ЛИС на тема "Какво определя съчувствието на жената" [Архив]

hrisiiiiii

04-29-2008, 17:06

Виж тези двете:

Да се представи точно смисълът на понятието жена в съвременния свят е безкрайно сложно и трудно. Поетесата Блага Димитрова обаче е изразила в стихотворението си „Жена” своята лична оценка и възприятие както от позициите на творец, така и от гледната точка на своята принадлежност към тази част от човечеството. Всичко, казано в стиховете й, има определено дълбок нравствено-етичен и философски аспект.
Поетичният изказ е съотнесен с конкретната насоченост на творбата - да разкрие същността на „загадката", наречена жена. Началото на стихотворението има характер на сентенция, на изстрадана мъдрост: „Как тревожно е да си жена!” Това сякаш е ключ към проникване в многоизмеримата съдба на жената. Тя е проявление на всичко, което облагородява света и го прави по-добър и по-красив. Тя е противодействие на разру¬шителните, деградиращи сили и обстоятелства, срещу които смело се възправя със своята духовна извисеност:
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
Всичко това е призванието на жената - в един свят, в който не е леко човешкото съществуване. Контрастното съпоставяне като художествен похват представя много точно трудната женска съдба като противоборство срещу всичко онова, което нарушава хармонията в човешкия живот - еднообразието („сив кръговрат”), неустойчивостта на ценностите („изменчивия вятър”), липсата на нежност. В тази съдба са вплетени невидимите нишки на любовта и нежността, които движат света напред. Единствено пълното себеотдаване може да промени обстоятелствата, да спаси духовната същност на хората, към които жената изпитва привързаност и обич. Нейният истински пътеводи¬тел е сърцето. То я ръководи в избора й, то й посочва пътя, който ще следва, въпреки всички препятствия по него, защото този избор за нея е свят. Лирическата героиня има мо¬ралната сила да поеме риска, с който я обвързва сърдечният й избор, и да носи кръста си докрай:
От безбрежните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето –
и докрай да го извървиш.
Любовта е властна повеля в живота на жената според стиховете на Блага Димитрова. Това я сродява с лирическата героиня на Елисавета Багряна в нейната творба „Потомка”. Именно любовта определя пътя на жената и тя й се подчинява без остатък. Като се вслушва в гласа на сърцето си, се изправя срещу всички възможни прегради и смело, почти безразсъдно ги преодолява.
Метафоричният образ на съзидателното начало, на една пословична всеотдайност е пресъздаден въздействащо чрез символите на светлината и благородството. Тук почти всеки стих носи дъха на житейската мъдрост:
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш ...
Да бъдеш в нощта светло прозорче,
което чака, първа стъпка,
събудила утрото.
Смисловите антоними в следващите стихове насочват към значението на великото присъствие на жената в живота на мъжа. Нейната привидна слабост е всъщност нейната сила, нежността и любовта й са ключ към сърцето на силния, на мъжа. Нравствената й извисеност и устойчивост придават и на него издръжливост в житейските бури и изпитания. От душата на „слаборъката” жена идва безкористната подкрепа за човека, когото обича. Ето това означава за лирическата героиня „да подкрепиш ръката корава”. Още по-голяма сила има в духовната из¬висеност, изразена чрез прошката, на която тя е способна:
И непростимото да простиш...
Съзидателното начало е присъщо за жената - да съгради дом, да създаде живот и да го запази. Но нещо повече от това е страшното изпитание, за което тя намира кураж и сила: „...да градиш живот от отломки...” Изпитанията на променливата съдба могат да разрушат изграденото с обич гнездо. Житейските бури могат да разбият кораба, отправил се към безбрежния океан на щастието, за което мечтаят влюбените. Като птицата феникс обаче жената може да възроди разбитото щастие и да съгради нов живот „от отломки”, преодоляла болката и раната в сърцето си в името на семейното благоденствие. Тази истинска жертвеност я въздига до святост.
Освен всичко друго, тя е и майка - най-значимото на този свят. Най-голямото тайнство - създаването и раждането на живота -е поверено на нея. Нейното всеотдайно сърце е способно да забрави себе си в грижата за новия живот, съзнавайки изключителната отговорност, която носи пред света. Майчинството поетесата отбелязва като естествено продължение на любовта между мъжа, и жената, но скрепена като вечност:
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Обвързаността на любовта с новия живот лирическата изповедница в творбата възприема като най-отговорната и най-благородната мисия в живота си:
Бъдещето да носиш в утроба.
До своето сърце тя отглежда и съхранява това бъдеще на човешкия свят, но и продължава да бди над него в безсънните нощи, като отдава всичката си безкористна любов и грижа. Закрилница на своето дете, тя излъчва светлината на душата си за него. Пътят й като майка отново е борба с изпитанията на житейския кръговрат:
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка — със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Скъпа е цената на майчинството, но затова е висока и несравнима. В него се сливат едновременно радостта и страданието, което превръща жената майка в нещо свято. Особено силно въздействие имат метафоричните сравнения: „светла като звездоокия свод” и „сълза по сълза на новото стръкче/ своята хубост да предадеш”.
Тази извечна роля на майка и жена героинята приема не като тежка орис, а ка¬то висока отговорност. Тя се покорява на съдбата си да бъде майка, защото е способна на възвишена жертвеност в името на живота. Сравнена с „Потомка” на Елисавета Багряна, лирическата героиня тук обръща погледа си навътре, към съкровените ценности на живота, които трябва да съхрани и пренесе във времето, но не само за себе си. Подобна саможертва не е присъща на „потомката”. Тя търси за себе си освобождението от оковите на предписанията и родовите закони. Следва любимия си по зова на сърцето, волна като вятъра, неподвластна на ограниченията. Затова тя признава: „Може би съм грешна и коварна...” В своя път към щастието се опитва да преодолее отредената й от традицията покорност и така утвърждава своята душевна сила. Такава е предшественицата, такава е и нейната потомка в новото време. Елисавета Багряна акцентира именно върху това.
Лирическата изповедница на Блага Димитрова е наша съвременничка, която познава добре и традициите, и новите реалности на живота. Тя също осмисля съществуването си като мост между минало, настояще и бъдеще, но оформя един обобщен образ на вечната жена като любима и майка. Тя е способна дори да крепи света, като дава всичко от себе си. С мъдрост заявява:
Саможертва е да си жена.
Смисълът на този високо хуманен жест към другите в сложния и противоречив свят е изключително възвисен:
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш –
просто, за да съществува светът.
Емблематичното значение на израза „чистите извори" насочва към сакралните ценности на човешкия свят-всичко онова, което трябва да се опази ненакърнено в своята нравствена основа, за да има светлина в живота на хората, да има вяра в доброто. Така осмислена саможертвата приема възможно най-високата стойност. Пълното себеотдаване на жената в нейната изключителна жертвеност е изразена точно и пределно ясно:
Нищо за себе си да не оста ви ш.
Това напомня пламъкът на огъня, който гори, за да даде топлината и светлината, изгаряйки всичко докрай.Дълбоко интелектуалният размисъл на лирическата изповедница подчертава осъзна¬тата напълно роля на жената във времето и в обществото. Тя носи с достойнство своята отговорност като майка и любима, тя раздава сърцето си докрай, но знае в името на какво прави това. И то е казано кратко, но ясно, с човешка съпричастност „... просто, за да съществува светът.”
Именно това дава основание за естествена гордост у героинята на Блага Димитрова: „Горда съм, че съм жена!” Това е един напълно логичен, достоен финал на искрената лирична изповед. Зад нея стои дълбоко умъдреният поглед към живота и света, изпълнен с превратности и предизвикателства, особено за нежната му половина -жената. Тя обаче се оказва достатъчно ду¬ховно извисена, когато обича и опазва живота с „ чистите извори”.
Стихотворението „Жена” на Блага Димитрова навлиза в най-сложните въпроси на човешкото съществуване, за да утвърди образа на жената в реалния живот в нейния най-светъл лик и тя да получи своето достойно признание.

Поетесите и писателките в българската литература са малко, но ако се запитаме коя е поетесата на силата и емоцията, на скритата същина на словото и на експериментите в областта на художественото изразяване – това със сигурност е Блага Димитрова. С право можем да кажем, че тя е талантлив и ерудиран творец, изследващ емоционалния свят на съвременния човек. В творбите си Бл. Димитрова съумява да постави на преден план основните морални проблеми на обществото и на отделната му личност, емоционалното и интелектуалното начало на човека и отговорността му към обществото. Не на последно място тя отправя поглед и пише за живота на съвременната жена.
В стихотворението й “Жена”, тя пише за нейната емоционалност, сила, красота и отговорност към семейството й. Можем да наречем жената – един необикновен свят, защото тя е най – красивото нещо, а красота има в това да дава любов и живот. Тя е “вечна”, защото тя не умира (линията баба – майка – дъщеря) и “свята”, тъй като тя дава начало на един нов живот, придава чар и изящност. Тя е горда, нежна от това, че носи името “жена”:
Красота и усмивка да бъдеш
Сред всекидневния сив кръговрат
Чрез тези две строфи поетесата иска да предаде загадъчност и да ни внуши, че въпреки “загрубелия свят”, жената продължава да е красива и да дарява любов, да преодолява трудностите, които й изпраща живота. Задълженията на жената всеки ден да се грижи за дома, да ходи на работа и да вдъхва живот, подкрепа и радост я правят “тъй загадъчна и нежна”
Жената подкрепя на съпруга си, помага му да вземат важни решения, относно тяхното бъдеще и благо:
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
Въпреки трудностите в живота, жената прощава дори и непростимото. Има случаи, в които жената гради “живот от отломки”. Чрез тези думи Блага Димитрова иска да внуши необикновения свят на жената, идеята за силата й и за това, че тя дава начало и живот на бъдещото поколение:
Бъдещето да носиш в утробата
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Даже и през нощта, тя се грижи за децата си, много безсънни нощи има, но за нея това е без значение, тъй като за нея е по – важно бъдещето на децата й и това те да са преуспели в живота си.
Блага Димитрова разчупва традициите в българската литература, експериментира със стила, оставя въображението си и да се освободи от задръжките си. В стихотворението “Жена” тя много умело рисува образа на съвременната жена, истинската й същност в необикновения свят. Поетесата показва образите на жената, придава им динамика.Необикновения свят на жената я кара да бъде по – силна сред трудностите и задълженията й към дома и семейството. Жената е дарител на самия живот, тя е началото, тя е пазителката на семейството, но и символ на смелостта и опора на света. Жената е олицетворение на свободата на избор, на саможертвената мисия на живота, на дълга да даваш и да съхраняваш живот.