PDA

View Full Version : Каквито сме в даскало,такива сме в живота и в любовта



vamp
04-21-2008, 16:27
Вече съм достатъчно голям и разбрах нещо интересно.Всичко което ни се случва зависи от нас самите,най-вече от възпитанието ни и от сърцето ни,съвестта играе голяма роля(които я имат).Само добрите хора имат съвест обаче.Факт е,че простаците в даскало,тия оправните небрежни момчета винаги се оправят,не търсят вината в никого,не се тормозят,не се стараят,не се разболяват,те се забавляват.После отиват студенти или си бачкат кротко и цял живот им е гот,но те не мислят за утре,не страдат.Един нормален съвестен човек,непрескъснато си задава въпроса ЗАЩО,КОГА и т.н.Докато търси отговора минава целия му живот и нищо не е видял накрая,не и от добрата страна.Един небрежен тип трудно може да обича,той граби от живота и не дава нищо,живее за мига и е щастлив,един свестен съвестен пичага обаче все чака любовта и все не я намира,нищо,че е под носа му.Толкова е сдухан,че не си вдига погледа от земята,а любовта го подминава и се забива с най-големия цървул.Зрелите круши свинете ги ядат,да!И аз като един хибрид от 2-та типа личности по-горе си зададох въпроса,какво постигнах дотук.НИЩО!Не се знае дали ще отида студент,нямам приятелка вече,не съм имал и много,но пък са били красавици.Нямам много кинти,е да,ще имам отлична диплома,супер ще има тоалетна хартия в кенефа.Щастлив не съм вече.
Всичко което съм постигнал съм го постигнал с лъжа,измама,с мотивация и живот за мига,без дълги планове за бъдещето,без излишно колебание и страх.Сега нямам нищо и за това са виновни наште,защото когато съм бил хлапе и психиката ми е била податлива,те твърде рано са ме отчаяли от живота и са насадили чувството в сърцето ми,чувството,че съм боклук,който може да бъде щастлив единствено за миг и то докато се преструва.Какво ми пречи-съвестта!Каквото и да казвам имам я,дори и да прееба някой,съжалявам после,за 2 невинни лъжи дето съм излъгал мойта ги помня още...А мен за колко неща са ме лъгали само...А на всички провалили се родители,такива които възпитават децата им,че трябва да бачкат за да изкарват пари и т.н.,да живеят живота си за системата и за дойде утре и да има парче хляб на масата ще им кажа да го...те знаят кво да го прават всъщност нали цял живот го д*хат...
Преди време прочетох графит на една гара,"Баща ми беше страхливец,аз също ще бъда страхливец",истина е,колкото и да се стараеш няма измъкване от миналото...И защо съм учил всички тези години,защо съм слушал нашите,защо когато кривнах от правия път се върнах и търсих вината в себе си,когато вината е била в наште и техния провал като родители.Моите връстници сега си имат коли,гаджета,приети са тук и там,а аз си седя унас или обикалям кафетата с утайките от града,дори приятели нямам вече,нямам мотивация за каквото и да е.Знам единствено,че ако искам някой ден да бъда щастлив трябва да грабя от живота с пълна силна,да използвам всички хора,досега не съм го правил,винаги ми е пречила съвестта.Да,сега разчитам на късмет за да почна да си уреждам живота,защото нямам на какво друго да разчитам вече.Душата ми отдавна се е предала,не изпитвам почти никви чувства и то на периоди само.Поне още се харесвам в огледалото,когато се погледна не ми личат всички тези неща които пиша,не само това ами и изглеждам като всички "гъзари"...Някой ден ако имам деца няма да ги карам да порастват рано и няма да ги обременявам с моите проблеми и да ги правя меркантилни боклуци.Живота е за да се живее,малките неща и удоволствията пълнят живота,не отговорностите и великите планове за бъдещето които се провалят.Та това е истината,психиката се формира и изгражда в даскало,после такъв си в живота,а когато срещнеш най-голямото предизвикателство любовта,ако е останало нещо човешко в теб,поне за миг да не мислиш как само да взимаш без да даваш и имаш куража да си я спечелиш и заслужиш,очакват те много щастливи моменти и не малка доза разочарования.А ако никога не си бил обичан и не си обичал,живота ти е бил напразен и тази празнина не могат да я запълнят нито мерцедесите,нито тлъстата заплата или холестеролната пържола която спомага за изпращането ти в Ада...

kefish_meee
04-21-2008, 16:30
Бравооо :grin:

kakaomen
04-21-2008, 16:37
А ако никога не си бил обичан и не си обичал,живота ти е бил напразен и тази празнина не могат да я запълнят нито мерцедесите,нито тлъстата заплата или холестеролната пържола...
Повярвай ми могат да запълнят тази "празнина"

kocko
04-21-2008, 16:46
тези не6та от 1 страна са правилно но за някои хора например тези не6та не въжът за мене особенно тва за даскалото поне сега така мисля ти сиг си доста по голям от мене (а вро4ем на колко си години ) 4овек си прави си4ко сам така4е неса виновни и родители те кои знае колко аз днекса се замислих 6то съм груб и неможах да разбера и в скоро време няма да разбера :) аве ло6а работа е живота а доколкото лубовта нетрябва да се подава6 мн мн 6тот като те нарани някои после запада6 и нали знаете по добре гаден отколкото гладен :)

vamp
04-21-2008, 16:47
А ако никога не си бил обичан и не си обичал,живота ти е бил напразен и тази празнина не могат да я запълнят нито мерцедесите,нито тлъстата заплата или холестеролната пържола...
Повярвай ми могат да запълнят тази "празнина"

Не могат пич,защото идва деня в който си плащаш по един или друг начин и се замисляш какъв си провал,а ако си станал напълно животно без да чувства края ти е най-болезнен.Когато влязох в болницата исках само да се оправя,точно тогава се замислих над тия неща,бях станал може би и вярващ,не помня вече.Сега съм си добре,обаче душата ми е почти умряла.Не ми пука за пари,коли,апартаменти край морет,за доходна работа и т.н.,да не говорим за учене.Искам само щастие и любов.Защото когато ТЯ ме обичаше не ми трябваше нищо друго,тогава имах само нея.Когато и ТЯ ме остави,както и преди да я срещна не ми се живееше.

bungle
04-21-2008, 16:54
Постът ти ме подразни.
И знаеш ли, защото си един мухльо без капка мотивация. Защото опитваш да обвиниш Съдбата за това, което ти сам си си причинил. Нали знаеш, каквото сам си направиш, и Господа не може. Всички имаме такива моменти, какво си мислиш?
Всички се чувстваме смачкани от живота. Всеки от нас има своите тривиални проблеми.
Да седна ли да ти разказвам историята си? Не вярвам твоята да е по-лоша от моята. И все пак аз не съм седнала да се жалвам пред света за неуспехите си. Стегни се.
И аз не съм приета студентка, и не защото не съм знаела, а защото някой си е платил. Мислиш ли, че не ми беше кофти? И аз обичам, и аз не съм с този човек. Е, сега какво? Да се хвърля от някой мост ли? Човек трябва да гледа напред и да успява. Да се радва на малките неща, защото този живот се живее веднъж. И трябва да го изживеем максимално правилно. Всеки избира кое е правилно за него. Разбери и ти и не се измъчвай.
Прав си, нищо не може да замени обичта. Но когато "любовта на живота ни " си тръгне не свършва света. Нито историята ни. Сигурно ти е кофти, сигурно се чувстваш незавършен .. но, моля те, вземи се в ръце.

Не знам колко време си бил с това момиче, но искам да ти кажа, че всичко се оправя.. рано или късно.
За приятелите : аз затова имам 3-4 приятели и знам, че са мои хора и мога да имам доверие, всичко останало са просто познати.
Семейството : грешките не са само в родителите. Ние сме мислещи същества.

vamp
04-21-2008, 17:01
Постът ти ме подразни.
И знаеш ли, защото си един мухльо без капка мотивация. Защото опитваш да обвиниш Съдбата за това, което ти сам си си причинил. Нали знаеш, каквото сам си направиш, и Господа не може. Всички имаме такива моменти, какво си мислиш?
Всички се чувстваме смачкани от живота. Всеки от нас има своите тривиални проблеми.
Да седна ли да ти разказвам историята си? Не вярвам твоята да е по-лоша от моята. И все пак аз не съм седнала да се жалвам пред света за неуспехите си. Стегни се.
И аз не съм приета студентка, и не защото не съм знаела, а защото някой си е платил. Мислиш ли, че не ми беше кофти? И аз обичам, и аз не съм с този човек. Е, сега какво? Да се хвърля от някой мост ли? Човек трябва да гледа напред и да успява. Да се радва на малките неща, защото този живот се живее веднъж. И трябва да го изживеем максимално правилно. Всеки избира кое е правилно за него. Разбери и ти и не се измъчвай.
Прав си, нищо не може да замени обичта. Но когато "любовта на живота ни " си тръгне не свършва света. Нито историята ни. Сигурно ти е кофти, сигурно се чувстваш незавършен .. но, моля те, вземи се в ръце.

Не знам колко време си бил с това момиче, но искам да ти кажа, че всичко се оправя.. рано или късно.
За приятелите : аз затова имам 3-4 приятели и знам, че са мои хора и мога да имам доверие, всичко останало са просто познати.
Семейството : грешките не са само в родителите. Ние сме мислещи същества.

Историята е много проста и много тъжна.
Семейни скандали,побоища,малтретир ане,после тренировки и футбол пред блока,колкото да не мисля за реалноста,после пак тренировки,после пораснах и живеех против всички хора и всички правила,бях боклук и бях горд с това,бях щастлив,бях пич,съвестта почна да ме гризе,исках да бъда добър и готин човек,почнах да се променям,тогава си го получих за всичките години накуп,ае в болницата.Исках да се оправя и никога не се връщам там,минаха месеци и почнах пак постарому.Загубих си приятелите,загубих и други неща,тогава срещнах нея,най-красивата,най-печената,тази която ме обичаше за 1-ви път в живота ми,бяхме заедно после се разделихме,защото не е писано да бъдем с нея,особено ако искам да ме обича без да я лъжа.Почнах да пуша трева,колкото да не мисля за самоубийство и щот вече бях престанал да пия,загубих шанс да стана ченге заради проблеми със здравето,почнах да пуша пак,въпреки,че не трябва,всеки ден когато се прибера унас следва семеен скандал.Не мога да спя вече добре,винаги съм изморен и ако не се бях върнал да тренирам,сигурно до сега да съм мъртъв.Как да ти кажа,шибано е по душа да си добър,но никой да не те обича и да не си щастлив.Не обвинявам толкова други хора колкото себе си,да си бях останал боклук или да се бях затрил,сега живея ей така да се мъча...а времето си минава и спомените мъчат...

bungle
04-21-2008, 17:04
Путьоооооо, стегниииии сеееееееее.

lov3m3
04-21-2008, 17:45
vseki go grize suvestta ponqkoga.. razlikata e tam 4e ima takiva hora koito prosto q prenebregvat... v kraina smetka bez nahalstvo i egoizum ne stava... vsi4ki gledat da precakat ostanalite za da im e dobre na tqh.... tova e .. takuv e jivota :? :-)

GbSy
04-21-2008, 17:47
Честно казано, ме ядосваш.
Нито вашите, нито хората със самочувствие, нито наркотиците са ти виновни. А съвестта, за която така платонически говориш... Къде беше тази съвест, когато си пушил трева, или обвиняваш родителите си, когато си излъгал приятелката си и си я оставил да те напусне, когато си накарал приятелите ти да те изоставят, когато според думите ти, си настроил целия свят против теб? Къде беше тази твоя съвест тогава и има ли я сега? Съвест... Но ГУЗНА съвест... Заради всички тези неща, съвестта ти е гузна. И какво правиш ти, за да я изчистиш? Отиде ли да се изясниш с родителите си? Седна ли да учиш, вместо да се мотаеш по кафенетата, че да те приемат студент? Потърси ли прошка от приятелите си, които ако са били истински, ще ти я дадат? Не мисля. Не си прав да мислиш, че съдбата е ощетила само теб. И аз ставах няколко години от детството си свидетел на караниците на нашите, после как се разведоха, как баща ми след 6 години най-накрая плати първата си месечна издръжка, как фуклите в даскало ми се смееха за всяко нещо и още го правят, как момчето, което ме харесва, но аз не отвръщам на чувствата му ме засипва с обиди, когато му се отдаде възможност... Обаче не се предадох, нали? Не, не се предадох и няма да го направя. Защото научих, че живота е жесток, ако нямаш подкрепата на родител и приятел. Общувам само с майка ми - и какво от това? Нищо не ми липсва, всичко й казвам. Имам само 4 верни приятелки - и какво, да не би да ми трябват 40? Те ми стигат. Имам покрив над главата си и хора зад гърба си. Но най-важното, което притежавам е воля. Волята, която ме държа на крака през всички тези години, волята, която ми помага да не се предавам и да отвръщам на ударите на хората подобаващо. Волята, без която щях да съм загубена...

П.С: Впрочем, съм на 13, и то без един месец... Прави си изводите какво съм осъзнала аз за толкова малко време, и какво си осъзнал ти, за твойте 19 години!

vamp
04-21-2008, 17:51
Честно казано, ме ядосваш.
Нито вашите, нито хората със самочувствие, нито наркотиците са ти виновни. А съвестта, за която така платонически говориш... Къде беше тази съвест, когато си пушил трева, или обвиняваш родителите си, когато си излъгал приятелката си и си я оставил да те напусне, когато си накарал приятелите ти да те изоставят, когато според думите ти, си настроил целия свят против теб? Къде беше тази твоя съвест тогава и има ли я сега? Съвест... Но ГУЗНА съвест... Заради всички тези неща, съвестта ти е гузна. И какво правиш ти, за да я изчистиш? Отиде ли да се изясниш с родителите си? Седна ли да учиш, вместо да се мотаеш по кафенетата, че да те приемат студент? Потърси ли прошка от приятелите си, които ако са били истински, ще ти я дадат? Не мисля. Не си прав да мислиш, че съдбата е ощетила само теб. И аз ставах няколко години от детството си свидетел на караниците на нашите, после как се разведоха, как баща ми след 6 години най-накрая плати първата си месечна издръжка, как фуклите в даскало ми се смееха за всяко нещо и още го правят, как момчето, което ме харесва, но аз не отвръщам на чувствата му ме засипва с обиди, когато му се отдаде възможност... Обаче не се предадох, нали? Не, не се предадох и няма да го направя. Защото научих, че живота е жесток, ако нямаш подкрепата на родител и приятел. Общувам само с майка ми - и какво от това? Нищо не ми липсва, всичко й казвам. Имам само 4 верни приятелки - и какво, да не би да ми трябват 40? Те ми стигат. Имам покрив над главата си и хора зад гърба си. Но най-важното, което притежавам е воля. Волята, която ме държа на крака през всички тези години, волята, която ми помага да не се предавам и да отвръщам на ударите на хората подобаващо. Волята, без която щях да съм загубена...

П.С: Впрочем, съм на 13, и то без един месец... Прави си изводите какво съм осъзнала аз за толкова малко време, и какво си осъзнал ти, за твойте 19 години!

Когато станеш на 19 и загубиш квото си постигал ще си промениш мнението.Градиш,почваш от началот,1-2-3 пъти,но когато всеки път се срине следващия път е по-трудно и накрая се питаш:"ЗАЩО?" :)

Lestat357
04-21-2008, 18:03
Прочетох ти из..лиянията ти, прочетох и мненията по темата. Всъщност доста повече щях да напиша, но bungle добре е обобщила и съм доста съгласен с нея. С което не съм, ще стане твърде лично, за да пояснявам защо. От друга страна - не е и необходимо, защото както и да ти звучи, по-полезни от мненията й написани в темата ти дотук онлайн няма как да получиш. Не и от хора, които не те познават лично. И понеже долавям нотка на самосъжаление ще ти кажа следното като малка част от личната си история, ама възможно най-общо ще го кажа (дано не е твърде), защото имам леки резерви към този тип форумно-споделяне. Все пак това ще ти го разкажа, просто така - да знаеш, че и по-зле имало там, колкото и да не ти се вярва в момента и колкото и да си мислиш, че за момента историята ти дотук е най-черна, най-меродавна и т.н. Не ме разбирай погрешно! Нормално е да мислиш така при положение, че това ти е единствена налична първо, а и не омаловажавам или не се надсмивам над нищо, което си споделил. Така - семейство (разбирай майка + баща +..) имах последно на седем годишна възраст. Малко по-късно окончателно го изгубих това - невъзвратимо. Тоест не е от типа "аз родители нямам!" казано от някой, чиито двама родители обикновено са живи и здрави, работещи и обикновено доста заети, живее си с тях и просто поради някакви често излишно драматизирани от него самият проблеми (не му дават достатъчно джобни, изискват уж твърде много, карат се често, не са особени фенове на настоящото гадже и т.н.) бърза да пише подобни глупости! Мне, не си падам по това аз. Така - това за семейството ми. Второ относно университета - в момента и аз съм първи курс при положение, че съм над възрастта за това. Е, бил съм и друга специалност, учил съм и друго от първия път ме приеха, но голямото важно. Диплома нямам, реших си миналата година - поех си риска и кандидаствах отново, решение заклеймено като глупаво от 99% от хората, за които ми пука. Но - такъв съм си. В момента съм желаната специалност, ама те нещата никога не са точно такива каквито изглеждат отстрани!;] Малтретиран съм бил и аз в детските си години. Нямам намерение да пояснявам от кого, но от съученици също. Неведнъж. Намерих сили и се справих със ситуацията. Колкото и тъпо да звучи това сега и да очаквам поне 10 мнения казващи ми "да, ама не си бил сам! имало е все пак кой.." - всъщност неведнъж ми се е случвало да бъда съвсем сам и да си продължа напук. А хора, които са ме обичали винаги е имало - но трудно ще ме убедиш, че не е така и с теб. Това момиче, което си срещнал и изцяло споделената любов помежду Ви (макар замалко), самото усещане че има някой..., който те обича така.. на мен не ми се е случвало и до ден-днешен. Все още. Но съм си непоправим оптимист (в това отношение), признавам си. И да не бях, обаче, щях да продължа напред, запазвайки красивия спомен. Колкото и често да ми се случва напоследък да се връщам към миналото, аз живея в и за настоящия момент, все пак. Пробвай (отново) и ти.;] Не зная на колко години си, но смея да предположа 19 максимум 20, което не е твърде далеч от собствената ми възраст. И при все че често ми допада американския.. начин на мислене в това отношение и "relax: take it easy" е доказано по-ефективен -



Как да ти кажа,шибано е по душа да си добър,но никой да не те обича и да не си щастлив.Не обвинявам толкова други хора колкото себе си,да си бях останал боклук или да се бях затрил,сега живея ей така да се мъча...а времето си минава и спомените мъчат...



Путьоооооо, стегниииии сеееееееее.

това ти е най-доброто, краткото и ясно обобщение, колкото и нецензурно да е представено то.

Мисля, че периодът, в който си в момента ми е доста познат и всеки следващ такъв при мен по правило трае все по-дълго и така нататък.. Най-полезно може би ти било да излезеш и да изпиеш бира(или една дъълга разходка) с приятел на когото наистина му пука за теб. И отказвам да се съглася с теб, че такъв не ти е останал. Все ще се намери поне един. Пък точно този форум наистина (и онлайн достъпа си) може би няма да е зле временно да го поограничиш с оглед на належащата липса на реални.. триизмерни емоции и преживявания към момента, от които постепенно отново да погледнеш малко по-цветно на нещата. Това е личното ми мнение по въпроса. Тук няма да завърша с дано съм ти бил полезен, защото в случая отправна точка като за начало трябва да ти е точно това сам да осъзнаеш, че искаш да бъдеш полезен на себе си. Когато това отново се случи цялата тази тема и подобните ти размишления и терзания споделени или не лека-полека ще избледнеят. Имаше една доста добра песничка макар и доста ретро: "be like man, talk like man, walk like man..."

Пък това с тревата беше наистина глупаво! И сам си противоречиш, прочети се отново и ще ме разбереш какво имам предвид. ...Предвид обстоятелствата не съм особено учуден.

EDIT: Сега погледнах('щото ме отне малко повече време докато ти го напиша това) - на 19 си. Е, и bungle ти е кака дори, пък за себе си да не говоря. Хех. Поне в това отношение няма да ти е толкова лесно да пратиш мненията ни към на... ****а си толкова лесно, както с едно от момиче на 13 малко по-нагоре. Няма да го коментирам, но межеше просто да и напишеш: "Благодаря ти за труда! ..П.С.: На 19 съм" и толкова. Защото доста и се е наложило да те поизчете докато го напише, най-малкото.

MindYourMind
04-21-2008, 18:34
Пич, чувствам те горе долу като подобрената ми версия. В момента съм на 17 (18 без 3-4 месеца) и усещам една празнота в живота. Сякаш съм на път да стане катастрофа с мен. Не знам нито какво ще следвам, нито какво ме влече в живота. В 11 клас, когато всички станаха сериозни и вече мислят за бъдещето си, аз тъкмо съм се отпуснал и то защото някак си осъзнах редица неща като например, колко не състоятелен е бил животът ми преди да се разчупя. Бях примерен, старателен в училище, доста наивен и лекомислещ. Но в един момент усетих, че просто изпускам най-хубавите си години от живота ми. Момент като периода, когато си в гимназия и е време да се забавляваш. Ударих го и аз на живот. Някъде миналата година повнах да се осъзнавам, почнах да излизам активно с приятели, пропуших коз, почнах да ходя на купони и партита, занемарих училището съвсем. Осъзнавам колко е яко, чувствам се просто на върха на жизенените си сили в този период на живота и някак си учението съвсем не ме влече. Не знам защо. На моменти обаче усещам, че това ще се обърне срещу мен. Докато всичките ми връсници и приятели почнаха да се стягат и да показват наистина, че знаят какво искат от живота, аз все още си нямам ни най-малка представа какво искам всъщност. Искам сякаш вечно да съм дете, ученик на тази възраст. Никога да не ми се налага да поемам отговорности и ангажименти, да си пуша коз с приятелите и да се разбивам. Но естествено това ще трае може би още само до другата година и после на къде? Някак си четейки твоя пост осъзнах, че ще се превърна в нещо като теб. И аз имам цифрата проблеми с родителите, семейството и т.н. Сякаш обаче когато се погледна в огледалото нито един от проблемите ми не може да бъде разпознат. Но просто и аз се чудя какво ще правя с живота си. Не знам дали те успокои, че има много хора в твоето положение, но мисля, че трябва просто да спреш да мислиш живота си за не състоятелен и да се отдаваш повече на момента, както може би си и осъзнал, че правят повечето хора и в крайна сметка са много по-щастливи от винаги примерните, предпазливите, нерешителните и в общи линии онези, които се стараят да бъдат по-перфектни, а в същото време се чувстват нещастни!
От тук нататък мога само да ти пожелая успех, всичко е в твои ръце!

psihqsala
04-21-2008, 18:44
Абе,да. Да,да. Родителите ти виновни,какъвто си бил в даскалото,такъв си щял да си и иначе..да,да...пич,голям мечтател си..Ти си носиш отговорност за всичко. Тва какъв си,какъв си бил и какъв ще бъдеш..пак си зависи само и единствено от теб...ест има фактори,които ти оказват влияние,но пък......замисли се........животът си е твой........ти си го конструирал в крайна сметка........ти си направил своя избор........ти си успял или не си успял да стигнеш ,където си сега.................разбери-никой не ти е виновен..........бъди точен и не прехвърляй тежестта от собствения си избор в/у другите......!

04-21-2008, 19:16
разбирам какво искаш да кажеш, но не съм съвсем съгласна. не е задължително свестният човек да се измъчва от свои си демони така, както го описваш, както и не само родителите или средата са виновни... от друга страна ти пишеш за нещата такива, каквито си ги видялhttp://www.teenproblem.net/forum и това е напълно разбираемо и обяснимо. но и реалността не е съвсем такава.умнатаhttp://www.teenproblem.net/forum :)

vamp
04-21-2008, 19:46
Пич, чувствам те горе долу като подобрената ми версия. В момента съм на 17 (18 без 3-4 месеца) и усещам една празнота в живота. Сякаш съм на път да стане катастрофа с мен. Не знам нито какво ще следвам, нито какво ме влече в живота. В 11 клас, когато всички станаха сериозни и вече мислят за бъдещето си, аз тъкмо съм се отпуснал и то защото някак си осъзнах редица неща като например, колко не състоятелен е бил животът ми преди да се разчупя. Бях примерен, старателен в училище, доста наивен и лекомислещ. Но в един момент усетих, че просто изпускам най-хубавите си години от живота ми. Момент като периода, когато си в гимназия и е време да се забавляваш. Ударих го и аз на живот. Някъде миналата година повнах да се осъзнавам, почнах да излизам активно с приятели, пропуших коз, почнах да ходя на купони и партита, занемарих училището съвсем. Осъзнавам колко е яко, чувствам се просто на върха на жизенените си сили в този период на живота и някак си учението съвсем не ме влече. Не знам защо. На моменти обаче усещам, че това ще се обърне срещу мен. Докато всичките ми връсници и приятели почнаха да се стягат и да показват наистина, че знаят какво искат от живота, аз все още си нямам ни най-малка представа какво искам всъщност. Искам сякаш вечно да съм дете, ученик на тази възраст. Никога да не ми се налага да поемам отговорности и ангажименти, да си пуша коз с приятелите и да се разбивам. Но естествено това ще трае може би още само до другата година и после на къде? Някак си четейки твоя пост осъзнах, че ще се превърна в нещо като теб. И аз имам цифрата проблеми с родителите, семейството и т.н. Сякаш обаче когато се погледна в огледалото нито един от проблемите ми не може да бъде разпознат. Но просто и аз се чудя какво ще правя с живота си. Не знам дали те успокои, че има много хора в твоето положение, но мисля, че трябва просто да спреш да мислиш живота си за не състоятелен и да се отдаваш повече на момента, както може би си и осъзнал, че правят повечето хора и в крайна сметка са много по-щастливи от винаги примерните, предпазливите, нерешителните и в общи линии онези, които се стараят да бъдат по-перфектни, а в същото време се чувстват нещастни!
От тук нататък мога само да ти пожелая успех, всичко е в твои ръце!

Пич,аз по купони почнах да ходя от след като направих пари,на 17 години не бях влизал в дискотека и бях ходил веднъж на детска за 1 час.Аз бях класическия смотаняк който слуша техните.После след като направих парите и се почувствах стабилен тогава започнах да пропадам,даже след това,когато лека полека загубих всичко.Щото когато си бях добре материално ми беше все тая и за момичета и за приятели и за семейство.Отивах си на купонче с едни дет ги наричах приятели,напивахме се,пушехме,правихме простотии,чак след някои гадни истории и престоии по болници почнах да си давам сметка,В моментите когат съм оставал сам.И не вярвам да ти се е налагало да водиш майка ти посред нощ в болница защото баща ти я е пребил.Такъв беше моя живот,който иска нека да ме съди,но това си беше истината.Тука си пиша откровено защото никой не ме познава лично,не се срамувам и не се страхувам,че утре ще ме посочат с пръст на улицата.А и не всичко в миналото е зависело от мен,нямал съм избор понякога :)

psychopath
04-21-2008, 19:58
УААААААУ много мъдро

Deliverance
04-21-2008, 21:33
uuty

psihqsala
04-21-2008, 21:45
''Аз бях класическия смотаняк който слуша техните.'' - Откога да слушаш вашите значи да си смотаняк? Ами ако те са прави? Все пак родители са ти-те най-добре знаят какво за теб е хубаво,какво-не. Ест,имаш си личен живот,ама...подобни изказвания меко казано ме отвращават. :? Ти може и да не слушаш вашите и пак да си смотаняк... :x

RAWRRR
04-21-2008, 21:54
Ако системата изисква от теб да си неморален,да манипулираш,лъжеш,да бъдеш арогантен,нахален,агресиве н,нахакан,дори и малко лицемерен,трябва да го правиш..ина4е си оставаш дон кихот на добрите идеали.

Най-силният инстинкт е този за самосъхраннеието.Самосъхр нението се изразява в запазване на духа,здравето и материалното състояние.Ако едно от тези неща куца,отиваш по дяволите.Инстринкът за самосъхранение се определя от средата и времената в които живееш.
Друг е въпросът,4е моралът може да бъде както най-добър съветник,така и най-голям враг на 4овека.

Това оправдание "не съм студент,защото други са си платили и са ми заели мястото",не минава ве4е.Изкарай 6 00 на изпита и да видим дали някой ще те измести ;).

Ivs Jonas
04-21-2008, 21:55
много дълго 8-)

ANTIHUMAN
04-21-2008, 22:12
''Аз бях класическия смотаняк който слуша техните.'' - Откога да слушаш вашите значи да си смотаняк? Ами ако те са прави? Все пак родители са ти-те най-добре знаят какво за теб е хубаво,какво-не. Ест,имаш си личен живот,ама...подобни изказвания меко казано ме отвращават. :? Ти може и да не слушаш вашите и пак да си смотаняк... :x

Какво? Ти чуваш ли се ? Точно родителите ми незнаят какво е добре за мен? Знаеш ли ,че всеки ден търпя обиди от рода на: ,,Ти си тъпак/тъпан'' ,, Боклук нищо няма да стане от тебе!'' ,,Нещастник'' , ,,Наркоман'' ,,Гей'' и още много!Знаеш ли ,че това ми се отразява на психиката! Този проблем не е от вчера ,а от 4 години! Не се дрогирвам , не съм некъв боклук и да се правя на важен и т.н. ,а те ме обиждат.Кой е виновен във случая ? Аз ли? Оооо не ! Виновни са родителите ми!Знаеш ли ,че аз живея само заради приятелите си (4-ма са) и животните!Знаеш ли ,че незнам какво ще стане утре и ме е страх да не ми посегнат собствените родители?Знаеш ли ,че ми писна този живот ,а аз съм само на 16!Не съм се отчаял щом пиша в този форум!Мотивация имам и тя е --> малкото ми приятели (4-ма) и животните!Докога ще ме задържи тази мотивация? 4 години ме държи! Стига, няма какво да направя ! Няма към кого да се обърна ! Няма как да мисля за утре след като незнам какво ще се случи в този момент!Страх ме е от хората ,защото са зли! Знаеш ли ,как боли собствените ти родители да ти кажат: ,,Нищо няма да излезе от тебе боклук гаден!'' Не са ли те хората където трябва да ме подкрепят най-много?

tqnko1
04-21-2008, 22:14
мале като ви гледам в това време, бих си казал не УАУААУУАУАулллл ам направо АУ МАЙ ГАД... може и така да е но в даскало ме бива но в любовта и в живота.. (е работех още от малак ама.. )

psihqsala
04-21-2008, 22:16
''Аз бях класическия смотаняк който слуша техните.'' - Откога да слушаш вашите значи да си смотаняк? Ами ако те са прави? Все пак родители са ти-те най-добре знаят какво за теб е хубаво,какво-не. Ест,имаш си личен живот,ама...подобни изказвания меко казано ме отвращават. :? Ти може и да не слушаш вашите и пак да си смотаняк... :x

Какво? Ти чуваш ли се ? Точно родителите ми незнаят какво е добре за мен? Знаеш ли ,че всеки ден търпя обиди от рода на: ,,Ти си тъпак/тъпан'' ,, Боклук нищо няма да стане от тебе!'' ,,Нещастник'' , ,,Наркоман'' ,,Гей'' и още много!Знаеш ли ,че това ми се отразява на психиката! Този проблем не е от вчера ,а от 4 години! Не се дрогирвам , не съм некъв боклук и да се правя на важен и т.н. ,а те ме обиждат.Кой е виновен във случая ? Аз ли? Оооо не ! Виновни са родителите ми!Знаеш ли ,че аз живея само заради приятелите си (4-ма са) и животните!Знаеш ли ,че незнам какво ще стане утре и ме е страх да не ми посегнат собствените родители?Знаеш ли ,че ми писна този живот ,а аз съм само на 16!Не съм се отчаял щом пиша в този форум!Мотивация имам и тя е --> малкото ми приятели (4-ма) и животните!Докога ще ме задържи тази мотивация? 4 години ме държи! Стига, няма какво да направя ! Няма към кого да се обърна ! Няма как да мисля за утре след като незнам какво ще се случи в този момент!Страх ме е от хората ,защото са зли! Знаеш ли ,как боли собствените ти родители да ти кажат: ,,Нищо няма да излезе от тебе боклук гаден!'' Не са ли те хората където трябва да ме подкрепят най-много?
Съжалявам......за теб......но в повечето случаи,когато отношението на родителите спрямо сина им/дъщеря им е положително,се подразбира,че те мислят доброто му/й......Аз не мога да знам как е при теб,казвам обикновено как е.....

vamp
04-22-2008, 12:12
''Аз бях класическия смотаняк който слуша техните.'' - Откога да слушаш вашите значи да си смотаняк? Ами ако те са прави? Все пак родители са ти-те най-добре знаят какво за теб е хубаво,какво-не. Ест,имаш си личен живот,ама...подобни изказвания меко казано ме отвращават. :? Ти може и да не слушаш вашите и пак да си смотаняк... :x

Какво? Ти чуваш ли се ? Точно родителите ми незнаят какво е добре за мен? Знаеш ли ,че всеки ден търпя обиди от рода на: ,,Ти си тъпак/тъпан'' ,, Боклук нищо няма да стане от тебе!'' ,,Нещастник'' , ,,Наркоман'' ,,Гей'' и още много!Знаеш ли ,че това ми се отразява на психиката! Този проблем не е от вчера ,а от 4 години! Не се дрогирвам , не съм некъв боклук и да се правя на важен и т.н. ,а те ме обиждат.Кой е виновен във случая ? Аз ли? Оооо не ! Виновни са родителите ми!Знаеш ли ,че аз живея само заради приятелите си (4-ма са) и животните!Знаеш ли ,че незнам какво ще стане утре и ме е страх да не ми посегнат собствените родители?Знаеш ли ,че ми писна този живот ,а аз съм само на 16!Не съм се отчаял щом пиша в този форум!Мотивация имам и тя е --> малкото ми приятели (4-ма) и животните!Докога ще ме задържи тази мотивация? 4 години ме държи! Стига, няма какво да направя ! Няма към кого да се обърна ! Няма как да мисля за утре след като незнам какво ще се случи в този момент!Страх ме е от хората ,защото са зли! Знаеш ли ,как боли собствените ти родители да ти кажат: ,,Нищо няма да излезе от тебе боклук гаден!'' Не са ли те хората където трябва да ме подкрепят най-много?
Съжалявам......за теб......но в повечето случаи,когато отношението на родителите спрямо сина им/дъщеря им е положително,се подразбира,че те мислят доброто му/й......Аз не мога да знам как е при теб,казвам обикновено как е.....

Моите родители се отнасяха с мен както с това момче,не малко пъти са ме удряли...

kPuCkA
04-22-2008, 12:24
Тая тема за какво е?Всеки да си излее проблемите и да се натискаме кой е "по-изтрадалия"?Хора,живота е пред вас.Евала на това момче,осъзнава проблемите,осъзнава къде бърка...така има по-голям шанс да промени нещо,от колкото да крачиш смело напред като кон с капаци и да не знаеш какво се случва около теб.Дерзайте!

bungle
04-22-2008, 13:10
Това оправдание "не съм студент,защото други са си платили и са ми заели мястото",не минава ве4е.Изкарай 6 00 на изпита и да видим дали някой ще те измести ;).

Голямо оправдание, няма що.
Сори ама щом с 5,40 и 5,75 ( по история) не влезнах и диплома 5,40 :lol: не мисля че проблемът е в мен, а в системата. 8)

SINDEL
04-22-2008, 14:11
Абе еей, алоо! Омръзна ми да 4ета такива теми, сериозно. Авторът е нафлудил 'Любов' с ли4ните си драми, няма ден, в който да не вляза в раздела и да не видя поне една тема от рода на 'Как да продължа без нея?', 'Какво да правя, когато любовта на живота ми ве4е не е до мен?', 'Да се опитам ли да си я върна?', 'Когато вси4ко свърши...'. Айде у лево, както един колега съфорумец се изразява ;)
Сериозно, 4овек, стегни се! Не си малък, на 19 си. Би трябвало да ти е ясно, 4е животът е една гадна поредица от лайна с малко хубави мигове някъде измежду вси4ки гадости и всеки трябва да се справя както може. Нямал си никой близък, малтретирали са те, мацката ти те е отрязала. Големи драми, няма що! Има хора в много по-тежко положение от теб и се оправят. Не си прекарват времето самосъжалявайки се и хлен4ейки в тийн форум, ами се хващат в ръце и продължават напред.
Ако си прекалено слаб и не можеш - ами прав ти път! Ве4е стана навик всяка седмица да 4етем по вестниците за поредния 'неразбран тийнейджър', който поради някакви негови си безумни при4ини се е самоубил. Окей, няма да съжалявам за такива хора.
И теб не те съжалявам. Единствено си ми смешен. Нищо не свършва на 19 години, 4овек! Животът ти тепърва запо4ва. И ако си мислиш, 4е най-големите мизерии ве4е са ти се слу4или, верно иди ско4и от някой висок блок преди да си поживял още мъни4ко и да си усетил какво наистина е да имаш проблеми.

hahavteen
04-22-2008, 14:35
Оф писна ми! Би трябвало да си разбрал за толкова години че живота ти си го правиш и не е толкова нечестен. Ако още имаш затруднения да го осъзнаеш гледай "The secret". Дори и да не вярваш в идеята като цяло може да понаучиш доста неща най-малко от личните истории на хората които говорят. Освен това всеки си има проблеми но човек сам избира как да гледа на тях и дали да продължи напред с усмивка казвайки си "Сигурен съм че утре ще е по-добре защото живота е прекрасен" или да почне да се самосъжалява и да повтаря "О какъв съм нещастник никога нищо хубаво няма да ми се случи защото живота е скапан."
И не смей да обвиняваш родителите си! Те са направили всичко по силите си да те отгледат според СВОИТЕ разбирания. Това са смятали за правилно това са правели. Освен това хората и възгледите им се променят. Майка ми преди няколко години на едно ме учеше сега като разбра някои неща друго ми говори и ме съветва. Избора си е изцяло твой дали ще станеш като тях или ще си коренно различен.

vamp
04-22-2008, 15:13
Да бе,аз съм путъо,забравих :) Не че нещо ама тук съм се регистрирал да ви занимавам с проблемите си, да чуя някой добър съвет и да вървя напред...Не пиша защото се самосъжалявам,честно казано,чудя се,защо трябва да съм пълен изруд и отрепка и да мачкам наред за да мога да живея нормално.В живота няма избор или просто аз нямам избор?Дами и господа "перфектни",с перфектни родители и мними проблеми,аз съм минал през Ада да се изразя така и още съм жив.Преди да ме плюете "гъзарите" и "гъзарките" си помислете за това,че всеки може да бъде гаден и може би затова света е гаден.Ако повече хора се замисляха за това може би всички щяхме да живеем по-добре.ДА,истина е,прави добро за да ти се връща добро,то е като бумеранг,лошото е,че преди да ти се върне доброто безброй галфони преди теб са ти направили лошо и получаваш лошо и спираш да вярваш в доброто.Да залял съм раздел Любов с личните си драми обаче на 2 пъти повече хора съм дал полезен съвет и знам,че съм помогнал,за което се радвам.Благодаря и на всички които са помогнали на мен.Не разбирам какъв е проблема на някои от вас та непрекъснато трябва да сипят обиди.Добре де,може във вашите очи може да съм путъо,педераст,грозен,тъп и всичко което си поискате,ама знаете ли аз кой съм когато се разминаваме по улиците,сигурни ли сте че сте по-добри от мен в нещо?Лесно е да мразиш,лесно е да съдиш...Точно заради това в реалноста когато седна с някой на кафе не говоря такива неща и никой не знае чувствата ми и мислите ми.Единствено бившата ми ме познава и то защото и аз познавам нея,поне знам,че съм обичал истински и тя ме е обичала истински,няма нищо,че сега не сме заедно.Ще изгрее слънце пак на мойта нива.Имал съм и приятели,истински приятели,няма нищо,че сега или не си говорим или сме лицемерни,пробвал съм и с наште да се изясна,ритали са стотици пъти протегната ми ръка.Всичко това означава ли,че никога пред никой не трябва да бъда себе си,винаги трябва да се преструрам и винаги да търся изгодата и т.н.Само и само да живея,като "кон с капаци" и да вървя напред както каза някой по-горе.Живял съм и така,бях много щастлив защото не чувствах нищо,но тогава не знаех какво е да ме обича някой.Сега вече знам и това чувство трябваше да съм го изпитал.Само още не знам,да влизам ли и аз в матрицата като повечето от вас,да мачкам и да лицемернича или да си остана печения путъо и да си живея така.Просто ми е трудно да го реша за себе си,защото искам пак да обичам и пак да бъда обичан,защото в душата си съм сирак,да такова е усещането да нямаш никой до себе си.Едни живеят за семейство,за гадже,за приятели,аз за какво живея?Тоя въпрос ми е проблема,трябва ми смисъл на живота!

п.п.Който не го кефи темата да не пише,не ми пука и да пише,просто всеки е свободен да прави каквото иска :)

RAWRRR
04-23-2008, 15:43
Това оправдание "не съм студент,защото други са си платили и са ми заели мястото",не минава ве4е.Изкарай 6 00 на изпита и да видим дали някой ще те измести ;).

Голямо оправдание, няма що.
Сори ама щом с 5,40 и 5,75 ( по история) не влезнах и диплома 5,40 :lol: не мисля че проблемът е в мен, а в системата. 8)

Миналата година изкарат 5 и 50 и 5 и 60 на изпита в УНСС,имах диплома 5.89 .. и не ме приеха и в 3то класиране,и в най-смотаната специалност ,но съм по-склонна да си мисля,4е проблемът е в мен (и в това 4е не знаех коя година то4но Алеко Константинов се е ка4ил на 4ерни връх-въпрос от изпита по география) ,отколкото да си мисля,4е проблема е в системата.И тя е виновна разбира се,но за да приемат 3 000 4овека ,а мен не,явно проблемът е и в мене. ;) Не вси4ки си плащат.
Това е глупаво оправдание за да се отказваш да се бориш. :).

SuNsEt
04-23-2008, 19:20
Според мен това съвсем не е вярно...
Животът е такъв какъвто сам си го направиш.От това,което написа стигнах до извода,че си доста разочарован от живота.Това не бива да те стира да се развиваш(колкото и страмно да звучи).Човек се учи докато е жив.Все пак си само на 19...Започни наново.Отвори нова страница.Защо да не можеш?Трудно ли ще ти бъде?...Е,всичко изиска някакви жертви...Всеки има от какво да се оплаква.Аз също,но не бих и помислила да обвинявам родителите си,които са забележи...разведени.Защото все пак са ме отгледали.Храни куче да те лае.
Кажи ми защо пишеш във тоя форум?А защо не се заемеш с живота си,от който си недоволен и аджеба не направиш нещо???
Уинстън Чърчил е казал:"Няма попътен вятър за хора без посока." Защо не помислиш малко над това?
Каквото и да ти се случва,по-важното е как ти ще го приемеш.Но това да живееш ден за ден не е най-доброто решение според мен.Точно живота,които сме прекарали в училище ни готви за външния живот.Учи ни не само на обичайните неща,но и на много повече.И не е вярно,че ако си бил прилежен ученик,после ще те тъпчат или пък ще разбереш,че си едно нищо,а тези,които са били бунтари,после им е лесно.Точно обратното.
Въпреки това,всичко се свежда и до начина по който виждаш живота,а той може да се вижда и по много по-различен начин. :)

Е,накрая ще заключа с това,че истината рядко е чиста и никога проста(става въпрос за живота). :-D

vamp
04-23-2008, 19:50
Всеки си има своята истина,това което съм написал е една универсална истината за добрите хора с принципи и морал в България и за това как те нямат бъдеще още от тийн годините.Така е,или си ловец или дивеч...Всяка дума от мненията ми е изстрадана в реалния живот,така че,разни живяли под инкубатор да не спорят.Карайте си колите от мама и тате,учете с техните пари,друсайте се с техните пари,чукайте с техните пари и разправяйте колко готин е живота,сочете с пръст всички различни и се присмивайте,защото го можете!Спокойно и аз се присмивам като вас,точно за това в реалния живот не говоря така и не ми личи че не съм като вас...

ANTIHUMAN
04-24-2008, 13:04
Мисля ,че не ти си правиш живота.Не си ти този ,какво да избираш!
Има винаги по-висши от теб! Ти си една мравка в техните очи.Винаги има човек където е с едно стъпало по-напред от теб!Шефовете мачкат него ,той мачка теб ....... ,а ти кой ли мачкаш?Никой ..... тебе те мачка гадната шибана действителност наречена Живот!!! Виж какво хубаво звучи ,но само звучи!Не всичко което изглежда е така в действителност!
Все пак живота е нещо гадно ,но толкова бурен!

П.П. Ха това ли е живот? :( 8)

oTPoBHa
04-25-2008, 21:27
пф.. яко неосъзнати умове обаче
поне в 90% от постовете по-нагоре ясно се изтъкваше, че родителите нямат вина затова какъв си ти
нямат трънци..
всичко има значение, и зависи главно от възпитанието. от това в каква среда си израснал, как си възпитан, какви са родителите ти.. как да няма значение?!?!

ако ти не си възпитан още в детството от родителите ти да се доверяваш на себе си, да откриваш нови и нови неща, да оформяш лично мнение и да не се влияеш от останалите, тогава от кой ще ги разбереш тия неща..? ти може един ден да ги осъзнаеш, обаче ще бъде твърде късно. защото едно е примерно.. едно малко дете, докато израства, ти да го възпитаваш с добро, по начин, който да му влияе положително, да успее то само да открие себе си и да прумее, че трябва да се развива, да бъде свободно да изразява мислите си, да открие своите положителни качества, да се научи да защитава мнението си и гледната си точка .... и т.н.
а съвсем друго е още от малък родителите ти нонстоп на работа от сутрин до вечер, едва си проходил и хайде сам ще се оправяш.. детето кво прави.. виси по цял ден пред блока, мръсно, със скъсани маратонки, рошаво, неспретнато.. общува със всякакви деца, среща сякакви хора, обаче преди това никой не му е посочил кое е добро и кое е лошо, по какво да разпознава доброто от лошото
и детето навънка се среща със всякакви хора и ситуации.. започва да си изгражда само за себе си една представа за света на принципа "каквото чуе и види от другите".. на този етап от време детето можи би не е достатъчно зряло, че да успее само за себе си да разграничи доброто от лошото. никой не му е казал как, какво. мама и тате - по цял ден на работа. нали е важното да не го оставят гладно детето, другото само ще се нареди .. а то си мисли, че може би това е доброто всъщност, такива са нещата.. но вече мисленето на индивидчето е изкривено, защото просто майка му и баща му не са го възпитали правилно..
минава време.. това дете израства и тези изградени навици, поведение, възприятия и начин на мислене вече са се вгнездили в съзнанието му дотолкова, че то започва да ги възприема като напълно нормални, защото О БОЖЕ ми те и наще правят така бе
и оттам вече .. достига 13-14 години.. и хайде ще започнем вече вторият етап от интелектуално и мисловно развитие на човека, ще се изтъкваме като лоши, индивидуални, модерни, истински.. ще се доказваме.
обаче.. тука идва въпроса как един индивид, на който му липсват .. първите 7 години буквално и през това време родителите му не са го възпитали правилно, един ден ще взима решения, ще се грижи за себе си, ще се грижи и за другите и ще мисли адекватно ...
....
човек наистина трупа много през пубертета, обаче липсват ли му първите години.. нататък нещата едва ли биха се развили добре за него самия
та замислете се.. колко важна роля играе възпитанието още от малък.. защото всичко се натрупва.. и един ден избива..

засягайки темата за възпитанието, веднага се сещам за един мой много близък.. приятел .. значи, той е ужасно странен. в момента съм 9ти клас.. спомням си, когато бях 7ми клас, той не пропускаше да ме срита или да ме удари накъде по коридорите в училище когато ме видеше, понеже "тая там, анархистката, китаристката, дайте да и чупиме ръцете да не може да свири сатанински блек метъл" и някакви е такива .. значи той е възпитан да тероризира и да мрази всичко онова, което не му харесва. тоя човек тогава не се гавреше.. той просто си изливаше злобата и негативните емоции върху мен. нещата стигнаха дотам, че и на директорката се оплаквах от него, и обвинение в тормоз щяха да повдигат нашите, обаче всичко свърши, когато ме приеха да уча в друго училище и се махнах оттам и слава богу си мислех, че няма да го видя повече
та исках да кажа, че тия хора са единици. в смисъл такъв, всички като видят един фейк и се гаврят с него.. обаче не да идва и буквално да те рита и да ти бие тупалките, особено, че аз съм момиче, а той е момче
.. днешно време малко такива момчета има. какво си мисля аз за поведението му.. първоначално бях на мнение, че той е изверг, чудовище; комплексар, който иска да се прави пред останалите, защото няма самочувствие
но като израснах малко усетих просто, че нещата са различни
това момче е възпитано във такава среда.. може би като е бил малък техните са го пошляпвали по-често, отколкото е необходимо, отношението им е било такова, та сега той да прави така
особено е.. обаче интересно кво стана - мина се година-две и от рапъра, дето беше, това момче започнало да се интересува да свири на .. барабани .. от "рап И САМО РАП МОМЧЕ СИЧКО ДРУГО СЪКС НЕ Е ЛИ GANG STARR го еби и го заеби" тва момче.. абе променил се е бе.. почнал да слуша.. джаз! и разбрах съвсем инцидентно, защото един ден, вече много след тези ужасни времена на тормоз той дойде при мен и вика.. бе.. извинявай.. така и така.. бях ебати лайното.. викам окей няма проблем.. той вика аре една група да направиме.. ти нали свириш на китара, пееш тва онова.. викам.. хубаво човек, радвам се, че си се променил
.. и дори в момента, когато вече не се бием и не се гаврим един с друг, пак въпитанието си казва думата.. на моменти е агресивен, проявява черти от своето гадно възпитание, не цени приятелите си, вобще не оценява нещата, които му се случват.. не си вади някаква поука
но.. ще израсте все някога

та помислете си пак дали възпитанието през годините на детството не играе роля.. 7ми клас като бях - имаше влияния.. сега, 3 годин по късно пак има.. намалели са, но ги има пак!

и може би цял живот ще има една малка част, която няма да може да изкорени и да промени, дори и да иска.. и това от къде му е насадено?
отговор - от родителите и от въпитанието, което са му дали

хайде правете си изводите..

sherry
04-26-2008, 07:29
Трудно ти е било, но ако само се самосъжаляваш, нищо няма да постигнеш. Празнината си я дълбаеш ти, вярно е, че родителите ти са допринесли за нея, но ти си тоя, който я човърка.

Можеш да бъдеш щастлив, стига да го пожелаеш. Като не ти харесва начинът ти на живот, защо не се постараеш да го промениш поне малко? Ако искаш да учиш, а не да стоиш у вас на компа по цял ден, ами събери си пари, не е толкова скъпо, по-добре, отколкото да ходиш по кафета и да се чудиш какво да правиш по цял ден. Учи, развивай се и ще си по-удовлетворен от живота.

Колкото до любовта-моят приятел е имал много сложен живот, майка му и баща му са разведени от край време, израснал е самотен, борил се е от малък за парите си, постоянно има грижи на главата. Когато се запознахме беше постоянно изнервен, не допускаше никого до себе си, защото го беше страх а се доверява. Беше нетърпим, но нещо ме накара да не се отказвам от него и се обичаме вече 5 години! Така че....недей да твърдиш, че тая празнина е завинаги и никой не може да я запълни, чудесата се случват, но не на този, който се съжалява цял ден и не прави нищо, за да успее, а този, който иска, вярва, стреми се към мечтите си...

oTPoBHa
04-26-2008, 08:47
обвиняваш родителите си("Сега нямам нищо и за това са виновни наште") (хората, които са те създали)

човек, не е номера само да създдеш едно дете, ами и да го възпиташ правилно, за да може то да си изгради собствен и адекватен поглед върху нещата, когато порасне, и да не си задава тия въпроси един ден..

лесно е да се правят деца.. ой на мама ой на тате.. ама да го възпиташ.. то затва днеска сички сме некви изроди.. ако от въпитанието не зависи, то от кое друго?

04-26-2008, 09:07
После, защо не търпим развитие :Р
Точно, защото индивиди като ония тип от историята на oTPoBHa , се променят.
Точно най-силните качества и емоции на човека, който го карат да прогресира, трябва да бъдат подтискани. Защото, някокво си гейско общество е решило , че това е лошо.
Толкова, гейско е станало глобаното общество , че направо :Р
Ако живеехме в една истинно човешка среда, (виж 500-1000 години назад) където човешката природа не се потискала толкова, точно ония злобен пич щеше да просперира, а не ти :Р
Пък по темата за доверие, защо е нужно да се доверяваш на някого?
Само губиш :Р

OtherDimension
04-26-2008, 09:14
Това оправдание "не съм студент,защото други са си платили и са ми заели мястото",не минава ве4е.Изкарай 6 00 на изпита и да видим дали някой ще те измести ;).

Голямо оправдание, няма що.
Сори ама щом с 5,40 и 5,75 ( по история) не влезнах и диплома 5,40 :lol: не мисля че проблемът е в мен, а в системата. 8)

Миналата година изкарат 5 и 50 и 5 и 60 на изпита в УНСС,имах диплома 5.89 .. и не ме приеха и в 3то класиране,и в най-смотаната специалност ,но съм по-склонна да си мисля,4е проблемът е в мен (и в това 4е не знаех коя година то4но Алеко Константинов се е ка4ил на 4ерни връх-въпрос от изпита по география) ,отколкото да си мисля,4е проблема е в системата.И тя е виновна разбира се,но за да приемат 3 000 4овека ,а мен не,явно проблемът е и в мене. ;) Не вси4ки си плащат.
Това е глупаво оправдание за да се отказваш да се бориш. :).
браво... :smt038 :smt003

bungle
04-26-2008, 10:20
Да, ние сме виновни, че системата е такава, защото ние сме я създали.
Но не мисля, че съм виновна за това, че с 5,40 не мога да влезна в УНСС. *вдига рамене* Според мен 5,40 е хубава оценка. :D Аз не търся оправдание никъде, много ясно, че тази година ще покажа повече. Да си гледат работата. :lol: 8-)

vamp
04-26-2008, 11:21
Абе аз май съм луд...Като чета темата и гледам какви съм ги писал,всичко е вярно,ама мамка му,дразна се от себе си,че такива неща ме мъчат,просто вината не е била моя...Безспорно шибано е да си свестен!Много мислиш и се товариш с грешките на другите.
Свастика чуждото нещастие не бива да е твоя утеха,винаги има по-лоши истории,винаги има по-тъжни,но това може ли да направи теб по-щастлив?Мен не ме прави!
Да,вече почвам сам да съм си виновен,защото както каза ОТРОВНА не са ме възпитали да вярвам в себе си и да правя нещата сам,това е пагубно понякога.Контрола от наште винаги е бил много силен,безпричинно силен,граничещ с това да съм "затворник унас".Та снощи след тренировки,останах да се видя с хлапетата от квартала,видях стари мои познати които сега са студенти,прибрах се,хапнах за 20-тина мин и излязох,въпреки,че се бяхо отказал да излизам.А беше Петък вечер,нямаше конкретни хора с които да изляза,но пък имам безброй много познати.Прибрах се унас,чувствах се зле още щом видях наште,хапнах,облякох се и излязох.Те почнаха пак да ми викат,да ме обиждат,само защото съм излязъл,било късно,не трябвало и т.н.Бях съсипан,наште викаха и се чуваше из целия вход,влязох в асансъора,набих няколко юмрука вътре,гнева ме побъркваше,отидох в едно кафе,видях 2-3 маси познати,седнах при най-големите изруди,вече видимо пияни,пих и аз тях,черпиха ме и те,побъркахме цялото кафе с простотията си,прибрах се сравнително рано към 12:30,стабилно подпийнал,но не ми личеше.Спах допреди малко,наште се правеха,че нищо не е станало снощи.Винаги е така.Сега те са излезли,ще се приберат след 1-2 часа и ще почнат да ми викат за нещо си,предполагам за учене ще е,винаги е затова.Както и да е,ще отида на тренировки,после имам среща с пичовете от снощи,ще въртим гуми с колата на единия,аз ще карам,защото той вече няма книжка.Ще се напием,ще се забавляваме.
Защо живея така?Ми защото ако не ги правя тия неща се депресирам толкова много,че не ми се живее,буквално!И все колкото и да бъда хулиган винаги е с мярка,снощи хората са ходили по дискотеки и т.н.,аз се прибрах 12:30,като съм излязал в 9:30...Не вярвам вие да правите така,пичовете и пичките се разбиват и се забавляват по дискотеките...

sherry
04-26-2008, 13:00
ОК, защо не промениш живота си?

След като родителите ти крещят, че излизаш, защо се върна толкова рано? Така или иначе си понесе конското преди да излезеш, поне да е имало за какво да ги търпиш тия нерви...
Друг въпрос-защо не учиш нещо?

hahavteen
04-26-2008, 13:38
Оф не мога да рзбера защо все някой друг трябва да ви е виновен? Родители,възпитание бла бла... Като не ти харесва се променяш и толкова ама не щеш защото така ти е по-удобно нали? Ще ти дам пример с майка ми. Родителите и са били адски строги особено баща и. Ядяла е бой за най-малкото и докато не е навършила 18 е трябвало да си е вкъщи в 8 и до 9 да е в леглото. При една четворка е била бита и наказвана да си седи у тях докато не я поправи с 2 шестици. Била е възпитавана че живота е труден,че винаги ще има някой който да те мачка, че мнението на околните е адски важно и ако те не те одобряват значи не струваш и ей такива неща. Следвала е това което родителите и са искали,оженила се е за баща ми само защото те са настояли... И какво да почне да обвинява родителите си за живота който е водела ли? Да си го изкарва на околните,на децата си защото родителите и са я възпитавали както са сметнали за правилно? Не! Просто един ден и дойде в повече напусна баща ми, намери си работа на 3 места за да може да ни издържа и започна да се учи да живее. Сега е омъжена за прекрасен човек който я обича,щастлива е,вярва в себе си и в способностите си... Как го е постигнала? С желание,търпение и мн усилия. Защо всички си мислите че е късно човек да се промени? Майка ми го е направила на 30 защото тогава е осъзнала че живота и не я удовлетворява. Ти като си го разбрал на 19 промени се сега. Какъв е проблема? Като толкова искаш намери си работа,изнеси се от вас и вземи живота си в свои ръце а недей само да се оплакваш и да се самосъжаляваш.

vamp
04-28-2008, 10:17
Оф не мога да рзбера защо все някой друг трябва да ви е виновен? Родители,възпитание бла бла... Като не ти харесва се променяш и толкова ама не щеш защото така ти е по-удобно нали? Ще ти дам пример с майка ми. Родителите и са били адски строги особено баща и. Ядяла е бой за най-малкото и докато не е навършила 18 е трябвало да си е вкъщи в 8 и до 9 да е в леглото. При една четворка е била бита и наказвана да си седи у тях докато не я поправи с 2 шестици. Била е възпитавана че живота е труден,че винаги ще има някой който да те мачка, че мнението на околните е адски важно и ако те не те одобряват значи не струваш и ей такива неща. Следвала е това което родителите и са искали,оженила се е за баща ми само защото те са настояли... И какво да почне да обвинява родителите си за живота който е водела ли? Да си го изкарва на околните,на децата си защото родителите и са я възпитавали както са сметнали за правилно? Не! Просто един ден и дойде в повече напусна баща ми, намери си работа на 3 места за да може да ни издържа и започна да се учи да живее. Сега е омъжена за прекрасен човек който я обича,щастлива е,вярва в себе си и в способностите си... Как го е постигнала? С желание,търпение и мн усилия. Защо всички си мислите че е късно човек да се промени? Майка ми го е направила на 30 защото тогава е осъзнала че живота и не я удовлетворява. Ти като си го разбрал на 19 промени се сега. Какъв е проблема? Като толкова искаш намери си работа,изнеси се от вас и вземи живота си в свои ръце а недей само да се оплакваш и да се самосъжаляваш.

А именно,точно това ще направя!