hera
04-20-2008, 22:01
На 19 години съм,той на 24.Запознахме се преди почти 2 години,заедно сме от 1,3 месеца.Писахме си дълго по нета и накрая се видяхме.Тогава той работеше в София,но някъде към третия месец се върна в родния си град,защото меко казано мрази Софията и си има причини,но това е друг въпрос.Сега работи там и си има и други проблеми ,които усложняват съвсем положението.А положението е познато...връзка от разстояние.В началото докато беше тук се виждахме поне веднъж в седмицата.След като отиде там значи вече година се виждаме веднъж в месеца.Пишем в скайп и телефона,майли и смси,но е трудно.Той не иска да идва тук или като дойде нямя търпение да си тръгне,защото не се чувства на място тук.Само ме кани при него,но на мен не ми е възможно да ходя там,ходила съм 2 пъти за по 2 дни.И той беше на върха на щастието да съм в негото креватче,да ме гушне вечер и да заспи,да играя с кучето му и да ме развежда из града.Майка му също ми се радва и ме кани,но това е моя град и смятам че поне трябда се постарае да превъзмогне тази своя гордост и ненавист в името на нас . Просто е много трудно да караме така.Той ми има пълно доверие аз на него също,но кажете има ли бъдеще връзка в която никой не отстъпва,ем твърди ,че иска да сме заедно,ем гордостта му го задържа там.А времето си минава и изпускаме ценни моменти и време,най-хубавите.Любовта ни е от най-трудните и вече губя надежда.Понякога си мисля,че не съм достатъчно добра за него,че не съм това ,което му трябва,защото аз вярвам в любовта и се боря за нея,попивам всяка капка от неякато бездомно сираче,на което някой се е усмихнал или е казал добра дума.Любовта е изкуство,тя е жертви и компромиси.Искам да ме обичат,а аз ще обичам още повече въпреки всички и въпреки всичко.Просто не знам луда ли съм или силна,наивна или искрено влюбена... :neutral: :( Как бихте постъпили на мое място?