Soy_tu_mujer
04-23-2008, 12:27
Здравейте, приятели :)
Значи.. с приятеля ми (вече бивш) ходехме 2 години и 4 месеца. Да отбележа, че не съм в най-зрялата си възраст - 15/16 г., а той е на 17/18г.
В началото всичко беше нормално, какво очаквате от две влюбени неопитни деца.. Но от 7-мия месец някъде.. започнахме да се поскарваме.., което е нормално. Но с времето вече нещата стигнаха краен предел. От няколко месеца по цял ден се караме... ЗА ГЛУПОСТИ! Дори преди... около 3 месеца бяхме скъсали за 2-3 дни, защото пак мн. се карахме.Но той ми обеща, че вече няма да е така и т.н!И още не следващия ден се скарахме за абсолютно същото нещо, за което се бяхме разделили.. Но.. бях оптимистично настроена и си казах, че трябва малко време. Но уви... всичко продължи и нищо не е както преди... Дори не му се излизаще много.. освен ако не сме повече хора, които той харесва. Напоследък се виждахме 1-2 пъти в седмицата - в тях, защото така му е по-удобно. Не бях щастлива и не се чувствах добре така.. но таях всичко в себе си, надявайки се, че всичко ще е наред и т.н! И тук грешах.. Всичко ставаше все по зле и по зле поне за мен. И дойде момента на задялата - четвъртък.. И двамата се чувстваме зле... и постоянно съм в напрежение, когато си помисля за всико това. Той сега иска да сме заедно.. уж ми е дал време, за да си "почина", а каква почивка е това.. като все ме търси,призвънява и т.н.. Тормози ме като ми натяква, че го наранявам.. а той не ме ли нараняваше с отношението си преди..!Тогава аз търпях. Имам смесени чувства.. и съм мн. объркана. Хората казват, че когато едно нещо се случи веднъж.. то няма гаранция че ще се повторни, но ако едно нещо со повтори.. то със сигурност ще се случи 3-ти,4-ти път и т.н....
Смятам, че ако знам,че той продължава напред и му е добре.. ще ми направи услуга и аз ще се почувствам добре. Измъчва ме факта, че го боли. Аз просто осъзнах едно: С или без него чувствам болка и се измъчвам...
Написах всичко това, надявайки се, че някой може да ме посъветва, защото аз съм прекалено объркана, за да знам какво да мисля и направя.И се извинявам за дългата тема и за изгубеното време...
Благодаря
Значи.. с приятеля ми (вече бивш) ходехме 2 години и 4 месеца. Да отбележа, че не съм в най-зрялата си възраст - 15/16 г., а той е на 17/18г.
В началото всичко беше нормално, какво очаквате от две влюбени неопитни деца.. Но от 7-мия месец някъде.. започнахме да се поскарваме.., което е нормално. Но с времето вече нещата стигнаха краен предел. От няколко месеца по цял ден се караме... ЗА ГЛУПОСТИ! Дори преди... около 3 месеца бяхме скъсали за 2-3 дни, защото пак мн. се карахме.Но той ми обеща, че вече няма да е така и т.н!И още не следващия ден се скарахме за абсолютно същото нещо, за което се бяхме разделили.. Но.. бях оптимистично настроена и си казах, че трябва малко време. Но уви... всичко продължи и нищо не е както преди... Дори не му се излизаще много.. освен ако не сме повече хора, които той харесва. Напоследък се виждахме 1-2 пъти в седмицата - в тях, защото така му е по-удобно. Не бях щастлива и не се чувствах добре така.. но таях всичко в себе си, надявайки се, че всичко ще е наред и т.н! И тук грешах.. Всичко ставаше все по зле и по зле поне за мен. И дойде момента на задялата - четвъртък.. И двамата се чувстваме зле... и постоянно съм в напрежение, когато си помисля за всико това. Той сега иска да сме заедно.. уж ми е дал време, за да си "почина", а каква почивка е това.. като все ме търси,призвънява и т.н.. Тормози ме като ми натяква, че го наранявам.. а той не ме ли нараняваше с отношението си преди..!Тогава аз търпях. Имам смесени чувства.. и съм мн. объркана. Хората казват, че когато едно нещо се случи веднъж.. то няма гаранция че ще се повторни, но ако едно нещо со повтори.. то със сигурност ще се случи 3-ти,4-ти път и т.н....
Смятам, че ако знам,че той продължава напред и му е добре.. ще ми направи услуга и аз ще се почувствам добре. Измъчва ме факта, че го боли. Аз просто осъзнах едно: С или без него чувствам болка и се измъчвам...
Написах всичко това, надявайки се, че някой може да ме посъветва, защото аз съм прекалено объркана, за да знам какво да мисля и направя.И се извинявам за дългата тема и за изгубеното време...
Благодаря