View Full Version : Есе върху "Крадецът на праскови" на Е. Станев
Molq vi mn smeshno mi trqbva ESE za Kradeca na praskovi na Emilian Stanev moliavi ako mojete mi pomognete shtot utre trqbva da prava ei takova ESE a men me nqmashe izvesno vreme na uchulishte i nishto ne znam molqvi ako moje dnes da mi se prati da se vidi neshto po vaprosa mn vi umolqvam shte vi bada mn blagodaren PLS.... :)
т.7 от Правилника!
Модерирано от sh3_1s_7h3_0n3
hrisiiiiii
04-17-2008, 15:16
Добре де, кажи каква е темата? Разбрахме, че е върху "Крадеца на праскови" на Е. Станев, но темата?
Google-team
04-17-2008, 15:20
Кирилица !
а темата за есето КАК СЕ КАЗВА 8-) ?
ako mojesh mi pomogni 4e namravo sam se mn iznervil temata e (Edna nevazmojna liubov sred ujasitena voinata are vishte PLS
Google-team
04-17-2008, 15:29
Амии, ЗАПОВЯДАЙ
Повестта “Крадецът на праскови” е една от своеобразна реликва на българската литература, написана от Емилиян Станев. В нея авторът разказва за една невъзможна любов между героите Иво Обретенович и Елисавета. Любовта между тях е невъзможна, защото е разделена от войната, от съпруга на Елисавета и от времето, в което живеят, но то друга страна е красива самите пречки я правят истинска, пълна с нежност и с искренност...
Повестта “Крадецът на праскови” е една от своеобразна реликва на българската литература, написана от Емилиян Станев. В нея авторът разказва за една невъзможна любов между героите Иво Обретенович и Елисавета. Любовта между тях е невъзможна, защото е разделена от войната, от съпруга на Елисавета и от времето, в което живеят, но то друга страна е красива самите пречки я правят истинска, пълна с нежност и с искренност.
Любовта на Елисавета към Иво е естествен резултат от много фактори. Тя се влюбва в сръбският военопленник и него истинската любов, която никога преди това не е изпитвала. Магическата любовна сила променя ценностните критерии на Елисавета. Сантименталният й съпруг се превръща в олицетворение на войната, в причина за загубената младост и това я изпълва с гняв, прерастващ в невъзможност да му бъде простено всичко това.
Всяка среща между влюбените е празник за душата, тържество на доброто и прекрасното. Погледът на Обретенович обхваща и замайва Елисавета, подобно раздвижено то вятъра пространство и тя не може да се владее, защото силно е привлечена от младия мъж. Неговото отсъствие я кара да се чувства самотна и тъжна, сякаш липсва част от нея. Тази силна любов я раздвоява, разкъсвана от гордост и срамежливост. Усещането за неочаквана близост с човек, дълго стоял в мислите й, прераства в истински копнеж. Радостна светлина струи от очите на Иво. Те са пълни с неизживени чувства. Елисавета осъзнава, че “никой не беше я поглеждал така всеотдайно, так пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост”. Това я магнетизира и кара всяка клетка от тялото й да затрепти. Докосването на ръцете за двамата е като преминаване на електрически ток, а с жадните трепетни устни любовта добива мощ, противопоставяща се на всичко и всички.
В Елисаветовата душа се ражда непознато чувство на страст, радост и щастие към военопленника. Тя непозната за себе си:”вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърля нейният разум и желае да живее свободно и щастливо”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Затова Елисавета омаляла и прехласната, тя се отдава с цялото си тяло и душа, като за пръв път на този мъж, “алчна към всеки миг от тия два часа”, подарени им от съдбата.
Всичко, което се случва променя влюбената жена, тя се чувства по-силна, предоставя й се втора възможност за живот, сега светът за нея е по-различен, по-магичен, по-красив. Изпълнена с увереност в силата на своите чувства , Елисавета е готова да отстои полученото щастие с цената на всичко. Тя мечтае за бъдеще, с пленника, но не може докрай да заглуши гласа на съвестта си, свързана с миналото и съпруга й.
Любовта между Елисавета и Иво Обретенович, макар и невъзможна е истинска, изпълнена с красота и доброта, която никога няма да бъде победена и ще надживее времето.
Дано да съм ти помогнал. :-D
hrisiiiiii
04-17-2008, 15:32
Виж тук (файл за теглене, вътре има почти всички произведения):
http://www.belschool.net/files/razrabotkinauchenici/243.doc
Както и тук:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=161237
Погледни и това:
Една невъзможна любов
(есе на тема "Крадецът на праскови"от Емилиян Станев)
В повестта "Крадецът на праскови"от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво) търсят своето щастие, смисъла на своя живот и го достигат.
Елисавета действително се влюбва в Иво, намразва мъжа си, защото усеща, че връзката между тях е по-скоро формална, отколкото истинска: "Той беше виновникът за пропиления й живот... да й създаде щастлив и сигурен живот". Младата учителка се е съгласила с този брак, защото е търсила парите(известността), а не любовта: "Когато полковникът я поиска за жена, тя бе... е била привлечена от акселбантите... висшият обществен слой". Елисавета е бездетна и това я прави особено нещастна: "В самотните часове, които прекарваше... което измъчва безплодните жени пред прага на старостта". Тогава се появява и любовта към Иво.
Цялото действие на повестта се разгръща по време на войната. Тя засяга личния живот на човека, изкривява и променя съдбата му: "Той (полковникът) презираше румънците и диво мразеше сърбите, "коварните и подли съюзници" от Балканската война, които го бяха ранили и провалили военната му кариера. "По-късно, с напредването на войната... невероятни размери". Всъщност това е характеристика не само на полковника - "пленниците" са гледани от всички с предразсъдък. Конфликтът е ясен. "Защо да не бъдем по човечни? - възрази тя горещо". А полковникът отговаря: "Не виждаш ли, че няма хляб, няма дрехи... Я остави тия даскалски приказки!" От едната страна са "нашите", а от другата "робите" - не заслужаващи и капка съчувствие. Иво е наречен в творбата само два пъти по име. Веднъж, когато го питат как се казва и втори път, когато единствено името може да го различи от останалите пленници. Но и тогава е наречен само "Обретенович". Навсякъде другаде в творбата е посочен като "пленника". Главната героиня винаги е наричана по име - Елисавета или Лиза, а нейният любим е и си остава завинаги пленникът. Единствено Елисавета вижда в него истински човек - за другите той си остава само пленник. Ординарецът - прекият извършител на убийството. На пръв поглед като че ли застрелването на пленника е последица от заповедта на полковника (лозето да се охранява строго). Но ако проследим внимателно развитието на сюжета, ще забележим как постепенно намалява напрежението между Елисавета, Иво и ординареца. Ординаререцът вижда все по-голямата близост между Лиза и Иво. Елисавета непрекъснато усеща неговото презрение и лоша усмивка. Това презрение и лошата усмивка са не защото ординарецът се проявява в ролята на вярно куче, а защото има личен мотив. Той е описан като наскоро овдовял селянин, който сигурно не е останал равнодушен към женската привлекателност на господарката. И в същото време осъзнава, че няма никакви шансове пред нея. Той я ревнува от някакъв си "роб" и стига до крайност. Лиза и Иво са от две различни групи, между които съществуват непреодолими прегради. А тези прегради могат да се разрушат само от любовта. Понякога този героичен опит завършва със смърт. В крайна сметка невъзможната любов все пак побеждава.
Make_Love
05-15-2008, 07:56
Леле Хораа трябва ми тези в/ху Крадецът на праскови!Тезите са:Грях ли е любовта на Елисавета и Иво!
Победа ли е или не е любовта на Иво и Лиза?
Какви са препяадствията м/ду любовта на Лиза и Иво!
Кога се ражда любовта на Елисавета и Иво?
Трудна ли е раздялата на Елисавета с миналотоо?
Месии предварително :) :) :) : ops:
моLq wiи speShно миi тRqбwa eSe на тема : тRyдна Liи e RazдQLaта на еLiиsaweта s миiнаLoто иi гRqhh Liи e Lюбоfта на eLiиsaweта иi иiwoo :)
меRsiи pReдwaRiитеLнoOo :-) :-) :-)
моLq wiи speShно миi тRqбwa eSe на тема : тRyдна Liи e RazдQLaта на еLiиsaweта s миiнаLoто иi гRqhh Liи e Lюбоfта на eLiиsaweта иi иiwoo :)
меRsiи pReдwaRiитеLнoOo :-) :-) :-)
Заради това, че си писала на ШЛЬОКАТАВИЦА, аз поне не бих ти помогнал.
phaaa ... добре ;]
ама тфа е яко тъпо заклевам се :X
ф крайна сметка тоя сайт е да си помагаме а не да гледаме дали пиша така или иначе ама хубаво де ;]
aH0HuMka
05-21-2009, 18:44
Моля Ви, някой да ми помогне .. трябва ми есе на тема ''Възраждащата магия на любовта'' трябва ми за утре :( СПЕШНО !!! Благодаря Ви предварително ! :-)
Моля Ви, някой да ми помогне .. трябва ми есе на тема ''Възраждащата магия на любовта'' трябва ми за утре :( СПЕШНО !!! Благодаря Ви предварително ! :-)
През целия си житейски път човек се стреми към идеален живот. Малко или много всеки тайничко в себе си се надява, че този живот все пак съществува. Но дали е така? Стремежът и силната вяра не са достатъчни, за да постигнем това така желано щастие. Нужно е и нещо повече. Проблема е какво е то. Въпроса е дали изобщо съществува идеален свят, истинско щастие, истинска любов и свобода на душата?
Дали наистина стремежът към любов, щастие и свобода е основен двигател в нашия живот? Това е въпрос, който всеки човек ще отговори по различен начин. Може би отговорът за мен е положителен, въпреки че и аз все още не мога да отговоря със сигурност, може би по простата причина, че все още не съм се сблъсквала с клопките на съдбата.
Стремежът към любов е напълно оправдан, защото всяко човешко същество живее, за да обича и за да бъде обичано. Но дали е лесно? Определено не е лесно да намериш своя спътник в живота! Може би защото просто не вярваме, че той или тя е някъде там. Истинската любов се сгрумолясва пред нас в най – неподходящия момент и връхлита в живота ни, когато най – малко сме очаквали. На нашата възраст може би човек за първи път има щастието или по – скоро нещастието да обича за първи път. Казвам нещастието, защото почти винаги тази любов е или несподелена или краят и настъпва много скоро. Но все пак тя съществува. Както е казал Шекспир:” Истинската любов не протича гладко.” И той е напълно прав, защото когато си влюбен трябва да си напълно сигурен, че любовта ти несъмнено ще премине през безброй препятствия и несгоди, след което може би ще се разбере колко силна е връзката ви и дали си струва да продължите. Понякога е много лесно да кажеш на човека до теб:“ Обичам те!”, но според мен истинската любов не се казва, а се доказва! Аз не съм човекът, който ще каже какво е любовта и не мисля, че някой е способен да даде определение за това единствено по рода си чувство. Любовта е съчетание от обич, страст, изгаряща сърцето и душата ти, нежност и топлота. Любовта е чувство, скрито в съзнанието ти, за което знаеш само и единствено ти. Любовта е заслепяване, вечност, един единствен миг, религия, заради която си струва да умреш. Любовта е магия, която ни завладява напълно, обсебва ни и ни кара да вършим чудеса. Когато си влюбен, човекът до теб ти се струва просто идеален. Готов си да простиш всичките му грешки и недостатъци и го издигаш на пиедестал. Любовта понякога те заслепява и не можеш да видиш, ако любимия човек е нещо съвсем друго, нещо нереално, нещо измислено. За тебе той е съвършен, като ангел, като идиол, като сбъдната мечта. Сигурна съм, че и ти, както всички хора на този свят, искаш да има някой някъде там, който да те обича, уважава, да знаеш че ще е винаги там и ще те чака, ще те желае и ще живее за теб, както и ти за него. Може би наистина това е въжможно, може би ... Често пъти не разбираме колко много имаме и колко сме щастливи, докато любовта не си отиде от нас. Жалко е да разберем, че сме били истински щастливи и влюбени, чак когато останем сам сами на този свят. За какво изобщо живеем, ако не за да имаме щастието да сме влюбени. Без любов светът би бил едно безкрайно море от сълзи и тъга, мрак и нещастие, болка и страх, падение и отчаяние. Когато си влюбен живота ти се струва много по – хубав, от колкото е в действителност. Чувстваш се волен като птичка и живееш ден за ден. Забравяш ежедневните проблеми с родители, училище, и живота ти се струва като в рай. Ако всичко до скоро ти се е струвало сиво и грозно, то сега светът ти се вижда свеж и изпълнен с красота. Всеки иска да се озове в един розов свят без разбити мечти и несбъднати желания, без страх и сълзи. Ключът към този свят е любовта.Човек е безкрайно щастлив и безгрижен единствено, когато е влюбен. Очите му светят и целия свят сякаш е създаден за него и за половинката му. Светът сякаш е само техен и никой не е способен да развали тази идилия. За съжаление реалността е друга. Тази идилия рядко е за дълго, не казвам че не е възможно да съществува, напротив, аз силно вярвам в истинската, чиста и непринудена любов, която именно на нашата възраст е най – силна. Но точно, когато всичко ти се струва като в сън, като сбъдната мечта, като в рай... става нещо, което те връща отново в реалния живот. И сълзите проронени, за да заличат болката от края на този сън са достатъчни за да се почувстваш най – нещастния човек на света. Защо винаги трябва да стане нещо или да се намеси някой, за да раздели двамата влюбени? Защо това неизмерно щастие не е за винаги? Защо всеки завижда, когато другите са щастливи? Защо...? Нима не заслужаваме да сме истински щастливи? Дали наистина има истинско щастие? За мен истинското щастие е да съм до любимия човек, да виждам, че приятелите ми и семейството ми са здрави и щастливи. Нищо друго не ми трябва. Но дали това щастие е за дълго? Както всичко хубаво на този свят и това си има край. Щастието е една разпиляна мозайка. Всеки търси фигурки и реди картинките на своя живот. А колко мъничко понякога не достига... Така, улисани в търсене, приближаваме и губим щастието, към което се стремим. Докато един ден осъзнаем, че няма нищо идеално в нашия материален живот. И нищо не може да съществува дълго, и да бъде само наше. Дори свободата не е за дълго. Самата аз не знам какво е да си свободен. Не знам, защото не се чувствам свободна. За мен да си свободен означава да имаш правото да си щастлив, да живееш както ти би искал, да имаш шанса да бъдеш това, което винаги си искал да бъдеш или просто да можеш да останеш това, което си, а не да си принуден от обстоятелствата да се превърнеш в нещо съвсем различно от своята идентичност. Да настояваш и да се бориш за своята свобода е нещо, което изисква много смелост. И точно за това в думите на Бърнард Шоу има толкова истина. Той е казал:“ Свободата означава отговорност. Ето защо мнозина се боят от нея.”
Дори понякога да не признаваме, че стремежът към любов, щастие и свобода е основният двигател в нашия живот, те са и винаги ще бъдат, защото всеки човек има нуждата да има някаква цел в живота. И всеки се стреми да достигне своя малък земен рай... Въпреки, че всеки тайничко в себе си знае, че този свят не съществува, аз съм сигурна, че ако имаме вяра и надежда и дадем всичко от себе си, рано или късно ше успеем да достигнем мечтания живот! Не казвам, че ще е лесно, напротив, пътеката към него ще е изпълнена с трудности и препятствият, с болка и сълзи, оставящи трайна следа в сърцето, но ако човек силно желае да достигне своя свят, той трябва да се бори и да извоюва своето щастие, любов и свобода!
Човешкият живот е изпълнен и осмислен от чувства и емоции. Основния двигател на човешкото съществуване е стремежът за намиране на собствен път към щастието, любовта и свободата.
Какво е любовта? Едни казват, че тя е най-красивото нещо, други, че е онова чувство, което носи най-много страдания, трети, че е смесица и от двете, четвърти отговарят лаконично с "Не знам!", пети... Но всички те, каквато и дефиниция да дадат, на драго сърце биха добавили, че каквото и да са казали, то не изчерпва въпроса. Когато човек обича и е обичан, той се чувства уютно, доволен е и е щастлив.
А щастието? Често хората първосигнално го свързват с върхов момент в емоционалното си състояние. Но има сентенции, а и значими произведения на класически автори /Гьоте/, които го определят по-скоро като период на усилия за достигането на някой човешки идеал или мечтата на живота. Когато се обърнем назад ние също понякога разбираме, че дългите мигове на трепетно очакване за сбъдването на някоя наша мечта са най-значимите спомени, останали в съзнанието ни. Именно тогава, когато сме полагали усилия, когато сме тръпнели в очакване на мига, когато сме очаквали признанието в любов от човека, когото сме обикнали тайно... В една чудесна песен на група “Импулс” се пее например “Признатата любов, това все едно не е любов”, което разбира се е хипербола, не е буквално, но е добра илюстрация за това, къде да търсим корените на нашето щастие. Щастие е в невинните детски усмивки, щастието е в безкористните усилията да си полезен на другите,щастие е да споделиш с приятел и да намериш разбиране... То е като топка, която гоним, докато се търкаля и която ритаме с крак, когато спре. То не е спирка, до която стигаме, а начин на пътуване. Щастието е и феномен. Често го осъзнаваме едва тогава, когато е отминало, когато сивотата на делника отново ни притисне...
Любовта и щастието се преплитат понякога, но в други случаи се оказва, че любовта е като окови за личната свободата на човека. Всеки се нуждае от лично пространство, а когато някой се намеси в него се чувстваме несигурни. Губим правото на индивидуалността и свободата си.
Всеки човек се стреми винаги да бъде щастлив,да бъде обичан,но най-вече да бъде свободен.
Свободата!Ако няма свобода,то може ли да има щастие и любов?Но ето че не всеки човек е свободен и пак е щастлив.Това не е щастието,което той може да има,но му е достатъчно,за да се справи с трудностите на живота.
Какво обаче е това да си свободен…?Да живееш и да си независим от никого и нищо,без задръжки и да си вечно без проблеми или да живееш с чувство на престъпник,това ли е свободата?Не,това не е свобода,аз лично не мога да обясня,защото не съм изпитала това чувство,но свободен,за мен може да се нарече човек,който е щастлив,обичан и знае какво иска от живота.
Щастието,свободата и любовта трябва да вървят ръка за ръка,а не да си свободен и да не бъдеш щастлив.Може би това са единствените най-искрени чувства,които може да има един човек.
Ако си свободен обичай и ще бъдеш обичан,а в любовта между вас ще греят лъчите на щастието.Не през целият си живот ще сме щастливи или обичани,но дори да е така,не трябва да се отказваме от възможностите,които ни предоставя животът.
Когато загубим някой близък,си мислим,че вече няма кой да ни прави щастливи,няма кой да ни обича,да ни закриля и много често забравяме за хората около нас.Но ето че след време пак ще поискаме да почувстваме тази любов и това щастие,но може би вече ще е късно за извинения.Затова,дори да нямаме сили да отвърнем на обичта им,не трябва никога да забравяме.
Много хора изпитват чувства като любовта и щастието,но свобода имат само тези,чиито сърца са отворена врата към света.
ехаааааааааа...мн мерсиии..и на мене ми тряаше..10х..бай :-D :-D :-D
мерсиииииииииии........ :grin: :grin: :grin: :grin: :grin:
В повестта "Крадецът на праскови"от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.
Елисавета действително се влюбва в Иво,намразва мъжа си,защото усеща че връзката м/у тях е по-скоро формална,отколкото истинска:"Той беше виновникът за пропиления й живот....да й създаде щастлив и сигурен живот".Младата учителка се е съгласила с този брак,защото е търсила парите(известността),а не любовта:"Когато полковникът я поиска за жена,тя бе........е била привлечена от екселбантите....висшият обществен слой".Елисавета е бездетна и това я прави особено нещастна:"В самотните часове,които прекарваше....,което измъчва безплодните жени пред прага на старостта".Тогава се появява и любовта към Иво.
Цялото действие на повестта се разгръща по време на войната.Тя засяга личния живот на човека,изкривява и променя съдбата му:"Той (полковникът)презираше румънците и диво мразеше сърбите"коварните и подли съюзници"от Балканската война,които го бяха ранили и провалили военната му кариера."По-късно с напредването на войната.....невероятни размери".Всъщност това е характеристика не само на полковника-"пленниците",са гледани от всички с предразсъдък.Конфликтът е ясен"Защо да не бъдем по човечни?-възрази тя горещо".А полковникът отговаря:"Не виждаш ли,че няма хляб,няма дрехи.....Я остави тия даскалски приказки!"От едната страна са "нашите",а от другата"робите"-не заслужаващи и капкасъчувствие. Иво е наречен в творбата само два пъти по име.Веднъж,когато го питат как се казва и втори път,когато единствено името може да го различи от останалите пленници.Но и тогава е наречен само "Обретенович".Навсякъде другаде в творбата е посочен като "пленника".Главната героиня винаги е наричана по име-Елисавета или Лиза,а нейният любим е и си остава завинаги пленникът.Единствено Елисавета вижда в него истински човек-за другите той си остава само пленник. Ординарецът-прекият извършител на убийството.На пръв поглед като че ли застрелването на пленника е последица от заповедта на полковника(лозето да се охранява строго).Но ако проследим внимателно развитието на сюжета,ще забележим как постепенно намалява напрежението между Елисавета,Иво и ординареца.Ординаререцът вижда все по голямата близост между Лиза и Иво.Елисавета непрекъснато усеща неговото презрение и лоша усмивка.Това презрение и лошата усмивка са не защото ординарецът се проявява в ролята на вярно куче,а защото има личен мотив.Той е описан като наскоро овдовял селянин,който сигурно не е останал равнодушен към женската привлекателност на господарката.И в същото време осъзнава,че няма никакви шансове пред нея.Той я ревнува от някакъв си "роб"и стига до крайност. Лиза и Иво са от две различни групи,между които съществуват непреодолими прегради.А тези прегради могат да се разрушат само от любовта.Понякога този героичен опит завършва със смърт.В крайна сметка невъзможната любов все пак побеждава.
vankovvv
01-21-2010, 18:16
На мене ми трябва есе на тема "Цената на избора" от тва произведение честно казано нямам си идея за какъв избор става въпрос 8-) ( за 22-ри е ако някои даде много ще съм му благодарен :) )
Mmim4eto
01-31-2010, 10:07
PLS трябва ми спещно есе на тема цената на ИЗБОРА от "кръдеца на праскови" pls ПОМОГНЕТЕ
kokochar
03-02-2010, 08:46
Трябва ми есе по тема "Любовта като самопознание" в повеста Крадецът на праскови. ПОМОГНЕТЕ !
Ще може ли да ми помогнете за едно Литературно есе на тема ,,Кражбата'' и ,,Плячката'' върху Крадецът на праскови.Благодаря предварително :) :) :)
palachinka14
03-28-2010, 11:45
molq vi spe6no mi trqbva otgovor na vuprosite otnosno proizvedenieto kradeca na praskovi:
1. Koga protichat osnovnite subitiq-vuv vuobrajaemoto nastoq6te ili v nqkakuv minal moment!
2. Kak sa interpretirani vruzkite na 4oveka s roda-vliqqt li te na porajdaneto na konflikta!
3. Koe e osnovnoto 4ove6ko pravo spored povestta i kak geroite voiuvat za nego -jertvat li ne6to ?
pi6a na na latinica za6toto ne moga da si opravq nastroikite i da pi6a na bulgarski
Mnogo vi molq ako mojete da mi pomognete
Blagodarq predvaritelno ! :)
Здравейте! Може ли да ми помогнете?... Трябва ми есе на тема "Цената на избора" в произведението "Крадецът на праскови"... Моля Ви! Спешно е! :)
Някой може ли да ми напише есе на тема '' Ако бях на мястото на Елисавета'' или ''Ако бях на мястото на Иво''
abandoned
09-26-2011, 20:19
Моля ви спешно ми трябва аргументативен текст на тема " Възможно ли е щастието на Елисавета и Иво" - в крадеца на праскови
lachko.p
01-30-2012, 15:51
хора дайте всичко за елисавета открадеца на праскови
щото трябва да правя презентация
плс
и мерси предварително
veselinova_dimitrova
01-31-2012, 10:36
хора дайте всичко за елисавета открадеца на праскови
щото трябва да правя презентация
плс
и мерси предварително
Това е характеристика на героинята:
Героинята на Е.Станев е красива жена,преминала първата си младост, която излъчва уморената и презряла хубост на отминлото лято.Погледът и има студен израз ,какъвто имат очите на бездетните и незадоволени жени, а Елисавета няма деца и бракът и с много по-възрастния от нея мъж не я прави щастлива.
Главнара героиня в Крадецът на праскови е изключително красва.Нейната красота е представена през погледа на възмъжаия юноша,съхранил спомена за срещата си със съществот от неземния и магйосничски сват на приказките.Елисавета е тайнствено красива и само очте й дълбоки и сини,изпълнени с мека светлина и тъгаподсказват за духовната драма на жената, която осъзнава безсмислието на досегашния си живот,лишен от топлината на любовта и майчинството.Физическият портрет,подчертаващ женската й привлекателност,отразява духовността на Елисавета-нейните дълбоко потискани стремления за човешко щастие и желания да обича и да бъде обичана.
Светът видян през очите й е крайно ограничен ,без възмойности за човешко общуване-полковникът,ординарецът,сл угинята.Героинята в повестта приема със смирение живота си като наказание за тази глупава суетност,която не и позволява да се омъжи за друг човек ,освен за застарелия капитан,петнадесет години по-възрастен от нея. Неочакваната среща със сръбския военнопленикпроменя делника й,тя открива,че глухотата на досегашното й съществуваненаистина потиска.Художествените детайли засилват психологическата убедителност-след запознанството с Иво Обретенович всичко,свързано с досегашния й живот носи глухота,тъмнина, и хлад: замрялата околност,колибата, дори в тъмнината неподвижн листа на ореха се чувства същата угрижеан смълчаност.
В повествованието съществува един наистина повтарящ се датйл, който анализиран в смисъла ,придобива ключово значение.
Мъчителното неудолетворение,коеот Елисавета изпитва е мотиивирано от болезненото осъзнаване на същесвуващите пречки,прегради пред личностните интереси,пред стремежа да бъде шщастлива като жена и майка. В душата й кипи недоумение и гняв към войната, към безвъзвратно отминалите години, към съпруга й.
Героинята на повестта е психологически обремененаот възпитанието, получено в нейното видно, но обедняло семейство . Въпреки уважението на хората, те не може да намери своето място в обществото, където властва грубо тщеславие и просташко разто1ителство Фалшивите ценности погубват личността , която от суета приема тяхната несъстоятелност.
Здравейте, спешно ми трябва да напиша есе върху ето тези произведения: повестта "Някога"-Дора Габе, "Палечко" -Валери петров и "Пет приказки" независимо от темата имам задача да си измисля дадена тема, моля Ви помагайте спешно ми е!!!!!!!!!!!!!!
Благодаря предварително!
Pe6oPe4kata
03-18-2012, 14:23
Може ли да пуснете едно есе на тема "Цената на избора". Трябва ми най - късно до сряда. Благодаря предварително. А ако ми го пратите на е-мейл адрес: hahaha106@abv.bg ще сте най - добрите :)
musicbaby97
05-21-2012, 16:03
есе прави ли ни свободни любовта крадецът на праскови
Извинете може ли някой да ми напише есе на тема "Какво ме възхити в повестта Крадецът на праскови"-спешно ми трябва