blueberry_14
04-29-2008, 10:37
И ето, вървяха, двамата влюбени, весели и доволни в този красив слънчев ден. Те толкова много се обичаха, че им беше достатъчно само да се гледат. Разбираха се единствено с поглед и не беше нужно да изричат нищо. Бяха толкова щастливи и толкова влюбени, че неможеха да спрат да се гледат и да се наслаждават един на друг. Две сини и други две – кафеви очи, толкова сияещи и влюбени, толкова красиви, изпълнени с надежда и воля за живот. Ето такъв е животът на влюбените – той сякаш беше спрял. Те не мислеха за нищо друго освен за силните чувства, които изпитват. Времето беше спряло, а пространството за тях нямаше значение. Единственото нещо, което ги интересуваше бяха чувствата на другия.
Две влюбени ангелчета, които се разхождаха по пътеката и дори не забелязваха минаващите хора. Те не можеха да отклонят погледите си един от друг – само вървяха и се гледаха, гледаха се и не спираха. Дали не се страхуваха, че ако спрат може би и тяхното щастие и спокойствие ще спре...естествено, че не, те просто бяха толкова замечтани , че неможеха да спрат. Но ето момичето спря и погледна дълбокия поглед на любимия си: ‘’Какво има миличко, защо гледаш толкова уплашено?’’, каза тя, а той й отговори: ‘’Ех, ангелче мое, имаш да учиш още толкова много неща за живота...но каквото и да стане искам да знаеш, че много те обичам’’. И ето това бяха първите им разменени реплики в този слънчев и топъл ден, думи, изпълнени с любов и истински чувства, едни красиви и нежни слова от устата на момчето.
Двете гълъбчета продължиха да вървят и да се гледат. Между тях имаше толкова силно привличане, че дори минаващите хора се радваха за тези влюбени. Но ето момчето спря отново...’’но какво има мило мое’’- искаше да попита момичето, но докато изрече тези слова момчето се наведе нежно към устата й и я целуна. Уплашеното момиченце беше толкова щастлива, че неможеше да осъзнае какво се случва с нея, но ето че и тя му отвърна на целувката. Какъв незабравим миг, една целувка, едно сливане на устни на две влюбени души.
Но наистина ли любовта беше изпълнена само с щастие – ех, за съжаление не и на тези две деца им предстоеше да разберат истинската любов. Предстоеше им да се сблъскат с много проблеми, а дали щяха да останат заедно...е, това само времето може да покаже. Дали щяха да продължат да се обичат въпреки всичко и всички – това също само времето може да покаже.
И ето тези две красиви деца продължиха да вървят и да мълчат, замислени за бъдещето и за нещата, които им престояха да преживеят заедно. Те бяха толкова влюбени , че не забелязваха минаващите хора – чуваха само пеенето на птичките и виждаха само собствените си образи.
Те продължиха да се гледат в очите, да изричат красиви слова и да вървят без да могат да спрат. За тях нямаше значение времето и мястото...единственото нещо, което ги интересуваше беше обичта им един към друг.
Две влюбени ангелчета, които се разхождаха по пътеката и дори не забелязваха минаващите хора. Те не можеха да отклонят погледите си един от друг – само вървяха и се гледаха, гледаха се и не спираха. Дали не се страхуваха, че ако спрат може би и тяхното щастие и спокойствие ще спре...естествено, че не, те просто бяха толкова замечтани , че неможеха да спрат. Но ето момичето спря и погледна дълбокия поглед на любимия си: ‘’Какво има миличко, защо гледаш толкова уплашено?’’, каза тя, а той й отговори: ‘’Ех, ангелче мое, имаш да учиш още толкова много неща за живота...но каквото и да стане искам да знаеш, че много те обичам’’. И ето това бяха първите им разменени реплики в този слънчев и топъл ден, думи, изпълнени с любов и истински чувства, едни красиви и нежни слова от устата на момчето.
Двете гълъбчета продължиха да вървят и да се гледат. Между тях имаше толкова силно привличане, че дори минаващите хора се радваха за тези влюбени. Но ето момчето спря отново...’’но какво има мило мое’’- искаше да попита момичето, но докато изрече тези слова момчето се наведе нежно към устата й и я целуна. Уплашеното момиченце беше толкова щастлива, че неможеше да осъзнае какво се случва с нея, но ето че и тя му отвърна на целувката. Какъв незабравим миг, една целувка, едно сливане на устни на две влюбени души.
Но наистина ли любовта беше изпълнена само с щастие – ех, за съжаление не и на тези две деца им предстоеше да разберат истинската любов. Предстоеше им да се сблъскат с много проблеми, а дали щяха да останат заедно...е, това само времето може да покаже. Дали щяха да продължат да се обичат въпреки всичко и всички – това също само времето може да покаже.
И ето тези две красиви деца продължиха да вървят и да мълчат, замислени за бъдещето и за нещата, които им престояха да преживеят заедно. Те бяха толкова влюбени , че не забелязваха минаващите хора – чуваха само пеенето на птичките и виждаха само собствените си образи.
Те продължиха да се гледат в очите, да изричат красиви слова и да вървят без да могат да спрат. За тях нямаше значение времето и мястото...единственото нещо, което ги интересуваше беше обичта им един към друг.