PDA

View Full Version : есета



woow
04-18-2008, 12:14
Здравейте трябват ми спешно няколко есета на следните теми:
1."Всеки има своята Голгота и трънливия път до нея трябва да измине сам"
2."Не можете да служите на Бога и на мамона"
3."Царството Божие вътре във вас е"
4."А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта"
5.Забранения плод (размисли за изкушението,неподчинениет ,отговорносста и наказанието)
6."Пътят през пустинята-пътуване към себе си" (размисли за нашите духовни пътешествия и израствания)

sherry
04-18-2008, 13:07
Моят път през пустинята

Не, аз не вярвам! Не мога и вече не желая...

Все още вървя през пустинята. Няма дори лек ветрец, който да разроши косите ми. Няма и капка вода, с която да наквася устните си. Няма спасение, няма и надежда!

Преминавам сама през пустош от лутания, колебания, лъжи и съмнения по пътя към нещото, което всъщност съм. Нима и аз като евреите, водени от Моисей, не търся своето парче Обетована земя - мястото, на което ще намеря собственото си щастие? И аз ли ще бродя четиридесет години из този забравен кът на страданието? НЕ! Отказвам!

Но как да си върна надеждата? Ще намеря ли сили в себе си да се опълча на света, да бъда себе си? Отчаяно се боря да не бъда роб, да не се предам! Битка без край...

Събуждам се под звездното небе. Около мен празнота и тъмнина. Но има ли значение? Всеки ден за мен е нощ - една и съща борба за малко надежда, за път към щастието и свободата. Трябва да премина и през тази. Но докога? Само секунда още, само секунда...

Нечут вик отеква в празната стая. Отново този сън... Пустинята, пътят - това е. Насъбралите се около мен хора очакват да взема правилното решение! Не мога! Страхът надделява! Лицата им посърват, цветовете избледняват... По-лесно е да избягам, защото е страшно да застанеш пред себе си!

Но не плача, безсмислено е...

Светла звезда на фона на нощното небе. Има и друга земя - на мечти и щастливи мигове! Близко е! И пустинята е към края си. Ето, чувствам лекия ветрец! Отново се усмихвам, усещам, живея!

Единственото, от което трябва да се страхува човек, това е самият страх. Той се прокрадва в душата и оставя самота и съмнения след себе си, но идват надеждата и смелостта да продължиш напред... Като сега... Четиридесет мъчителни години или просто една минута, но те няма да бъдат забравени. Все пак отминават и остават само като блед и горчив спомен в паметта, а и като поука за бъдещето.

Бавно се връщам към живота. Аз няма да се поддам на изпитанията и трудностите. Ще издържа като тръстиката по време на буря! Може и да съм загубила, но има време да спечеля и тази последна битка! Тук и сега!

http://www.teenproblem.net/s/641.html

Stf
05-12-2008, 14:04
Ето 1 Есе от мен, лично аз го написах :D
(Макло късно го поствам де...)


„Царството Божие вътре във вас е...”
(Есе)
Цитатът „Царството Божие вътре във вас е...” е взет от Евангелието на един от апостолите на Иисус Христос – Лука. Това е кратко, но много съдържателно изречение. Неговото съдържание може да достигне до сърцето на всеки.
Както в древността хората имали нужда от нещо, което да ги обединява, така и сега ние се нуждаем от нещо, което да ни сплотява и да ни прави единни. Това „нещо” било открито много отдавна и се е задържало дори и до днес. Обединението от една обща вяра ни прави добронамерени и милосърдни един към друг. Тази вяра е вярата в Господ. Няма един богоизбран народ или общност. За Бог всички са равни и за всеки има място в неговото небесно царство. Християнският бог е милосърден и безкористен. Това се доказва с неговите думи и действия. Той не желае да контролира хората, нито да ги използва.
Въпреки свободата, дадена от Бог на хората, те престъпили единствената му заръка – да не се взима от забранения плод. Грехопадението на Адам и Ева принудило Бог да ги изпрати на земята, където да живеят като смъртни. Въпреки това Господ изпратил свой образ от плът и кръв, който да разгласи неговата воля и да изкупи всичките грехове на човечеството. Това е вторият шанс, който Бог дава на хората. Нашата вяра в бог трябва да е в самите нас. Всеки би могъл да се кланя пред икона или някакъв предмет, вярвайки, че се кланя на Бога. Не всеки може да си представи бог, който всъщност е във всеки един от нас и да му се кланя. За спасението на хората са предназначени десет Божи заповеди. Втората от тях гласи: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето... не им се кланяй и не им служи.”. С тази заповед Господ иска да каже на хората, че самият той не е предмет, а част от всеки.
Човек трябва да върши добрини, но не с мисълта да изпъкне сред другите като „по-вярващ”, а с желанието си да помогне на нуждаещия се. Достатъчно е да съзнаваме, че вършим добро дело, което няма да остане незабелязано от Бог. Той ще даде на всеки заслуженото, щом се възнесе в царството Божие.
Както при Бог има място за всеки истински вярващ, така и в душата на всеки трябва да има място за Господ и неговото царство Господно.