Помагало [Архив]

sexa_na_kompleksa

04-13-2008, 10:51

Заповядай:

Твърде много разработки са посветени на влиянието на алкохола върху човешкия организъм и на неговото елиминиране. Според Тремолиер 1973г етилов алкохол само по себе си спада към неопасните вещества, както и продуктите на неговата дехидратация. Той става токсичен обаче във връзка с процеси, които трябва да използва човешкия организъм за да го елиминира. Етиловия алкохол изгаря в началото само в остъствие на кислород чрез една обратима реакция, която се извършва само в черния дроб и то с ограничена скорост. Тази реакция прави така, че етиловия алкохол се използва максимално, ако не превишава като количество скоростта на реакцията. В противен случай, той остава в излишък, залива опасно всяка клетка изгаряйки аминокиселините и нуклеиновите бази. Приет в умерена доза (50-100 см3 чист 100% спирт), достатъчно разреден и за предпочитане по време на хранене, в повечето случаи той се елиминира бавно но напълно. Върху храносмилателния апарат ниски дози алкохол активират слюнчената и стомашната секреция. По-високи и повторни дози провокират един непрекъснат прилив на кръв в стомашната лигавица, в следствие на което се стига до възпаление и се наблюдава недостиг на стомашен сок.
На кръвообращението една висока доза алкохол води до повишаване на кръвното налягане до ускоряване на сърдечния ритъм и до повишаване на периферната температура. При средна доза се наблюдава едно усещане на топлина със съдоразширение и почервеняване на лицето. При студено време консумацията на алкохол стопля но е касае преди всичко за увеличаване на кръвната циркулация и организма овладява една твърде висока забгуба на топлина чрез отделяне, а в действителност се охлажда. Това вторично охлаждане може да стане причина за смъртни злополуки при пияниците.
Върху нервната система ниска доза алкохол действа стимулиращо на мозъка – той доставя едно еуфорично усещане с мозъчна церебрална възбуда и психоекзалтация. В действителност в ниски дози алкохолът действа като хипнотик, създавайки илюзия за психостимулация. При по високи дози алкохола провокира опиянение – състояние, характеризирано чрез една по силна нервна възбуда, която отстъпва място на отпадналост, униние – признак за начало на интоксикация на нервната система. При много високи дози алкохола се държи като обикновен анестетик – наблюдава се дълбоко понижение на психиката, прогресивно изчезване на чувствителността двигателна некоординация и индивида потъва в дълбок сън. Както се вижда алкохола проявява твърде ясно предпочитание спрямо нервната система.
Америн (1981) съобщава развитието на алкохола в човешкия организъм според типа на напитката и начина на консумация: 1. Под 10% и над 30% алкохола нахлува по-бавно в организма следователно алкохола на виното се абсорбира по бавно от този на концентрираните напитки. 2. Приет по време на хранене алкохола намалява скоростта на абсорбция с 30% до 70% 3. Мазнините забавят непрекъснатата евакуация от стомаха. Във връзка с това абсорбцията в червата е също забавена. 4. Фруктозата ускорява пречистването на алкохола но приета в излишък тя увеличава опасно съдържанието на кръвна уринова киселина, както и синтеза на Мишон. 5. В сравнение със същото количество алкохол, едно червено вино предизвиква по малка фиксация на триглицериди, по малко натрупване на холестерол в черния дроб и надбъбречните жлези и ускорява пречистването на алкохола от самия черен дроб.
Хранителната роля на етиловия спирт (като източник на енергия) може да бъде сравнена с тази на захарите и мазнините. Приет в малки количества и на части, които се елиминират естествено, алкохола в човешкия организъм се подлага на окислителни реакции, които могат най общо да бъдат разглеждани като екзотермични хим рекации: 1 грам алкохол, окислен напълно освобождава 70 калории. Този енергиен принос обаче засяга изключително респираторните явления на ниво клетка.
Алкохола може да попадне в човешкия организъм по 2 начина: 1. Чрез устата – по този път етиловия алкохол се разпространява през стомашната стена и през тази на червата и това става за по-малко от 30 мин след поглъщането, ако стомахът е празен. Алкохола не подлежи на храносмилане. Когато стомахът е пълен алкохола се абсорбира бавно. Той преминава в кръвта и чрез нея се разнася из целия организъм като се концентрира предимно в органите, богати на вода (например гръбначно мозъчната течност го съдържа 10% процента повече от колкото кръвта) 2. По белодробен път – това е изключителен случай за работници, работещи в среда богата на алкохолни пари. Алкохола се поддава лесно на резорбция в белия дроб чрез директен контакт с кръвта. Една много малка част от него се изпарява естествено, но черния дроб е този, който основно го елиминира. Едно ограничено количество се изгаря и носи енергия, използвана от организма. Излишъкът се унищожава в ущърб на клетките от системите за сигурност, наречени пътища за заместване.
Начините за елиминиране на алкохола в човешкия организъм са 2:
I. Естествено елиминиране – като алкохол без промяна
По време на газообмена в белия дроб, една част от кръвния алкохол се разпространява в издишания въздух, докато основната е в покой. По този път се елиминира незначително количество алкохол 0.5 до 1%. При прилагане на физическо усилие предвид на ускореното дишане тази част може да достигне 5 или дории 10%.
Бъбреците от своя страна също елиминират част от алкохола, пренасян с кръвта и доказателство за това е че урината съдържа 20-30% повече алкохол от колкото кръвта.
Изпотяването също се намесва в този процес, но за съжаление не се знае с точност количеството на алкохола преминал в кръвта
II. Елиминиране чрез химични трансформации
Тук се включват 3 основни пътя:
1. Нормален ензимен път при ограничено количество алкохол – алкохол дехидрогеназата (АДН), която се съдържа в черния дроб в точноопределено количество, плюс/минус за всеки индивид, довежда алкохола чрез окисление до ацеталдехид. Тази реакция се извършва с определна скорост и надвишаването и (повече алкохол от колкото може да се трансформира) довежда до включване на други пътища за елиминиране. Физическото натоварване не ускорява елиминирането на алкохола: черния дроб прави каквото може според съдържанието в него на АДН.
2. Помощен ензимен път за излишъците от алкохол – при излишък на алкохол в организма влиза в действие една помощна система чрез намесата на ксантин-оксидазо-каталаза. Този механизъм обаче, за да функционира, консумира някои вещества, които са от жизненоважно значение за клетките, който го прави сам по себе си токсичен
Независимо кой от двата пътя се задейства, елиминирането на алкохол е бавно и ограничено и се стига до образуване на ацет-алдехид.
Последният път влияе на ацетилдехидрогеназата като се свързва с CoA и образува ацетилкоензим-А. Според 1-ва фаза на метаболизма, ацетатът се изгаря в цикъла на Кребс до въглероден диоксид и вода с принос на енергия под формата на АТФ. Излишния алкохол обаче блокира чернодробния НАД и образувания ацетат поради това е вече неизползваем във 2-ра фаза. Той се натрупва под формата на мастни киселини, холестерол, липиди върху всички части на организма и най-вече в черния дроб и това е първата крачка към панкреатита и цирозата
3. Микрозомен ензимен път – осъществява се на клетъчно ниво от микрозомите на клетката и се характеризира с 2 основни свойства: от една страна той не е специфичен и функционира само когато се елиминират големи количества метилалкохол и организма е застрашен от интоксикация (например когато се консумират успокоителни и алкохол едновременно); от друга страна той е адаптивен, като обяснява способността на някои организми да консумират алкохол. По този път АТФ не се образува и енергията се отделя под форма на топлина.
Метиловият алкохол прониква в организма през храносмилателния тракт, рядко през кожата. Резорбира се много бързо. Причинява иритативни увреждания на лигавиците – те са зачервени с повишена секреция. Излъчва се бавно през бъбреците. При метаболизирането му в организма се образуват формалдехид и мравчена киселина. Последните причиняват тежка метаболитна ацидоза, увреждат нервната система и особено зрителния нерв, блокират клетъчни ензими. Отравянето започва с коремни болки, повръщане, главоболие, световъртеж. При тежки форми се наблюдават гърчове и кома. Дишането е неправилно, появяват се шок и цианоза. Характерни са симптомите от страна на очите. В началото има мидриаза и намален зеничен рефлекс. По-късно настъпва слепота поради атрофия на зрителния нерв.
Лечението започва с незабавна стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се дават очистителни средства. Провежда се инфузионна терапия с глюкозни и алкални водно-солеви разтвори. Като антидотно лечение се счита прилагането на етилов алкохол: при леки форми - перорално (една чаша коняк), а при тежки форми – венозно. Етиловият алкохол ангажира алкохолдехидрогеназата и пречи на метаболизирането на метиловия алкохол във формалдехид.
При неврит на зрителния нерв се прилагат витамини – С, В1, В12.
При най-тежките случаи се налага диализно лечение – предпочита се перитонеална диализа.
Полифенолите на гроздето и виното притежават антисептични свойства, изразяващи се в бактерицидно и антивирусно действие. Бактерицидното действие се упражнява главно от антоцианите и циановите фенолни к-ни. Антивирусното действие се осъществява от кондензираните тенини, поради афинитета към протеините. Освен това всички групи фенолни съединения които се срещат и във виното притежават Р-витаминно действие. Най-силно то се проявява при процианидите и катехините в по-малка степен.
Те играят защитна роля по отношение на кръвоносната система, ослеснявайки намесата на действието на витамин С в биосинтеза на колаген в стените на кръвоносните съдове. Поради това на катехините и процианидините им казват още витамин С2
Процианидините съставляват основната фракция на витамините, която е най-активна в червените вина. Защитното действие на процианидинте срещу явленията на атеросклероза се изразява в това че те усилват действието на витамин С и провокират увеличена деградация на холестерола. Инхибирайки ензима хистидинокарбоксилаза процианидините и катехините намаляват количеството на хистамина и влияят върху проницаемостта и гъвкавостта на кръвоносните съдове.
Съвкупността от тези явления и въздействия позволи на Маскюлиер в 1981г да създаде една теория за механизма на действие на процианидините при атеросклерозата. Чрез тяхното присъствие и намеса в организма тя може да бъде предотвратена, там където има условия за възникването им, а когато е вече налице, може да бъде силно ограничена. В тази връзка във Франция са разработени няколко лекарства с участието на тези вещества, след извличането им от бели и червени вина. Отбелязва се още, че тези активности намаляват с увеличаване степента на кондензация и са практически равни на 0 при кондензираните танини на база процианидини.
От изследванията на Боро и Маскюлиер са известни и други функции на процианидините – уловители на свободните радикали (които изчерпват кислорода от кръвта), противораково действие, защита от УВ лъчи и радиация и т.н.