PDA

View Full Version : Есе .. помощ!!!



JeSiTo
04-21-2008, 14:42
Спешно ми трябва есе на тема: "Моята представа за България" ако някой има нещо нека да пише..Благодаря предварително!

sexa_na_kompleksa
04-22-2008, 16:23
Виж това:

България е моята родина

Есе

България е моята родина не защото съм родена тук, а защото тя е много красива, свободна и е известна с многото си забележителности, с което аз много се гордея, че съм българка и никога няма да си променя мнението, независимо какво говорят другите.
В последно време много чужденци идват тук и са доволни от това, което виждат. Ние сме свободна държава и всеки може да се изучи и да постигне нещо в живота си, с което да се гордее после.
България през годините е постигнала много, с което могат да я помнят всички за цял един живот. В която и друга страна да отида, винаги ще ми е мъчно за България, няма да се чувствам добре и ще изпитвам голяма носталгия към родината, защото съм родена тук и никога няма да го забравя!
Много българи напускат България, защото тук няма работа за тях. Те отиват в чужбина, но не по собствено желание, а защото се налага. Ако има работа за всички хора, независимо дали са стари или млади, никой няма да напуска своето родно място.
Моето послание към България е да бъде все така красива, хората да се грижат за нея и да я обичат! Да не забравят никога откъде произлизат и да се гордеят, че са Българи!
България е създадена през 681г. и оттогава до днес има много голяма разлика. Тук в нашата страна хората се обичат и си помагат взаимно. Затова тя е постигнала толкова много и ще продължава да върви ВСЕ НАГОРЕ И НАГОРЕ – НЪМ ВИСИНИТЕ!!!



Моята България
Есе

България макар и малка е една за всички българи, но в сърцето на всеки е различна.Това е моето мнение за родината ни, защото тя е обичана от всички нас, но от всеки по различен начин.
Тук са моите родители, приятелите ми, бащиният ми дом.Но най-важното е, че това е моята родина, където съм родена и израснала.Затова ако напусна някога България, то ще е със сълзи на очите.
Аз много се гордея с историческото минало на държавата си. Въпреки, че сега е малка преди е била на три морета.Началото на нашата история е сложил хан Аспарух с основаването на родината ни. Гордея се с християнската религия, която имам благодарение на княз Борис. Гордея се и със Златния век на Симеон. Въпреки падането ни под Византийска власт, ние сме възстановили държавата си благодарение на братята Асеневци.Горда съм с втория Златен век на Иван Александър. Пагубен момент в нашата историята е падането ни под Османска власт.Тогава са се опитали да потурчат българите, но те са си спомнили за славната история и са успели да се опълчат на поробителя благодарение на Паисиевата ,,История Славянобългарска”. Извоювали са си фабрики,първите списание, вестник и църковна свобода с помощта на Иларион Макариополски и Българския великден, който е наречен така, защото литургията се е състояла на най-светия празник Великден. Но най-много се гордея с националната ни свобода. Левски, Раковски, Ботев, Каравелов, всички те са дали живота си за родината ни- комитетите на Левски, четите на Раковски, Ботевата чета, БРЦК на Любен Каравелов. Гордея се със съвета на Оборище, с кървавото писмо на Каблешков. Научих как Кочу Честеменски и Спас Гинев убиват себе си и семействата си, за да не паднат живи в ръцете на поробителя. Но никога през живота си няма да забравя Баташкото клане, където са били избити хиляди-oт новородени до стари хора. За щастие ние сме се освободили.Надявам се тези ужасни събития да не се случват никога повече.
Всеки който познава историята си, може да продължи напред, да се учи от грешките си, да се чувства с корени. Радвам се , че съм потомка на такъв древен народ дал много на света,оцелял през вековете с достойнство и вяра.
В днешно време нашата родина е тръгнала по пътя на съвременна Европа. България беше приета в Европейския съюз, с което аз много се гордея. Надявам се, че с тази стъпка, ще се подобри начинът ни на живот и нашето поколение ще има шанс да получи по-добро образование, а след това и реализация.
Гордея се, че уча в България.Смятам че българските учители са най-добре подготвени и ни учат да бъдем трудолюбиви, старателни и добри.
Аз съм една малка част от българския народ, а той е многоброен. Хората в България са много мили, дружелюбни и трудолюбиви. Гордея се, че съм родена в тази страна и ще направя всичко възможно да не предам родината си.


Моята България

Да живееш в малка и не дотам позната страна в света за
някои хора може да не е кой знае какво,но за мен да живея
в България ми харесва.Може да не ни познават много добре,
но и ние си имаме своите гордости и в далечното минало и
не до чак толкова далечното.Например първият компютър е
бил изобретен от българин Джон Атанасов.Имаме много
учени,лекари,извесни певци Раина Кабаиванска,Николай
Гяуров и много други.Български глас се извисява в космуса.
Това са все неща,скоито ние можем да се гордеем.А това,че
не ни познават много по-света и не знаят къде се намира на
картата България не е чак толкова важно.Това са неща,които
могат да се променят.По-важно е,че имаме богато колтурно
наследство и минало,което не може да се купи или да се
измисли.Ние сме хората,които трябва да го запазим и
предадем в бъдещето.А моята Блгария е красива и хубава.
Защото иначе да я претпочитат много чужденци и да се
заселват при нас.Може и защото е евтино при нас,но човек не
си купува нещо,което харесва само,защото е евтино.България
е красива и хубава:с буини реки,зелени гори и плодородни
земи.Такава е възпята в много стихове.
Хубава и красива е както за всеки човек родината му.
Възможностите за реализация в нашата страна може и да не
са големи като чужбина и младите хора да бягат на там,но
всичко се променя.Вече сме в Европеиския съюз.Все още не
сме на ясно и не знаем какво ни очаква там,но в близко
бъдеще се надяваме това да са разрешени проблеми за нас.
Всеки по различин начин възприема живота около себеси.
Някои хора могат да живеят и работят в чужбина-далеч от
роднини и родно място.За други е немислимо да са щастливи
и да се реализират извън родината си.Далеч от семеиство и
дом.Затова всеки решава за себе си сам.
Не го знам от личен опит,но носталгиятя не е приятно
изживяване в всички слячаи.Майка ми е живяла в чужбина,
знам от нея.Тя винаги е искала и се е стремяля да се върне
България.За нея животът е немислим другаде.Казва,че
никъде не е толкова на мястото си,колкото тук в България.
Независимо,че в чужбина можеше да е по-лесно.За всеки го
е различно.Животът може да е труден,няма лесни неща.
В момента всичко се променя.България е наша с хубавите и
не дотам хубави неща.
Но хубаво е човек да каже с гордост-моята България


Моята родина

България. Това е моята родина, моят дом и моето поприще. Тук се родих и разбрах
що е любов, мъка и радост. Тук за първи път бях щастлива. Тук ще живея, ще
творя, ще създам семейство и пак тук ще умра. В България започна моят живот и се
надявам, че именно тя го прави смислен и точно такъв, какъвто искам да го
изживея. Но България е и друго... Тук за пръв път разбрах какво е безчестие,
алчност, тук за пръв път бях огорчена и вкусих от горчилката на живота. Тук бях
губеща, ненавиждана и мразена. Видях живота и от грозната му страна, познах
отчаянието, безнадежността, безверието... Тук бях човек във всяко едно отношение
и не съжалявам.Защото тук изградих и опознах себе си, станах това, което съм
днес. Било то реалист или мечтател, или просто безгрижен наблюдател на живота.
Днес аз наблюдавам своята страна и с болка усещам как тя се смалява в очите ми и
тогава тревожни мисли ме връщат отново в онова време, когато България с голяма
доза търпение и кураж е била изградена и създадена. Такава, каквато е била в
съзнанието на нашите деди през златните си години. Такава е била България и
блясъкът на благородния метал, който е искрял от облика и, е карал младо и
старо, изпълнени с опиянение и гордост, да викат предизвикателно: "Ето това е
моята България". Да, такава е била тогава, но това съвсем не е моята България
днес. Днес тя съвсем не е така красива и привлекателна, съвсем не е тъй велика,
тъй недостижима и мечтана. Днес тя е една сkромна, мъничка и бедна страна. Но аз
не искам да я напусна. Не искам да търся спокойствие другаде. А и как ще го
намеря там, където съм чужда. Там, където, за да стана своя сред другите, трябва
да бъда чужда пред себе си. Някъде, където няма да съм с човешките си навици,
потребности, правила и емоции. Как да живея спокойно, когато едно болезнено
чувство ме влече обратно към корените ми, обратно в моята България. Това е тя за
мен. И точно тази болезнена връзка ме държи заедно с нея, защото ако я прекъсна,
аз губя и връзката със себе си. Аз не съм избрала това място, нито то е избрало
мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с не
дотам привлекателното и свидното. Тук е всичко това, което липсва малко или
много навсякъде по света, и именно затова това място е така неповторимо и
уникално, че да се чудиш дали да го обикнеш или да избягаш от него. Тук за мен е
центърът на света и той носи едно единствено име - България.




Моят образ на България
ЕСЕ

Родината за всеки е свята и най-красива, но има хора, които не оценяват красотата на своето родно място. Широкият свят предлага изобилие от райски кътчета: планини, морета, широки поля, реки и долини, но само едно място съчетава в прекрасна картина всички тези прелести – България. Образът и е изящен, пищен и изпълнен с красоти. Образът на България е обликът на рая.
Малка по площ, една шепа земя, която може да остане в сърцето на всеки, които я види. Пленителните и гледки омайват погледа и разтапят леда в сърцето. Планини с зелени пасища и високи върхове, дали на хората подслон и прехрана в полите си, крили тези които са се борили за свободата и. България е малко късче любов. Много поети са описали красотите и, но думите не са достатъчни да се разбере тази красота. Най-ярки описания е направил Вазов, с които от части може да се вникне в чувството, което човек изпитва при видът на прелестите и.
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти…
Природата е дарила България с най-разнообразният релеф. От една страна планини, а щом се обърнеш на друга равнини и долини се ширят пред погледът. Събирайки всичко това в себе си, България, по свое му, се превръща в една малка картина на света, пъстра и разнообразна.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове…
България е красива земя, но също и изстрадала. 500год. Тя е била гнетена, опожарявана и поливана с кръвта на децата си. България е родила много герои, които са дали живота си за нея, за да я запазят такава, каквато е и за да остане наша.Такива герои са, Левски, който “увисна” на бесилото, заради стремежът си да освободи родината си от робството; Ботев, който плени “Радецки” и се върна на българските брегове и намери смъртта си в името на България; и още хиляди знайни и незнайни герои, дали живота си за нея.
Но що паднахте тук деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то- остали бихте живи, не
бихте срещали тъй горделиви куршума…
България, достойна страна, за която хиляди са умирали, ценейки красотата и, мълвейки името и. Земя на българите, наследници на тези които са я извоювали.
Ти рай си, да; но кой ли те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами и твойто
Име свято не рядко ги срами!
Макар красива земя, България е недооценена от децата си, от тези които живеят и са се родили в нея. Кътче от рая останало незабелязано от собствените си обитатели. Образът на България за всеки е различен, всеки я вижда по свой начин. Мнозина се срамят от нея, но за мен тя е свято място, достойно за любов и преклонение.