Есе/ЛИС върху Японския филм

[angel4e_f3]

Здр :) Трябва ми малко помощ по литература.Имам за домашно да напиша есе на тема ,,Най-ценната връзка е връзката на човека с човека.Аз и другите'' или съчинение разсъждение по проиведението на Валери Петров -Японски филм на тема ,,Доколко изкуството може да бъде неразбано'' :-o :shock:
Моля ви, помагайте с каквото можете.

Мерси предварително

Липсва описателно заглавие!
kalpazanka

[hrisiiiiii]

Виж тези:


Аз и другите

Черното и бялото, тъмното и светлото, студеното и топлото, соленото и сладкото, аз и другите:толкова различни и противоположни, че не можем едни без други. И ако аз съм рая, то за другите остава да бъдат ада...
До тук, добре. Лошото, обаче, е, че нито аз съм рая, нито другите са ада. А сега на къде? Не мога да не се запитам. Как, за бога, се очаква да побера всичко, което се “ражда” в главата ми от тази сентенция? Само на тези малки бели листа? Ще се опитам да подредя мислите си и ще започна така:
Адът – това съм аз, това си ти , той, тя, то, ние, вие, те. Адът – просто е част от част от живота ни, такава, каквото сами я виждаме и сами правим; абстрактно понятие, което всеки разбира по свой начин.
За мен адът са хората, които обичам най-много. Щастлива съм, защото те са малко, а от там и моят ад е малък. За да не бъда разбрана погрешно, ще обясня, че именно те са моят ад, защото няма по-адско усещане от страха, притеснението и неяснотата, когато любим за мен човек е далеч, когато знам, че има нужда от помощ, а не мога да му я дам; когато страда, а аз не мога да направя нищо. . Ето защо: моят ад – тов аса хората, които обичам. А другите? Те просто са хора, които които може да споделят твоя ад. Това може да стане ежедневно на думи, защото никой не може да разбере какво изпитваш в този момент. Може само да сравнява с нещо подобно, което е изживял. Всъщност, като се замисля, дори и да можеше едва ли някой би поискал...
И така, моят ад плюс твоя, плюс другите прави един голям ад, който ни съпътства в живота, не за друго, а защото ние сами го създаваме, като част от себе си. И за да бъда откровена... добре, че до има. Впротивен случай животът щеше да е толкова безвкусна манджа, че никой нямаше да иска да я яде...
Оглеждайки се около себе си, виждам замислени хора, които търсят нещо и не знаят дали намереното е най-доброто. Защото човекът никога не е доволен. Той си казва – ”Най-важният съм аз.”
Думата „аз” е свързана с индивидуалните и духовни търсения на личността.Всъщност кой съм аз?Струва ли си да се приобщя?Как да се държа с другите?Непременно ли трябва да се съобразявам с мнението на другите или да отстоявам своите интереси???
Всеки от нас трябва да е толерантен и добронамерен към другите.Трябва да има позитивно мислене и нагласа за случващото се около него.Проявата на търпимост,съобразителност, съпричастност,запазването на собствените си идеали,зачитането различността на другите,спазването на етичните норми в обществото и да проявявата на нетърпимост към негативните влияния,именно тези условия определят коя съм аз,а това до колко ги изпълняваме определя това кой съм аз за другите.Именно по тези условия човек намира приятелите си.За не го вече не са „другите”,а неговото второ „аз”.Приятелството е най-ценното нещо!На приятел ти доверяваш тайните си,но истинските приятели в днешно време за съжаление са твърде малко-има просто познати…До голяма степен приятелите определят и твоето „аз”.Те те съветват,а чрез съветите ставаш по-самоуверен,стремят се да не допускаш грешките,които са допускали те.”Цената на богатството узнаваш,когато го придобиеш,а цената на приятеля-когато го загубиш”.


Как да достигна до себе си и до другите

Животът е еднопосочна пътека по пътя към вечността. Никой от нас не знае кой е, откъде идва и накъде отива. Всъщност може би животът е просто период от време, в който всеки опознава себе си, другите, света, в който живее.
За да достигнеш до себе си и да откриеш истинската си същност трябва първо да се усъвършенстваш като личност,да откриеш своите недостатъци и идеали, и най-важното - да осъзнаеш истинския смисъл на живота си. Това става постепенно...
Със съзряването си всеки осъзнава нравствените и морални ценности, които съдържа живота и когато всеки открие прекрасното във всичко, което го заобикаля, когато погледне с любов на всяко ъгълче съдържащо се в пространството, разбира че има някаква цел, че си струва да живее за нещо или за някой, независимо от социално положение, обстоятелства и предпоставки. За да можеш да оцениш и другите около себе си трябва да започнеш да ги уважаваш, да разбереш, че всеки има свой свят /независимо какъв е той/, свое мнение, своя гледна точка, свои качества и цели. Всъщност не е ли това целта на живота ни - да се учим от грешките си, да живеем в мир и хармония със себе си и околните? И може би, ако всеки един от нас се замисли и осъзнае, че това е прекомерна важност в нашия живот, светът ще се промени - ще стане по-добър! Дори хората биха се променили и биха станали по-добри.
По този начин те ще направят светът, в който живеят по-красив, по-оптимистичен...
Просто всеки трябва да отвори сърцето и душата си към нещо по-добро и да усети, че може да побере в себе си цялата вселена! Само така всеки би намерил своето истинско \"Аз\".
А когато достигнеш до себе си, постепенно започваш да достигаш и до другите...

[krisi_bep]

Виж тези за втората тема.Мисля,че може да образуваш нещо ;)

Японският филм



Тема:
Темата на стихотворението “Японският филм” е липсата на чувсвителност и духовност у хората-консуматори и невъзможността да се създаде диалог между такава публика и твореца:
“Това е филма. Друго няма. / И вий скучаете край мен.”
Конфликт:
Конфликтът, заложен в стихотворението, е между липсата на по-дълбока душевност и нуждата от по-висок обществен морал. Той е между лирическия герой и зрителите, които са на противоположни позиции спрямо филма:
“Защо? Нима сте духом голи / подобно оня остров там? / Ако е тъй, то за какво ли / се трудиме над вас, не знам!”
Нещата, за които разказва лирическият герой:
Нещата, за които се разказва в текста, са тежкото битие на една жена, безразличието на зрителите към нея и неодобрението на лирическия герой към липсата на чувствителност у публиката ,към неразбирането на важните неща . Той разказва за духовната голота на смеещата се публика и за художествената задача на творците – писатели , режисьори , артисти - да проникнат в тайните на живота и да ги споделят с публиката :
“Жената, хвърлила черпака, / се просва в хълцания зли. / А вий се смеете във мрака / на глупостта, че сте дошли.”
Разбираема ли е днес описаната ситуация?
Художествената задача на всеки филм е не само да забавлява, но и да въздейства по определен начин върху зрителите. Затова стихотворението е актуално и днес, защото засяга общочовешки проблеми:
“докрай, додето разцъфтите, / ще мъкнем влагата към вас! “
Кои са “вие” и кои са”ние”:
“Ние” са творците , съзнаващи мъдростта на японския филм , а “вие” са всички зрители , които се присмиват над “скучния сюжет” и проявяват глупостта на човешката същност:
“Ако е тъй , то за какво ли / се трудиме над вас , не знам !”
В коя от групите виждате себе си?
Не знам. Може би първоначално ще съм в смеещата се публика , но после ще вникна в смисъла на филма.
Идеята на филма:
Идеята на филма е свързана с усилието да се живее ,с битието на човека , което понякога е външно еднообразно , но изисква вяра , силна воля и упорит труд . Срещу дълбокия смисъл на филма поетът изправя бездуховността на съвременния човек – консуматор, който не желае да направи усилието да разбере смисъла на изкуството :
“На остров гол живеят двама.”
“И вий скучаете край мен.”
На кого говори лирическият герой:
Лирическият герой директно се обръща и към своите събеседници и към читателите , за да документира пряко това , което се случва около него.
Защо Валери Петров се намесва с коментари и дори си позволява да отправи директно поучение?
Авторът се намесва , за да повлияе , макар и косвено, на читателя със своето мнение по въпроса , да предизвика вникване в дълбокия смисъл на филма , останал скрит за публиката , но не и за читателя на стихотворението , благодарение на автора:
“А вий се смеете във мрака / на глупостта , че сте дошли. ”
Ролята на изкуството в обществото:
Изкуството разкрива тайнствата, мистерията на съществуването на човека,борещ се за оцеляване, непрекъснато подхранващ живота с усилия,еднообразни и скучни, но необходими за вечния кръговрат на живота.Изкуството не само е естетическа наслада, но и средство за разбиране езика на живота.
Коментар на произведението:
Може би да направи по-интересна и лесна за възприемане от обществото чрез повече действия и картини.
“Но на екрана, мълчалива,/жената се изправя пак,/за да полива свойта нива/все тъй,черпак подир черпак.”





Японският филм



1.Тема:
Представен е невъзможният диалог между създател на произведение на изкуството и зрител. Това предизвиква смущението на лирическия говорител от недооценяването на изкуството . Диалогът между творец и възприемащ е нарушен, сякаш говорят на различни езици:
“... и го поливат ден и нощ.” ; “Жената, хвърлила черпака...” ; “...мълчалива, жената се изправя пак, за да полива свойта нива все тъй, черпак подир черпак.” ; “Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.”
2.Основен конфликт:
Свързан е с невъзможния диалог между творците и тези, които трябва да оценят тяхното изкуство. Но зрителите невинаги преценят правилно стойността на творбата. Това прекъсва връзката между публика и създатели :
“... и вий скучаете край мен.” ; “А вий се смеете във мрака/ на глупостта, че сте дошли.” ;”Сега вървете към вратите, шумете , смейте се на глас...”
3.Неща, за които говори лирическият герой - връзка:
Лирическият герой разказва паралелно за съдържанието на филма и за зрителите в киното.Той иска да осъществи и покаже връзката между тях, но всъщност е представен невъзможният диалог между хората, създаващи изкуство , и тези, които трябва да го оценят:
“На остров гол живеят двама... И вий скучаете край мен” ; “Жената, хвърлила черпака, се просва в хълцания зли. А вий се смеете във мрака...” ; “... за да полива свойта нива все тъй, черпак подир черпак. Сега вървете към вратите , шумете, смейте се на глас...”
4.Описаната ситуация- разбираема или не, поради липсата на такива филми:
Именно липсата на такива филми прави ситуацията неразбираема. По този начин човекът се е отчуждил от този тип изкуство. Съдържанието на филма създава впечатление за еднообразие,но носи дълбоки послания за смисъла на живота :
“Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.” ;”Нима сте духом голи подобно оня остров там?”
5.”Ние” и “Вие” :
Разделението на “Ние” и “Вие” изразява отново конфликта между създаващите и възприемащите изкуството. Това очертава границата между тях.”Ние” и “Вие” са двете страни на невъзможния диалог:
“И вий скучаете край мен.” ; “А вий се смеете във мрака.” ; “Нима сте духом голи...” ; “...се трудиме над вас...” ; “...ще мъкнем влагата към вас!”
6.Къде поставяме себе си в групите?
В групата на зрителите като публика и оценители на филма и самото изкуство. Виждаме себе си като едни от зрителите в киното, тъй като и ние не можем да разкрием напълно смисъла на филма. Това се дължи на липсата на такива произведения в съвременното кино:
“Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.” ; “Сега вървете към вратите , шумете, смейте се на глас...” ; “жената се изправя пак...”
7.Близки ли са за вас внушенията на поета ?
Не, защото авторът вижда света от друга гледна точка.
8.Лирически герой – слушател:
От една страна лирическият герой се обръща към присъстващите в киното зрители , неуспели да оценят създаденото изкуство, а от друга страна се обръща към читателите, за да им внуши, че неоценяването на изкуството води до скъсването на връзката между творци и публика :
“ Защо? Нима сте дугом голи подобно оня остров там, ако е тъй , то за какво ли се трудиме над вас, не знам!” ; “Сега вървете към вратите, шумете, смейте се на глас – докрай, до дето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас!”
9.Защо авторът отправя директно поучение?
Защото иска да внуши по-силно идеята на стихотворението. Валери Петров показва нуждата от осмисляне и оценяване на изкуството и чрез директното си обръщение разкрива сериозността на скъсаната връзка между творец и зрител:
“Нима сте духом голи подобно оня остров там?” ; “...то за какво ли се трудиме над вас, не знам!” ; “докрай, до дето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас!”
10.Изкуството - роля в обществото :
Изкуството играе голяма роля в обществото. Главната му цел е да поучава и да забавлява. В стихотворението “Японският филм” е представена първата му страна. Авторът учи читателя да оценява всяко изкуство,да вниква в смисъла му:
“ Ако е тъй, то за какво ли се трудиме над вас, но знам!” ; “...шумете, смейте се на глас... ще мъкнем влагата към вас!”
11.Ситуация – коментар:
Творбата има дълбок смисъл, но е скучна за възприемане. Може би трябва да се създават подобни творби, но в тях все пак да има елементи, които биха били интересни на читателя.



Японският филм



1.Тема-Безразличието и липсата на състрадание у хората; неразбирането на дълбокия смисъл на изкуството:
“Друго няма. И вий скучаете край мен.”
“Нима сте духом голи подобно оня остров там?”

2.Конфликтът- Той е между лирическия герой ,който е творец , и зрителите, които са масовата публика от консуматори , неразбиращи не само филма, но и смисъла на изкуството:
“Сега вървете към вратите,
шумете, смейте се на глас-
докрай, додето разцъфтите,
ще мъкнем влагата към вас!”

3.Разказаните неща- Разкрити са , от една страна , тежката съдба на двама души и тяхната упорита борба с трудностите на живота , а от друга страна - безразличието и нехайството на хората за останалите, липсата на усет за съществените неща :
“На остров гол живеят двама
и го поливат ден и нощ.
Това е филма. Друго няма.
И вий скучаете край мен.”

4.Доколко е разбираема темата – Едва ли днес подобна ситуация може да се разбере от болшинството хора, които гледат филми съвсем различни от този:
“Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъй, черпак подир черпак.”

5.”Вие” и “ние” в текста – “Вие” са всички бездуховни консуматори, ниско културни,безчувствени хора по света, докато “ние” са творците , малкото хора, останали в наши дни с морал и чувство за състрадание:
“И вий скучаете край мен”
“А вий се смеете в мрака”
“Ще мъкнем влагата към вас.”

6.Къде сме ние сред групите – Надяваме се във втората ( “ние” ),защото сме чувствителни към човека , света и изкуството .

7.Идеята на филма – Съдържанието на филма е скучно за бездуховната публика , но неговата идея със сигурност е в развръзката - след грижата, вярата и търпението на хората от острова, той да разцъфти и да стане плодороден.

8.На кого се говори – Най-вероятно лирическият герой – творец говори на целия свят, на всички хора, не само на неоценяващите културата и изкуството и техните внушения :
“Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам!”

9.Защо авторът изменя на един от любимите си похвати? – Защото иска да акцентира върху важен житейски въпрос и иска да посочи точно грешките на хората:
“Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?”

10.Ролята на изкуството – Изкуството може много силно да въздейства върху хората и затова хората на изкуството трябва да се стремят да пресъздават колкото може по- важни житейски проблеми :
“Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам!”

11.Коментар на ситуацията – Трябва да се опитаме да разберем тази творба и да вникнем в смисъла й , защото като всяко произведение на изкуството и тя ни дава познание за човека и света .

[angel4e_f3]

Мерси много за отговорите.Златни сте :-) :grin:

[d3nz]

а бихте ли помогнали с нещо по тази тема
''Диалогът между изкуството и масовия зрител''
:-)

[azida]

виж това



"Японският филм" - Проблемът за въздействието на изкуството върху човека


Стихотворението на Валери Петров „Японският филм" проблематизира текста по посока на необходимостта да се изследва духовната култура на зрителската публика. Отношението творец - публика е интерпретирано като важен аспект на отчуждението във времето на девалвиращите ценности. Неслучайно отначало докрай се дистанцират и отблъскват лично-местоименните форми „вий" („вас") и „мен" и неконкретизираното „ние":
И вий скучаете край мен.
А вий се смеете във мрака
на глупостта, че сте дошли.

Няколко са конфликтите, които изпълват вътрешното пространство на стихотворението. На първо място се откроява този, който привидно визира една чужда действителност, нямаща нищо общо с реалността тук и сега. Упоритият труд на двамата герои, обитаващи и обработващи голия остров, няма отплата:
На остров гол дивеят двама
и го поливат нощ и ден.
• • •
Жената, хвърлила черпака, се просва с хълцания зли.
• • •
Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъп, черпак подир черпак.

Срещата между времената сблъсква външно смешното („А вий се смеете във мрака”) с действително трагичното („Защо? Нима сте духом голи...”).Това е и конкретният повод за разрива между изкуството и стеснения зрителски хоризонт. Повече от очевидно е, че екзистенциалните послания не могат изведнъж да достигнат до затвореността на човешкия свят. Но зрителят, влязъл в ролята на ценител и на човек, е решен докрай да воюва за спасяването на човешкото у младежката аудитория.

При прочита на тази кратка творба не може да не възникне въпросът за драматизма в нея. На пръв поглед е трудно да се разбере коя драма е по-голяма- на безплодното съществуване или на духовното отродяване. Но когато се вникне в текста и се осмислят авторските послания, се разбира, че островът, макар и „гол", е дом и родина за обикновените хора. Неслучайно след умората и отчуждението идват нови сили за борба със сушата и безплодието („пак"). Ражда се мисълта за ограничения избор: да се трудят върху парчето земя денонощно или да загинат, изолирани от останалия свят, неполучили нищо в замяна на усилията си. Затова и така укорително звучи репликата на лирическия герой към отчуждения човек, безчувствен към чуждата драма:

Това е филмът. Друго няма.
И вий скучаете край мен.
А вий се смеете във мрака на глупостта, че сте дошли.
Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам!

Много са причините, поради които не се осъществява замисленият комуникативен акт чрез филма, прожектиран пред една публика с предимно консуматорско отношение към живота и нежелаеща да се ангажира с показаните на екрана ценности. Вероятно режисьорът, запознат отблизо с проблемите на хората в своята страна, не е направил необходимото, за да прикове вниманието на онези, които трудно се поддават на внушенията, идващи от изкуството. Избраната за интерпретация тема не е никак занимателна, а възприемателите обикновено очакват забавление, откъсване от ежедневните проблеми чрез киното. Така се създават разнородни предпоставки за възникването на конфликта не само между поколенията, а и между човека и света, между изкуството и живота, между очакванията и резултата от тях. В пространството на творбата поколенията се разминават, тъй като имат различни разбирания за ценностите. Нежеланието да се съпреживее чуждата болка обаче не е въпрос само на разбиране, а и на виждане за мястото, което заема човечността в живота на индивида, смятащ се за свободен. Фактът, че видяното не докосва сърцата на младите хора, е показателен за пътя, по който върви едно общество, загърбващо всекидневно не продуктите на труда, а усилията на родителите си. Затова би било несправедливо, ако вината се търси само и единствено у скучаещите младежи, без да се отчете и влиянието на средата им за формиране на тяхната нравствена система. Затова и лирическият герой се чувства емоционално и етично ангажиран с проблема:

докрай, додето разцъфтите,
ще мъкнем влагата към вас!

Въпросът, който неизбежно възниква след реакцията на публиката, е свързан със същността на съвременния човек, който е дълбоко убеден, че е цивилизован носител на универсални ценности. Трудно е обаче да му се повярва, когато се вижда, че отчуждението му е следствие от незаинтересоваността на другите към него (семейство, училище, държавни институции, власт, приятелски кръг, изкуство). Липсата на естетическа култура му пречи да се приобщи към изобразяваното събитие или поне да оцени трагизма на ситуацията. И ако никой не е пряко отговорен за възпитанието, което е получил, то е свободен да потърси път към другите, който не унижава достойнството им.

Избраният от Валери Петров класически стих афористично, анекдотично и асоциа-тивно внушава идеята за необходимостта от търсене на пътища за въздействието на изкуството върху зрителската аудитория. Игриво-артистично, чрез вътрешно цитиране (на Вапцаровата творба „Кино”: „Това е филмът. Друго няма.”) поетът провокира мисълта на своите читатели. Иронично-метафоричното му послание достига до всички, които съпоставят острова с живота и поведението на двамата му обитатели - с търсенията на всеки човек, независимо от това, къде и как живее.

Основани на разликата между видяното и преживяното, съотношенията между поетическия език и киноезика са интертекстуални. Първоначално може да се мисли, че езикът на киното е по-функционален, за да се „преведе” на него случилото се. Но в дейс-твителност много по-богати възможности за въздействие притежава поетическото слово.

Като естетическо явление и компонент на културата киното произвежда продукт, предназначен за ползване от публиката, с цел осъществяване на комуникация с нея от естетическа гледна точка. А филмът е „система от кодове” (както твърди Кристиян Мец). Следователно, взаимоотношенията между тях са като между литература и книга, между игра и живот. Те съществуват поотделно, но въздействат тогава, когато са заедно, защото е очевидна естетическата им мисия.Умножаването на гледните точки в творбата на Валери Петров „Японският филм” се постига чрез смяната на глаголното лице и число („вървете”, „шумете”, „смейте се”) в края на стихотворението. Чрез тази риторична фигура се визира желаната идентификация на творческата личност с изкуството. Неслучайно поетът си поставя за задача да облагородява, да въздейства, да подтиква към размисъл, да събужда съчувствие и състрадание към видяното на екрана.

Той е наясно, че човекът на изкуството не бива да се отказва от идеята да въздейства върху съзнанието на публиката. В това вижда истинския смисъл на живота. Много важно е да бъде провокирана нравствеността на човека. Това с особена сила важи за градския човек, който има притъпени сетива за етичното проявление на другите и е необходимо да се намерят повече и сигурни средства за пробуждането им.Днес киното все по-трудно въздейства върху чувствата на публиката, понеже се приема предимно като зрелище, а не като естетически факт. Изместването на акцента по посока на външните сблъсъци оказва отрицателно влияние върху възприемателите, които се чувстват ограбени в стремежа си да разберат вътрешния драматизъм на героите, показвани на екрана. Но истинският творец не бива да се отказва от мисълта да направи всичко възможно, за да се случи „чудото" на приобщаването към изкуството чрез избор на житейски ситуации, близки до съзнанието на зрителите (читателите), защото многовековната история на света доказва, че чрез търпение и възпитание може да се постигне много.

Стихотворението на Валери Петров „Японският филм" показва, че приобщаването на масовата публика към изкуството се оказва сложен и нееднороден процес.Културните бариери, понижената духовна чувствителност на публиката, номинацията на кича и развлекателните програми все повече изместват акцента в истинското изкуство и масовият човек като че ли престава да се замисля върху действителните стойности. Алиенацията отнема и последната възможност за осъществяване поне на задочен диалог с мислещата аудитория, на която трябва да се подскаже, че животът и днес прилича на „нива” и „остров гол”, изискващи монотонен труд за оцеляване. Но по-важно е човек да се съхрани, въпреки всички трудности.

Предпочетената от поета симетрична композиция се основава на принципа на повторяемостта и промяната („се просва”-„се изправя”, сюжет - поведение на публиката, режисьорско решение - поетическо отношение). Тя кореспондира пряко с времената, срещащи се в пространството на творбата („ден и нощ”, повторителните „все тъй”, „сега”, „докрай, додето” и носещото надежда бъдеще време - „ще”). Затова не е чудно, че „своето” интересува в много по-голяма степен твореца. Изпитанието е пред възприемателите, а не пред героите на филма. Но е ясно, че трябва да се преодолява „чуждият” поглед към проблемите на другите.

Необходимо е да се измине дълъг път от детството до зрелостта, за да се скъса с повърхностното отношение към живота.

В пространството на „Японският филм" зазвучават няколко лирически гласа на поета, на режисьора, на младежката аудитория, на езика на киното чрез филма, и накрая - и на възприемателя. Тази е причината и за опита на твореца да разшири метафорично физическите граници за сметка на стеснения духовен хоризонт. Неслучайно голотата е събитийна („остров гол”- „духом голи”).

Адресатът на произведението не е еднороден. Децата, младежката аудитория, обикновеният човек с делник, подобен на този, който имат героите от произведението, или чувствителната личност несъмнено ще подходят по различен начин към възприемането на стихотворението. Но едва ли някой би останал безразличен към авторовите послания. В този смисъл може да се твърди, че „Японският филм” на Валери Петров е представителна за съвременността творба, тъй като не всички млади хора имат сетива за символно-метафоричния подтекст на действието. Езикът, който е „необичайно явление”, дава възможност на обществото да се замисли върху посланията на изкуството, които винаги изпреварват времето си.

[roza021996]

A може ли и върху тази тема да ми дадете лис "конфликтът между твореца и възприемателя в стихотворението на В. Петров "Японският филм" 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ :?: :?: :?: :?: :smt032

[roza021996]

Моля ви много е спешноооооооо!!!!!!! 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[

[roza021996]

Моля ви нуждая се от това и то спешноооооо!!!!!! 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[

[roza021996]

Моля ви много е спешно моля ви 8-[ 8-[

[julien1995]

Мисията на изкуството в живота на хората според стиха Японски филм
Разказващити аз и др. в Преди да се роди
Размисли за смисъла на човешкия живот В един есенен ден
Ако може помогнете трябват ми до утрие най късно 23:00 ПЛС

[julien1995]

Мисията на изкуството в живота на хората според стиха Японски филм
Разказващити аз и др. в Преди да се роди
Размисли за смисъла на човешкия живот В един есенен ден
Ако може помогнете трябват ми до утрие най късно 23:00 ПЛС