ANTIHUMAN
04-22-2008, 13:37
Моя живот се разпада пред лицето ми.Аз стоя и мълча ......... , ето пак настъпи ,онази ,зловеща ,грозна ,противна ,тишина.Това мълчание ,така ме мъчи ,но знам ,че Наказана си Ти.
Мълчание озари стаята! Някак си разбра ,че е поканена.
Всички стояха и гледаха в краката си, само аз опитвах ,да разбера душата си.
Не не ми погнаха ,да преоткрия себе си!
Не ме разбраха ,какво за мен значеше ,тя?
Помогнаха единствено да объркам пътя към сърцето си.
Незнаех какво да правя ,но и не исках да знам.
Честно казано ,отново ме беше страх и срам да не остана сам.
Винаги мразех тишината ,а те я подсилваха.
Подсилваха злобата ми към тях,към нея ,към всички.
Обичах те , а ти душата ми взе курво долна нали?
Къде да я търся тази моята ,,щастлива'' душа?
В теб не е ! Би умряла в твойте ръце.В Ада ,при мъртвите души?
Не искам публика в тези няколко дни!
Искам да я върнеш!Да ми подадеш душата ми ,онази светлина ,онзи лъч за когото живея!Без нея съм нищо.
Помни ще загубиш Кучко!
Хванах те.Ще те захвърля в нищото.
Там някъде сама ,ще плачеш момиче ,ама докога?
Смърта ти е неизбежна ,мило!Потопи се Ти ,в спомените наши Красиви.
Обърнах се за миг ,а ти беше изчезнала.В блатото потъна ,умря.
Мило ,разбрали какво е съдба?
Моя живот се разпада пред лицето ми.Аз стоя и мълча ......... , ето пак настъпи ,онази ,зловеща ,грозна ,противна ,тишина.Това мълчание ,така ме мъчи ,но знам ,че Наказана си Ти.
Мълчание озари стаята! Някак си разбра ,че е поканена.
Всички стояха и гледаха в краката си, само аз опитвах ,да разбера душата си.
Не не ми погнаха ,да преоткрия себе си!
Не ме разбраха ,какво за мен значеше ,тя?
Помогнаха единствено да объркам пътя към сърцето си.
Незнаех какво да правя ,но и не исках да знам.
Честно казано ,отново ме беше страх и срам да не остана сам.
Винаги мразех тишината ,а те я подсилваха.
Подсилваха злобата ми към тях,към нея ,към всички.
Обичах те , а ти душата ми взе курво долна нали?
Къде да я търся тази моята ,,щастлива'' душа?
В теб не е ! Би умряла в твойте ръце.В Ада ,при мъртвите души?
Не искам публика в тези няколко дни!
Искам да я върнеш!Да ми подадеш душата ми ,онази светлина ,онзи лъч за когото живея!Без нея съм нищо.
Помни ще загубиш Кучко!
Хванах те.Ще те захвърля в нищото.
Там някъде сама ,ще плачеш момиче ,ама докога?
Смърта ти е неизбежна ,мило!Потопи се Ти ,в спомените наши Красиви.
Обърнах се за миг ,а ти беше изчезнала.В блатото потъна ,умря.
Мило ,разбрали какво е съдба?
Моя живот се разпада пред лицето ми.Аз стоя и мълча ......... , ето пак настъпи ,онази ,зловеща ,грозна ,противна ,тишина.Това мълчание ,така ме мъчи ,но знам ,че Наказана си Ти.