Здравейте имам много голяма нужда от РЕФЕРАТ. [Архив]

hrisiiiiii

04-25-2008, 15:22

Виж това (където има големи разстояния има картинки). Ако искаш ми пиши ЛС, за да се разбереме да ти го пратя с картинките.

РЕФЕРАТ
По химия и опазване на околната среда

ТЕМА
Замърсяване с мед, сребро и съединенията им.
Физиологичното им действие върху живите организми.

Изготвил :

Мед и съединенията й

Медта е полублагороден метал. В земната кора той е един от малко разпространените метали. Среща се преди всичко във вид на съединения и много рядко като самородна мед.

От медните руди по – важни са: сулфидни – халкопирит CuFeS2, халкозин Cu2S, борнит Cu5FeS4, оксидната – куприт Cu2O, карбонатната – малахит CuCO3Cu(OH)2 и др. Медта и съедине-
нията й са отровни и в прекомерни количества могат да причинят замърсяване на околната среда.
Медта е тежък метал,нарича се още микроелемент и спада към групата на т. нар. есенциални тежки метали като молибдена, цинка и кобалта.Тя е по – слабо токсична в сравнение с арсена, флуора, оловото и живака, но при нарушение естествената концентрация на медта в почвата, т. е. при натрупването й в големи количества почвата се замърсява. В резултат на това медта подтиска развитието на микроорганизмите, намалява ензимната активност на почвата и добивите от растенията. Уста-
овено е, че токсичността на тежките метали е неколкократно по – голяма при съвместното им действие върху организмите в поч-
вата , отколкото при същата концентрация на всеки елемент по отделно. Поради намаленото количество добив на медни руди, медта не е от най – опасните природни замърсители.
Отпадъчните води, получени при преработката на медни руди и отиващи направо в почвата, я замърсяват и повишават киселин-
ността й, като затрудняват развитието на почвените организми и насажденията. Същият ефект предизвикват и използвани за напояване води, замърсени с медни отпадъци. Тези, които отиват направо във водните басейни, са силно токсични за водните организми и могат да имат дълготраен вреден ефект върху водната среда.
Медта е слабо активен елемент и реагира само с кислород, ся-
ра, халогени и концентрирани киселини при загряване.
При взаимодействието с кислород се получава димеден оксид Cu2O, който се използва като минерална боя за боядисване на корпусите на кораби. Поради отровното му действие към тях не се прилепват малки морски животни. При потънали кораби от корпусите им се отделят медни йони, които замърсяват морското дъно.
Едно от отдавна познатите и широко използвано фунгицидно средство в селското стопанство е бордолезовият разтвор (воден разтвор на син камък (меден сулфат пентахидрат CuSO4.5H2O) в смес с варно мляко). Честата и дълготрайна употреба води до отлагането на медния сулфат в клетките на растенията и ги прави вредни.
При пожар, възникнал в близост до меден сулфат, могат да се освободят опасни изпарения, които силно замърсяват въздуха и околната среда.
Поради силното вредно действие на съединението върху всички водни организми, не бива да се допуска попадането му в отходните води, водоемите и почвата. Според директивите на ЕС той е вреден Хп и опасен за околната среда N.

При изгаряне на халкопирит (CuFeS2) се отделят серни газове и медни йони, които под формата на киселинен дъжд падат на земята и нанасят поражения върху селскостопанските култури и замърсяват почвата.
Медните йони са изключително вредни за рибите, водорасли-
те, протозоа и бактериите под 1mg/l.
Медта е един от елементите, включен в програмата за наблю-
дение за влиянието му върху околната среда. Вземат се растител-
ни и снежни проби с цел изясняване интензитета на замърсяване-
то.

Сребро и съединенията му

Среброто е благороден метал, който се среща както като самородно,

така и под формата на различни съединения – халогениди (АgF, AgCl, AgBr, AgI ), нитрид Ag3N, нитрат AgNO3, сулфид Аg2S, сулфат Ag2SO4, оксид Ag2O, хидроксид AgOH, карбид Ag2C2.
Среброто и неговите съединения намират приложение във всички сфери от живота. Фактът, че е ценен и рядко срещан метал, разхищението му е недопустимо.
Сребърният фулминат е отровно вещество и се взривява във вода; сребърният нитрид (азид) и нестабилен и също избухлив; карбидът е нестабилно съединение, което избухва при изсушаване.

Физиологично действие на медта и съединенията й върху живите организми

Медта е съществена за всички висши растения и животни. Тя се пренася от кръвта чрез плазмен протеин, наречен церуплазмин. Когато медта се разгради от храносмилателната система, тя се пренася до черния дроб. Медта се среща в голямо разнообразие от ензими, включително в медните центрове ( CuA, CuB ) на цитохромин “C” и на още един ензим, съдържащ мед и цинк. В допълнение на функциите на медта в ензимите тя се използва и за биологичния пренос на електрони. Сините медни протеини, участващи в електронния пренос, включват азурин и пластоциа-
нин. Нименованието “синя мед” идва от наситения им син цват.
Повечето мекотели и ракообразни като подводния рак (който има по – близка връзка с паяците и скорпионите, отколкото с ракообразните) използват по – скоро мед-съдържащия пигмент хемоцианин, отколкото съдържащия желязо хемоглобин за пренос на кислород, оттам и синия цвят на кръвта им вместо червен при окисляване.
Предполага се, че медта и цинкът си съперничат по попиване от храносмилателния тракт, така че диета, която изключва единия от тези минерали може да доведе до недостиг на другия. Нормалното количество мед, което трябва да приема възрастен човек на ден е 0,9mg.
У човека медта е центрирана в зъбите, костите и черния дроб (достига до 30mg/kg сухо вещество). Недостигът или излишъкът на мед водят до нарушения на обмяната на веществата и до много заболявания. Обикновено разнообразната храна е достатъчен източник на мед за организма.
При заболяване на рибите от паразита Oodinium се препоръчва лечение с меден сулфат и други медни съединения – ефективни са против причинителите на болестта.

Физиологично действие на среброто и съединенията му върху живите организми

Среброто притежава ясни бактерицидни, антисептични и проти-
вовъзпалителни свойства. Той е естествен бактерициден метал, който действа срещу 650 вида бактерии, които не придобиват устойчивост към него, за разлика от устойчивост към почти всички антибиотици. Действа антибиотично към много едноклетъчни и дори вируси. Предполага се, че среброто подтиска ферменти, контролиращи енергетичния обмен на инфекциозните микроорганизми.
От сребърните соли най – известна е сребърният нитрат, който и до днес се използва като антисептик, най – вече локално, под формата на воден разтвор, защото сребърният нитрат има неудобството да цапа и заради токсичността на нитратните йони не е подходящ за приемане през уста.
Колоидното сребро е едно от най – старите средства за, позна-
ти на човека, за борба с причинителите на всички видове инфек-
ции. То действа полезно срещу повече от 80 заболявания.
Среброто няма токсична доза и е един от 9-те елемента, от които е изградено човешкото тяло. Дневната нужда от сребро като хранителна добавка е 0,088mg. Освен като макроелемент среброто се държи и като микроелемент. То е фактор, регулиращ тъканното дишане и борбата с инфекциите чрез участието си в продуктите на имунната система. Във възпалените тъкани има до 10 пъти по – високо съдържание на сребро, а в туморите до 15-20 пъти повече, отколкото в нормалните клетки.
То е силен антиоксидант. Свързва окислителите в организма и през отделителната система ги изхвърля.
Колоидното сребро се пие 15-20 min преди прием на лекар-
ства, билки или храна, за да се избегне реакция с веществата в тях. То усилва действието на билките 3-7 пъти, а на лекарствата
5-10 пъти, което позволява да се намали цената на лечението. Чрез пиенето на колоидно сребро и инхалацин срокът на лечение на туберколозата се намалява наполовина.
Очистването на организма чрез пиене, комбинирано с йонофореза, дава много добри резултати при: андексити, колити, холецистити, тумори, възпаления на простатата и пикочния ме-
хур, черния дроб, хепатит и др.
Инжекционна форма е прилагана при сепсии на кръвта, СПИН, тумори, кисти и др. Инхалации – при бронхити, астма, бронхопневмонии, туберколоза и всички възпаления на дихател-
ната система. Промивки – на почти всички възпаления на АГ и УНГ система и в офтамотологията (възпаления на очите, ринити, синуити, гингивити, пародонтоза, акне, стоматити и др.; при екземи, декубитуси, варикозни язви, диабетни рани; изгаряния, ухапвания от насекоми и всякакви гнойни процеси). Прилагането на колоидното сребро очиства от патогенни микроорганизми сто-
машно-чревния тракт и локалната инфекция и освобождава имунната система за решаване на други проблеми на организма.
Смята се, че колоидното сребро усилва тъканното дишане до 200% и активира имунната система до100%, което го прави незаменимо при болести с натрупване на “шлак” в организма, като подагра, диабет и др. Няма известен микроорганизъм, който да издържа повече от 2ч. контакт с колоидно сребро с концентра-
ция 10-20mg/l. То има слабо действие върху сапрофитните бак-
терии и тонизиращо върху високоорганизираните организми.
При работа със сребърни соли е установено явлението “арги-
рия” (сивкав до зеленикав оттенък на кожата в следствие отла-
гането на сребърен сулфид подкожната тъкан ). Спори се дали то-
ва е заболяване или козметичен дефект, защото хора, развили аргирия, не боледуват от инфекциозни заболявания, дори да бъ-
дат вкарани в огнището на инфекцията. При употребата на коло-
идно сребро достигането на такава доза на насищане се достига при изпиването еднократно на 4200l колоидно сребро, което е не-
възможно.
При правилна употреба колоидното сребро е универсален и безвреден помощник на организма при решаване проблемите на му.