EvilBrunette
04-19-2008, 09:05
Здравейте!
Може би темата ми ще Ви се стори глупава, но в момента съм толкова вдъхновена, че ми се искаше да споделя чувството с останалите. Аз съм момиче, което обича да обмисля подробно всичко, което се случва около мен и често съм се чудила дали въобще има любов. Но не любов от типа: " Обичам те с цялото си сърце!" и след една седмица "Чао, не те обичам.", а истинска, вечна... Е, знаете - като по филмите...
И за жалост съм стигнала до някои доста отчайващи заключения... Даже понякога съм си казвала: " Няма никаква любов, всичко е въпрос на хормони."Но днес както си се ровех ( редовно занимание) из стари папки с документи на родителите ми намерих няколко писма, които след като прочетох изцяло промениха досегашното ми мнение и наистина ме изпълниха. Майка ми е от Добрич, а татко е едно провинциално момче, отишло да учи в София. Там се и запознават. И тези 2 писма, които намерих бяха адресирани от мама към татко и обратно. След като ги прочетох даже не можех дълго време да повярвам, че са ги писали същите тези строги, понякога дори досадни родители, които имам. Не съдържаха нищо особено, но простичките думи говореха много повече от любовните обяснения. Като че ли самата хартия, на която бяха написани, леко пожълтяла вече (все пак писмата са от 86-та), беше пропита с безкрайна любов и отдаденост. И мисля, че намерих отговора на толкова стряскащия ме въпрос: "Има ли истинска любов?" Да, има. Мога да го кажа без да се притеснявам, че греша, мога да го изкрещя на целия свят. И знаете ли кое ме радва най-много? Че аз съм дете на тази всеизпълваща любов. И вярвам, че някои ден и аз ще я открия...
Може би темата ми ще Ви се стори глупава, но в момента съм толкова вдъхновена, че ми се искаше да споделя чувството с останалите. Аз съм момиче, което обича да обмисля подробно всичко, което се случва около мен и често съм се чудила дали въобще има любов. Но не любов от типа: " Обичам те с цялото си сърце!" и след една седмица "Чао, не те обичам.", а истинска, вечна... Е, знаете - като по филмите...
И за жалост съм стигнала до някои доста отчайващи заключения... Даже понякога съм си казвала: " Няма никаква любов, всичко е въпрос на хормони."Но днес както си се ровех ( редовно занимание) из стари папки с документи на родителите ми намерих няколко писма, които след като прочетох изцяло промениха досегашното ми мнение и наистина ме изпълниха. Майка ми е от Добрич, а татко е едно провинциално момче, отишло да учи в София. Там се и запознават. И тези 2 писма, които намерих бяха адресирани от мама към татко и обратно. След като ги прочетох даже не можех дълго време да повярвам, че са ги писали същите тези строги, понякога дори досадни родители, които имам. Не съдържаха нищо особено, но простичките думи говореха много повече от любовните обяснения. Като че ли самата хартия, на която бяха написани, леко пожълтяла вече (все пак писмата са от 86-та), беше пропита с безкрайна любов и отдаденост. И мисля, че намерих отговора на толкова стряскащия ме въпрос: "Има ли истинска любов?" Да, има. Мога да го кажа без да се притеснявам, че греша, мога да го изкрещя на целия свят. И знаете ли кое ме радва най-много? Че аз съм дете на тази всеизпълваща любов. И вярвам, че някои ден и аз ще я открия...