PDA

View Full Version : Моля ви помогнете трябва ми песен за човека песен за вярата



nikia_m
04-21-2008, 10:29
песен за човека песен за вярата

hrisiiiiii
04-21-2008, 14:43
Виж това:


Вапцаровата поезия е вечна,както е вечна човешката вяра в живота и в необходимостта от идеал,който да осмисли този живот.Между най-големите български поети той е най -силно вярващия в Доброто у човека. Цялата му поезия е изпълнена с тази вяра и обич към човека и към бъдещия справедлив човешки живот,който "ще дойде по-хубав от песен /по-хубав от пролетен ден/".
От къде извира тази невероятна вапцаровска вяра? Съдбата му е трагичната съдба на човек,който въпреки необикновенните си дарби през голямата част от живота си е черноработник,обречен на тежък физически труд и на постоянни рискове в борбата "за хляб и свобода".Лирическият му герой носи колективното страдание на милионите онеправдани,облпечени на унизително бедно и несправедливо битие,което"горчи като отрова", което потиска и обезсърчава дори най-издържливите.Но-колкото по-силни са страданията на хората,толкова по-несломима е вапцаровата вяра.Тя извира от вътрешната убеденост на твореца в могъщия човешси дух,той вярва в самия себе си,в своята абсолютна честност,в благородството на всеотдайния си характер,в готовността си за саможертва,заради добруването на другите.Вярва и в утопичната представа за революцията ,която ще облагороди света и ще донесе "вечна правда" и "вечна радост4/по думите на Хр.Смирненски/ на цялата земя.
Вапцаров е убеден ,че всесилното човешко Ние на народите ще премахне тиранството и робството в настоящия му живот на дива жестокост.
Вярата ва Вапцаров,че колективното НИЕ ще ускори прехода от смазващото настояще към щастливото бъдеще ,озарява цялата му драматична и романтично-утопична поезия:
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив,напротив!-
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
/"Вяра"/
Човекът,в когото Вапцаров вярва ,е борещият се човек.На него той посвещава основния си цикъл"Песни за човека" в единствената си издадена приживе стихосбирка"Моторни песни"/1940/.
Вярата в добродетелната същност на човека прониква в стиховете му и за "малката човешка драма". Дори в нея поетът намира начина да изведе на първи план смисъла за човечността,любовта,способ ността на личността да се разкае за извършени грехове.Дори в престъпника- убиец поетът открива надежда за прераждане и извисяване.
В стихотворението "Песен за човека" Вапцаров разкрива две напълно противоположни истории от две различни гледни точки.Тук постепенно спорът за две престъпления между двама различни разказвачи/дамата и лирическия говорител/прераства в спор за ЧОВЕКА изобщо,за неговата същност,за неговия морал и за неговата тежка,"жестока,безока съдба".Разказът на драмата е кратък и изпълнен с омраза към човека, а лирическия герой подробно и вълнуващо претворява прераждането на престъпника,дълбокото му и искрено разкаяние, след като "в затвора попаднал на хора/ и станал човек". С помощта на една песен убиецът пречиства и извисява душата си.
Вапцаров не онеправдава извършеното престъпление,не убиждава читателя,че убиецът,макар и разкаял се ,трябва да бъде оправдан.Напротив,лирическ ият герой чрез драматичния си разказ доказва величието на ЧОВЕКА,който успява да опознае себе си ,да осъзнае големия си грях и да приеме смъртната си присъда не само като справедливо наказание,но икато лично облекчение на собствената си съвест.Чрез този свой герой и чрез прераждането му ,поетът -хуманист изповядва вярата в истинската човешка сила да признаеш вината пред самия себе си и да приемеш смъртта като спасение.Вапцаровият герой от "Песен за човека" се отправя с вдигната глава и с песен на уста към бесилото .В този миг художественото пространство на творбата се изпълва с атмосфера на уважение и респект към силата на разкаялата се личност:
Усмихнати чули звездите и викнали:"
Браво ,човек!"
/"Песен за човека"/
Вярата на Никола Вапцаров,че Доброто ще възтържествува у човека и в живота ,идеализмът и вродената му романтичност се излъчват в интимно -изповедната му лирика и създават нейното неповторимо обяние.Песните му за човека са изпяти с искрено жизнелюбие,с пределна чистота ,простота и откровенност.Те създават неповторимата вапцаровска поетична атмосфера на влюбеност в "едрите звезди"/над Фамагуста",на "див копнеж/по Филипините" и копнеж по романтиката на машините,които пеят под синьото небе-атмосфера на увереност в бъдещето на ЧОВЕКА и вяра във висшите духовни сили в божественото у човека:
"Той пеел човека-
Това е прекрасно,нали?"
/"Песен за човека"/
Вапцаров е голям поет не само защото е роден с рядко срещан поетически талант,но и защото е завършил"училището на страданието",научило го ,че без вяра не може да се живее.Всичко ,до което се доскосне поета се одухотворява .Затова Вапцаровите "Песни за човека" са заслужили безсмъртието си!