step_up_to_me
04-27-2008, 19:46
Здравейте.Искам да ви разкажа една история...Може би,по този начин ще се почувствам по-добре...Едва ли....
На 17 години съм...По стечение на обстоятелствата,все се влюбвах в най-неподходящите...Всичко започваше чудесно,а накрая...аз леех сълзи по цяла нощ и то за това,което никога не съм имала.
Преди 2 седмици,завърши и поредната ми "пародия" на връзка...
Лъжа след лъжа,упрек след упрек,сълза след сълза...и край!Преди 1 седмица,тръгнах с момче в което найстина съм влюбена.Той е от моя клас,и страшно много го обичам...Но ето,че и тук започнаха проблемите...Ако се заговоря с някое момче или пък вмета,че е симпатичен...настава истинска битка...А за него-при първия удобен случай се старае да покаже кой командва...Ще хване някоя за дупето,ще подхвърли някоя шега...и какво се очаква от мен?Да стоя в ъгала,да гледам,да умирам....и да чакам да дойде при мен за да ме целуне по най-неповторимия начин.Винаги така се получава...Ето 2 ден,той не се обажда не ме търси и чака...чака аз да му позвъня,да го потърся първа,да се унижа,да го моля на колене за 1 целувка...
Начина по който ми говори,начина по които преплита пръсти в моите,погледът който ми казва всичко...Толкова ми липсва!
Сега сме ваканция...За първи път не се радвам,за първи път плача неспирно...Единствената ми надежда е да заспя и да го сънувам,но...не е ли това по-голяма болка...Как мога да се насладя,на сладкия мираж,след като знам че на другия ден ще съм сама.Не сме се разделили,просто....Самата аз не знам какво...Хубаво ни е заедно,личи си.Гордее се с мен,приателите му твърдят че съм красива...С гордост върви до мен,хванал ме за ръка...Сякаш всеки момент ще изкрещи...С НЕЯ СЪМ!Не...само аз чувам това...само аз и моето въображение...На моменти си мисля,че той не е човек а демон...Нещо което изпива,всичката ми сила....кара сълзите да не спират,болката да се усилва...Страшно е!Сега съм сама,както винаги.Слушам някаква балада...усещам как сълзите напират,искат да изплуват над болката,но уви...Спомням си как днес,една приателка ми каза:?Само се чудя защо си тъжна.Имаш него,толкова много искаше да бъдеш с него.Усмихни се!"От думите и ме заболя още повече....ехото кънтеше-Имаш него...имаш него...имаш....Не!Той не е мой.Не е вещ,не е нещо което мога да държа в ръцете си и да го пазя,скрито в юмрука ми.Той е живо същество...Той е всичко за мен...Сега се чудя...Дали да ида до тях,да го потърся ли...или да не го права...Ами ако не го направа?Той ще си помисли,че не държа на него...А ако по този начин го притисна,ако се уплаши и избяга....Ако отново остана сама....?!?
СИГУРНА СЪМ,ЧЕ НИКОЙ НЕ Е ИЗЧЕЛ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ :) БЛАГОДАРЯ ЗА СЪПРИЧАСНОСТА!!!
На 17 години съм...По стечение на обстоятелствата,все се влюбвах в най-неподходящите...Всичко започваше чудесно,а накрая...аз леех сълзи по цяла нощ и то за това,което никога не съм имала.
Преди 2 седмици,завърши и поредната ми "пародия" на връзка...
Лъжа след лъжа,упрек след упрек,сълза след сълза...и край!Преди 1 седмица,тръгнах с момче в което найстина съм влюбена.Той е от моя клас,и страшно много го обичам...Но ето,че и тук започнаха проблемите...Ако се заговоря с някое момче или пък вмета,че е симпатичен...настава истинска битка...А за него-при първия удобен случай се старае да покаже кой командва...Ще хване някоя за дупето,ще подхвърли някоя шега...и какво се очаква от мен?Да стоя в ъгала,да гледам,да умирам....и да чакам да дойде при мен за да ме целуне по най-неповторимия начин.Винаги така се получава...Ето 2 ден,той не се обажда не ме търси и чака...чака аз да му позвъня,да го потърся първа,да се унижа,да го моля на колене за 1 целувка...
Начина по който ми говори,начина по които преплита пръсти в моите,погледът който ми казва всичко...Толкова ми липсва!
Сега сме ваканция...За първи път не се радвам,за първи път плача неспирно...Единствената ми надежда е да заспя и да го сънувам,но...не е ли това по-голяма болка...Как мога да се насладя,на сладкия мираж,след като знам че на другия ден ще съм сама.Не сме се разделили,просто....Самата аз не знам какво...Хубаво ни е заедно,личи си.Гордее се с мен,приателите му твърдят че съм красива...С гордост върви до мен,хванал ме за ръка...Сякаш всеки момент ще изкрещи...С НЕЯ СЪМ!Не...само аз чувам това...само аз и моето въображение...На моменти си мисля,че той не е човек а демон...Нещо което изпива,всичката ми сила....кара сълзите да не спират,болката да се усилва...Страшно е!Сега съм сама,както винаги.Слушам някаква балада...усещам как сълзите напират,искат да изплуват над болката,но уви...Спомням си как днес,една приателка ми каза:?Само се чудя защо си тъжна.Имаш него,толкова много искаше да бъдеш с него.Усмихни се!"От думите и ме заболя още повече....ехото кънтеше-Имаш него...имаш него...имаш....Не!Той не е мой.Не е вещ,не е нещо което мога да държа в ръцете си и да го пазя,скрито в юмрука ми.Той е живо същество...Той е всичко за мен...Сега се чудя...Дали да ида до тях,да го потърся ли...или да не го права...Ами ако не го направа?Той ще си помисли,че не държа на него...А ако по този начин го притисна,ако се уплаши и избяга....Ако отново остана сама....?!?
СИГУРНА СЪМ,ЧЕ НИКОЙ НЕ Е ИЗЧЕЛ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ :) БЛАГОДАРЯ ЗА СЪПРИЧАСНОСТА!!!