girl4eety
04-25-2008, 10:29
Кога човек успява да сбъдне мечтите си? pomognete na tova pls
LipSoFAnAnGel
04-25-2008, 11:14
как да помогнем на това изречение :lol: :razz:
po dumite ti razbiram 4e iskash da napravish su4inenie razsujdenie ili ese po tazi tema sorry ne moga da ti pomogna :? no mojesh da potursish v google
Мечтите са онова нещо, което ни кара да вървим напред. Дори много често направо политаме засилени в устрем, забравяйки че сме хора и че полета е приоритет за птиците. Мечтите ни действат като афродозиак, без който не можем. Винаги съм твърдяла, че: ако се събудиш и установиш, че нямаш мечти си мъртъв! Мечтата е едно особено състояние на човешкия дух, който е неспирно търсещ и бродещ из вселенията на знайното и незнайното. Все по - често се питам - кога човек успява да сбъдне мечтите си? Отговора е следния - когато не се отказва от тях поради някаква трудност или минимално препятствие, а преследва мечтите си до последно. Човешките търсения не трябва да преустановяват със сбъдването на мечтата, а напротив. Те се възраждат с пълна сила и нови надежди и очаквания за сбъдването на поредната мечта и човек отново забравя, че не е птица и полита…Защото мечтите ни дават криле. И никога не ни оставят да стоим на едно и също място или да блуждаем безцелно вперили поглед в една невидима точка на пространството. Човек успява да сбъдне мечтите си тогава когато вярва в себе си и собствените си сили. Тогава когато е наясно, че няма невъзможни неща, докато стъпва от тази страна на Земята. Тогава когато мечтата на отделния индивид не е просто егоистична и носеща в себе си отрицателна енергия, а тогава когато е положителна и даваща вътрешна сили. Тогава мечтите се сбъдват. Вярвайте! Преследвайте ги! Борете се за тяхното осъществяване! Само така ще успеете! Всичко останало е крачка назад. А ние не сме раци…а по - скоро сестри и братя на птиците.
Успех и не се обричай на вегетиране. МЕЧТАЙ СМЕЛО! И внимавай какво си пожелаваш. Понякога сбъдването на нещо води до разрушаването на нещо друго. Прави така, че да се чувстваш удовлетворен, както е един строител, когато построи къща или както е една акушерка, когато поеме нов живот в ръцете си.
Колкото до мащабността на мечтите, ами по тях може да се съди за отделния човек. Колкото повече една мечта излиза извън рамките на задоволяване на егоистичните ни пориви, токлкова повече си широко скроен индивид. А това да дадеш на другия и да помогнеш, да подкрепиш някого или да направиш така, че някаква твоя мечта да помогне на другите е прекрасно. Чувството което те изпълва си струва. И може би тогава се приближаваме до една от крехките стълби на щастието.
Ще завърша с една легенда: Живяла някога една птица. Летяла си волно и опознавала красотата на природата. Чувствала се свободна и това я изпълвало с радост. Но не издавала и звук. Все си мълчала. От време не време се замисляла за това, но бързо, бъзо го отхвърляла от малката си главица. Един ден както си летяла видяла през прозореца на една къща болно дете. Изпитала желание да му попее, но…Тогава кацнала в розовия храст и притиснала гръдтта си към тръните. Така от нея се изтръгнала една великолепна, дълбока и незабравима песен. Пеела птицита. Пеела за красотата на живота, за това че синьото на небето е необятно, за радостта от свободата, възпявала красотата на природата, пъстротата на света, като цяло и докато пеела шиповете се забивали все по навътре в малкото и телце. А кръвта и обагрила белите рози в червено. На сутринта едно дете намерило телцето и.
- Горката птица - възкликнало то. Така и не разбрало, че заради нейната песен е придобило сила и е оздравяло.
Протегнало ръчица и откъснало красивата червена роза. А нейните листи туптели, като сърце. Сърцето на птицата.
Природата още помни песента на птицата, а розата надявам се и тя….Защото не всеки ден някой пее така прекрасно и красиво, че да става вълшебство, и не всеки ден някой дава сърцето си, за да спаси другиго.
А птицата ли? Тя живее в птичия рай. Там пее на воля и разказва колко е била щастлива, когато е изпяла точно онази песен, кацнала върху розовия храст.
Направих отклонение, дано бъде правилно разбрано.
Мечтайте без граници!
nadqvam se da sum ti pomognala :)
hrisiiiiii
04-25-2008, 12:06
Виж тези:
Случвало ли ти се е да имаш мечта, да бленуваш единствено за нея, а после… после да я изоставиш и тя никога да не се сбъдне? Вярвам, че всеки от нас е изпитал този тежък удар върху себе си, в сблъсъка с който загиването на красивото е трагично.
Мечтаем ли - ние живеем, спрем ли да го правим - ние просто съществуваме, ще се превърнем в хора без сянка и отражение, защото след нас няма да оставим нищо значимо, просто ще се храним, спим, пием и изобщо ще задоволяваме единствено физическите си нужди, а духовните… те ще са се загубили безвъзвратно някъде по пътя - някъде там, където сме се отказали от мечтите. Мисли, вярвай, мечтай, рискувай - ето към какво трябва да се стремим по нашия житейски път.
Случвало ли ти се е някога, когато се събудиш, вдишаш свежия утринен дъх на цветята, усетиш нежното докосване на първите слънчеви лъчи върху кожата си и цялото ти същество потръпне, затвориш очи и мечтаеш този миг да трае по-дълго… а после виждаш загрубяла кожа на ръцете си и се сещаш, че трябва да тръгваш за работа? Мечтата - онази магия, която всеки иска да не забрави никога, онази магична пръчица, която всеки иска да притежава. Във всеки човек е скрита тази негова истинност да вижда отвъд хоризонта, да гради отвъд хоризонта. Да не вижда огради, да не среща прегради.
Защо мечтата е онази малка истина за всеки от нас, която прави живота ни голям, прави ни велики и силни завоеватели на света, но навярно ни прави виждащи там, където няма видимост, чакащи там, където нищо не може да се очаква. Неспящи и незрящи в мечтите няма.
Не мечтай - понякога се казва на детето, а работи, учи. А не са ли мечтите неговата работа. Не са ли неговите мечти неговото училище, в което той може да открие своите възможности, своите проекции на голям човек.
Мечтите затова са мечти, защото са необятни, защото нямат граници, но са желани. Всеки ги търси. И навярно като Аладин иска да запали своята вълшебна лампа и да открие своите още по-вълшебни мечти. Колко е необходимо да се мечтае! Колко е важно да се мечтае!
Това е онзи свят на магнетизъм, който привличаш постоянно в мечтите си. Защото там, в тези мечти, ти си истински. Там си добър - не, а там си вълшебник. В мечтата има чистота. Когато мечтае, човек получава сила, сигурност, съвършенство и красота.
Мечтата желание ли е? Навярно не е, защото желанието е поредното искане. Поредното виждане на онова, което нямаш, онова, което си видял до теб, но не го притежаваш. Да - мечтите навярно са желания за големи светове, където дребното, малкото, нестабилното не намира своето място. Там, в тези светове на мечтите, може да се постигне всичко. Мечтите са нашите пътеводители. Те са нашите приятели.
Да не спираме да мечтаем. Да не излизаме от магията на мечтата. Защото там - в твоите, в моите, в мечтите на всички е да направим света още по-красив.
Мечтите – те са неделима част от живота на човека. Дори в най-тежките страдания хората намират утеха и надежда за по-добро бъдеще именно в тях. Те поддържат духа жив и не позволяват на отчаянието да се настани в живота на човека.
Но мечтите са толкова крехки. Ако човек не се бори за осъществяването им, те стават лесноразрушими. А когато те се сринат, хората често губят вяра в самите себе си. Само който притежава борбен дух и силна воля може да постигне мечтите си. По пътя към осъществяването им човек среща много пречки, но ако е упорит, вярва в себе си е непоколебимо устремен към целта, мечтите ще станат реалност. А има ли нищо по-хубаво от това? Да достигнеш идеалите си – не е ли това най-голямото удовлетворение?
Мечтите са различни за всеки човек. Някои мечтаят за човек, други – за материално благополучие, но във всички случаи те носят надежда за по-добър утрешен ден.
Но не винаги мечтите се сбъдват. Често пъти сблъсъка с реалността убива желанието и способността на човека да мечтае. Високите кули се изравняват с пясъка, от когото всъщност са изградени. Хората казват, че “няма нищо по-тъжно от смъртта на една илюзия” и според мен е точно така. Когато осъзнаем, че мечтите ни няма да станат действителност сякаш всичко около нас рухва. Но значи ли това, че трябва да се откажем от тях? Да се отречем от мечтите значи да се откажем от живота, защото ако нямаме надежда за по-добро бъдеще няма смъсъл да продължаваме да се борим. Отказването от мечтите значи отказване от принципите, а спрем ли за следваме тях, спираме да върваме в себе си.
За това не трябва да се отказваме ако някои от мечтите ни не се сбъднат. Следвайки пътя към целта, колкото и труден да е той, ние откриваме и утвърждаваме собственото Аз. Дори да не постигнем докрай върха, в нас остава удовлетворението, че сме останали докрай верни на себе си.