cS_LaMeRkA
04-24-2008, 20:46
Живяло едно време едно нищо и никакво Нищо.Никой не можел да го види поради простата причина, че никой не се интересувал от едно нищо.Нищото много страдало, че никой не го е грижа за него.
Много дни напред то искало и мислило как да стане Нещо, но все не можело да исмисли начин.Един ден Нищото решило да излезе на улицата, да седне на тротоара и да погледа хората, минаващи покрай него.Седнало то на студения тротоар и се загледало.Покрай него минавали много хора-деца,мъже,жени, ака никой не му обръщал внимание.Нищото не било изненадано, все пак не за пръв път стояло на такава оживена улица, без да бъде забелязано.Не щеш ли завалял дъжд и понеже Нищото било нищо и не можело да се намокри, то продължило да стои на тротоара.Капките ставали все по-силни и тежки, но на Нищото не му правило впечатление.То мислило за това, колко в тъжно да си сам и колко е неприятно никой да не те забелязва.
"И като съм просто нищо,какво?
Нима това значи, че нямам чуства?!"...
Така си мислило Нищото и се разплакало.Сълзите му се сливали с дъжда.Изведнъж от другата страна на улицата се задали няколко деца.
Нищото си помислило, че този път ще бъде забелязано и дори се изправило, но напразно.Нито едно от децата не го видяло, дори едно от тях замалко да го прегази.
"Защо хората не забелязват малките неща в живота? Защо не умеят да се вглеждат и в по-невзрачните неща, защо се интересуват единственно от сеже си и от свойте проблеми и грижи? Не може ли поне някой да ме забележи, да се поинтересува от мен и от това какво съм всъщност...?"
Мислейки си тези неща, Нищото се прибрало в къщата си, която никой не виждал.Прекарвайки няколко дни напълно само и изолирано от заобикалящия го свят, Нищото отново започнало да разсъждава за хората и тяхната същност. И все повече се убеждавало, че никога няма да намери някого, с когото да се сприятели.
Един ден Нищото отново решило да иде да седне на някой тротоар, просто за да погледа минувачите.Стояло Нишото час-два и тъкмо решило да си ходи, когато до него седнало още едно Нищо.
Първоначално Нищото не знаяло, че това до него е още едно Нищо, а просто смятало, че нищото, което всъщност било Нищо, не може да го види, което всъщност не било така.
Изведнъж новодошлото нищо погледнало Нищото и без дори и да разменят и дума, двете Нищо разбрали, че могат да станат приятели. Те се усмихнали един на друг.За пръв път от много време Нищото почуствало радост.Радост от това, че най-сетне е забелязано, радост от това, че вече няма да бъде само,че в лицето на второто нищо то е намерило приятел. И така от срещата на едно най-обикновенно нищо и още едно най-обикновенно нищо се родило едно от най-прекрасните неша на света - приятелството...
Може би се чудите какъв е изводът от тази леко странна и необикновенна приказва?
Единият извод е, че винаги трябва да се вглеждаме в малките неща, да се опитаме да не гледаме само себе си, а и тези около нас, че и най-дребното нещо има душа...
Втория извод е, че даже и от едно нищо, може да се роди нещо, и то голямо, стига да имаш вяра и да се бориш за осъществуването му!
П.П. Взеxго от един вестник, не съм го писала аз... Надявам се да не се повтаря темата... ако се нека модераторите да я DELL :) :smt047
А и ИЗВИНЯВАМ СЕ за правописните и пунктуационни грешки или там к'фито са.. ама ме марзи да ги оправям :) :oops:
Много дни напред то искало и мислило как да стане Нещо, но все не можело да исмисли начин.Един ден Нищото решило да излезе на улицата, да седне на тротоара и да погледа хората, минаващи покрай него.Седнало то на студения тротоар и се загледало.Покрай него минавали много хора-деца,мъже,жени, ака никой не му обръщал внимание.Нищото не било изненадано, все пак не за пръв път стояло на такава оживена улица, без да бъде забелязано.Не щеш ли завалял дъжд и понеже Нищото било нищо и не можело да се намокри, то продължило да стои на тротоара.Капките ставали все по-силни и тежки, но на Нищото не му правило впечатление.То мислило за това, колко в тъжно да си сам и колко е неприятно никой да не те забелязва.
"И като съм просто нищо,какво?
Нима това значи, че нямам чуства?!"...
Така си мислило Нищото и се разплакало.Сълзите му се сливали с дъжда.Изведнъж от другата страна на улицата се задали няколко деца.
Нищото си помислило, че този път ще бъде забелязано и дори се изправило, но напразно.Нито едно от децата не го видяло, дори едно от тях замалко да го прегази.
"Защо хората не забелязват малките неща в живота? Защо не умеят да се вглеждат и в по-невзрачните неща, защо се интересуват единственно от сеже си и от свойте проблеми и грижи? Не може ли поне някой да ме забележи, да се поинтересува от мен и от това какво съм всъщност...?"
Мислейки си тези неща, Нищото се прибрало в къщата си, която никой не виждал.Прекарвайки няколко дни напълно само и изолирано от заобикалящия го свят, Нищото отново започнало да разсъждава за хората и тяхната същност. И все повече се убеждавало, че никога няма да намери някого, с когото да се сприятели.
Един ден Нищото отново решило да иде да седне на някой тротоар, просто за да погледа минувачите.Стояло Нишото час-два и тъкмо решило да си ходи, когато до него седнало още едно Нищо.
Първоначално Нищото не знаяло, че това до него е още едно Нищо, а просто смятало, че нищото, което всъщност било Нищо, не може да го види, което всъщност не било така.
Изведнъж новодошлото нищо погледнало Нищото и без дори и да разменят и дума, двете Нищо разбрали, че могат да станат приятели. Те се усмихнали един на друг.За пръв път от много време Нищото почуствало радост.Радост от това, че най-сетне е забелязано, радост от това, че вече няма да бъде само,че в лицето на второто нищо то е намерило приятел. И така от срещата на едно най-обикновенно нищо и още едно най-обикновенно нищо се родило едно от най-прекрасните неша на света - приятелството...
Може би се чудите какъв е изводът от тази леко странна и необикновенна приказва?
Единият извод е, че винаги трябва да се вглеждаме в малките неща, да се опитаме да не гледаме само себе си, а и тези около нас, че и най-дребното нещо има душа...
Втория извод е, че даже и от едно нищо, може да се роди нещо, и то голямо, стига да имаш вяра и да се бориш за осъществуването му!
П.П. Взеxго от един вестник, не съм го писала аз... Надявам се да не се повтаря темата... ако се нека модераторите да я DELL :) :smt047
А и ИЗВИНЯВАМ СЕ за правописните и пунктуационни грешки или там к'фито са.. ама ме марзи да ги оправям :) :oops: