Скитника

[ANTIHUMAN]

Живял някога ,някъде един човек.Той живял далеко от очите на хората ,бил сам.Никой никога не се е сетил за него.Роднините незнаели дали е жив ,незнаели ,че съществува.Загубили следите му в миналото. ,,Щастливеца'' стоял в онази стая така светла , с цветя и красиви неща ,но била толкова тъмна и пуста,липсвал живот в нея .Не се чувало нищо освен капките дъжд по покрива.Самотата убивала човека.Загледал се той в една от стените.Гледал и мълчал.Виждал онова красиво минало.Знаел ,че то никога няма да се върне.
Онзи си мислел за красивите неща в живота,те били малко.Може би никога не е бил истински щастлив,но живял.Борил се ,със болката ,страданието ,разочарованието и нещастието в живота.Борил се ,за загубена отдавна кауза.Дъжда неспря ,напротив стана по силен, сякаш искаше да влезе през покрива и да убие самотника с капките си.Да го удави ,да умре ,да го отърве от цялото това страдание наречено живот.
Но покрива не се предаде,пазеше своя стопанин.Самотника се премести от стената и каза тихо: ,,Как си?’’ –попита той своето отражение в огледалото което не бе чистено от години.Стоеше в антрето само ,може би и то забравено от бог ,също като притежателя си.
-Добре!-отвърна отражението.
-Нима?-промълви човека-Какво те кара да се чустваш добре?
-Ти?Дойде до мен и се погледна.Това ме прави щастливо.-грейна изображението.
-Стига!Погледни се . . . . . . никой не се е гледал в теб от години!Стойш в антрето като сувенир от миналото.Нима това ти харесва?-измърмори човека.
-Да!-обясни то- Радвам се ,че съм още при теб ,а не си ме захвърлил ,в някоя пропаст.А ти ,защо говориш с мен? Нали знаеш ,че съм във въобръжението ти?-полюбопитства веселото отражение.
-Незнам.-прошепна разсеяно ,,щастливеца’’- . . . . . . незнам нищо.

Следва продължение . . . . . .

[zaraaa]

Chakam sledvashtata chast, zaintriguva me :) :grin:

[ANTIHUMAN]

Миг мълчание погълна стаята ,нито отражението ,нито скитника казаха нещо.Човека се замисли какво става?Отражението се чудеше защо става така?
-Мъчно ли ти е?-попита отражението разсеяно или си правеше вид на такова.
-Може би . . . . . .-отвърна самотника и дигна чашата да допие останалото кафе което стоеше на масата пълна с толкова безполезни неща.Стари снимки , тетрадки , хартий и книги.
-Защо ти е всичко това?- изстена с ирония отражението и посочи масата.
-Да си спомням.- отговори ,щастливеца’’.
-Кое?- учуди се въображаемият му приятел.
-Миналото!-каза той.
-Ха.-засмя се то.-Нима ти се сети за миналото?Нима разбра ,че извън тези стени има живот и приключения който чакат да връхлетиш върху тях?
-Стига.-ядоса се човека.-Имам минало да.Красиво ,тъжно , незабравимо . . . . . .
- . . . . . . ,но минало- прекъсна го отражението.-Минало което ти няма да върнеш. Минало което ти загуби!Спомняш ли си преди имаше приятели ,а сега имаш мен.Нещо което несъществува за другите хора ,нещо което е във въобръжението ти!
-Престани!- разкрещя се самотника и захлипа-Моля те . . . . . . престани!
-Защо?-излезе изображението от огледалото и седна на мръсния шкаф-Какво може да ме накара да сторя това твое желание?
-Незнам . . . . . . –погледна го скитника-Защо си тук?Кой те накара да се появиш ,да ме измъчваш?
-Ти-отговори то и се завъртя около себе си и се засмя злобно- . . . . . . тук съм да ти помогна.
-Защо се смееш така?-с разтреперен глас каза човека-Какво си ти?
-Смея се на живота ти.Погледни се . . . . . . неприличаш на нищо.Ти си по-измислен и от мен.Човек без цел в живота . . . . . . без мечти . . . . . . без приятели . . . . . . без нищо!-каза весело отражението ,с голяма усмивка и хитрички очи.Засмя се отново и почна да бяга из стаята.
Скитника не каза нищо.Замълча този път.Даже да имаше да казва нещо . . . . . . имаше ли смисъл?Не.Нищо нямаше смисъл в този момент.Той легна в леглото което отдавна беше прогнило, одеялото беше цялото в молци и какви ли не насекоми.Може би и то се чудеше кога ще умре и да се отърве от този Ад.От тази къща в нищото.Човека легна и загледа тавана ,стоя няколко минути така.Обърна се и видя прозореца срещу него.Всичко беше тъмно навънка.Чуваха се в далечината стоновете на децата на ноща-вълците.Разказваха си историята на един скитник . . . . .

Следва продължение . . . . . .

[tigity]

:grin: :grin: :grin: super e!!!!! :-)

[ANTIHUMAN]

Слънцето се опитваше да влезе през прозорците на къщата.Прозорците бяха прашни или размазани с някаква плътна слуз ,която скриваше веселите слънчеви лъчи.Oтвънка къщата беше едва ли не срутена!В редките случай когато минаваха хора си мислеха,че тази къщa е някакъв паметник! Нямаше никакви следи ,че вътре живее някой.Но там живееше скитника.,,Какво да правя сега?’’-попита той себе си след като стана.Огледа се и невидя онова нахално отражение ,може би се беше махнало . . . . . .човека се надяваше на това.Отвори врата на своя дом и отиде към кладенеца да вземе вода.
-Добро утро!- поздрави изображението след като скитника се наведе да вземе вода.Той се уплаши и изтърва кофата която досега се опитваше да измъкне от кладенеца.
-Пффф . . . . . . няма що!Стига ме плаши така!Не изниквай от нищото.-обърна се самотника към бликащо от радост отражение,което застана на ръба на кладенеца и си мяткаше краката във въздуха.Някаква еуфория беше обсебела отражението.-Много си радостно днес, да не са ти казали ,че са ти подновили договора да останеш още при мен?
-Не-възкликна то.-Надявам се на нещо друго ,но едва ли ще стане?
-Да се махнеш от живота ли ми?-заяви войнствено той.
-Не . . . . . . не!- отражението се задави с някакво листо което беше взело да дъвчи от земята.Опита се да повърне ,но просто го глътна с мъка.-Трябва . . . . . . днес да . . . . . . . довърша започнатото.
-Какво да довършиш?-рече той.
-Ъ-ъ-ъ –запелтечи изображението- . . . . . . .трябва да довърша ъ-ъ-ъ . . . . . . . играта.-довърши то изречението си след няколко секунди мълчание.
-Играта?!?-учуди се човека-Как. . . . . .
-. . . . . . . на шах.Реших да поиграя шах и нямам конкурент и затова си играя сам.Чудя се кой ще бие?-наведе се отражението и се загледа в краката си ,които просто не спираха на едно място.Въртяха се механично и понякога се блъскаха един в друг по-стар навик сигурно.
-Как кой ще бие?-каза скитника с насмешка.Усмихна се и зачака отговора на приятеля си.
-Аз или противника?Мисля ,че е много силен и нез..........-неуспя да довърши изречението си.
-Ти ще биеш във всички случай!Играеш само.-прекъсна го ,,щастливеца’’.
- . . . . . . незнам продължи от там където го бяха прекъснали- . . . . . . ,ако случайно ме бие няма да мога да спечеля онази мечтана награда –замляска то ябълката в устата си и млъкна! Продължаваше да си клати краката ту наляво ту надясно.
-Ти си луд!-изрече човека и се засмя с все сила.След известно време се успокой обърна се към отражението ,погледна учудената му физиономия и почна да се хили още повече.Неможе да се спре.
-Незнам кой е лудия от нас двамата.Не говоря аз ,на нещо което не съществува за другите хора!-явно то се засегна от думите му.Стана сериозно.Нямаше я оная усмивка за някакви части от секундата ,но вида му беше потресаващо страшен.Посля тя пак се върна и то засвири някаква мелодийка.
Смеха веднага престана.Човека го погледна сериозно ,а може би уплашено.Дали не видя онази усмивката която беше изчезнала от лицето на събеседника му?Просто беше застинал на едно място.
-Ти си ненормален.ОСТАВИ МЕ !-развика се скитника след като се съвзе от онази гледка на изображението което не се бе усмихнало ,а беше убийствено сериозно.
-Хей престани казах го на шега!Нали сме приятели?- защити се изображението.
Човека се обърна и взе кофата.Не обърна никакво внимание на думите на изображението.Запя стара войнишка песен и продължи напред.Чак сега нещото забеляза ,че краката не му се мяткат наляво и надясно, бяха спряли така както бяха започнали.Изображението се погледна във бистрата вода.
-Времето тече!-каза то на собственото си отражение във водата.Прескунди се в почвата и изчезна.

Следва продължение . . . . . .

[zaraaa]

Eiii strashen si ANTIHUMAN imash golqma darba da pishesh , da znaesh, che tova razkazche go sledq mn mi e interesno :) :) :) :grin: :-) :wink:

[ANTIHUMAN]

Слънцето което преди няколко часа грееше гората ,вече бе изместено от тъмни ,мрачни и големи облаци.,,Кани се да вали!’’-помисли си човека и тръгна да затваря прозорците на къщата.Още не бе затворил последния прозорец на втория етаж и заваля силно.Той не беше висок.С изпито лице можеби от тъгата и загубената кауза за живот.Косата му беше мазна и дълга, очите му бяха черни.Носът му леко гърбав ,устните малки ,а зъбите му блестящо бели. Дрехите бяха стари разпрани и закърпени тук-таме.Реши да отиде пак на първия етаж ,защото втория му напомняше миналото му . . . . . . . красиво ,но тъжно.Спря се посредата на стълбите.Сега стоеше между двата етажа ,чудеше се да се върне ли в миналото или да продължи в настоящето.Бавно се върна на втория етаж , стоя до врата няколко минути ,ръката му се дърпаше да докосне дръжката ,сякаш демон я беше обсебил.Отвори стаята тихо чу се само едно ,,Щрак’’ ,влезе вътре с тихи стъпки.Стаята беше цялата прашна ,паяжините я бяха превзели цялата.Скитника се огледа.Имаше детска кушетка и отгоре играчки който свиреха.Имаше много плюшени мечета ,паднал биберон ,но липсваше най-важното.Нямаше детски смях или поне плач.Дрешките бяха разпръснати на различни посоки!Скитника се наведе и взе един лигавник.С периферното си зрение той видя как на рафта с играчки се движеше една мишка.Не я беше чул ,но я видя.,,Тук има още живот!’’-помисли си той и се усмихна на мишлето което бягаше да се скрие от човека.Скри се в една дупка и изчезна от погледа на самотника.Той се обърна и затвори врата бавно и тихо както беше я отворил. Тръгна бавно към първия етаж.Не беше се заглеждал в стените по коридора.Бяха светлосини на цвятСедна на стола и се замисли какво да прави!За миг му дойде налудничевата и абсурдната мисъл да говори с отражението ,но се отказа !Сети се за последната им среща която не беше много хубава.Всеки прецака другия по своему.Стана и си сипа чай.Беше го хванала някаква настинка по-средата на есента.
-Ужас!-промълви той.-Оф незнам как ще се справя с този грип.-Отпи още една глътка от ментовия чай.Почна да си играе с лъжичката ,но се спря стори му се безинтересно.За пореден път отвори торбичката със снимки и ги разгледа отново една по една.Неусети кога се стъмни ,стана от стола и се отправи към леглото.Легна си и заспа толкова неусетно.
Събуди се със силни болки в главата.Виеше му се свят и му се повръщаше.Не можеше да стане .Стоя на леглото взе да чете ,,Тайните на египетските пирамиди’’ от Джон Кайзер ,надяваше да забрави за болката в главата си.Ако не друго ,поне имаше много книги в къщата.Повечето даже не ги беше чел.Купи ги от няколко празника в града ,добави ги в колекцията си и ги беше забравил.Оставаше му две страници.С мъка стана от леглото и тръгна към всекидневната.Когато стигна там почна да търси интересна книга.Взе ,,Следата’’ на Корън Олсфорд и я остави на мястото.Потърси с очи ,,Планетата на двойниците’’ на Карен Симонян ,но не успя да я намери.Дълго лутане с очи да види някоя книга която да му грабне окото.Както си тършуваше видя ,, Найлоновата торбичка’’ на Валес Котенберг.
-Страхотен роман-каза радостно човека и веднага грабна книгата.Веднага легна на леглото и почна да чете в захлас.Забрави за болката и чете с часове.
-Здрасти!Това е много интересна книга.,,Найлоновата торбичка’’ на великия Котенберг- чу нещо зад него.
-Да.-отговори механично ,,щастливеца’’.
-Красив роман.-промълви изображението и подсмърча.Сопола му се клатушкаше опасно нагоре – надолу и пак.
-Кърпичките са. . . . . . на шкафа.-заяви той.
-Мерси.-отговори то и тръгна към огледалото.Скитника чакаше да дойде ,но явно отражението се бе отдало на спомени и изчезна на някъде.С часове нищо не се чуваше освен разлистването на страниците на книгата и понякога възклицанията на самотника.Разбира се в зависимост от промените и настроението в книгата която беше написал автора.
Човека забрави за болката в главата и отвратителното настроение на гърлото му което се канеше да повърне това което ,той беше ял.Не само забрави ,но му и мина.Беше стигнал на половината книга ,когато заспа.

Следва продължение . . . . . .

[zaraaa]

Chudesen e, darji me v naprejenie :) :grin:

[m'n'm]

Интересно е , най - много ми харесват първите 2 части . Но нататък също е интригуващо , все пак , какво е разказ с начало и без край ! ;)

[ANTIHUMAN]

Будилника звънна.Това беше най-отврътителното нещо което мразеше той.
-Събота сутрин ,да чуеш будилник това е лудост!-развика се той на себе си!
-Да лудост е!- възкликна отражението и седна на стола до леглото.-Бисквитка?-попита то.
-Благодаря ,но не искам.-отказа мъжа.
-Е супер ,ще има повече за мен!-зарадва се шантавия му приятел и налапа бисквитките.-Ам къ`е ши оти`aш?-попита то с пълна уста.Парченца малки бисквитки се разхвърчаха навсякъде като патрони от къртешница.Оцелваха човека ,леглото лампата ,но на всички съдбата им в крайна сметка беше една и съща . . . . . . на пода.
-До града! – отговори самотника.-Притеснявам се как ще стигна до там?
Отражението зяпна с отворена уста.Бисквитките падаха една по една , като застреляни патици на пода.Но то продължи да гледа с възможно най-смешната и глупава физиономия.Отново налапа пет бисквитки на веднъж и се опита да говори.
-Ни ша притесня`ай за дреболий.Ши наме`иш отняк`де префоз.- успокой го то.Отново се разигра сцената с парашутистите бисквитки. Всички си летяха накъдето им падне.
-Стига яде!-направи забележка скитника на приятеля си.-Виж какво правиш на пода!-каза с по-строг глас и посочи пода.
-Тва ли? Ни ша притесня`ай и за т`а.Опитват са да пре`земат пода , бискфитките са фойници!Ши му напра`ят прев`ад ..- почна да мляска и си падаха още бисквитки.
-Аз заминавам.Внимвай какво правиш!- каза човека.Облече сложи си шапката леко на крвиво и тръгна към града
Вървеше по надолнището и си мислеше за колко време ще стигне до града? Не много- се успокояваше мъжа.След известно време стигна до града.Сякаш от векове не беше идвал в този свят.Клатушкаше се бавно по улицата ,,Грийн Холкъмс’’.Това беше буквално индрустриалната зона на малкото заобиколено от планини и гори градче Блокенхолс.Хората бяха странни тук.Всички гледаха на кръв човека.,,Явно не са свикнали да гледат чужденци!’’-помисли си мъжа.Улиците бяха тесни и постоянно трябваше да се докосва до хората и да се бута за едно парче хляб.След няколко часа ,напазарува това което му трябваше ,той тръгна към гората , към дома.
Стигна с мъка ,беше тъмно и едва не се загуби! В гората нямаше лампи! Нямаше осветление освен очитe на нощните животни, които търсеха нещо за ядене.Той отвори вратата ,светна и затръшна вратата и седна на дивана.
-Добър вечер . –поздрави учтиво отражението и си свали шапката и се поклони леко във знак на преданост.
-Здравей.-отговори мъжа.Погледна го от глава до пети.То беше в костюм.-Защо си се облякъло така?
-Защото е време!-отговори с тайнствена усмивка отражението.
-За какво?- попита човека.
Без да отговори отражението изчезна през прозореца.
След време то дойде.
-Къде изчезна?-попита щастливеца.
-Говорех.-каза отражението и се засмя злобно.
-С кого?-за интригува се човека.
-С дявола!-каза то спокойно.
-За ........-човека не успя да каже изречението и отражението и го хвана с тел около врата.Човека се опита да се бие ,но това е отражение нищо не можеше да направи.,,Шастливеца’’ падна на пода целия син.
След 5 часа дойдоха детето му и жена му ,да го съдят отново.Влязаха в срутената къща и го видяха да лежи мъртъв на пода.Полицайте написаха в акта ,че е бил убит. Търсеха убиеца 3 месеца ,колкото да потулят случая.Жена му не искаше да го погребват ,със заповед на съда ,,щастивеца'' остана до стола и масата със разхвърлени снимки ,тетрадки и книги.
След време къщата се срути почти напълно.Вече не можеше да се влезе. Туристите се снимаха пред къщата за спомен . . . . . . . без да знаят ,че там зад техните усмивки лежи умрял скитник . . . . . . .
К Р А Й

[zaraaa]

Straxoten zavarshek, Bravos ANTIHUMAN!!!! :grin: :grin: :grin: