H8_mE
04-16-2008, 18:06
Замъглява мислите гневът ми
едничка влас - над мене той лети
тича с бясна сила по кръвта ми
по цялото ми тяло без милост се върти
За ясни дни копней сърцето-
за ясни,светли дни
и как в очакване седи лицето
лице изпито от хорските злини
И кални вечно са земите
уморено тяло крачи в тях
а колко са далеч мечтите
и как небрежно ги осмях
Но виждам аз - далеч е светлината
подминала ме е без страх
и пак съм аз сама във тишината
сама и всичко друго - прах
И не веднъж съм тичала към нея
с надежда по-голяма от света
но да я достигна аз не мога,а може би не смея
и за мен остава само на гнева властта
И ето - аз ритам проклетата кал
как кално,мръсно е всичко сега
стене сърцето пропито със жал
в стремежа ми силен - само тъга
Но боря се аз и откривам -
светът е за мен разрушен
и в калната пропаст заспивам
заспивам за светлия ден.
едничка влас - над мене той лети
тича с бясна сила по кръвта ми
по цялото ми тяло без милост се върти
За ясни дни копней сърцето-
за ясни,светли дни
и как в очакване седи лицето
лице изпито от хорските злини
И кални вечно са земите
уморено тяло крачи в тях
а колко са далеч мечтите
и как небрежно ги осмях
Но виждам аз - далеч е светлината
подминала ме е без страх
и пак съм аз сама във тишината
сама и всичко друго - прах
И не веднъж съм тичала към нея
с надежда по-голяма от света
но да я достигна аз не мога,а може би не смея
и за мен остава само на гнева властта
И ето - аз ритам проклетата кал
как кално,мръсно е всичко сега
стене сърцето пропито със жал
в стремежа ми силен - само тъга
Но боря се аз и откривам -
светът е за мен разрушен
и в калната пропаст заспивам
заспивам за светлия ден.