PDA

View Full Version : биография на николай хайтов



girl4eety
04-18-2008, 16:01
биография на николай хайтов plss

Pepincetyy
04-18-2008, 16:03
Николай Хайтов наистина има биография на американски писател, твърдят журналистите. Дипломираният инженер-лесовъд е роден в пловдивското село Яврово. Бил е общ работник, портиер и дори сервитьор. Работил е като лесоинженер в Рила и Родопите, уволнявали са го дисциплинарно, чудил се е как да преживява, когато е бил безработен.Той обаче е сред малкото съвременни писатели, опознали световната слава.

През 1976 г. Хайтов получава първа награда на световен конкурс за къс разказ в немския град Арнсберг. "Шумки от габър" е обнародвана 7 пъти в България и 4 пъти в странство. Това е първото произведение на автора (1965) - анталогична книга, включващата есета и лирически разкази. Много от сюжетите на тези разкази са доразработени в "Диви разкази", един такъв пример е разказът "Мъжки времена".

Прочутите му "Диви разкази" (1967) имат 15 издания у нас и 32 в чужбина, преведени са на 22 езика. Критиците са изписали десетки страници, опитвайки се да разгадаят тайната на творбата. Обяснението на писателя е просто: "Написах "Диви разкази" през 1966 г. в "аз" форма, използвайки всичките му стилистични особености. Не се съобразявах коя дума е "диалектизъм", коя е "варваризъм" или "провинциализъм". Пледирах, че няма лоши думи в езика. Затова повествуванието така убедително звучи, като да е изтекло от устата на хора, които наистина сами са си разказвали одисеите, а пък аз само съм турил магнетофона да ги запиша".

След напсиване на "Диви разкази" и "Хайдути"(1968) Хайтов става известен с проучвания за гроба на Левски. 6 пълни творчески години от своя живот той посвещава на този проблем. И досега признава, че за тази история полага най-голямото си публицистично усилие. Години наред Хайтов не се уморява да защитава версията, че гробът на Левски е в църквата "Св. Петка Самарджийска". Всичко се прави в името на истината и като отговор на въпроса - изоставен ли е Дякона в Позорното гробище на София или е погребан от признателните му съмишленици в светилището на софийската църквичка. С разправиите около Левски Хайтов си печели гвардия от врагове. "Аз се гордея с това изследване, макар да отлежава и досега във фризера на президентството", казва днес малко тъжно писателят.

Разочарованията и надеждите си той започва да записва в дневници. Там са всичките му тревоги, възгледи, "занесии и заплесии", които поглъщат мислите и времето му напоследък. "В човека има заложено всичко, най-вече нагонът към разрушение, който от време на време се развихря. Зловещият им пулс към опожаряване, сечене, събаряне. Нагонът към сгазване и затриване, към сгромолясване. В разрушението се овеществява силата, усеща се властта - може би затова е тъй привлекателно, сладко и упоително", пише Хайтов през 1997 г. сякаш анализирайки съвремието.

Хайтов пише сценарии за филми. Десет от разказите в "Диви разкази" са филмирани. Измежду тях са: "Дърво без корен", "Козият рог"(в две версии), "Дервишово семе", "Мъжки времена", "Ибрям-Али", "Изпит" и др. Филмите "Козият рог" и "Капитан Петко войвода" се превръщат в христоматийни, въпреки че първоначално се приемат на нож от критиката, защото не влизат в утвърдените тогава коловози - в тях няма партийни секретари, трудови герои и стахановци. "Капитан Петко войвода" пък направо е обявен от идеологическите цензори за "булеварден", защото в него за първи в киното не се прави разлика между турци и българи.

От дълги години Хайтов е председател на Съюза на Българските Писатели, което му докарва много оправдани или нe обвинения, като едно от тях е злоутпреба с пистелски имоти. Журналисти дори откриват в дебелите речници етимологичното значение на фамилията му: тя идва от турската дума hayta, което пък означавало "безделник, нехранимайко, хаймана". В това те намират причина за "разхайтеното управление на писателския съюз".

Голямата драма на всичките му отрицатели са уникалните творчески успехи на Хайтов. Като личност той има доста "чепат" характер, но никой не може да постави под съмнение заслугите му за българската литература, особено с книгата "Диви разкази".

stava li tova ?

girl4eety
04-18-2008, 16:06
da a 6te napi6e6 li ne6to i za "divi razkazi" mn blagodarq :-) :-) :-) :-) :-) :-)

Pepincetyy
04-18-2008, 16:07
"Диви разкази"

Тази книга може да се определи като едно от най-оригиналните произведения в нашата книжнина. Критиците поствят различни версии за жанра. Някои я определят като сборник разкази, други като цикъл разкази, а трети считат, че това са новели. Споровете се раждат от нетрадиционността на произведениятя, които излизат извън рамките на класическата представа за разказа. Специфичното в тях е повествователната позиция. В класическия разказ авторът гледа събитието отстрани. В своите разкази Вазов често пъти употребява аз-форма. Йордан Йовков изтласква героя напред и гледа през неговите очи, като по този начин позицията на автора се отъждества с позицията на героя. Постепенно той отдалечава разказвача от героя, което е стемеж н всички наши по-късни белетристи. Тенденцията е към скриване на авторовата позиция за постигане на по-голяма обективност. От тази гледна точка начинът на изразяване при Николай Хайтов представлява особен интерес. Основната повествователна форма при него е монолог. Повечето от неговите творби са в аз-форма. В по-голямата част от произведенията разказвачът е самият герой, който почти винаги "разказва" своите прежвявания на въображаем събеседник. Има и случаи, когато споделя история , на която е бил свидетел или е чул, но не е участвла в нея. Във всичкки случаи се води монолог. Тази особена повествователна форма може да бъде определена като литературен сказ. Сказовата форма е изповедна форма в първо лице единсвено число. В нея героят се саморазкрива чрез монолог, който предпоолага наличие на събеседник (присъства обръщение). Тази форма наподобява фейлетоните "Разни хора, разни иделаи" на Алеко Констаннтинов. Чрез нея се постига силна достоверност, защото авторът е максимално скрит, а характерът на героя проличава от собствения му монолог. Именно за това героите са изключетелно ярки образи, които оживяват пред очите ни и които разказват простичко и непринудено своята история. Това Николай Хайтов постига чрез пълното си вживяване в тези образи.

girl4eety
04-18-2008, 16:09
mersiiii mnogo 10x :-)

sexa_na_kompleksa
04-18-2008, 16:10
Виж това:

Николай Хайтов

Прочутите му "Диви разкази" (1967) имат 15 издания у нас и 32 в чужбина, преведени са на 22 езика. Критиците са изписали десетки страници, опитвайки се да разгадаят тайната на творбата. Обяснението на писателя е просто: "Написах "Диви разкази" през 1966 г. в "аз" форма, използвайки всичките му стилистични особености. Не се съобразявах коя дума е "диалектизъм", коя е "варваризъм" или "провинциализъм". Пледирах, че няма лоши думи в езика. Затова повествуванието така убедително звучи, като да е изтекло от устата на хора, които наистина сами са си разказвали одисеите, а пък аз само съм турил магнетофона да ги запиша".
След напсиване на "Диви разкази" и "Хайдути"(1968) Хайтов става известен с проучвания за гроба на Левски. 6 пълни творчески години от своя живот той посвещава на този проблем. И досега признава, че за тази история полага най-голямото си публицистично усилие. Години наред Хайтов не се уморява да защитава версията, че гробът на Левски е в църквата "Св. Петка Самарджийска". Всичко се прави в името на истината и като отговор на въпроса - изоставен ли е Дякона в Позорното гробище на София или е погребан от признателните му съмишленици в светилището на софийската църквичка. С разправиите около Левски Хайтов си печели гвардия от врагове. "Аз се гордея с това изследване, макар да отлежава и досега във фризера на президентството", казва днес малко тъжно писателят.
Разочарованията и надеждите си той започва да записва в дневници. Там са всичките му тревоги, възгледи, "занесии и заплесии", които поглъщат мислите и времето му напоследък. "В човека има заложено всичко, най-вече нагонът към разрушение, който от време на време се развихря. Зловещият им пулс към опожаряване, сечене, събаряне. Нагонът към сгазване и затриване, към сгромолясване. В разрушението се овеществява силата, усеща се властта - може би затова е тъй привлекателно, сладко и упоително", пише Хайтов през 1997 г. сякаш анализирайки съвремието.
Хайтов пише сценарии за филми. Десет от разказите в "Диви разкази" са филмирани. Измежду тях са: "Дърво без корен", "Козият рог"(в две версии), "Дервишово семе", "Мъжки времена", "Ибрям-Али", "Изпит" и др. Филмите "Козият рог" и "Капитан Петко войвода" се превръщат в христоматийни, въпреки че първоначално се приемат на нож от критиката, защото не влизат в утвърдените тогава коловози - в тях няма партийни секретари, трудови герои и стахановци. "Капитан Петко войвода" пък направо е обявен от идеологическите цензори за "булеварден", защото в него за първи в киното не се прави разлика между турци и българи.
От дълги години Хайтов е председател на Съюза на Българските Писатели, което му докарва много оправдани или нe обвинения, като едно от тях е злоутпреба с пистелски имоти. Журналисти дори откриват в дебелите речници етимологичното значение на фамилията му: тя идва от турската дума hayta, което пък означавало "безделник, нехранимайко, хаймана". В това те намират причина за "разхайтеното управление на писателския съюз".
Голямата драма на всичките му отрицатели са уникалните творчески успехи на Хайтов. Като личност той има доста "чепат" характер, но никой не може да постави под съмнение заслугите му за българската литература, особено с книгата "Диви разкази".



Николай Александров Хайтов е български белетрист, драматург и публицист. Той е известен и с публикациите и изследванията си относно Васил Левски.
Жизнен път
Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Област Пловдив в бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Обича да чете З. Стоянов, Ив. Вазов, Елин Пелин и Й. Йовков. През 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944г. е войник в Пловдив. От 1946г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков лесничей в Персенкското горско стопанство. После работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство - Сапарева баня. От 1951г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. За неправилно раздаване на дърва е осъден на осем години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите. По-късно присъдата е отменена от Софийския окръжен съд, но две години остава без работа.
Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957г. От 1959г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник „Народна култура“ и сп."Наша родина". От 1975 до 1977г. е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966г. и секретар на СБП - 1966-1968г. През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“. През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в три тома. Н. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии.
Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.
Н. Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999 г., като преди това от 1966 до 1968 г. е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000 г. Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.
Николай Хайтов има двама синове - Александър и Здравец, и дъщеря - Елена.
Умира на 82 години на 30 юни 2002 г. от левкемия.
Произведения
* „Съперници“ (1957)
* „Искрици от огнището“ (1959)
* „Разбудена Родопа“ (1960)
"Писма от пущинаците" 1960 "Хайдути" - очерци 1962 "Старите у дома" 1962 "Жени хайдутки" 1962 "Матей Миткалото" 1964
* „Шумки от габър“ (1965)
"Румяна войвода" 1965 "Родопски властелини" 1965
* „Диви Разкази“ (1967)
"Магьосникът от Брезе" 1979 "Хвъркатото корито" 1979
* „Родопските комити разказват“ (1972)
* „Капитан Петко Войвода“ (1974)
"Разкази и есета" 1984 "Да възседнеш глиган" 1985
* „Бодливата роза“ (1975)
* „Вълшебното огледало“ (1981)
* „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985)
* „Избрани произведения“ (1989)
* „През сито и решето“ (2003, посмъртно)
* „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
* „Гробът на Левски“
* „Дневници“
* „Родопски властелини“
По сценарий на Хайтов са създадени филмите „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Капитан Петко Войвода“ (1974),"Дърво без корен", "Орисия", телевизионната поредица "Семейство Калинкови","Ламята"

girl4eety
04-18-2008, 16:20
e sexa_na_kompleksa mersi no ve4e pepi_090 mi dade

sexa_na_kompleksa
04-18-2008, 16:37
Ами не съм видяла, че са ти били помогнали вече. :)