PDA

View Full Version : помощ.. Антигона и приятели



ejankulov
04-13-2008, 09:28
Здравейте,
видях че пишете и помагате с добри теми и линкове към такива, а аз съм изпаднал в беда ще ви помоля да ми помогнете с няколко теми.
ЛИС
1. от заблудата до прозренията (става дума за Антигона и Креон)
2. "Не за вражда а за обич съм създаден"
3. Антигона- силата в слабостта
ЕСЕ (понеже и в есетата не съм много добър, но съм по-добре тук ако искате може само някакви напътствия да дадете)
1. Компромисът- начин на употреба.
2. Колко е важно да бъдеш принципен?

:-o :-o :-o :oops: :oops:

sexa_na_kompleksa
04-13-2008, 09:47
По втората тема намирам само есета. Сигурен ли си, че ти трбва ЛИС? Ето ти ги за всеки случай:

Не за вражда, за обич съм създадена

Всички виждат и вярват предимно в онова, в което искат. Представите за живота на един човек могат да бъдат неприемливи и неразбираеми за друг. В живота си всеки човек в даден момент трябва да защити тези свои виждания за света-принципите и морала си. За да можеш да го направиш трябва да си избрал пътя, по който ще тръгнеш и да изясниш пред себе си какви са приоритетите ти, да изработиш каква да е тактиката ти срещу света. Дали да гледаш лошо и враждебно, да крещиш, това което мислиш и да се бориш за него или да погледнеш, съзирайки любовта във всяка частица, във всеки елемент, да вярваш в добротата у хората и в чудесата, да мислиш, че благите думи железни врати отварят и да си идеалист, изпълнен с оптимизъм. А как правим този тежък избор, кой е верният път? Дали пък не сме устроени така? За какво сме създадени- за вражда или за обич? Във всеки са заложени и бунта и любовта, те са взаимно свързани. Кой път поемаме- въпрос на личен избор, как правим избора- въпрос на гледна точка за света, за какво сме създадени- да се борим в търсене на любовта,да сме във вражда със всеки изпречил се на пътя ни, да я открием, да обичаме, да се борим за тази обич, за да я запазим. Но до истинската любов не се стига ако си оптимист, вярващ, че всичко е листа от рози, свещи, нежен блус, романтика, не трябва да си сляп за реалността, не трябва и да си създаден за вражда, но трябва да умееш да водиш битка, защото .. слабите винаги падат и независимо колко добър си с хората, те рядко отвръщат на доброто с добро...Защото животът е постоянна борба и ако искаш да оцелееш, и да не си само фигура, съществуваща някъде из пространството ,а да си всичко за някого, трябва да избереш войната, войната за любов..
Някога познавах едно момиче, което бе отчаяно от живота, беше изтърпяло ужасно отношение от много хора, а самата тя, беше мила и добра, но хората я мачкаха, може би именно заради добротата й. Понасяше всичко, казвайки си, че следващия път, ще открие някого, който няма да я нарани за пореден път. И всеки път, сдържаше сълзите в очите си, опитваше да е силна, но аз виждах болката й. Един ден тя дойде и ми каза, че повече няма да бъде същата, че няма да сдържа цялата горчивина в себе си, беше й писнало. Всички я гледаха с учудване, с неразбиране, защото вече не поздравяваше с ведра усмивка, нито мълчеше на някого, а крещеше това, което мисли. А аз я гледах и исках да изкажа, това което мисля както тя го прави, не заради друго, а защото я чуха най- накрая.. явно с враждебното си отношение тя бе открила разковничето- може да те слушат, когато с благ глас им говориш, но ще те чуят, ако изкрещиш кой си. Сега е щастлива, има човек до себе си, който безкрайно я обича и който доказа, че би жертвал всичко за нея, а тя не може да повярва, че след толкова време разочарования, някак си го е открила…
За какво сме създадени? Не за вражда, а за обич. Кой път към любовта избираме- въпрос на виждане за света. Избирайки пътя, човек прави живота си... ако си идеалист, с романтична представа за света, правиш го по-красив, но преживяваш не едно разочарование, очаквайки представите ти да са реалността... защото ако очакваш,че животът е приказка с щастлив край, ще се разочароваш, но ако не очакваш нищо добро от него, ако виждаш омразата,ненавистта, ако усещаш гнева, вървейки по улицата, ако имаш очи за истината няма да се разочароваш, а ще те спохождат само приятни изненади, защото все пак светът не може да е толкова лош…трябва да съществува щастието, в което да вярваме, за което да мечтаем, за което да се борим



„НЕ ЗА ВРАЖДА – ЗА ОБИЧ СЪМ СЪЗДАДЕНА”

В античните трагедии сюжетната линия на семейните отношения, тясно преплетена с героичните постъпки на персонажите и отговорността пред другите (било сънародници, било бойни другари и др.), е често срещана. Тя е водеща по отношение на останалите, плътно следвана от героиката, подвизите и проявите на човечност. Естествено се вплитат повелите на боговете и човешките закони в изложението, като често сблъсъка между тях е в основата на трагичния разказ. В настоящия случай е точно така – общоприетото поведение и извършването на ритуалите, съпътстващи смъртта, скрепени с негласната подкрепа на боговете, са предпочетени от Антигона пред забраната на Креон за погребване според обичая на братовото й тяло. Собствената й вяра в правотата на нейните действия я прави силна духом. Тази вътрешна сила се проявява в думите, с които тя опонира на Креон. С жар защитава своята позиция, като под властта на емоциите отхвърля подкрепата на Исмена. Жертвата на Антигона – да се прости с живота си, би се обезсмислила, ако и сестра й я последва в смъртта.
Във втори епизод Антигона е показана като страстна и високо морална млада жена, вярна сестра и истинска дъщеря на своя народ, която предпочита смъртта пред това да отстъпи от принципите си, божествените повели и традициите на обществото, в което е отрасла и е възпитана. Силата на страстта й лъха от емоционалната защита на стореното от нея пред Креон, като същевременно чувствата и емоциите й надделяват над желанието й за живот, така присъщо за всеки млад човек. А проява на високия й морал е дълбоката и непоколебима вяра в правилността на нейната постъпка.
Древният автор много точно и вярно предава пороя от чувства и емоции, които заливат всички герои, участващи в епизода. Това е присъщо за класическите трагедии, запазени и до наши дни – всички те пренасят пред времето тези толкова човешки проявления на предците и нравите на ония древни общества. Любовта към семейството и рода, към традициите, непоколебимата вярата в божествената воля, изграждат ценностната система на всеки човек от древността до днес. Фразата на Антигона: „Не за вражда – за обич съм създадена”, може да бъде успешно отнесена и към други ярки литературни герои през вековете. Тя се явява своеобразен връх в проявата на емоции в разглеждания епизод от произведението и ни показва осъзнаването на последствията от героинята, като същевременно от нея лъха и фатализъм, и вяра в достойната преценка на живота след смъртта.
В живота на всеки човек трябва да бъде водеща любовта, а не омразата, както при Креон – това е извода, направен от автора, а правен и от толкова много други автори до днес.



"Не за вражда-за обич съм създадена"-"Антигона"

Човек се ражда от любов и за любов , а тя е всичко . За да можеш да обичаш ти трябва да се отречеш от злото , да отречеш неправдата и да заживееш с истината . Трябва да отвориш сърцето и душата си за другите , защото само така любовта ще пребъде в твоето съзнание.
Човек е създаден да обича , а не да мрази . Но на този свят омразата и обичта са равни . Те се преплитат и вървят заедно , както живота със смъртта , добротата и злината , както сред нас така и в самите нас . Обичта и омразата , са безгранични и за да се отречеш от омразата , за да я премах-неш от своето съзнание трябва да се опиташ да отвръщаш на злото с добро , защото след злината винаги идва доброта-та - тожа е една вечна закономерност в тоя свят , табу както следва след живота - смъртта и обратно . Ако някой те намрази не го намразвай и ти , защото така ще погубиш обичта си . Не трябва да мразим заради омразата . Опитай се да бъдеш човечен и не отвръщай по същия начин , както са се обръща ли към теб със злина или презрение . Не отсъждай какво се полага на "лошия" , не му бъди съдник , защото нямаш тая власт . Ако обичта заживее в теб ти ще успееш да разкъсаш оковите на злото . Тъмнината в твоята душа ще изчезне и ти ще съзреш светлината . Ще почустваш любовта със сърцето си и ще бъдеш готов да дадеш от себе си . Така ти човече ще бъдеш блажен . Никой не предполага , колко сложни са чъвствата . За това обичта не не винаги се поражда от обич , както омразата не се поражда от омраза . Но ти , човече , не бъди покорна рая на този , който ти мисли зло , а се противи , за да премахнеш това зло от него . За да възцари добротата и любовта , прогони далеч от себе си омразата и злото на целия свят . Обичай целия свят , но най-много доброто в него . Съчъствай и помагай на слабия . Ние хората обичаме страдащия и бития , не презираме този , кой-то бие и предизвиква страдания . Всички свързваме злото в нашия свят с войната и многото жертви породени от алчнуст на някой ; ето и гладъващите и срадащите по целата пл. Земя . Нима те са виновни , че по тяхния път има само мъка ? Не във всеки от нас има нещо , което се противопоставя на злото и не му позволява да се примири с него , нито пък да го приеме . Не позволявай злите сили да те водят , защото те рушат изграденото от теб до тук . Те спират твоя път към успеха и ти правиш крачка назад в живота . Освободи душата си от мрака и само така тя ще се извиси и ще съзре един нов живот , един нов свят изграден само от любов и доброта . А не засложаваме ли всичко това ? За това трябва да го заслужим . За да обичаш , за да може в теб да оцелее доброто , да оцелее любовта трябва да се научиш да даваш от себе си .



"Не за вражда - за обич съм родена" (есе)

Изведена от контекста на Софокловата трагедия, тази фраза на Антигона може да значи какво ли не. Тя е толкова обща, че ни позволява върху нея да надградим най-различни построения. Наистина, ако не знаем сюжета на трагедията, можем да приемем, че Антигона е нещо като хипарка, която призовава за обич между хората и казва "не" на войната. "Прави любов, а не война". Или че като много съвременни творци смята, че само любовта и красотата могат да бъдат среда за истинско творчество. Че вдъхновението може да дойде само от любовта. Ето какво например каза наскоро рокмузиканта Лени Кравиц в интервю: "Няма значение какъв е човек, през какво преминава и накъде се е насочил - всеки един от нас иска да обича и да бъде обичан. Може и да не го признава, но е така. За това сме тук. За това сме създадени."
Но думите на Антигона могат да бъдат сравнени и с фразеологията на някои съвременни протестантски пастори. Нали и те призовават да се обичаме? То кой ли не говори за нуждата от доброта и любов! Дори попфолкпевиците заеха страната на доброто и светлината. И като пастори взеха да поучават.
Можем да тръгнем в много посоки. Но коя си струва? И една-единствена ли е вярната? Със сигурност има такива интерпретации на думите на Антигона, които са съвсем малко вероятни. Такава е например онази, че творецът има нужда от любов. Нали Антигона все пак не е творец?
Малко вероятна е и версията, че Антигона като пасторите проповядва мир. Че проповядва уважение към другия, а още по-малко пък социална взаимопомощ, както е при християните. Богатите са призоваваните да си дадат излишните ризи. Защото за древните гърци не войната е била проблем, а несправедливостта. Тя е коренът на злото. Антигона е искала спазването на божествения закон и толкоз. Семейния ритуал. Не е логично да я виждаме в ролята на мисионер. Нещата са твърде лични.
Също и "хипарският" вариант на сравнение не е най-подходящият възможен. Антигона не мисли да създава нов тип общество. На нея не й трябва да експериментира с човешките взаимоотношения. Напротив, на нея й дай нещата да са непроменени, да са тъй, както баба знае.
Хрумва ми и още едно сравнение. Дали пък думите на Антигона не са сравними с куплет от стара градска песен?
"Аз живея за любов,
но съм тъй усамотена,
че продадена любов
сърцето ми разби."
Не, това пък е направо абсурдно. В старата градска песен има нещо, което може да се каже, че важи и за Софокловата Антигона: жената е нежно създание, тя има нужда от любов, тя вирее в любовта. За разлика от вечно воюващите мъже, жените винаги са били възпитавани да бъдат "разбрани" и да са склонни на компромиси в името на семейството. Още от момичета те биват тренирани в търпимост и толерантност. Е, ако изключим, разбира се, амазонките и днешните феминистки. Поне някои от тях. Но приликата със старата градска песен свършва с това. В "Антигона" няма любовна история. Антигона е създадена да обича роднините си, това е. Няма никакви намеци за любов в смисъл на страст. Няма колумбийски сериал.
Затова и най-убедително си остава твърдението, че тези думи се появяват в устата на Антигона, когато тя настоява за нещо невъзможно - да се спре най-сетне с отмъщението и възмездието. Нека всеки погребе своите мъртви. Нека оплачем мъртвите си. Това казва тя. И това са думи, които подхождат повече като че ли на една войнишка майка. "Мъртвият не ни е враг", беше писал един български поет, Димчо Дебелянов. Тези думи произхождат от Софокъл. Антигона воюва срещу войната. Това е трагическата ирония. Това е нейната вина.
Затова и завършвам с темата за избора. В каква посока ще тръгнем избираме сами. Но с едно трябва да сме наясно: или говорим за Антигона на Софокъл и какво тя е имала предвид, когато е произнесла крилатите думи, или пък ги възприемаме съвсем свободно - като метафора, като алюзия, като врата към свободни асоциации. И единият, и другият път водят към интересни неща.


Тук има за Антигона и Креон:

http://www.teenproblem.net/school/s/1712.html

Ето и още:

Антигона и Креон - конфликт между силни личности

Трагедията на Софокъл “Антигона“ принадлежи към вечните творби на световната литература. Днешният зрител открива в образите й прототипове на своето време. Софокъловите герои сами определят пътя, който ги извежда към нерадостната им участ. Трагичният конфликт е изграден върху противопоставянето на два принципа, върху две схващания за писаните и неписаните закони и норми. Застъпниците на тия две схващания са силни характери.
Антигона е главната героиня на трагедията. Още в пролога поетът я представя като смела, решителна и упорита. Своята решителност тя проявява особено тогава, когато отхвърля каквато и да било помощ от своята плаха сестра. Никой не е в състояние да я спре да изпълни решението си да погребе Полиник. Това не може да направи и Креон със строгата си заповед, защото тя схваща като дълг, като свещено задължение да отдаде последни почести на загиналия си брат. Нейната смелост не е само на думи. Тя се осъществява в дела. Антигона тръгва в тъмната нощ сама, а женската природа е страхлива повече от мъжката. Към това трябва да прибавим, че в мрака бдят зорките очи на поставените стражи.
Креон е вторият главен герой в “Антигона”. Авторът го представя отначало като добър управник. Сам Креон изброява своите заслуги към държавата. Страрае се да бъде справедлив, не предпочита приятели пред интересите на държавата. След като издава заповед, с която забранява погребението на Поленик, той става подозрителен. Нарушаването на издадената от него заповед намалява авторитета и достойнството му като върховен управник на града-държава. Цялото си внимание насочва в грижи за нейното изпълнение. Готов е да се наложи най-строго наказание на нарушителя.
Изправена пред господаря Креон, девойката проявява твърд характер, когато признава извършеното от нея, смелостта на постъпката прераства в дръзновение, когато зрителят узнава, че Антигона е знаела забраната на Креон. В очите му казва, че не може неговата заповед да я застави да наруши неписаните и вечни наредби на боговете. В думите й долавяме гордост от извършената постъпка - тя е изпълнила религиозен дълг към мъртвия брат.
Креон изпада в ярост и изрича думи на диктатор и самозабравил се властник. Той смята държавата за своя собственост и може да разполага с нея така, както намери за добре. И никой не е в състояние да разбере, че правото е на страната на Антигона.
Креон се застъпва за писаните закони. Той има право, когато изисква да бъдат спазени писаните закони и наредби на властта. В същото време той не е абсолютно прав понеже е издал заповед, която нарушава установена от дълго традиция.
Антигона е застъпница на неписаните закони. Тя смята, че мъртвият не може да бъде лишен от погребение съгласно божественото право. Когато изпълнява неписаните закони, в същото време нарушава писаните.
Антигона за зрителя е невинна, макар че постъпката й от съдебно гледище не е оправдана. Съдбата на героинята предизвиква състрадание, поражда в душата на зрителя милост към нея. Почти същото е и с Креон. Той формално е прав, но на практика руши основни правила от неписания кодекс на обичаи, създаден в продължение на векове. Така една морална сила се противопоставя на друга. Затова и трагедията често е наричана “трагедия на двама герои, които имат еднакво право”.

hrisiiiiii
04-13-2008, 10:29
Виж това по третата тема:


Позната като една от многото геро¬ини в Тиванския митологичен цикъл, Антигона е вече цялостно изграден драма¬тургичен образ. В едноименната траге¬дия на Софокъл. сюжетът се развива около острия конфликт, възникнал след смъртта на Полиник, брат на Антигона. Противопоставени са характерите на двете сестри, очертан е личностният сблъсък между царя и неговата племен¬ница. Креон се бори за утвърждаването на своите държавнически позиции, а Антигона защитава неписаните морал¬ни, общочовешки закони.
Главната героиня се разкрива като личност с изключителна нравствена красота. Тя запленява както със своята чистота и невинност, така и с огнена¬та страст, с която отстоява позици¬ята си като се противопоставя на държавника Креон. Антигона напълно се различава от идеала за жена на своето време. Тя е силна и дръзка, има смелостта да се опълчи срещу неправдата. Същността на подвига, който тя извършва, се разкрива чрез несломимото й желание да следва повелите на сърцето си. Дра¬матургичното действие проследява по¬лета на един свободен, дързък дух към света на трагично извисената човешка нравственост.
Още в пролога на произведението е изведена основната идея - изключител¬ността на Антигона. Ярък е контрас¬тът между двете дъщери на Едип. Исмена се представя като типичен пример за смирена и покорна жена, която знае мястото си, отредено й в древното об¬щество. Но Антигона е различна. Тя са¬ма определя кое е справедливо и кое - не. Вярва силно в своята правота, решавайки да следва повелите на традицията.
Исмена обича не по-малко брат си, но нейната безпомощност е противопос¬тавена на решителността на Антиго¬на. Исмена признава: „Що бих могла, зло¬честа, аз да сторя?...”, на което получа¬ва твърдият отговор на сестра си: „Ти не щеш ли, аз ще заровя твоя брат и моя.” Примирила се със загубата на близките си, Исмена не може да приеме рисковете, на които е готова да се изложи Антиго¬на. Тя отчаяно се опитва да разубеди се¬стра си, припомняйки й трагичната съд¬ба на Едиповия род. Исмена е избрала благоразумното подчинение, няма сила да се опълчи, въпреки че сама не вярва в справедливостта на взетото решение:
Разбери, че ний Жени сме, слаби да се борим с мъжете. Тез, които заповядват, по-силни са от нас и ние трябва да им се подчиняваме не само в това, а във всичко - даже и в по-зло.
Но както Исмена не може да осъзнае красотата на подвига, към който се е устремила сестра й, така и Антигона не може да приеме бездействието:
Стой ти на това, аз брату гроб отивам да приготвя.
Вярна на обичта към брат си, тя не мо¬же да остане безучастна пред несправедливостта. Антигона много добре знае последствията от неподчинението на царската заповед: „непокорният, пре¬бит от народа с камъни да падне”, но предпочита да изпълни божествената повеля, оказвайки необходимото уважение на мъртвия. Това, което сестра й на¬мира за „безумство”, за главната геро¬иня е безусловно и задължително. Само¬жертвата в името на справедливостта е гордост и чест за нея:
Но остави ме с мойта безразсъдност да принеса аз мъки. И каквато съдбата ми да е ужасна, пак ще бъде мойта смърт прекрасна.
Разбрала, че дори съвсем сама, Антиго¬на е достатъчно смела и силна да изпъл¬ни дълга си, скърбящата Исмена я изп¬раща с думите:
Върви, кога е туй желание твое; знай, че си безумна, ала вярна в дружба. Конфликтът между Креон и неговата племенница е очертан. Позициите им са ясни в тяхната противоположност. Пла¬менните слова на Антигона са защити¬ли нейната правота.
Изправянето на двамата главни герои лице в лице, внася равновесие в развити¬ето на действието. С началния си моно¬лог владетелят се разкрива като строг, но загрижен за своята страна държавник. Отбелязват се благородните му мо¬тиви. Той е непреклонен в решенията си. Именно такава силна ръка е необходима на Тива, за да се възстанови след споле¬телите я нещастия. Затова и получава общественото одобрение, въпреки жестокостта на издадената заповед:
Креоне, тъй решаваш за приятеля и за врага на нашето отечество. Закони можеш да прилагаш всякакви - за мъртвите, тъй както и за живите.
Но почти веднага след това признание пристига вестта, че все пак някой е дръзнал да пристъпи царското решение. Креон е разгневен, обществеността - изненадана и притеснена. Всички искат да узнаят кой е този, притежаващ такава дързост и необикновена смелост.
Когато Антигона сама признава своя¬та постъпка, царят е напълно обладан от гнева си. Като мъж, той не може да приеме непокорството на една жена. Опитвайки се да намери оправдание за безразсъдните действия на девойката, той среща нейната твърдост. Анти¬гона не само гордо заявява, че е пристъ¬пила заповедта му, но и достойно защи¬тава позицията си:
Не смятах за така могъщи твоите повели, че да нарушава смъртният неписаните вечни божи правила. Не са от днес и вчера те, а винаги са живи.
Героинята дори дръзва да нарече вла¬детеля „глупец”, убедена, че той е този, който е сгрешил.
В последвалите думи на Креон, благо¬родните му мотиви са забравени. На пре¬ден план излиза тираничното му желание за власт. Той намира поведението на пле¬менницата си за „неуместно за роба”, чий¬то живот е в ръцете му. Неспособен да проумее правотата на Антигона, царят сляпо следва огромното си желание за себедоказване, което е причина за паде¬нието на душата му. Достига до непрос¬тима жестокост. Дори родствената близост с девойката не го кара да размис¬ли и той я жертва за назидание на народа. Антигона приема достойно съдбата си и не пожелава да я сподели със сестра си, която иска да умре заедно с нея. Тя поема отговорността за делата си, удовлетво¬рена, че е последвала сърцето си.
По трогателен начин Софокъл описва сцената, когато Антигона се прощава с живота. Тя за първи път разкрива нежната, женствена страна на своята душа. Страда за простички неща - за слънцето, което вижда за последен път, за родината и съгражданите си, за неосъществения брак. Девойката е при¬ела саможертвата, но тъгува за живота. Надарена с изключителна нравствена сила, дори по пътя към последното си жилище тя вярва, че е постъпила правилно, изпълнявайки моралния си дълг. Трагично е, че такава възвишена личност е толкова самотна в своето величие. Няма го до нея любимия, не чува и одобрението на хора: „От непокорния си нрав загиваш днес” - така смята народът. Още никой не разбира изключителността на нейния подвиг. Трагичната смърт на героинята е всъщност нравствена победа над Креон, олицетворяващ несправедливостта. Антигона остава в аналите на световната литература като образ символ, събрал в себе си всичките човешки добродетели. Героинята на Софокъл е неповторима като личност, която притежава дързост и смелост, по женски чувствена и романтична. Майсторът на трагедията Софокъл е създал една вечна творба, непресъхващ извор на мъдрост за бъдещите поколения. В нея, освен ярък при¬мер за нравствено подражание, се внушава и философското прозрение, че над държавническите правила стоят моралните, човешките закони.

ejankulov
04-13-2008, 10:35
hrisiii това по 3тата тема е подходящо. мерси
sexa_na_kompleksa и на теб благодаря макар че тези теми и аз ги открих в помагало.ком