sweetdev1l
04-24-2008, 20:10
Почти месец се опитвм да превъзмогна болката от раздялата с приятеля ми, но някак не се получава за това пиша тук с надеждата, че някой би могъл да ми даде съвет... искам го обратно ;( За тази цел обаче май трябва да разясня ситуацията...
Тръгнах с момче от моето даскало. Стана съвсем спонтанно. От 3 години учим заедно, но аз дори не го познавах лично. Запознахме се в един сайт и аз му писах, той ми отговори и започнахме да си пишем. После си разменихме скайп, но веднага се скарахме (адски различни характери). В училище дори не го поглеждах. След това обстоятелствата ни събраха "служебно" (дадох му едни отговорите на един тест). Той ми беше взел номера, кликна ми по време на час, аз излязох, той дойде, прегърна ме и ме целуна. Бяхме се разбрали това да си остане между нас, но няколко часа по-късно, след даскало той ме покани на кафе и просто тръгнахме (цялата картинка се разви за около седмица). Есичко започна сякаш на шега, аз не бях сигурна какво изпитвам изобщо. Беше ми симпатичен, но дотук... Обаче после като го опознах разбрах, че е различен. Някак характера му много ме впечатли и се задълбочих. Постоянно мислих за него, търсих го, но в един момент усетих че това по някакъв начин сякаш му тежи и дадох крачка назад. Оставих го той да се сеща за мен, когато усети липсата ми... Често се спречквахме за глупости, но след 5 минути ги забравяхме. Един ден ми беше много криво и седнах да говоря сериозно с него. Попитах го дали ми е изневерявал (просто имах някакво вътрешно усещане) и той ми каза че се е целунал с друго момиче, но е било просто целувка... Побеснях... скарахме се, аз написах някои "лапешки" неща и капака беше когато на 1ви април реших да го излъжа, че съм бременна... Той и без това ми беше ядосан, а аз толкова сериозно го уверявах че всичко което казвам е истина, че накрая дори той ми повчрва, но се държеше ужасно... И аз понеже съм непоправим инат почнах като него. Държах се непоносимо и се стигна до там че да си кажем "NMZ". Чуствах се ужасно, не спирах да плача... знаех че това е края, обаче пустата гордост... След няколко дена се опитах да го потърся, но той ми каза че не иска да ме чува... Извиних му се хиляди пъти, че съм се държала лошо, че съм го вързала... Много ми липсва, всеки ден като го видя в даскало се задъхвам, имам чувството че сърцето ми ще спре... боли ме като го гледам. Не знам какво да направя, не знам как да постъпя, искам да си го върна и само това ми в главата. Вече месец не сме заедно и аз се опитах да продължа. Излязох с едно момче, беше ми някак симпатично, но когато ме прегърна и ме целуна се разплаках. Проряза ме... защото знаех, че това не е моето момче... Не мога да продъкжа без него, не искам да продължа без него... страх ме е да говоря с него, защото не знам как ще реагира... особенно след като ми каза, че не ме мрази а съм му безразлична. Това беше най-жестокото което можеше да ме каже... Напоследък си мисля, че го е казал само защото знае че ще ме заболи... Когато се засечем ме гледа... ходи там където и аз ходя, но не мога да съм сигурна дали не е просто съвпадение... Моля ви, дайте ми някакъв съвет... :-# :-# :-#
Тръгнах с момче от моето даскало. Стана съвсем спонтанно. От 3 години учим заедно, но аз дори не го познавах лично. Запознахме се в един сайт и аз му писах, той ми отговори и започнахме да си пишем. После си разменихме скайп, но веднага се скарахме (адски различни характери). В училище дори не го поглеждах. След това обстоятелствата ни събраха "служебно" (дадох му едни отговорите на един тест). Той ми беше взел номера, кликна ми по време на час, аз излязох, той дойде, прегърна ме и ме целуна. Бяхме се разбрали това да си остане между нас, но няколко часа по-късно, след даскало той ме покани на кафе и просто тръгнахме (цялата картинка се разви за около седмица). Есичко започна сякаш на шега, аз не бях сигурна какво изпитвам изобщо. Беше ми симпатичен, но дотук... Обаче после като го опознах разбрах, че е различен. Някак характера му много ме впечатли и се задълбочих. Постоянно мислих за него, търсих го, но в един момент усетих че това по някакъв начин сякаш му тежи и дадох крачка назад. Оставих го той да се сеща за мен, когато усети липсата ми... Често се спречквахме за глупости, но след 5 минути ги забравяхме. Един ден ми беше много криво и седнах да говоря сериозно с него. Попитах го дали ми е изневерявал (просто имах някакво вътрешно усещане) и той ми каза че се е целунал с друго момиче, но е било просто целувка... Побеснях... скарахме се, аз написах някои "лапешки" неща и капака беше когато на 1ви април реших да го излъжа, че съм бременна... Той и без това ми беше ядосан, а аз толкова сериозно го уверявах че всичко което казвам е истина, че накрая дори той ми повчрва, но се държеше ужасно... И аз понеже съм непоправим инат почнах като него. Държах се непоносимо и се стигна до там че да си кажем "NMZ". Чуствах се ужасно, не спирах да плача... знаех че това е края, обаче пустата гордост... След няколко дена се опитах да го потърся, но той ми каза че не иска да ме чува... Извиних му се хиляди пъти, че съм се държала лошо, че съм го вързала... Много ми липсва, всеки ден като го видя в даскало се задъхвам, имам чувството че сърцето ми ще спре... боли ме като го гледам. Не знам какво да направя, не знам как да постъпя, искам да си го върна и само това ми в главата. Вече месец не сме заедно и аз се опитах да продължа. Излязох с едно момче, беше ми някак симпатично, но когато ме прегърна и ме целуна се разплаках. Проряза ме... защото знаех, че това не е моето момче... Не мога да продъкжа без него, не искам да продължа без него... страх ме е да говоря с него, защото не знам как ще реагира... особенно след като ми каза, че не ме мрази а съм му безразлична. Това беше най-жестокото което можеше да ме каже... Напоследък си мисля, че го е казал само защото знае че ще ме заболи... Когато се засечем ме гледа... ходи там където и аз ходя, но не мога да съм сигурна дали не е просто съвпадение... Моля ви, дайте ми някакъв съвет... :-# :-# :-#