Есе по литература [Архив]

sexa_na_kompleksa

04-17-2008, 17:49

Вижте това:

КАКВО СКРИТО ИСКАМ ДА ВИДЯ?
ЕСЕ
Четиринадесет години за един човешки живот са твърде малко и затова ако е рекъл Бог да ми ги умножи по десет - ще е чудесно. Но това си е негова работа. Аз обаче никога няма да забравя четиринадесетата си година. Тя е свързана с две важни събития в моя живот - явих се на изпити за Езиковата гимназия (и ето ме тук) и посетих град Истанбул в съседна Турция.
Когато видях за пръв път най-голямата джамия "Султан Ахмед" и църквата "Света София" една до друга, се почувствах много щастлива, защото почувствах себе си до моите български приятели. Близостта на християнската и мюсюлманската светини е доказателство, че хората от различните народности и вероизповедания не трябва да се мразят. Турският народ пази "Света София" като паметник на културата и това показва, че те са приятелски настроени хора. На външен вид и двете сгради си приличат, но отвътре са много различни. В джамията има надписи на арабски, а в църквата - на старогръцки и старобългарски. В джамията хората влизат без обувки, а в църквата - с обувки. В джамията ви дават покривала, които поставяте на дрехите си и освен това в нея задължително трябва да се измиват ръцете със свещена вода. По стените на църквите има нарисувани многобройни икони на светци и заплащането е по-високо от това за входа на джамията. Двата храма ми направиха изключително впечатление и винаги ще се питам - защо времето е скрило името ти, творецо?
Искам да видя кое е онова скрито послание, което носи близостта на църквата и джамията. Дали не е това, че всичко на този свят е преходно, остава само онова, което са сътворили човешките ръце и човешкият ум, за да го гледат другите след тебе, да му се възхищават и да чувстват думите ти:
"Бог е един - само има много имена!"
Но не само скритото послание на незнайния майстор искам да видя. Искам да "видя" какво мислят другите за мен - приятелите ми, съучениците ми, какво мислят мама и татко за бъдещето на малката им дъщеря, дали то е еднакво с нейното виждане. Посланието на Светослав Минков от разказа-сатира "Дамата с рентгеновите очи" е свързано с тревогата му за нравствените устои на съвременния човек.
За мен висшите човешки добродетели са любовта, морала, семейството, толерантността, емоционалната извисеност, обичта. Искам да видя дали те са важни за моите връстници и как ги подреждат в нравствената стълбица, за да се съизмеря с тях.

И това, но то още не е одобрено от модератор:

Какво бих искал да видя с рентгенови очи

Човешкият ум все още не е намерил средство,чрез което би могъл да проникне през материята,да види отвъд невидимото,да'прочете'тайн� �те на човека и заобикалчщия го свят.Ако подобно нещо съществуваше,ако човек,вземайки някакво хапче,капки или нещо друго,добиеше тази способност,колко ли би се променил животът Какво бих направил аз,ако очите ми имаха възможността да проникват през материята?Навярно би ми се струвало в началото твърде интересно и предизвикателно.Бих искал да разбера какво мислят другите за мен,дали са искрени приятелите ми.Ще ми бъде любопитно да знам какви контролни замислят учителите и кога ще ме изпитат.Така ще бъда винаги подготвен и няма да треперя в очакване да чуя името си.Може би ще искам да знам какви болести заплашват здравето на близките ми и ще ги предупредя да се лекуват навреме.Сигурно биха се появили и други желания,защото това е невероятна възможност да предвиждаш и да управляваш света около себе си.
Ако имах рентгенови очи, бих искал да проверя доколко искрени са приятелите ми.Само че не знам как ще реагирам, ако разбера,че са приятели само на думи.Дали ще им кажа право в очите, че са неискрени, като им разкрия моята 'свръхестествена' способност, или ще премълча и ще се направя, че им вярвам.
Чудесно би било да прониквам в главите на моите учители, за да разбера какви контролни ще дават ,на какво ще ме изпитат.Така винаги ще съм си научил само най-необходимото,без да се налага да прекарвам цели часове над учебниците
Ако имах рентгенови очи, бих могъл да откиря навреме някои от болестите, които видимо се появяват много късно,и да предупредя близките си да се лекуват.Така бих спасил живота им.
Способността да проникваш през материята благодарение на рентгеновия поглед е привилегия, но и голям товар.Не смятам, че бих се забавлявал като Мими Тромпеева, ако разбера,че приятелите ми имат мозък,фин като паяжина.Напротив, това би ме разтревожило.Или, ако в автобуса, пътувайки за училище, всеки ден се докосвам до проблемит, до грижите и болките на другите хора.
Според мен една такава възможност в началото би ми изхлеждала като вълнуващо приключение, но постепенно бих изгубил интерес, защото е по-добре да откриваш нещата за себе си постепенно , отколкото да научиш всичко изведнъж.