ЛИС на "Тавански спомен" - "Раздялата е част [Архив]

hrisiiiiii

04-17-2008, 13:02

Виж тези двете:

В поемата “Тавански спомен” В. Петров насочва вниманието ни към привидно обикновените неща,случки и преживявания,концентриращ� � във същността си етичните максими,живеци на човешкото съществувание и многобройни превратности.Героите му са обикновенни младежи населяващи делничния български свят.
Тук делничния ден е водещ фактор за любовта и раздялата на влюбената двоика.Делника крие усмивката и тъгата, радостта и болката, мечтите и мъждукащата надежда.Всекидневната повтаряемост и сивотата която властва ,отегчават и обезличават любовта и правят всяка проява на нежни чуства нелепа.
”Тавански спомен” е поема за една младежка любов-пламнала и угаснала. Историята е ситуирана в един градски квартал във които предметите имат своето битие и заедно с хората участват в живота. Героят монологично разказва сжоята история повтраряла се млн. Пъти по света. Поетът нарочно е избрал да покаже картини станали банални от книги и филми ”Облачета плуваха в небесата чисти”, за да ни предсави шаблонното изобразяване на щастието в тези картини липсват чуства на преживяванията. Авторът успява да ни наложи двоиствената си гледна точкаи всеки от нас сякаш открива себе си в преживяванията на героя. ”Колко много копчета, колко много страх!”,”Ох, писмата стари,...с хиляди целувки в/ у всеки лист... Разбираме, че всъщност в любовта се е променил само декорът на времето и възприемаме смешната и шаблонна страна. За влюбеният младеж делникът се е преварнал в празник “Биеше сарцето гръмко в гърдите... Саксофони свиреха облаци хвърчеха.” сърцето му тупти неудържимо когато стои до своята любима. Заобикалящият го свят е красив и изпълнен с музика. Първите срещи, първите трепети и копнежа да открие света на любовта-младежката душа ликува. Поезията на Валери Петров е одухотворен свят населен с хора и предмети. Вещите плътно обгръщат героите, те са част от делника и празника, от самите хора и присъстват в сетивни сравнения. ”Като стар часовник, тихо и полека, любовта в сърцата, изхабена, спре”. Делничното еднообразие отегчава и обезличава наи-нежните чуства и света вече не е така красив”оградите са грозно изрисувани”, любимата не е така красива вече. Нищо ново не се случва, а любовта има нужда от нови искри ”празни бяха срещите”, ”познавахме си мислите и думите”. Натежала от скука и еднообразие с угаснали пламачета и трепети е любовта.” и както тъй вървяхме неосетно,достигнахме до спирката ни сетна”. Развръзката на разказваната история е спокоината раздяла породена от мечтите на младия човек да опознае нови светове, да пътешества и да търси приключения. ”Какво ли е да плаваш с параходи ...”. Но тези мечти са несподелени тъй като любовта е угаснала. В печалните погледи не се долавя съжаление. В думите явно прозира лъжа и самозаблуда. В общия монологичен разказ се вместват сравнение напомнящи сентенции ”Неделята е тъжен ден за хора,усещаи един от друг умора, държащите се един за друг едва.” Открояват се две куломинации:на любовното чуство и на болката от отминалото. Всеки нов спомен подклажда съжаление ”Ах защо ни трябваше да се разделим.”. Едва доловим, ироничният акцент издава не сам авторското присъствие, но и насочва и към криволиците на човешкото поведение. Философията на битието е съсредоточена в великото обикновение на делника, а там е усмивката и тъгата, радостта и болката и винаги мъждукащата надежда ”как мислиш, може да се срещнем пак?”. Искрено и със самоирония е изказано съкровенното човешко чувство. Любовта макар и отминала не е изчезнала. Тя присъства във всички делнични дни и би могла да се запази раздялата би била ненужна, но всяка любов съдържа раздяла а всяка раздяла възможност за нова любов.
В тавански спомени Валери Петров избира една много човешка история, най-съзнателно лишена от каквато и да е изключителност и точно във повтаряемостта и обикновеността поетът открива трепетите на човешката душа.

Любовта - тайнство и красота, онова велико радостно чувство, което прави човека щастлив или нещастен,което осмисля живота му. Без нея живота няма смисъл и цвят, няма горчиво-сладки спомени.
Тя-Любовта идва и си отива,винаги различна,променлива. Тя следва неписаните си правила.Започва от първия поглед,от гръмкото биене на сърцето в гърдите,от тръпката при вида на любимия човек.Продължава със срещите,с противопоставянето на родителската воля.Обиясненията са нежни,а писмата леко сълзливи,пълни с нежни обясняния и с още и още недоизречени мили неща.
Следва преодоляване на всички прегради в нас и извън нас.Мечтите,които я съпътствута могат да растат и в таванска стая,и в тайните срещи в сладкарниците,където всичко забравлява влюбените.Слънце и дъжд,смяна на сезоните,любовните обещания.Мсичко радва сърцето и го кара да тръпне.
Но цвеното време на ъпрвото влюбване започва да угасва.Особено когато има пречки,когато се намесват родителските амбиции ца по-успешен брак.И тогава започва малко по малко трансформацията на любовта.
От една страна тя като пеперуда с цветен мъх по крилата започва да губи магическия прашец в срещата с действителността.Умира бавно ден след ден,когато се превръща в навик и ежедневие.Светът помръква.Изчезва слънцето и всичко започва да дразни човека.Светът вече не е магическо място.Тролеите запомват да пътуват по жици ,а не по звездите,повява хлад,всичко е безвкусно.Закъсненията за любовна среща започват да дразнят.Маршрутите са същите,но в тях няма вече очарование.налага се усещането за това,че всичко вече е изминато и остаряло/” каквото да говорехме и сторехме говорено и сторено бе веч”/.
Всичко е до болка познато-дрехите,”мислите и думите”.Започва нов копнеж по неизвестното/”сънувах вече други,чужди устни”/,прокрадва се тъга/” по твойте устни лепнеше тъга”/.Сърцето се изпълва с празнота.Много са знаците на отиващата си любов.С други очи гледаме любимия-прави ни впечатление,че той не е така прекрасен като в представите си.Отминала е магията и очарованието.Дразнят ни дребни неща.Мисълта ни поема към други земи на мечтанието/”…какво ли е да плуваш с параходи /в изпъстрено със рифове море”/.Идват и лъжите-на въпреса за какво мечтаем отговаряме “За теб!”,но това вече не е истина.А на вечния въпрос “Обичаш ли ме?”менаично отговаряме с “Нима не знаеш?Този отговор не съдържа вече емоция,той е празен от съдържание.
Това са сигналите за края на люобвта и той идва невъзвратимо.Всичко ,което някога е забавлявало и трогвало влюбените се променя.Улиците са прозаичния дневен мрашрутпътищата са “тъжен друм”,няма сладост в изядените бомбони,господства досадата,а чувството е есенно/”Само ниий се чувствахме сякаш беше есен”.Идва невъзвратимия край/?Краят беше близък и бе сто на сто.”/
Всичко като че ли се срива и променя-чорапите на любимата вече са с бримки,децата крещят и дразнят, джаза наподобява звук на бормашиня,филмът е стар и блудква.А ясен признак за охладняването е факта,че в притъмнения киносалон всички двойки се радват на близостта си,а онези ,на които предстои раздяла “Сърцето е като повреден часовник,нуждаещ се от поправка,обхванато е то тъга.Празничният ден е празен.И тогава идва решението за раздяла.Спират преструвките.Прощалната снимка запаметява спомена за някогашните щастливи мигов.И всеки поема сам в морето на живота,и няма връщане назад.Идва последната целувка за сбогом.И остават само спомените.
Но все пак тя Лобвта оставя своите следи в съзнанието.макар и отминала не може да бъде изличена.Намира своето място в душата и скътва там спомена за себе си.И ако е била истинска,макар и отминала винаги възкръсва ако не наяве то в спомените.За да ни даде отново от своята първична красота,да ни стимулира за живот.Понякога е прекрасна,понякога носи печал,но винаги е красива.