Music_niki
04-16-2008, 18:36
Здравейте, много ви моля ако може случайно от някъде да ми намерите ми трябва тема за "Проблемът за щедростта" в разказа "Серафим" на Йовков, трябва ми до петък 18.04, ще съм ви много благодарен ако ми дадете от някъде някаква свестна тема, мерси предварително! :)
bebeto0o
04-16-2008, 19:02
vij tyk www.myschoolbel.info
hrisiiiiii
04-16-2008, 19:15
Виж това (но е извадка и не е много по обем):
Характерна черта на художествения метод на Йордан Йовков представлява саморазкирването на персонажите чрез изживяванията им - интрапсихологическото им описание, вътрешният монолог. Дори обективистичните характеристики - външността, жестовете, поведението на героите всъщност служат за все по-дълбоко проникване в емоционалното състояние на персонажа - те просто представляват референти за чувствата, които той изпитва. В такъв стил е написан и един от най-виртуозните разкази на писателя - “Серафим”. Главният герой на този разказ е самотен човек, чудак, несретник. В себеотрицанието и саможертвата си за други такива страдалци като него той намира своето спасение, изкупва греховете на непорядъчната си младост, когато е пропивал всичко, което е изкарвал.
Серафим ходи облечен като просяк. Палтото му е оръфано, разнищено, с многобройни разноцветни кръпки, “лепнати както доде, с едър шев и избелели конци”. Много истина има в шегата на Еньо, който казва, че е взел Серафим за “таласъм”, за “плашилото от даскал тодоровата бахча”, за “изпаднал германец”. Йовковият герой е гражданин, който живее на село, но няма и парче земя, няма семейство, работи като ратай. През година-две, по Гергьовден или Димитровден той се появява в Еньовото кафене. Тялото му е мършаво и дребно, лицето сухо и черно, с рядка черна брада. Една постоянна лека усмивка грее на лицето му. В края на разказа читателят разбира, че тя е израз на вътрешна чистота, на нравствено удовлетворение от доброто, което той прави на по-бедните от себе си. Серафим живее за лястовичките, врабчетата и сиромасите. Отзивчивото му и милостиво сърце се трогва от всяко човешко нещастие. Той е съпричастен на всички беззащитни и страдащи. Повече от десет години се кани да си купи палто и все отлага, защото дава парите си на някой нещастник.
Дълбоко покъртен от тъжната история на Павлина, Серафим откликва на болката й и дава всичките си пари, за да заведат мъжа й в болница. Бездушният Еньо го упреква, че пак няма да си купи палто, че дава пари на непознат човек. Серафим му отговаря с постоянната си тиха усмивка: “Когато Господ на нея, и тя на мене. Аз не бързам.” Той и не мисли да иска парите си обратно.
В образа на Серафим Йовков въплъщава своето разбиране за човешкото у българина. Той разкрива неговите страдания и показва колко голяма нравствена сила се крие в стоическото търпение, с което понася неволите си и в съпричастието към бедите на ближните си. Така писателят утвърждава и най-високата добродетел на обикновения българин - човеколюбието като едно постоянно, трайно отношение към нещастията на другите.