qgoddka
04-16-2008, 19:38
Здравейте,нуждая се от мнения или съвети по темата ми....на 17 години съм,вярвам че всеки един човек се среща някога с голямата си любов..някои по-рано някои по-късно,е при мен явно се случи по-рано,преди година и половина бях с момчето,за което мога да кажа че е голямата ми любов,всичко беше една страхотна приказка сякаш без край,но явно съм грешила,запознахме се през декември 2006та и "тръгнахме" след няколко месеца през 2007ма година както казах беше повече от страхотно абсолютно всичко но появи се едно "НО",той е на 19 години,тогава беше на 18 последна година 12ти клас,мина балът вълнения и т.н,приеха го студент много се радвахме,учи в момента в друг град,в началото се притеснявах че може да ме остави понеже не се бяхме разделяли за толкова време и т.н.,но всичко беше окей,идваше си всяка събота и неделя и срещите бяха по-сладки дори,в момента в който аз бях толкова спокойна във връзката ни той започна много да се отчуждава от мен,не ме търсише изобщо,не ме питаше "как съм,какво правя" аз му звънях а той не си вдигаше телеофна и така мъки мъки влачех ги 2 седмици до момента в който му казах че искам да приключим,а той ми отговори че според него е по-добре да си вземем почивка и времето ще покаже,при което се съгласих...от 3 седмици сме разделени но имахме възможност само веднъж да се видим,последната седмица той си беше дошъл за събота и неделя но ми отказа срещата и каза "може би другата седмица" и не знам питала съм го 2 пъти дали има друго момиче но ми отрича,а аз си мисля че може би има друго момиче наистина но просто не ми казва,въпреки че аз бях малко ревнива честно казано и просто може да иска да не се обвързва още така да дава обяснения и т.н. може и да иска да си почине,но мен сериозно ме измъчва въпроса дали има друга и ако има защо просто не ми каже...осъзнах че почивката приключи явно понеже дори сега много много не ме търси,само ако аз го питам нещо той просто тговаря,въпреки всичко което ми е причинил ужасно м ного го обичам,когато излизаме го виждам че и при него е така,но нещо го спира да сме заедно Confused мисля да му предложа "за момента е най-добре да си останем така просто познати,всеки може да се среща с други хора,може аз да имам приятел,може той да има приятелка,а съдбата ще покаже,ако ни е писано заедно ще бъдем след 2 години когато и аз отида студентка" (понеже ще кандидатдтвам в неговия университет) и той го знае много добре това дори сме правили планове как след 2 години ще живеем заедно...според вас да го оставя ли така положението,защото на мен ми омръзна да се боря за връзката ни а отсреща нищо...яд ме е много страшно много,но за съжаление така се развиха обстоятелствата,не искам да си има друго момиче но не знам само гадая...аз ужасно много вярвам съдбата и мисля че на всеки човек в тоя живот му е драснато нещо,силно се надявам ако в момента разстоянието ни разделя,то да се съберем отново дори и след 2 години Heart мислите ли че просто гледам прекалено измислено на това или наистина според вас има съдба и е възможно In love