятала,че е способна(самоувереността й).
Полковника е строг човек,с избухлив характер,за който основното е
работата му и всичко свързано с нея.Можем да го дадем за пример
като държание на военен и истински патриот.Но като съпруг,той е
неспособен.Той не умее да прави жена си щастлива,не умее да се
държи съпружески,не показва никаква близост и чувства кум нея.
Пренебрегва я,поставяйки своите интереси над нея и въвличайки я в
проблемите си,той унищожава нейното самочувствие и прави така,че
тя да се чувства стара.
Творбата ни показва,че в един свят обхванат от предразсъдъци,може да просъществува любов,която да преодолее всички пречки.

Ето още:

Главната героиня има не лека съдба -нейното семейство е обедняло и то я подтиква да загърби любовта , за да търси мъж , с когото да сключи брак по сметка . Елисавета бързо намразва съпруга си , защото между тях няма чувства : ’’той беше виновникът за пропиления й живот ’’. Младата учителка не може да се раздели с полковника , защото не е възпитана по този начин . Тя от малка е научена на ‘’тогавашния непреклонен , прост и жесток морал’’.Двамата нямат общи теми на разговор . Това най-ярко проличава при мнението им за пленниците . Елисавета мисли, че те са хора като останалите , но старият полковник не се трогва от думите й, ’’смятаийки ги за даскалски приказки’’ . Брачният съюз между двамата не дава своите плодове, защото тя е бездетна . Една от най-важните страни на брака не е спазена , а като прибавим към това и липсата на диалог и разбирателсво между двамата съпрузи , то техният живот се обезмисля непрекъснато . Героинята таи дълбоко в душата си чувство на отчаяние и малоценност. В часовете на самота , които тя прекарва всеки ден я връхлита любовта на Иво . За нея това е нещо излючително различно . До този момент младата учителка не се е радвала на живота като сега . Но това е най-трудният период от нейния живот . Тя не може да остави съпруга си и да се впусне в предизвикателствата на любовта . Героинята започва да се терзае : ‘’душата й бе разделена на две същества , едното –примирената , угнетената жена , чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга , и другото- непознатото досега , вярващо , любящо и ликуващо същество , което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо ’’ . Тя се превръша в робиня , защото се страхува от предразсъдъците на обществото . Но това я погубва бавно -духовно и физически . В началото тя е ‘’…красива жена , преминала първата си младост’’ , а в края ‘’в големите й очи се долавяше нещо замислено , което придаваше на погледа й студен израз , какъвто имат очите на бездетните и незадоволени жени ‘’.
Елисавета е станала пленница на скуката и еднообразието , но ‘’неочаквано тя чу , че скритият в чучелото звънец издрънча ‘’. Този звънец е толкова дълго чакан от героинята . Душата й ще бъде озарена от голямата любов , която очаква така нетърпеливо

Елисавета

1.Бях дошъл да помародерствам и когато се промъквах към старата зарзала на полковника, отежала от плод, натъкнах се на жената.

2.Елисавета, Лиза, Жената на полковника

3.Дъщеря на полуеснафи, полуборжуа,но обедняло семейство.Жени се за полковника заради социалното му положение и пропилява младостта си с 50 години по-стар мъж.Брачният й живот преминава между две войни..

4.Жената на полковника.

5.”....ослепително бели ръце.Къдравата