Параноичка ли съм?

[sladkъ_mackъ]

Незнам какво става с мен.. Имам си човек,който държи на мен,на който му пука за мен, който ме обича,за който съм всичко.. Така той безброй пъти ми е казвал и доказвал.. ноо в мен живее постоянния страх от самота,наистина го обичам и неискам да го загубя!Знам,че и той ме обича,вярвам му,но понякога се дразня на себе си,попринцип не съм ревнива,но в редките случаи,когато проявя ревност(обикновено не си го признавам пред него) е много болезнено за мен самата.. осъзнавам глупостта си,защото той не ми дава поводи и му вярвам,осъзнавам и че така се самонаранявам,но продължавам с мойте си страхове..Може би е така,защото сме от различни градове,но скоро ще сме заедно и незнам... Той ми е казвал 1000 пъти че с мен за пръв път е истински щастлив,че в мен вижда всичко,което иска идеалното за него момиче да притежава,че не би ме оставил никога,защото по -невероятно момиче от мен нямало да намери... Вярвам му, имам му пълно доверие,убедих се че думите му за любов не са празни приказки.. но паак се съмнявам и се страхувам,че ще му омръзна,че колкото и да не му се вярва може да срещне и по-красива и по-добра и да се влюби,че чувствата му може да изстинат..Нормално ли е това? И вие ли се чувствате така? Нормално ли е да сме безкрайно щастливи да с е обичаме толкова,а аз да не мога да се радвам наистина на живота и да се отдам на щастието,заради (може би) тъпите си страхове,които сама си осъзнавам,че ми пречат да съм напълно доволна и щастлива.Това да съм в постоянен страх от нещо без явни причини нормално ли е?? Понякога кат ми каже "обичам те безкрайно много" нещо такова и аз вместо да се зарадвам си казвам наум "да бе" или си му го казвам направо.. Понякога,когато е с приятели и аз знам,4е е така,примерно играе карти с компанията и ми звъни да ме чуе или аз на него,чувам около него момчетата,даже за да ме убеди че не ме лъже ми дава да говоря с някои от тях.. и като затвори си го представям с друга и се разкъсвам така..Когато сме заедно по не е така,може би разстоянието е причината.. Вярвам му и не му вярвам напълно едновременно.. Искам да се отърва от ревността и страховете си ноо май характер така лесно не се променя.. Е дълго се получи,ако ви е инт или сте преживели подобни ситуации пишете :)

[kocko]

пий некви хап4ета ина 6е стане ло6о :lol:

[sladkъ_mackъ]

abe neznam koi trebva da pie ma karai.. ae hodi si gledai rabotata 6tot i bez tupite ti komentari 6e ojiveq :D neznam takiva kat tebe za kfo si pravat truda da pi6at.. prai6 se na interesen -ok ma ne si izbivai kompleksite tuka

[kroasandvi4]

Колкото и да е идиотско, наложи си , че няма проблеми. Защо се вживяваш толкова? Освен всичко друго много хора се дразнят да им контролират живота (дори от добро чувство), което може да ти наведе проблеми.

Явно доста го обичаш. Радва ме,че има такива момичета.

[Barbie]

Незнам какво става с мен.. Имам си човек,който държи на мен,на който му пука за мен, който ме обича,за който съм всичко.. Така той безброй пъти ми е казвал и доказвал.. ноо в мен живее постоянния страх от самота,наистина го обичам и неискам да го загубя!Знам,че и той ме обича,вярвам му,но понякога се дразня на себе си,попринцип не съм ревнива,но в редките случаи,когато проявя ревност(обикновено не си го признавам пред него) е много болезнено за мен самата.. осъзнавам глупостта си,защото той не ми дава поводи и му вярвам,осъзнавам и че така се самонаранявам,но продължавам с мойте си страхове..Може би е така,защото сме от различни градове,но скоро ще сме заедно и незнам... Той ми е казвал 1000 пъти че с мен за пръв път е истински щастлив,че в мен вижда всичко,което иска идеалното за него момиче да притежава,че не би ме оставил никога,защото по -невероятно момиче от мен нямало да намери... Вярвам му, имам му пълно доверие,убедих се че думите му за любов не са празни приказки.. но паак се съмнявам и се страхувам,че ще му омръзна,че колкото и да не му се вярва може да срещне и по-красива и по-добра и да се влюби,че чувствата му може да изстинат..Нормално ли е това? И вие ли се чувствате така? Нормално ли е да сме безкрайно щастливи да с е обичаме толкова,а аз да не мога да се радвам наистина на живота и да се отдам на щастието,заради (може би) тъпите си страхове,които сама си осъзнавам,че ми пречат да съм напълно доволна и щастлива.Това да съм в постоянен страх от нещо без явни причини нормално ли е?? Понякога кат ми каже "обичам те безкрайно много" нещо такова и аз вместо да се зарадвам си казвам наум "да бе" или си му го казвам направо.. Понякога,когато е с приятели и аз знам,4е е така,примерно играе карти с компанията и ми звъни да ме чуе или аз на него,чувам около него момчетата,даже за да ме убеди че не ме лъже ми дава да говоря с някои от тях.. и като затвори си го представям с друга и се разкъсвам така..Когато сме заедно по не е така,може би разстоянието е причината.. Вярвам му и не му вярвам напълно едновременно.. Искам да се отърва от ревността и страховете си ноо май характер така лесно не се променя.. Е дълго се получи,ако ви е инт или сте преживели подобни ситуации пишете :)

Абсолютно нормално ми се вижда. Аз уча в Милано, приятелят ми си учи в София - и мен ме е страх. Страх ме е да не срещне друго момиче, ревнувам...подсъзнателно, естествено...дълбоко в себе си. Но успявам да не обръщам внимание на страховете и несигурността си. Игнорирай ги тези настроения. Докато не ти даде повод да се чувстваш така, по-добре - за теб и за вас - да не си мислиш какво би могло да стане. Човек го е страх, когато има какво да губи. Разбираемо е.

[xercu]

2 варианта има ... Единия - втълпи си , че ти си единствената женска за него и готово ... Другия - отнеми му свободатата , кажи му да не общува с момичета и си готова 8-)

[GabisiTa]

Все едно аз съм го писала, като изключа това, че не сме от различни градове... :-k :-k :-k

[SunShinePearl]

i az sam v takava situaciq,mn kofti i az osaznavam 4e nqma ot kakvo no vse si mislq 4e moje da nameri po dobra ot men kazvam si 4e sa gluposti ama pak vatre6no sam nespokoina.spored men (davam ti toq savet ponqkoga mi pomaga)jivei za momenta da ne ti puka radvai se sega dokato si s nego za6toto vse nqkoga 6te ima krai dano da nqma ama se samnqvam mn sa redki teq slu4ai,radvai se 4e go ima6 i tolkova :)

[donkihot]

нз дали е нормално,ама в определени моменти и аз см същата отка4алка...ама правя големи глупости и затва гледам ве4е малкооо да спра с истериите и да се радвам на това,което имам. Направи и ти същото

[sladkъ_mackъ]

i az sam v takava situaciq,mn kofti i az osaznavam 4e nqma ot kakvo no vse si mislq 4e moje da nameri po dobra ot men kazvam si 4e sa gluposti ama pak vatre6no sam nespokoina.spored men (davam ti toq savet ponqkoga mi pomaga)jivei za momenta da ne ti puka radvai se sega dokato si s nego za6toto vse nqkoga 6te ima krai dano da nqma ama se samnqvam mn sa redki teq slu4ai,radvai se 4e go ima6 i tolkova :) Ami tva e problema pri mene 4e ne trqbva da ima krai.. Vruzkata ni e seriozna i imame planove i namereniq za dosta napred v bube6te.. :( Az sum negovata 1va golqma lubov i toi moqta,pouspokoih se ve4e 6tom gleda tolkova seriozno na ne6tata i iska da prekara ako ne jivota,to pone sledva6tite godini s men,zna4i sam go jegnala dosta :P