Спешно!Шинел! [Архив]

scout4e94

04-21-2008, 18:15

Описание:
"Всички ние сме излезли от шинела на Гогол" - казал Фъодор Михайлович Достоевски. Как да разбираме тези думи? Защото те означават, че руската проза от втората половина на 19. век - проза с изключително значение в историята на европейската литература, проза, която всеки интелигентен човек трябва да чете - е родена от трийсетте странични на един разказ за безсмисления живот на един изцяло безличен човек.
Как така големите романи на руската класическа литература вземат своя жизнен сок от тази "бедна история", чийто крайно безинтересен анекдотичен сюжет се помества изчерпателно в четири прости изречения: 1. Един дребен чиновник си ушива шинел. 2. Открадват му го. 3. Той умира от мъка. 4. Духът му започва да краде шинели.
Защо този разказ - който не само със сюжета, но и с цялата си поетика, видимо нито поучава, нито разсмива, нито интригува, нито затрогва, нито разсейва, нито забавлява - е един от шедьоврите на световната литература?
Защо ли Александър Херцен, голям руски писател, философ и публицист, твърди, че "Шинел" е "грандиозна творба"?

Отговор има, макар той да дава едно на пръв поглед много общо обяснение: разказът е гениален заради изумителния сказ - заради многогласовата реч на разказвача в повестта. Именно този разказвач превръща скучната, гротескова дребна случица в шедьовър. Той - със своите гласове, със своите приумици, с непрестанната смяна на маските - разиграва една клоунада, един карнавал, и така неусетно изтъкава своята великолепна история.

xxxSnowflakexxx

04-22-2008, 18:51

VIJ TOVA:„Шинел“ (на руски „Шинель“) е повест от руския писател Николай Гогол. Действието се развива в Санкт Петербург.

Главно действащо лице в " Шинел" е Акакий Акакиевич , който е титулярен счетоводител. Основно действието се развива в това, как Акакий събира пари за нов шинел, за сметка на много други лишения, как му го взимат на сила и как след това той умира. В тази повест предметите се превръщат в цел в живота на хората. Наглед посредствена и неангажираща творбата е далеч по-всеобхватна. Тя е посветена на това, каква е ролята на второстепенните герои в социалната ситуация в Русия. Акакий е олицетворение на малкия човек, подритван и пренебрегван от всички останали. Фразата "Оставете ме намира, защо ми се присмивате?" е достатъчна да събуди умиление и в най-сдържаните читатели. Шинелът, така дълго желан, впоследствие постигнат, и за почти отрицателно време - загубен от героя, се превръща във фикс идея за Акакий. Дори и след смъртта си той продължава да бъде движен от копнежа си по неговото притежание. Крадейки чуждите, той се мъчи да възстанови своя, но порочната заобленост на сцената създава илюзията за онова загубено, чиято възвръщаемост не би могла да бъде постигната чрез постигане на лична драма у нечия друга съдба. Макар Гогол да не е назовал това гласно, той говори именно за безмълвния копнеж на малкия човек. Как личната драма, колкото и малка да е тя в очите на другите, се превръща в епицентър на едно съществуване, което в един момент се обезсмисля поради липсата на чисто материална обоснованост. Съвременниците и критиците характеризират "Шинел" като посредствена творба, но дълбоко между нейните редове се чете житейска истина, приложима за всяка една действителност и за всеки един малък човек, независимо на коя държава е поданник той.

Романът е екранизиран в 1959 г. от режисьора Алексей Баталов

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BB“.
ETO TI I ZA GOGOL(avtora na 6inel) Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь); на украински: Микола Васильович Гоголь) е руски и украинският писател, роден в Украйна. Неговата най-известна творба е романът-поема „Мъртви души“, която се разглежда от мнозина като първия модерен руски роман.

Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил — 20 март 1809) в село Сорочинци (днес Велики Сорочинци), Украйна като живее в чифлика на родителите си. Баща му е образован и благороден човек. През 1828 г. твърдо решен да стане писател отива да живее в Санкт Петербург. Там той се издържа сам. Въпреки, че се интересувал от литература, той мечтаел да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветствала с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал. Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така бива въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си "Омагьосаното място" от 1831-32 той постига успех показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник лектор по световна история в Санкт Петербургския Институт решава да се отдаде изцяло на писането.

Гогол умира на 4 март 1852 г.

Комичното и трагичното в повестта "Шинел"

Като естетически категории комичното и трагичното в изграждане на своите образи са застъпили много писатели.Николай Василиевич Гогол в комичен аспект разкрива героите си в поемата “Мъртви души.” Най-ироничен е писателят към Плюшкин,когото нарича “дупка на човечеството.”Трагичното идва,когато героят носи благородни чувства,но не намира щастие в живота.
В повестта “Шинел” Гогол изгражда образа на депертаменския чиновник Акакий Акакиевич.Трагичното откриваме в съдбата на този човек,който не може да се защити,не знае как да потърси правата си.Комичното идва от неговата интелектуална ограниченост,от облеклото му,от отношението на другите към него.

Той е човек,обиден от съдбата.Още при рождението му трудно се ориентират какво име да му дадат-наричат го на баща му.Не е известно как със своите ограничени умствени възможности става чиновник.Неговата задача е да преписва служебните бележки и самият той се превръща в пишеща машина.Съдържанието на преписаното не го интересува.Навън не поглежда към никого,не се интересува от развлечения.Неговото усърдие в службата се възнаграждава с малко повишение.За него е много трудно да променя глаголното време и лицето на докладите,които преписва.Не може да преодолее тази трудност.Естествено,че за околните той е обект на ирония т.е. комична личност.Комичното се подсилва и от външния му вид.Неговият шинел,каквото е и заглавието на повестта,е целият в кръпки.Дори шивачът,който се представя като негов приятел,го насочва да си купи нов шинел.Трагичното идва от неговото финансово положение.Именно Гогол защитава обикновения човек,който не може да си позволи нищо друго освен оскъдна храна.От неговата мизерна чиновническа служба е събрал 40 рубли,а за шинел му трябват още толкова.Подлага се на лишения,на глад и накрая е в нов шинел.От обкръжението го поздравяват и искат да полеят новата дреха.Тъжният проблем е,че няма пари.Гогол не е безразличен към героя си,защото е писател хуманист.Той винаги защитава онеправданите.Не може да прикрие неговата интелектуална ограниченост,но не може и да го вини за нещастната му съдба,за бедността,за старанието му да живее.Трагичното идва много наскоро,когато новият му шинел изчезва.Акакий е изправен пред най-голямата беда-трябва да облече изкърпения шинел и отново да буде за присмех на другите.Той не намира думи да каже на генерала как са го нападнали разбойници,как са го пребили и са взели шинела му.Генералът вижда пред себе си един нищожен бедняк,който не знае какво иска.Грубо го изгонва.Душевната мъка на Акакий продължава.От неговите силни преживявания,че никой не го разбира,никой не му помага,заболява и умира.Пак възприемаме Гогол като защитник на обикновения човек и критичен към високопоставените личности.Никой не знае за смъртта на Акакий.Генералът се досеща за посещението,трогва се и го търси,но Акакий е скромно погребан.Носи се мълва,че той оживява и нощем съблича нови шинели.”Мъртвецът” се крие под някакъв мост.Всеобщо смущение настава-дори и стражите се страхуват за себе си.Един ден неизвестният крадец взема шинела и на генерала.От този момент шинели вече не изчезвали.Гогол с ирония подчертава,че изглежда добре му е прилегнала дрехата.

Самият Гогол не усмива героя си-иронизацията идва от околните.Целта на писателя е да предизвика състраданиекда трогне читателя с картината на човешкото унижение.От друга страна той иска да събуди чувства към всички нещастни.Всъщност Акакий е добродушен човек.Той има благородно сърце,а ето че в своето нещастив умира.За нас е трагичен образ,защото носи доброта,а не намира щастие в живота.Чиновниците го подиграват,а той мълчи и много рядко казва:”Оставете ме!Защо ме обиждате?” Така писателят съпоставя двата свята:гордите,високопостав ените,заможните,а от друга страна унижените и оскърбениете,които носят благородни сърца,на никого не пречат,но искат да живеят.Повестта вълнува именно с умението на Гогол да защити обикновения човек и да го противопостави на присмехулниците,които за писателя са горди,надменни,безсърдечни .Именно те са обект на иронизация в повечето от неговите произведение-“Портрет”,”Мъртви души” и др.

Dano da sam ti pomognala.Uspeh :-) :-) :-)