Есето ми е на тема "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея" Моля ви трябва ми спешно :oops: Мерси предварително :-)
hrisiiiiii
04-15-2008, 17:53
Виж това:
“Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й” или умението да познаваш себе си (есе)
Все по-често се улавям, че не ми се слуша радио и не ми се четат с интерес вестници – постоянно новините се свеждат до изобличаване и критикуване на някого за нещо си, все някой назидателно размахва пръст и укорява друг, че е извършил куп грехове, че поведението му е в разрез с общоприетия морал ... Дразня се от това самочуствие на безгрешници на тези хора. Дали действително са безгрешници или просто не са изпадали в такава ситуация, за да проверят своята непогрешимост? Ако става въпрос за сделка, то при всички случаи търсят в нея нещо скрито, лична изгода, подкупи, ако става въпрос за някакъв конкурс, то името на победителите много често е съпровождано с мълва за нещо нечисто, за нещо недостойно. Ако ли пък действителнто има факти за нещо, тогава всички са готови да хвърлят камъни по грешника и увлечени в манията да се доказват, че не притежават такива пороци, забравят думите на Исус към тълпата готова да убие с камъни Мария Магдалена : “Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й”.
Хората обичат да осъждат другите за греховете им. И много рядко се замислят дали не са вършили същото. Не бива да засипваме грешника с тежки обвинения, да усилваме чувството ми за падение. Така не се лекува човешката душа, не се помага, нали християнството учи на милосърдие и на взаимопомощ. Няма за какво да се големеем пред грешника, да се самовъзхваляваме за негова сметка, че не притежаваме неговите пороци или че не сме стигнали до неговото падение. Ако надникнем по-дълбоко в делата и мислите си, ако сме честни със себе си надали ще се изпълним със самочувствие на съдници. Даже когато сме спасени от същия грях, трябва да помислим: “Имаме ли заслуги? Или просто не сме изживели същото изкушение?” . Гарантирана ли е нашата почтеност? Понякога мислим, че няма да издържим, но устояваме. Друг път смятаме, че ще устоим, на се поддаваме . Ето защо нямаме право на надменност. Трябва да уважаваме достойнството на този, който е сгрешил, да протегнем ръка и да помогнем, да предложим дружеско рамо, а не да сочим изобличително с пръст и да обвиняваме и хулим.
Сократ е казал: “Познай себе си” . Човек трябва да познава себе си, след това света и накрая божественото. В това морално изказване трябва да стигнем до дъното на душата си, да знаем силите и възможностите си, да сме убедени с какво можем да се справим и кое е безсилно пред нас. Колко хора могат да останат безразлични и да бъдат принципни, ако им се отдаде възможност да се сдобият с една прилично голяма сума ей така, без труд, само с едно затваряне на очите? Колко от нас, учениците, могат да устоят и да не препишат, когато им се отдава идеален случай за това и то в момент, когато им се решава въпрос за стипендия, или за конкурс, или за нещо друго много важно? Мнозина ще си кажат: “Да не съм балама, че да изпусна токава сгода?!” И после ще бъдат сред първите, които ще зеклеймят други, постъпили също като тях.
Казано е: “Не съди, за да не бъдеш съден!” . По-добре проумей причините за слабостта на другия, виж дали и ти не притежаваш същата слабост и тогава протегни ръка, но не с камък в нея и помогни според силите си. Животът е пълен с узкушения и ако съумяваме да се справяме с тях и да ги преодоляваме, няма да имаме основание да се дамоосъждаме и да съдим и другите.