PDA

View Full Version : ЛИС Духовната сила на Константин Кирил според "Простран



pOznAi_kOi_E
04-14-2008, 14:18
Ми аз от два дена търся една тема, ама нещо не мога да я открия ](*,) не знам името ли трябва да скъса или... та ако някой има темичката плс да ми я даде :oops: : Духовната сила на Константин Кирил според "Пространно житие на Константин Кирил Философ". Това е и 10x предварително!

Липсва описателно заглавие!
kalpazanka

sexa_na_kompleksa
04-14-2008, 16:41
Ето ти няколко теми, прегледай ги и си направи нова, която да съвпада с желаната:

Представата за Константин-Кирил философ според пространното му житие

УВОД: Пространните жития на Кирил и Методий ,наречени Панонски легенди,са художествени образци на агиографския жанр,заели своето достойно място в старобъългарската,така и в славянската литература.Те пресъздават образите на великите славянски просветители и са особено ценни исторически извори за живота и дейността на двамата първоучители,защитници на християнската и славянската кауза.

ТЕЗА: Житейският му образ е апостолски тип.Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния,свързани с богатата политическа,духовническа и писателска дейност на Константин Философ.Самият той е носел чертите на идеалния тип за своята епоха.Това се потвърждава от неговата саможертвоготовност при изпълнение на мисии Своята готовност да работи за духовното развитие на цели племена и народи Константин доказва и с активната си дейност като книжовник и богослов.Благочестието с което е запомнен от съвременниците си е присъща за него и като учен ,и като духовник.Получава титлата Философ за изключително високата си обпразованост. Подчертаването на тези качества от житиеписеца способства да се пресъздаде образът на Константин Философ жив и исторически достоверен.

ДОК.Ч: Житието на \"блажения учител Константин Философ,пръв наставник на славянския народ\" започва с умело подредени библейски цитати и има за цел да насочи възприемателя на творбата към личността на славянския просветител като Божи избранник и пратеник.
Повествованието в житието следва хронологическия разказ за жизнения път на агиогероя от момента на неговото раждане до часа на неговиа земен край.Спазено е изискването за съответствие между земно и Божествено. Житийния герой е показан като подобен на библейски персонаж.
Житието представя Константин Философ като олицетворение на божествения стремеж към знание у човека.Благодарение на силната си чиста вяра в Бога,той с лекота усвоява всяко учение. Още от ранната си детска възраст Ковстантин Философ бяга от житейските съблазни и се стреми към духовно въздигане:\"Такъв ли е този живот,та вместо радост,настъпва скръб?О т днес ще поема друг път,който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот...\" Неговата висша цел е, както се казва в житието \"вместо земното,да придобия небесното\".. Обазът се изгражда като образец на подражание,необходим на съвременниците.Във всяко едно начинание той се ръководи от чисти помисли,посветени на делото и Бога.
Чрез силата на своите блестящи и високи познания Константин Философ защитава смело и достойно християнските ценности ,отхвърля нападките на своите противници в сложните ситуации на богословските спорове.Речта на Кирил изобилства от мъдри изрази като сентенции,пословици,цитати от Святото писание.Умело вплита е алегорични разкази и сравнения,тъй като познава и книгите на друговерците,с които води диспутите.Чрез всичките тези характеристики житиеписецът изгражда образ на апостолски проповедник с извърмерна духовна сила и възможности.
В повествованието е подчертан силният ум на великия и сват мъж Константин Философ,както и способността му да намира най-точните аргументи във всеки спор за доказване правата идея.
Особено значим момент в Кириловото житие е създаването на азбуката.Философът създава писменост,за да направи достъпно словото Божие за новопокръстените славяни.То е дар от Бога за всички славяни.
Неслучайно в самата Библия е подчертано огромното значение на словото като божествен символ-то сътворява света и ражда светлина.
Така започва и преведеното от Константин Кирил Божие писание:\"В началото бе совото и словото бе у Бога, и Бог бе словото\"..
С присъщата му убеденост и отлично познаване на теологията богословът намира достоен отговор за защита срещу нападките към създадената от него нова азбука,като изтъква ,че една нова азбука е свързана пряко нуждите на богослужението на разбираем език .Така божието слово въздейства върху съзнанието и сетивата на вярващите хора.В този смисъл делото на славянския учител е и религиозен подвиг ,който трябва дабъде утвърждаван и прославен.Сразяванета на \"триезичниците\" е тържество над една враждебна догма за пряко действие на духовната сила към човешката душа по пътя към светлината. Житиеписецът образно казва,че светецът е изсякъл тръните на заблуждението и ги е изгорил с огъня на словото.
В Пространнтото житие на Кирил присъства светът на средновековния човек,който е ценностно раздвоен От една страна е земният,преходния живот,в който човекът е в плен на грижи и изкушения ,дело на дявола.От друга страна е истинския живот,този ,който е посветен на Бога.Този специфичен образ на света е очертан в творбата чрез личността на светеца,който е образ на праведен живот и чиято духовна същност е изразена най-точно чрез молитвата.
Новосъздадената азбука изгражда единност между земното и небесното пространство и приближава славянския род до Бога,като му дава възможност чрез нея да се приобщи към Божията мъдрост.

ЗАКЛ. : Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието,което всъщност е светлина на духа и смисъл на земнияживот на човека.Заедно с житието на Методий ,двете творби слагат началото на старобългарската литература и същевременно откриват пътя за духовния просперитет на целия славянски род за векове напред.



Триумфът на Константин-Кирил Философ в полемиката с триезичниците

Българското културно средновековие оформя духовните си прояви под мощното въздействие на изключителната личност на Кирил Философ. “Панонски легенди” открояват образа му като учен и философ, като полемист и мислител, като демократ и мисионер, дарил на славянството знанието на своята епоха. Но безспорно изключителността на Кирил впечатлява най-силно съвременника при Венецианския диспут с триезичниците. Със силата на огнената си полемика Философът успява да защити не само славянското слово, оборвайки триезичната ерес, но и до издигне родното а-бе-ве на недостижим пиедестал спрямо клеветниците.
Във Венеция срещу Кирил се насъбират “епископи, попове и черноризци, като врани на сокол, и повдигнаха триезичната ерес…” Агиографът използва тази сполучлива метафора, за да внуши контраста между духовната извисеност и начетеност на първоучителя и користолюбивите доводи на триезичниците, които връхлитат върху него като “врани на сокол”. Сякаш словото на Философа няма печата на Средновековието – звучи силно, актуално, внушава умението му да полемизира с достойнство, аргументирано, за да разруши вековната триезична догма. Кирил отговаря уверено, използвайки своя полемичен дар и ораторско майсторство, своите познания в областта на историята, богословието философията и филологията. Той изразява новите идеи на времето, когато църковните догми изглеждат непоклатими: “Не пада ли от бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакъв въздух?” Неговите реторични въпроси не само предизвикват размисъл, но звучат като обвинение срещу заблудите. Разкривайки известни на всекиго истини, че Бог е един за всички, но е наричан с различни имена, че слънцето и въздухът са за всички живи същества, че всеки народ има право на свой език и писменост, Кирил достига до реторичния въпрос, чрез който възвеличава бога, доказва неговата сила и заклеймява триезичниците с техните елементарни разсъждения: “Кажете ми: дали смятате бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска?” Цитирайки Светото писание, Константин изказва пряко обвинение срещу триезичниците, които не само не познават божиите закони, но забраняват на други народи да ги опознаят и да следват божиите повели. Тяхното желание да получат познания се свързва с егоизма и стремежа им да попречат на другите, затова те ще бъдат наказани от Бога, защото в Библията е казано: “Горко вам, книжници, задето взехте ключовете на познанието: сами не влязохте и на желаещите да влязат пречите.” Полемистът триумфира със своята емоционалност и точност. Той не само убеждава враговете си, но предизвиква и техния срам. “Враните” са заклеймени.
Подхванатата от Кирил с такова умение защита на славянската култура се превръща в една от основните теми на младата славянска и българска литература, насочва първите славянски и български книжовници към актуалните проблеми на епохата. За днешно време словата на първоучителя са безспорна истина, но за средновековните схоластични разбирания са ерес, защото просто и разбираемо обясняват правото на славянската азбука да съществува равноправно с останалите. Аргументираните, обосновани доводи на Философа в защита на святото дело са реформаторски, революционни за ІХ век: “предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляда думи на непознат език…” Бързата мисъл, сразяваща триезичниците, навременните примери и цитати, издаващи високата ерудиция и полемична дарба, както и увереността в правотата на започнатото дело, допринасят за оборването на триезичната догма. Константин Кирил-Философ красноречиво доказва своето духовно надмощие над противника си. Агиографът разкрива това пряко чрез обобщението: “С тези думи и други по-силни ги посрами и си отиде.”
Широтата на мисленето, философската задълбоченост, мъдростта и красноречието на първоучителя са същностен определител на неговата нравственост. Спорът с триезичниците не е обикновено прение, а върховен израз на вярата на св.Кирил в тържеството на една нова култура. Като демократ и хуманист Константин-Кирил е за равноправие на всички народи. Пророческото прозрение за възтържествуване на единна общочовешка култура принадлежи на ерудираната личност на славянския първоучител, чийто интелект и духовно излъчване биха били гордост за всяка съвременна нация.



Простаранното житие на Кирил”е типичен образец на житийния жанр.Авторът на тази изключителна творба е анонимен.Предположенията за авторството на учени и изследователи клонят към личността на Климент Охридски.Той е един от малцината,които не само познават с житейския си опит делото на солунските братя,но и притежава литературната дарба да го въплъти в силни,запомнящи се слова.
Творбата е изградена на художествените принципи на повествование и възхвала,съчетани с крайна идеализация на светеца комуто е посветена.Избраният от Бог учител създава и защитава славянската азбука .Тя е свято и неприкосновенно достояние на славяните,а неийният създател е възхваляван като Божи пророк.
Църковната е просветиелска дейност на Кирил,диспутите и задграничните мисии отразяват реални исторически случки и събития.Историзмът се явява като важен доказателствен елемент за верността на разказаните и възвеличени дела на светеца.
Мисиите пре хазари и сарацини,сблъсъците с триезичниците са съдбоносни моменти,в които героят защитава делото на църквата и славянската писменост.
Процесът на създаването на самата азбука е акт на духовно прозрение и приближаване до Бога . Философът се доближава до своя свещен патрон със силата на молитвата.
Бог се явява пред него , за да му даде вдъхновение свише.създаването на славянската азбука се превръща във върховно чудо –вдъхновено е предопределено от самия господ , на когото с ума е труда си служи Кирил Филисоф.Самият акт на създаването на азбуката е обвит в тайнство.В един миг Бог “яви букви” на славянски език.Тази писменост е разпространена от двамата братя Кирил и Методийй и техните ученици.
Кирил осъществява дейността си като пътува,движи се и опознава различни народи и земи.Той защитава вярата с помощта на словото и смело отговаря на нападките на неверниците.Безспорно доказателство за неговата святост се явява апостолската му мисия на богоизбран вестител.
Делоно на Константин е величаво,защото дава знания на славяните.Славянската,а от там и старобългарската , литература се издига редом с гръцката , латинската и европейската е прославя Бог на нов език.Поради това финалът на житието-предсмъртните думе на светеца представляват отново молитва , обръщение към бога и брат му Методий,който трябва да продължи делото.
Делото ,на което Константин е посветил живота си ,е свещенно защото е по Божия повеля .То свързва знанието с волята , мисълта с вярата и създава нова , неповторима лителатурно-култулна цялост.Не само райското блаженство и небесните дарове , а най-святият човешки дар-паметта на славянските народи украсява като нетленен венец светите мощи гроба на Кирил във вечния Рим.




Образът на Свети Кирил от пространното му житие

“Паномските легенди” са сред първите оригинални произведения на Старобългарската литература.В тях има много достоверническа информация, тъй като присъстват много реални факти от обществено-политическия живот на Византия и славянските страни в края на IX и началото на X век.В тях старобългарският писател, най - вероятно Климент Охридски, си поставя за цел да възхвали и възвеличае непреходното дело на славянските просветлители, да овековечае идеалния образ на християнския учител и борец за отвърждаване на новата славянска култура.
Житието на Кирил е създадено скоро след смъртта му и явно автора е познавал отлично своя герой. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.Затова в него се припомнят онези моменти от земния път на Константин Кирил - Философ, които внушават мисълта, че той е пратен от Бога, а създаването на славянските книги е резултат на Божие вдъхновение.
Творбата започва с обичайната експлозиция, в която в духа на християнската традициция се подчертава, че Кирил е богоизбран и специално изпратен сред християните от „милостивият и щедър Бог”, да изпълни велика мисия, да ги просветли и насочи в светлината на божийте заповеди.След това встъпление автора подробно разказва за детството и юношеството на Кирил. Той е седмото дете в семейство на „благоверен и праведен” мъж.Разказвайки за деството му автора въвежда два интересни епизода със символистично значение.Сънят, вкойто Кирил избира най-красивата девойка - София, името и означава мъдрост, предсказва неговия стремеж към знание и учение. Епизода със сокола, който той загубва по време на забавление с лов, разкрива желанието му да поеме друг път, далеч от суетата и “шума на този живот ” .При своето обучение в Цариград в Магнаурската школа, той проявява изключителен талант, като изучава разностранни науки и изкуства.Освен ерудуция(четене), той се отличва с голямо ‘прилежание”, „крехък нрав” и търсене на доброто.Със свойте интелектуални способности и високи нравствени черти, той превлича вниманието на лототета и той го препоръчва горещо пред царицата.Втората част на житието съдържа обширен разказ за апостолските деяния на Светеца в три диплома -тически мисий : при сарацините, хазарите и при великоморавците.В тази част на житието образът и делото на Кирил са сравнени с тези на апостол Павел.Самият Кирил приживе показва особено уважение към примера на този апостол, затова авторът отъждествява Кирил с видния християнски деятел.Възложената му от византийският император задача да състави азбука за великоморавците, Кирил възприема като редностен християнин.Той веднага оценява значението на делото за христовата вя ра и за славяните.Изпълнен е със съзнанието, че гласът на Бога се чува най-добре на роден език, затова заявява „с радост ще отида там, стига само да имат писменост на свой език”.Делото на Кирил е богословено от Бога, затова той много бързо съставя азбуката.Ето как в житието е описан този важен момент : ”И Бог, който слуша молитвите на свойте раби, скоро му яви това и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи. Възлова сцена в житието на Кирил е полемиката с триезичниците.Той защитава правото на всеки народ да изгражда собствена култура, писменост и литература .В началото на своята защитна реч Кирил си служи с рето- рични въпроси:”Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички?”. Така Кирил защитава тезата, че всички народи еднакво се ползват от Божиите блага, между които са езиците, следователно всеки народ има право да прославя Бога на свой роден език.Същевременно за да бъде убедителен, Кирил умело цитира свещенните християнски книги.Със своят полемичен дар той не само убеждава връговете си в своята теза, но предизвиква и техния срам. Кирил е безпорният победител в диспута.Неговите противници са представени, като човеконенавистни проповедници, които използват триезичната домна(закон) за властване над света.За тяхната превидна вярност към Бога прозират ограниченост и преследване на лични користни цели.Третата част на житието разкрива смъртта на героя в Рим и съдбата на неговите чудодейни мощи.Вълнуваща е искренната братска обич на Методий. Верен на майчината клетва той отправя трогателна молба към папата, кленните мощи на Кирил да бъдат положени в родината му. Когато тези негови намерения са осуетени, той намира най-подходящия начин да свърже в смъртта своя брат с жизнените дела, който са му допринесли най-голяма слава. Папата се съгласява Кирил да бъде погребан в църквата „Сан Клементе”. Изпълнена с лиризъм е сцената на про- щаването на двамата братя, която е отразена в житието на Методий.Този момент допринася за изграждането образа на Кирил, като възвишен, гениален и всеодаен.
Пространното житие на Кирил се счита за първото оригинално житие в старата българска литература.В него по съвършен начин се преплитат историята, разказите за живота на славянския просветлител и благоволението на твореца към него.



Виж и тук:

http://www.teenproblem.net/school/s/571.html

pOznAi_kOi_E
04-14-2008, 17:54
o0o0o0o0o Много ти благодаря :-)

GerSity
04-24-2008, 18:34
Лелеееееееей,форумцииииии, много ви благодаря!!!
Точно сега ми трябва тая тема и тва е най-доброто просто!!!!!
Мерсиииииииии,най-добрите сте!!! :-) :-) :-)

^_^ShadY^_^
04-29-2008, 11:41
Браво!!! :grin: :grin: :grin: Тъкмо тази тема ми трябваше :-) :-)

FeelMe
05-11-2008, 14:03
zdaveite i ot men! sujalqvam moje da vi prozvu4i nahalno no tezi koito napraviha temata mogat li da mi q dadat za6toto mi trqbva naistina spe6no i nqmam tolko vreme za da q napravq... otnovo se izvinqvam no prosto nqmam nikakvo vreme! 10x predvaritelno

Nessie
03-20-2010, 14:34
Здравейте.На мен ми трябва интерпретативно съч. на тема Духовният подвиг на Константин-Кирил философ в неговото Пространно житие.МОЛЯ ВИ помагайте ако имате съчинения на тази тема защото много ми трябва.Мерси предварително!

kalpazanka
03-21-2010, 08:19
Стара тема.
Nessie, ако ти трябва материал, пусни нова тема, вместо да вдигаш стари от 2008!