riddick313
04-19-2008, 15:18
Някога случвало ли ви се е следното:
Случвало ли ви се е да видите някой и веднага да разберете че той ще има много важна роля във вашият живот? Ей така просто , без да познавате дадения човек , без изобщо да сте си разменяли даже и една дума просто да сте го виждали?
Незнам за вас ,но на мен се случи... Видях я за първи път ,без да я познавам , без да говоря с нея просто я зърнах за миг и веднага разбрах....
След няколко случаини сблъсака с нея , не спирах да мисля за нея , да разказвам на всичките си познати за нея. Най-накрая на тях им писна и решиха да се запознаят с нея , но мен ме бе срам и аз не го направих.
с течение на обстоятелствата някак си намерих контакт с нея , по някакъв си чат. Писахме си много дълго и решихме да се видим. Така стана ,че се наложи да се видим в тях (тя живееше един етаж под мен).
Помолих я да ми разкаже нещо повече за себе си ... И докато тя говореше аз попивах всяка нейна дума , седях гледах я а през тялото ми от главата до петите преминаваха странно неизпитвани до тогава трептения , имах чувството че ако забележи ще си помисли че не съм наред , и за това се прикривах.Това момиче ми бе откраднало сърцето още в първия миг когато го бях видял.
Дори след това когато всички казваха че тя е ненормална и всички се бяха отдръпнали от нея аз не ги слушах знаех ,че мога да я променя ... , но когато едно оправях , друго се появяваше , но не се спрях не ме беше страх ,че няма да успея. Винаги бях до нея и знаех ,че ще спре да прави глупости стига да и покажа как може да бъде обичана... След време всичко това вече беше минало , но преди това да стане имаше много трудности не само заради нея , но и заради мен , понякога се предавах , след това после пак събирах сили , понякога аз сгафвах а тя трябваше да ми прощава и помага , понякога аз я наранявах и след това много се разкайвах..
Много пъти се делихме за глупости и винаги намирахме сили да поправим всичко... ,след това обаче животът стана по-хубав и по-щастлив за нас! Ние живеехме един за друг , допуснах я в сърцето си ,това което никога не бях правил за когото и да е било , пуснах я в света си , всеки миг ни беше споделен , прекрасен.Помня как всеки ден чакахме с нетърпение да се видим , да бъдем заедно ... Помня как се разхождахме из парка , как лятото ходихме на почивка и я заведох на "Баба Вида" .. Как щастливи бяхме , понеже тя много обича да храни гълъби я заведох на място пълно с гълъби всякакви , преличащи на пауни , такива със крачули и т.н. Тогава нямаше друг човек с по-щастливо изражение на лицето от нея ...
Е разбира се помня и как единствено тя ми помагаше когато бях най-зле , когато се бях натровил с алкохол , когато нямах настроение.
След това обаче всичко се обърка , за което аз съм виновен . Мислех си че харесвам друго момиче.. Тя ме разбра и ми каза да вървя да бъда щастлив , но прикриваше болката в сърцето си и всеки ден когато разговаряхме ,тя ме лъжеше че е добре и т.н. Аз обаче бързо се замислих ,още на 3тия ден от раздялата ни и си усмислих всичко , разбрах ,че няма да мога да испитам нещо по-истинско от това кото бях испитал вече с нея и пойсках да се съберем. Тя обаче потърсила ласките на друг през това време ... разказа ми и аз я разбрах , тя му обясни и ние пак се събрахме. От тогава в мене бушува една невероятна ревност , която аз немога да сдържа , вечно съм сърдит или в лощо настроение , а тя в още по-лошо заради мен.
Не след дълго се разделихме заради това ,че тя не понася моята ревност .,заради което я разбирам... но аз не мога да го преживея , не казвам че на нея и е лесно , но тя е по силна от мен, незнам какво да правя , не мога да спра да я ревнувам , но не мога и да я забравя , не мога да пусна най-обичаното и най-ценното за мен нещо в живота да си тръгне , не мога да повярвам ,че за един месец разруших нещо градено над една година ... Това е моята история , това е моят живот.
Случвало ли ви се е да видите някой и веднага да разберете че той ще има много важна роля във вашият живот? Ей така просто , без да познавате дадения човек , без изобщо да сте си разменяли даже и една дума просто да сте го виждали?
Незнам за вас ,но на мен се случи... Видях я за първи път ,без да я познавам , без да говоря с нея просто я зърнах за миг и веднага разбрах....
След няколко случаини сблъсака с нея , не спирах да мисля за нея , да разказвам на всичките си познати за нея. Най-накрая на тях им писна и решиха да се запознаят с нея , но мен ме бе срам и аз не го направих.
с течение на обстоятелствата някак си намерих контакт с нея , по някакъв си чат. Писахме си много дълго и решихме да се видим. Така стана ,че се наложи да се видим в тях (тя живееше един етаж под мен).
Помолих я да ми разкаже нещо повече за себе си ... И докато тя говореше аз попивах всяка нейна дума , седях гледах я а през тялото ми от главата до петите преминаваха странно неизпитвани до тогава трептения , имах чувството че ако забележи ще си помисли че не съм наред , и за това се прикривах.Това момиче ми бе откраднало сърцето още в първия миг когато го бях видял.
Дори след това когато всички казваха че тя е ненормална и всички се бяха отдръпнали от нея аз не ги слушах знаех ,че мога да я променя ... , но когато едно оправях , друго се появяваше , но не се спрях не ме беше страх ,че няма да успея. Винаги бях до нея и знаех ,че ще спре да прави глупости стига да и покажа как може да бъде обичана... След време всичко това вече беше минало , но преди това да стане имаше много трудности не само заради нея , но и заради мен , понякога се предавах , след това после пак събирах сили , понякога аз сгафвах а тя трябваше да ми прощава и помага , понякога аз я наранявах и след това много се разкайвах..
Много пъти се делихме за глупости и винаги намирахме сили да поправим всичко... ,след това обаче животът стана по-хубав и по-щастлив за нас! Ние живеехме един за друг , допуснах я в сърцето си ,това което никога не бях правил за когото и да е било , пуснах я в света си , всеки миг ни беше споделен , прекрасен.Помня как всеки ден чакахме с нетърпение да се видим , да бъдем заедно ... Помня как се разхождахме из парка , как лятото ходихме на почивка и я заведох на "Баба Вида" .. Как щастливи бяхме , понеже тя много обича да храни гълъби я заведох на място пълно с гълъби всякакви , преличащи на пауни , такива със крачули и т.н. Тогава нямаше друг човек с по-щастливо изражение на лицето от нея ...
Е разбира се помня и как единствено тя ми помагаше когато бях най-зле , когато се бях натровил с алкохол , когато нямах настроение.
След това обаче всичко се обърка , за което аз съм виновен . Мислех си че харесвам друго момиче.. Тя ме разбра и ми каза да вървя да бъда щастлив , но прикриваше болката в сърцето си и всеки ден когато разговаряхме ,тя ме лъжеше че е добре и т.н. Аз обаче бързо се замислих ,още на 3тия ден от раздялата ни и си усмислих всичко , разбрах ,че няма да мога да испитам нещо по-истинско от това кото бях испитал вече с нея и пойсках да се съберем. Тя обаче потърсила ласките на друг през това време ... разказа ми и аз я разбрах , тя му обясни и ние пак се събрахме. От тогава в мене бушува една невероятна ревност , която аз немога да сдържа , вечно съм сърдит или в лощо настроение , а тя в още по-лошо заради мен.
Не след дълго се разделихме заради това ,че тя не понася моята ревност .,заради което я разбирам... но аз не мога да го преживея , не казвам че на нея и е лесно , но тя е по силна от мен, незнам какво да правя , не мога да спра да я ревнувам , но не мога и да я забравя , не мога да пусна най-обичаното и най-ценното за мен нещо в живота да си тръгне , не мога да повярвам ,че за един месец разруших нещо градено над една година ... Това е моята история , това е моят живот.