sexa_na_kompleksa
04-13-2008, 10:01
Виж това:
Кое е общото и различното в стария и новия свят в края ан 19 век,според пътеписа на Алеко?
В пътеписа "До Чикаго и назад",Алеко Константинов непрекъснато оценява,разсъждава,сравняв а като проявява реалистичен поглед.Писателят вижда и достойнствата,и недостатъците на американската действителност.Той отразява и светлите страни на Новия свят,които са свързани с творческия ум,завоювал технически постижения и придобивки на цивилизацията,и тъмните страни-отрицателен резултат от стремежа към парите,който води до нарушаване на демократичните принципи в обществото. Погледът на Алеко в Новия свят е поглед на българин,който дори и в този далечен свят,не спира да мисли за родината си и за нейните проблеми,неорекъснато прави сравнения между родното и чуждото.Погледът на пътеписеца е поглед на българин с европрйско съзнание и е приобщен към културата и ценностите.Това се проявява още в началото на пътеписа,когато са представени на Хърватското пристанище,още преди заминаването.Пътниците са различни по народност-французи,немци,италианци,с обхванати от вълнение,от желание:"По скоро в Америка!"Алеко е обвзет от същото вълнение.Изпада в "чудно неврозно състояние" при сбогуването със Стария свят:"Аз се прощавах мислено с приятели,с България,с Европа,със Стария свят...като че се оттеглях от земята и хората!" Още първите срещи с Америка правят голямо впечатление на Алеко,който остава възхитен от мащабността,от изящността на гледките:Ню-Йорк-ското пристанище,Бродуей.Централ но място заема Чикагското изложение.Смайването на Алеко тук достига своя връх.Той не смогва да опише всичко,което е видял.Многобройните павилиони на какви ли не народности се редят пред погледа му.Специално внимание авторът отделя на българският павилион-буен със своите восъчни фигури на селска булка в сравнение с разкошните павилиони на другите народности. Авторът казва добра дума за Айвазиян,тук ни запознава с Ганьо Сомов-прототип на Бай Ганьо.В разговора между тях проличава чувството за хумор на автора. Възторг изпитва Алеко Константинов при срещата с Ниагарския водопад.Срещата с това "чудо" на природата поражда много силни чувства-такива,каквито изпитва човек при срещата с Бога.Пътеписецът пристига от Европа с предварително изградени представи за американската свобода,за равноправието,за държавната установеност,което предизвиква възхищението му.Думите на сърбина Неделкович представя една друга действителност-жаждата за пари.Това е причината за проблемите в обществения живот в страната,което охлажда неговото възхищение.Той се уверява в това,че тук парите са могъща и опасна сила,която е основата на техническия напредък,но и което е променило ценностната система на обществото.Това е породило разочарованието и болката в Алеко.Писателят е впеатлен от материалното благополучие на американците.Всички те са облекчени:"Боже,няма ли поне един беден човек в Америка!" Възхитен е от равноправието между хората.Модернизацията на живота е изсушила у тях ушевността.Автоматизирани т свят е превърнал хората в "човекоподобни машини".Алеко е учуден от мълчанието на хората:"Боже мой,защо не изтърват поне по една думица "тези" чудни хора!"В пивницата хората са като роботи,изпиват си питието и мълчаливо си отиват.Студенината и отчуждението са рожба на света на парите. Неприятните впечатлвния от Новия свят не са в състояние да променят впечатленията на Алеко,възхитен от преживяното в Америка.Към края на своето пътешествие,той споделя:"Каквито и недостатъци да има американският живот,Америка все пак обладава една притегателна сила.Който поживее в Америка,не лесно се разделя с нея." Пътеписът "До Чикаго и назад",в който Алеко Константинов представя тъмните и светлите страни на Новия свят,и до днес поражда интерес и удоволствие при четенето.
“ДО ЧИКАГО И НАЗАД” – ПЪРВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ НА АЛЕКО ОТ НОВИЯ СВЯТ
Всяка възможност да пътува извиква у Алеко Кностантинов истинско въодушевление. В “Моята иизповед” на въпроса:”Коя е любимата Ви миризма?”, той отговаря:”Миризмата на корабите и железниците”. А това е доказателство за неутолимото му любопитство към непознати страни, за желанието му да опознае родината и света. Немислимо е, когато се преценява творчеството на Алеко, да не се разгледа един значителен дял от него І Алековите пътеписи. В първия от тях – “До Чикаго и назад”, писателят се определя като “пътуващ човек”, погледът на пътуващия човек е изострен.
Риторическата фигура, върху която е изграден целия текст е сравнението. Българският турист се удивлява от техническия прогрес, от желанието за развитие и конкуренцията в Новия свят. Възхищава го и демократичното устройсто, свободното изразяване на мненията. Но наблюдателното око на Алеко не пропуска да отбележи корупцията, алчността и неравноправието на отделните раси. От позицията на демократ и хуманист Алеко се вълнува от обезличаването на човека. В стремежа си да забогатеят, американците са загубили способността си да общуват, да се усмихват, да се радват на живота. Тревота у хуманиста пораждат екологичните проблеми, съпътстващи индустриализацията, духовната нищета и жаждата за пари.
1. Пътните “хвъркати” бележки на разказвача отбелязват всичко, което го е развълнувало и впечатлило. Първият поглед към Новия свят обхваща крайбрежието на Ню Йорк и веднага улавя най-характерното: “…до дето ти стига окото виждаш едно трескаво, бясно Вавилонско движение”
–мащабността /големината/
-комините – символ на индустриализацията, свидетелство за прогреса, развитието и богатството на обществото
-тревога за чистотата на природата
Извод: Още преди цял век Алеко долавя конфликта между природа и цивилизация
Пътеписецът е поразен не само от гигантските размери на видяното, но и от количествените му измерения: безброй кораби плуват във водите към града,”, “ежеминутни тренове” порят гърдите на Бруклинския мост, “грамадни фабрични постройки”, “стотици фабрични комини”.
2. Бруклинският мост изумява пътешественика с огромните си размери. Той е една от емблемите на американския мегаполис. Мостът е свидетелство за достиженията на техническия прогрес, за това, което може да бъде постигнато от творческия гений на човека. Думата “голям” се оказва слаба, за да означи размерите на видяното, затова пътеписецът употребява хипербола, внушена чрез епитетите “колосален”,, “огромен”, “гигантски”. Същевременно това изключително съоръжение събужда у душата на Алеко тревога. Олицетворен чрез глагола “дреме”, мостът излъчва скират заплаха, той не забелязва нито влаковете, нито хората, които “сноват” през него. Създателите му са предали своята сила на моста и сякаш са станали зависими от него. Това е внушено чрез впечатляващия контраст между сторега и неговите създатели, представени чрез литота /”микроскопични двуноги животинки, безконечно малки”/
3. Пълното, силно разочарование на Алеко от манталитета на американците е срещата му с митническия чиновник. От нея става ясно, че янките не блестят с особени познания извън собствения си свят.Те не се интересуват от далечни и малки страни и народи. На помощ на разказвача в този момент идва самоиронията, с която той подхожда към пресилените отзиви в българската преса. Назовавайки митничаря “невежа”, Алеко до известна степен му прехвърля вината за това, че не знае и не е чувал за България. Но същевременно разговорът между представителите на две различни, чужди една на друга култури, създава у пътеписеца ясна представа за пътят, който предстои на България да измине. Докторът не е склонен да прости на американците тяхното невежество, засегнато е патриотичното му чувство и той ги намразва.
4. Алеко Константинов търси новото, предизвикателното в пътешествието до Новия свят. Но в същото време пътеписецът е представител на Европа и така се ражда непрекъснатото сравняване на живота в Америка с живота у нас. Така се ражда сравнението между най-красивата улица на Стария континет – Ринкщрасе, и Бродуей. Възхищението си от виенската улица авторът е изразил в сравнението “изящна, от мрамор изваяна хубавица” Сега той се е влюбил в Бродуей, която въприема като “мила, с шаровете на дъгата облечена, вечно танцуваща балерина”. Създаденото сравнение между двете улици говори за естетическия вкус на автора. Пред изяществото, той е предпочел миловидността, пред студената неподвижност на мрамора – многообразието, пъстротата и жизнерадостта.
Бродуей възхищава Алеко със съвършенството си. Тя е дълга и права, чиста и красива. Опсанието й разкрива, че дори сградите могат да доведат пътеписеца до възхищение, захлас и щастливо съзерцание, защото красотата винаги го е привличала. Архитектурното оформление на фасадите, разнообразието от цветове и форми, превръщат зданията в украшения на улицата. Поразително впечатление парви и бързо повишаващата се етажност на сградите. В цифровата градация: “осем етажа, дванадесет етажа”, “петнадесететажен гигант” е загатнато възхищението от бързо осъвършенстващата се техника.
Като описва привлекателността на сградите, Алеко открива ползотворната роля на конкуренцията. Тя е двигател на прогреса и на стремеа не само към разнообразие, но и към съвършенство.
Българският пътешественик не е пропуснал да покаже пред читателя си и приятното впечатление от рекламите, които трайно са се настанили по сградите, станали са неразделна част от тях, те не само информират зрителите, но и допринасят за фееричноата красота на улицата. И отново във впечатленията от американската улица се намесва притеснението и тревогата, породени от отношението между улицата и нейните обитатели. С присъщото си изострено хуманистично чувство Алеко е изразил безпокойство от отражението на динамиката, на надпреварата върху отделната човешка личност. Той се отказва и от трите последователни сравнения “с Вавилон, с пожар, с природна стихия – като обръща характерната си критичност срещу себе си, се самоопровергава: “от една страна е прекалена, а от друга – не отговаря на характера на движението”. Описанието на Бродуей е една от най-хулавите и впечатляващи урбанистични картини в българската литература.
5. Уморени от странстванията, българските туристи търсят място за почивка от причудливостта на чуждите нрави, търсят кътче, в което да се усетят като на родна земя. Изборът на една немска бирария предизвиква сравнението мужду нейната обстановка и атмосферата в типичните нюйоркски заведения. Щрихиране портретът на посетитетлите им:”неми, хладни машини”. Деловитостта, стремежът към преуспяване в бизнеса отнема човешкото излъчване, лишава от усмивка лицата на нюйоркчаните. Техизираният ритъм на живот води до загуба на емоциите и оприличава янките на автомати. От гледна точка на автора обликът на американците не е привлекателен. Той е белязан от отчуждението и уеднаквяването.
6. Срещата с натурализирания американец – сърбина бай Неделкович, дава повод на пътеписецът отново да разсъждава за същността на чуждата цивилизация. В пътеписа възхищението от невероятния технически прогрес се редува с покрусата от …
В заведението се събират България, Сърбия, Бавария и Саксония, за да се наприказват и повеселят като истински европейци. Конфликтите между България и Сърбия са забравени. Българските туристи и сърбинът се усещат блзки, заради общия си европейски, балкански, славянски произход и православна принадлежност. Пред своите “братя словени” Неделкович заговаря на роден език и се връща в спомените си към своите корени. Към славянските събратя се присъединяват и собствениите на бирарията. Масата в нюйоркската пивница събира представители от различни европейски нации, които се усещат близки на тази чужда страна. Между тях се сключва едни своеобразен съюз в името отсотяването на европейските обноски и култури. “България…Сърбия…и победиха..”
Сръбският емигрант предизвиква особения интерес на пътеписеца не само заради колоритното му присъствие, но и защото е преселник от Балканите. Любопитна за автора е гледната точка на Неделбкович за действителността в Америка. От една страна емигрантът е натурализиран. Той, както и баварецът, са въприели изискванията на американското обществено поведение:”интересите нащата…интереси”. От друга страна сърбинът все още не е успял да се американизира напълно. Той се препоръчва за демократ, от откровено признава предпочитанията си към политиката на “твърдата ръка”. Възторгът на бай Неделкович от Стамболов предизвиква насмешката на Алко.
Ако политическите пристрастия на бай Неделкович предизвикват у Щастливеца усмивка, то разкзите за “раните” в обществения организъм на САЩ карат българския демократ и хуманист на изпитва болезнено разочарование. До отчаяние е доведено преклонението на Алекопред американската свобода и равноправие. На идеалистичните представи на Щастливеца, изградени от “четеето на книжки за Америка”, сръбският емигрант противопоставя неочаквани факти. И отвъд океана е в сила старата балканска поговорка “парицата е царица”. Банатският преселник разказва за подкупността на администрацията, на общинските власти и за грамадните злоупотреби с предприятията и обществените постройки. По мнението на емигрантакорупцията разгражда цялата политическа система на САЩ, деморализира обществото, стига до върха на държавната пирамида: “със злато можеш да купиш и самог президента”. Според Неделкович основния двигател на американския начн на живот е “жаждата за злато”. Тя е причина за напредъка, но и за покварата на обществото. Невероятната по мащабите си коруупция застращава ценностите на демокрацията.
Тъжната констатация на Доктора:”и в Америка е същото” поражда невесели аналогии/сравнения между Новия свят и родината. За гражданина и идеалиста Алеко този паралел не звучи успокоително, а го изпълва с меланхолия е песимизъм: “Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй и в Америка е същото”.
След срещата с бай Неделкович българският пътеписец започва да се взира с по-критичен поглед в американската действителност.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Отишъл в Америка за да види достиженията на модерното общество и да го сравни с родината, А.К. е до голяма степен разочарован в очакванията си. По време на цялото си пътешествие то продължава да се пита дали е истински нов Новият свят, дали “и в Америка е същото”. Одобрявайки или не, харесвайки или не това, за което разказва, авторът се проявява преди всичко като хуманист, демократ и естет.
Пътеписът "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов завладява съвременния читател с обективното и същевременно критично
отношение на автора към американската действителност,такава,какв ато той я вижда преди повече от сто години.Реагира живо на
всичко ново и интересно с присъщото си чувство за хумор и с присъщата си богата душа.С умението си да използва художествените
си изразни средства,той създава ярка зрителна и слухова представа за всичко онова,което го е смутило,учудило, възхитило.
Трепетни вълнения изпълват душата на пътеписеца още преди да отплава за Америка.Той чувстсва ,че ще се запознае с нещо
ново и непознато.Алеко в новия свят предполага,че ще срещне хармонията,но той е учуден и поразен от конкуренцията, свързана
с големината на сградите.Взаимоотношеният между хората са хладни и пресметнати.Бързия ритъм на живот, наложен от огромните
разстояния създава отчуждение между хората.Пътеписецът е също така възхитен от ненадменната красота на природата при
запознаването си с нея той осъществява една своя детска мечта.
За пътешественик, идващ от една малка държава, каквато е България, безспорно най-невероятни са мащабите на американските
градове и бесните обороди, с които тече животът в Ню Йорк.Бруклинския мост е "колусален",а улица Бродуей е неубятна.
Наблюдавайки живота в Ню Йорк, пътеписецът е изумен от динамиката на многалюдния град."Ежеминутни тренове прелитат, по
Бруклинския мост кипи "трескаво,бясно вавилонско движение".Поразен от гледката на пъстрия автомобилен поток на Бродуей
пътеписецът отново възкликва:"Вавилон".Крайбрежието на Ню Йорк е обградено от всички страни от станциите на параходите и
големината на сградите доказват голямото развитие в Новия свят.Възхищението и почудата на пътеписеца се примесват с тревога
за съдбата на човека.Истанели са връзките между хората,усеща се студенината и отчуждението в съвременния град.Естетическата
оценка на Алеко от наблюдаваните явления показва грзното и безобразното в поведението на властимащите,отбелязва възвишените
стремежи на човека и красотата на природата.Пътеписецът благоговее пред природните красоти на Америка, възхищава се от
техническите и достижения, но будното му гражданско чувство и социални рефлекси го карат да се замисли за последствията от
технизацията и за морала в индустриалното общество.В този смисъл Алеко е еднакво впечатлен както от чудесата на прогреса,
така и под думите на Неделкович за корупцията в американското общество.От думите на Неделкович "Със злато можеш да купиш
самия президент"пораждат у човека следните изводи, че времето е на онези, които притежават средствата за манипулиране на
човешкото съзнание, икономическите закони се правят от материално осигурените хора и властимащите могат да бъдат купени и
сами да купуват човешки съвести.При срещата на Алеко с красотата на Ниагара учудването и възхищението преминават в
безгранично благоговение и възторг, видяното надминава очакваното "чудо на природата".Описанието на Ниагарския водопад
обогатява познанията на читателя за Америка, помага да се разбере , че във всяка страна има красота-независимо от
политическите и обществените нрави.Пътеписецът вижда нарушената хармония между човека и природата.Той е притеснен от
"желязната студенина", която цари в Америка. Новият господар в този свят е капитала-непрекъсно трупането на пари.Парите
са основата на човешкия живот.В този забързан живот целта е единствена -да забогатееш, защото само социално добрия може
да има достижения в кариерата си и затова общуването между хората е унищожено "капиталът в Америка е достигнал крайното си
развитие".Заводите на Круп са другото доказателство, че хармонията между хората не съществува.Произвежда оръжия, чрез които
се ражда войната и със същите оръжия се убиват хора.Всички тези отрицателни черти на американското общество са изразени в
пътеписа на Алеко както и неописумата красота на природата.Пътеписецът открива в американската мълчаливост симптомите на
една тревожна отчужденост, която откъсва човека от себеподобните му и е сред едни от най-опасните болести на съвременната
цивилизация("У-у!Студено...лутнали, припнали всички американци........Е,ами кога ще живеем?").Използването на формата за
първо лице мн.ч. на глагола("живеем") не е случайно.То насочва към сеизмерване на чуждото и своето,към българската реалност.
За това болката на Алеко от технизирането на американското общество е и загриженост за националните ни съдбини.
Изумен или възхитен, критичен или възторжен, сериозен или закачливо усмихнат, тревожен или притихнал в размисъл, но
никога безразличен, Алеко представя своите наблюдения за американците и американската действителност, които обогатяват
представите ни за новия свят и за ролята на човека в съвременното индустриално общество.Оформя в представите ни едно друго
общество-американското и ненадменна природна красота-Ниагара.