View Full Version : теми по литература спешно!!!!
Спешно ми трябват темите : 1. Сатира на един самовлюбен свят в "Дамата с ренгеновите очи" от Светослав Минков
2. "Песен за човека" - поема за нравственото прераждане на личността
3.Магията на любовта в "Крадецът на праскови"
4.Ипитанието на духовността в "Крадецът на праскови"
Който ми намери или напише ще съм му много благодарна =)
shanty_loop
04-30-2008, 12:19
Намерих само това... ако ти помага... :( :( :(
Сатира на един самовлюбен свят
(план)
I)Увод:
Светослав Минков написва “Дамата с рентгеновите очи” през 1932 година по повод съобщение в печата за немско техническо изобретение- “магнитно око”. Според писателя разказът е написан “на тъмно”- първо се ражда заглавието, а след това се оформя идеята и се ражда сюжета.
II)Теза:
Авторът представя сатирата на един самовлюбен свят. Привидното щастие и красота водят до много недоразумения. Разказът изобличава пороците на модерния човек- духовна пустота, потребителски стремежи и фалшивият култ към знаците на научните постижения. Писателят изобличавалишеното от духовност човешко съществуване, създаващо ценностна система, в която властват вещите и суетата.
III)Доказателствена част:
1.М1: Авторът представя сатирата на един самовлюбен свят. Привидното щастие и красота водят до много недоразумения.
Разсъждения:
Стремежът към по-добро води до самозалъгване.
Доказателства:
“толкова грозни”; “царица на грозотата”; “като отминаваме с галантно равнодушиеприродните недостатъци на тия пет дами”; “жените я гледаха с презрение, мъжете я отминаваха с безразличие”; “шега на природата”; “едва сега чувствам, че живея”; “да ме разцелуват”; “ще полудея от щастие”
Извод:
Героинята доказва, че насилствената промяна само видимо води към по-добро.
Пр. Изр.:
Разкриват се вътрешните недостатъци на самовлюбената Мими Тромпеева.
2.М2: Разказът изобличава пороците на модерния човек- духовна пустота, потребителски стремежи и фалшивият култ към знаците на научните постижения.
Разсъждения:
Иронията на автора подчертава пороците на героинята.
Доказателства:
“...елегантно облечени, грижливо гримирани, ала все пак толкова грозни.”; “превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел”; “кривогледи очи”; “тежък кошмар в нейната иначе ефирна младост”; “живо гробище”; “чувствам се на седмото небе от радост”; “днес следобед кихнах и той изтича веднага за лекар”; “няма нито капчица мозък”
Извод:
Лишената от вътрешна красота “царица на грозотата” живее в голяма заблуда.
Пр. Изр.:
Тя е щастлива от външния си вид и това й пречи да прозре истината.
3.М3: Писателят изобличавалишеното от духовност човешко съществуване, създаващо ценностна система, в която властват вещите и суетата.
Разсъждения:
Щастието за Мими Тромпеева опира единствено да външния вид и богатството.
Доказателства: “чувствам се на седмото небе от радост”; “едва сега чувствам, че живея”; “да ме разцелуват”; “ще полудея от щастие”
Извод:
Героинята не се интересува от умственото богатство на бъдещия си съпруг и това разкрива нейната бедна душевност.
IV)Заключение:
Изобличителното сатирично слово на Светослав Минков съдържа различни стилистични елементи, обединени от истинската загриженост на автора за бъдещето на човека в дехуманизиращото се общество.
shanty_loop
04-30-2008, 12:24
Дано помогнат и тези :) :
Повестта ‘‘Крадецът на праскови’’ разкрива уменията на Емилиян Станев да създава колоритни женски образи , изразяващи ярко, но ненатрапчиво женската красота . Това той постига в една от най-хубавите си творби .
Свободата и щастието са две от най-важните ценности в живота на човек . Срещу тях застават закостенелите разбирания на патриархалния свят от 19 век . Чрез образите на Елисавета и Иво писателят ни прави свидетели на омразата , която цари наоколо . За младите хора няма да бъде лесно да се борят за своята любов ,но поривът за щастие ги кара да не губят силите си . Те изпитват нуждата да бъдат щастливи и свободни , но от другата страна са отговорностите към семейството и обществото . Въпреки това невъзможната любов побеждава .
Повестта ‘’Крадецът на праскови’’ пресъздава атмосферата в дома на Елисавета и полковника. Тя е спокойна , лишена от обрати . В нея всичко се случва по реда си . Авторът използва предимно описания на обстановката и персонажите .
Главната героиня има не лека съдба -нейното семейство е обедняло и то я подтиква да загърби любовта , за да търси мъж , с когото да сключи брак по сметка . Елисавета бързо намразва съпруга си , защото между тях няма чувства : ’’той беше виновникът за пропиления й живот ’’. Младата учителка не може да се раздели с полковника , защото не е възпитана по този начин . Тя от малка е научена на ‘’тогавашния непреклонен , прост и жесток морал’’.Двамата нямат общи теми на разговор . Това най-ярко проличава при мнението им за пленниците . Елисавета мисли, че те са хора като останалите , но старият полковник не се трогва от думите й, ’’смятаийки ги за даскалски приказки’’ . Брачният съюз между двамата не дава своите плодове, защото тя е бездетна . Една от най-важните страни на брака не е спазена , а като прибавим към това и липсата на диалог и разбирателсво между двамата съпрузи , то техният живот се обезмисля непрекъснато . Героинята таи дълбоко в душата си чувство на отчаяние и малоценност. В часовете на самота , които тя прекарва всеки ден я връхлита любовта на Иво . За нея това е нещо излючително различно . До този момент младата учителка не се е радвала на живота като сега . Но това е най-трудният период от нейния живот . Тя не може да остави съпруга си и да се впусне в предизвикателствата на любовта . Героинята започва да се терзае : ‘’душата й бе разделена на две същества , едното –примирената , угнетената жена , чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга , и другото- непознатото досега , вярващо , любящо и ликуващо същество , което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо ’’ . Тя се превръша в робиня , защото се страхува от предразсъдъците на обществото . Но това я погубва бавно -духовно и физически . В началото тя е ‘’…красива жена , преминала първата си младост’’ , а в края ‘’в големите й очи се долавяше нещо замислено , което придаваше на погледа й студен израз , какъвто имат очите на бездетните и незадоволени жени ‘’.
Елисавета е станала пленница на скуката и еднообразието , но ‘’неочаквано тя чу , че скритият в чучелото звънец издрънча ‘’. Този звънец е толкова дълго чакан от героинята . Душата й ще бъде озарена от голямата любов , която очаква така нетърпеливо . Иво Обретенович сбъдва мечтата на красивата Елисавета . Той откъсва ‘’забранения плод’’ и го подарява на учителката .
Военнопленникът попада в плен на красотата и очарованието на тази жена . За двамата любовта има различни измерения . За Елисавета тя е средство да изгони старостта , а за Иво е начин по-лесно да приеме действителността . Всяка тяхна среща е съпроводена от желанието мигът любов да бъде вечен . Но това не е толкова лесно . Младите хора трябва да се борят за своята любов . Липата крие влюбените . В образа на дървото откриваме както щастливи моменти , така и носталгия по отминалите дни . Липата е свидетел на всяка ласка между влюбените , но в нея героинята ‘’виждаше някогашната Елисавета с нейната пропиляна младост…’’ . Влюбената жена придобива сила и смелост . Тя е готова да полети , защото е свободна да почувства любовта . Дори и слугинята забелязва промяната й : ‘’Човек се подмладява , когато душата му е свободна ‘’.Тя често си задава въпроси – редно ли е и каква цена ще трябва да заплати за тази лудост . В един малък град като Велико Търново Елисавета се раличава много от останалите . Иво е другият пример за различие . Той не загубва куража си да оцелее в пленничеството . Младият човек се влюбва в жената на най-строгия си мъчител . Любовта му с Елисавета го променя . За него тя е спасение : ‘’леко понасям всичко , когато мисля за вас …’’ .
За героите любовта е изживяна като полет към щастието и изпитанието . Това магично чувство кара Иво да посети вилата във фаталната нощ , когато намира смъртта си . Младите не са имали правото да изберат свободата и щастието през живота си , затова героинята решава да го последва в смъртта .
За Елисавета пленникът е много по-различен от всички останали . Само Иво е способен на такава дързост . Той ще й даде цялата онази топлота , която й е липсвала през всичките онези години , прекарани с полковника . Така младите хора извървяват пътя към щастието и свободата .
За кратко време красивата учителка Елисавета и сръбският пленник Иво Обретенович надмогват заобикалящия ги ужас и заплащат с живота си .На преден план изпъкват поривите за любов , благородство , право на свободен избор . Затова се борят главните герои , те искат свобода , за да бъдат щастливи . Това много трудно би се случило . Една чиста и истинска любов не може да победи предразсъдъците и остарелите разбирания на хората от 19 век .
С повестта ‘’Крадецът на праскови ‘’ Емилян Станев постига един от върховете в творчеството си . С помощта на творбата си авторът пресъздава идеята ,че само истинската любов може да надмогне дори смъртта .
"Крадецът на праскови"- Емилиян Станев
Едно от най-големите постижения на съвременната българска литература - "Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилян Станев в България и чужбина. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събития от Първата и Втората световна война. А в човешкия живот най-страшното нарушение на реда е войната. Тя е социално-нравствено зло и изпитание на универсалните човешки ценности. Описана е една любов, родила се по време на война – история на едно “странно” влюбване. Полковнишката съпруга обиква един от врага, открива любимия, човека, в лицето на чуждия.
От гледна точка на “войната” това е недопустимо, предателство, слабост, враждебно и недостойно отношение. От гледна точка на човека, на човещината, тази любов е естествена, нормална в аспекта на уважението към ближния, на приемането на “другия” извън табутата на социалните и политически ограничения.
Елисавета “поглежда” на пленения като на човек – страдащ, уязвим – а не като на враг. В нея първо заговаря човечността, а после се заражда и чувството на обич и привързаност. Така любовта се изявява като проявление на “човешкото” у героинята, на нейната чувствителност, ранимост и богатството на нейната душа.
“ЗАщо да не бъдем по-човечни?” – сякаш това “пита” творбата, описвайки драмата на “човечната” любов, преодоляла границите на неразбирането, отчуждението, предразсъдъците и егоизма, границите на войната.
“Обичай ближния си”. Това е истина, изречена от християнските мислители, за да облагородят човека, за да влеят у него вярата в човечността. Повестта на Ем. Станев утвърждава същата философия, макар и не така назидателно, открито, но през призмата на изживяната болка, на споделената и изстрадана истина за човека, прошката и любовта.
Повестта е проектирана на фона на войната, разрухата, страданието и смъртта. Световете на миналото и настоящето, на Първата и Втората светоена война се оказват сходни по много белези: мизерия, болести, озлобление... Усещането за повторяемост буди чувството на страх и неспокойствие. Хората започват да се примиряват и да свикват с епидемиите ,мизериите, гладът и смъртта. За тях те стават ежедневие ,а бъдещето престава да съществува: "Няма нищо по-тягостно от повторението на миналото" - казва писателят, илюстрирайки трагичната му повторяемост.
Постепенно Емилиян Станев представя войната и като основен рушител на красотата и порядъка в живота на човек. Пленниците, изкупващи жаждата за власт на своите военачалници, са показани като освирепели, диви, изгладнели животни, които са загубили човешкото у себе си. Те са обезличени , депресирани и деперсонализира ни от войната. В детските спомени на разказвача те присъстват като "пъстро стадо от хора, което миришеше на пикоч". Единственото , което напомня че те са живи същества, е първичният им инстинкт да задоволяват глада си: "...тия полуживи хора се сбиха край гроздето и...запълзяха на четири, прилични на полудели от глад мамимуни..." По този начин Ем. Станев ни убеждава, че в резултат на войната у човек може да закърнее най -ценното - разума и свободата, търпимостта и отговорността, любовта и привързаността.
Осакатеното тяло на полковника е своебразен символ на мрачното време на войната. Неговият образ е и смешен, и жалъл с изкуственото си достолепие, и трагичен в своята обреченост. Застаряващият офицер предизвиква страх, изразен чрез детайл от неговата външност: "Тоя албатрос придаваше на главата му израз на рис." Той е хищник и едновременнто с това жертва на своето хищничество и на времето, което го е създало. Полковникът е душевно сломен и все по-животиска става омразата му към сръбските военопленници. А в озлоблението си отмъщава на невинни хора. Родолюбив,честе н и почтен, но въпреки това надменен, той носи всичко негативно, което войната изгражда у него и хората. Човек научил се да мрази, за него пленниците са презрени същества, незаслужаващи да живеят. Отношението му към тях се определя от възникналата националнополит ическа омраза, която войната изисква от хората, за да съществува. Чрез образа на полковника е внушено, че тя заплашва всчкакви нравствени идеали и ценности.
Командирът сполучливо си е избрал за ординарец войник, спосообен сляпо да се подчинява на заповедите и капризите му. Спазвайки безпрекословно наредбата да стреля по всеки непознат без предупреждение, той става прекия извършител на убийството. Войната обезличава хората и за тях остават важни само функциите им в обществото. Тя потъпква универсалните човешки добродетели.
Един от основните конфликти в повестта е между войната, която поражда омраза, предразсъдъци, хаос, и любовта, хармонизираща света. Градът и колибата стават символи на нарушения естествен порядък в живота и душата на хората, на болестите, безредието, страданието и обществените нагласи. Та са миналото на Елисавета, което и носи нещастие и и напомня за скучние и сприхав полковник.Затов а тя се опитва да избяга и да се освободи от неговите обкови.След като се влюбва в Иво, започвада се радва на живота си, да живее пълноцено: "Само колибата, нейният дом, не бе докосната от възраждащата и обновяваща сила. Тя изглеждаше още по-мрачна, някак отминала ,досадна и стара, като напуснат затвор." Антипод на това тъмно място, което отразява предишната и същност, предишния и живот на ограничения и предразсъдъци, е лозето. То се свързва с хармонията и обществения ред в природата. Времето прекарано в градината е като едно своебразно бягство от хаоса на войната, която унищожава красотата и човешките ценности.
Фаталната развръзка на личната драма - грозното убийство на сръбския пленник Иво и самоубийството на Елисавета, съвпада с националната катастрофа и със зловещия край на войната. Устремени към духовно извисяване в красива хармония, двамата влюбени стават жертви на болното време. Те са осъдени да загинат в зловещите абсурди на битието - сякаш, за да изкупят трагичната вина на нацията. Въвлеченото във войната общество уива двамата влюбени и със смъртта си те обезсмъртяват най-великото човешко чувство - любовта. Финалното внушение на творбата вдъхва оптимизъм, защото само тя може да разруши изпречилите им се прегради по пътя към щастието. Невъзможната любов побеждава войната и омразата.
В повестта 'Краецът на праскови" темата за войната и придава общочовешки облик ,тъй какато темата за любовта. Отричайки военните сблъсъци като изпитания и рушители на универсалните човешки ценности, тя призовава за по-мирен свят, изпълнен с човечност и любов.
hrisiiiiii
04-30-2008, 16:43
Виж това (разделено е на раздели, тъкмо за по-удобно ;) ):
Нравственото прераждане на човека
(“Песен за човека” от Никола Вапцаров)
1. Увод:
Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее, го изправя пред съдбовен екзистенциален избор. То неминуемо дава отражение върху творчеството му, което се характеризира с лекота на изказа, диалогичност, непатетичност.
Никола Вапцаров прозрява бъдещето на човечеството- на висок технически и технологически прогрес. Той вярва че животът може да бъде “по- хубав от песен”. Тази своя позиция той предава на лирическия си герой от стихотворението “Песен за човека”.
2. Теза:
1. Микротеза:
Лирическият говорител и неговият опонент спорят на тема: “Човекът във новото време”.
2. Микротеза:
Лирическият говорител представя позицията на Никола Вапцаров, който защитава човека, защото вярва в неговата способност да се промени, в стремежа му към по- добро, към изкупление на греха.
3. Доказателство:
1. Микротеза:
Лирическият говорител и неговият опонент спорят на тема: “Човекът във новото време”.
Разсъждения за: Цитати:
1. Дамата ясно и категорично изразява своето отвращение и непоносимост към човека.
2. Лирическият говорител защитава човека чрез разказа си за нравственото прераждане на човека.
3. Причината за престъплението- отцеубийството, е социална.
4. Престъплението е непоносимо, но разкаянието на убиеца го води до истинските нравствени ценности. - Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Но в затвора попаднал на хора
И станал
Човек.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по- иначе може…
1. Извод: Въпреки непоносимостта на дамата към човека лирическият говорител отстоява своята теза.
1. Преходно: въпреки своето прегрешение- отцеубийството, лирическият герой изкупва греха си.
2. Микротеза:
Лирическият говорител представя позицията на Никола Вапцаров, който защитава човека, защото вярва в неговата способност да се промени, в стремежа му към по- добро, към изкупление на греха.
1. Връх на психологическата драма е събуждането на осъдения за екзекуцията, обзелият го животински страх от смъртта, който живее у всеки.
2. Надеждата умира последна, както вярата в по- доброто, което изпълва човека. “…скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик…”
“Животът ще дойде по- хубав
от песен,
по- хубав от пролетен ден…”
2. Извод: Лирическият герой успява да изкупи греха си.
4. Заключение:
1. Извод: Въпреки непоносимостта на дамата към човека лирическият говорител отстоява своята теза.
2. Извод: Лирическият герой успява да изкупи греха си.
sexybaby1990
04-23-2009, 11:58
трябват ми спешно тия теми:песен за човека-песен да победата над смъртта
крадецът на праскови-повест за романтичната любов
нежна спирала-разказ за човешкото насилие над природата
трябвят ми за утре....ако някои намери нещо да ме потърси на скайпа:koteto662 и да ми го прати....ПЛС спешно е,......мс предварително :) [/quote]
Mnogo speshno mi trqbvat eseta v1rhy tezi dv3 temi "Koi sa neshtata,koito davat smisul na nashiq jivot?" iii drygata t3ma e "Moeto Chyvstvo kum prirodata." ako mojete da mi pomognete.. :X:X:X 6te s1m mn blagodarna
трябват ми спешно тия теми:песен за човека-песен да победата над смъртта
крадецът на праскови-повест за романтичната любов
нежна спирала-разказ за човешкото насилие над природата
трябвят ми за утре....ако някои намери нещо да ме потърси на скайпа:koteto662 и да ми го прати....ПЛС спешно е,......мс предварително :) [/quote]
ОВЕШКОТО НАСИЛИЕ НАД ПРИРОДАТА В РАЗКАЗА “НЕЖНАТА СПИРАЛА” НА ЙОРДАН РАДИЧКОВ
Литературноинтерпретативн о съчинение
Даровитият Йордан Радичков е написал разказа “Нежната спирала” за да покаже престъпното насилие на човека над природата.”Всевиждащият писател” отново разкрива скрития смисъл и прониква в душата на творбите си.Той си спомня за покойният режисьор Методи Андонов,за който шипковия храст е живо същество.
Авторът иска да внуши на читателите,че човека е част от природата,а не нейн господар.Природата е тайнствена сила,която никога не може да бъде овладяна.
Всичко започва в един студен зимен ден,когато шейна с ловци криволичи през Лудогорието.На един от завойте се показва шипков храст,които идва за да погледне в душата на човека.Но за жалост в нея не се вижда нищо ново и добро,остава само насилието.
Дивата шипка трепна,трепнаха заедно с нея и лъскавите червени плодове,заиграха те като живи очи,сякаш не измръзнал храст бе пернат,а живо същество бе ударено с камшик през лицето.
Студ и пустош заобикалят пътниците.Изгубили интерес те търсят разнообразие в небесната шир.А там летят волни и красиви птиците.Змийско безсърдечие кара човека да зареди пушката си и да стреля по птиците в полет без дори да се замисли.
Ятото летеше спокойно и плавно,оня със сините очи се целеше спокойно в него и плавно движеше цевите на пушката си.
Спокоен и плавен е полетът на ятото,защото тяхно е цялото небе.Защото те нямат грехове.Нищо не смущава вътрешният им мир,защото те не са сторили нищо лошо на никой.Човекът няма съвест,а тя е окото на Бога в сърцето на човека.Произвеждайки гърма една птица от ятото се снишава за да види какво става н а Земята,неподозирайки,че това е гласа на смъртта.Гълъбът реди последователно кръг до кръг,спираловидно изписвайки “последната фраза на своя живот”.При падането на птицата върху снежно бялата покривка не се чу никакъв шум.Върху белия сняг алени капки кръв бяха очертали нежна спирала.Тази спирала е укор към нас хората и повод за дълбок размисъл и покаяние.Не човека облагородява природата,а тя него.Най-страшното безумие е да воюваш със своята Прамайка.Може би за това природата все по-често ни наказва със земетресения,наводнения,бо лести,епидемии,суша,мор.Но не природата е жестока!Ние не съзнаваме собствената си жестокост към нея.
Четейки разказа в нас трябва да се очертаят нежните кръгове и спирали на покаянието и дълбоко от душата ни да произлезе тиха молитва за прошка.Трябва да осъзнаем какво ни е позволено и какво не,ако искаме да живеем волни като птици.И като тях след смъртта да ни очаква вечен живот.
трябват ми спешно тия теми:песен за човека-песен да победата над смъртта
крадецът на праскови-повест за романтичната любов
нежна спирала-разказ за човешкото насилие над природата
трябвят ми за утре....ако някои намери нещо да ме потърси на скайпа:koteto662 и да ми го прати....ПЛС спешно е,......мс предварително :) [/quote]
В своето творчество Йордан Радичков по особено поетичен начин интерпретира вечните проблеми на битието като се вълнува от човешкото посегателство върху съвършената красота на природата.Агресията,която човекът изпитва е породена от много често пренебрегваната истина,че човекът е част от природата и опазването и е негов дълг.
Разказът "Нежната спирала" е едно послание за ненасилие,което авторът реализира с много метафорични образи.Тези образи контрастират на живота и неговата същност,материализирани в много груби ударения шипков храст и ужасяващият изстрел,с който е отнет живота на дивия гълъб.
На фона на красивия снежен пейзаж Радичков ни споделя нравствено-етичните си размисли,които водят до общозначими обобщения за безцинния живот на всяка частица от природата,а чрез повествованието се създава особена атмосфера на съкровеност и интимност.
Заглавието на творбата символизира безкрайността и красотата на живота.Още в началото на разказа се загатва и за дисхармонията,която човекът сам създава около себе си.И точно това внушение създава усещането за една призрачна нереалност.Това се подразбира от епитета "враждебна" ,както и в цветовото обагряне на сиво-бяло.Разумът на природата е изпълнен с голямо отчуждение.Неслучайно "бялата равнина се изтегля".Деликатно се оттегля от човека,запазвайки повтаряемостта на живота."Смълчаната гора" притихва пред усетеното насилие,стаено дълбоко в човешката душа.
Шипковият храст,който е отрупан с ярко червени плодове,се откроява на фона на бялата пустота,като този контраст изостря вниманието и го насища с тревога.
Последвалата човешка агресия срещу шипковия храст предизвиква една илюзия за същността му на живо съществ,което е унизено с удара от камшика.Внезапното му изчезване е като знак за неприемане на стореното насилие.За ловеца това е една мистерия,а за автора срещата на ловеца с шипковия храст паражда споменът за Методи Андонов,единствения човек,който има собствено име в творбата.Също и единствения човек,който гледа на тазе среща с "фанатичен" поглед от всички страни.
Замерван със снежни топки,храстът потреперва като живо същество,а очите му играят.Възхищението,което поражда у режисьора е едно обобщение за мислеща личност,която е престанала "да гледа на живота и на природата край себе си като декоративна завеса".Затова от тези размисли се поражда разочарованието от ранната смърт на Методи Андонов,изтръгнат от живота,подобно на шипковия храст:"Мигар са и по-малко на природата шипковите храсти,та изтръгна с корен от сърцата ни и този шипков храст,за да го погне по петите на своята нежна пустош?".
Разказвачът се сблъсква ново насилие след завръщането от спомена в реалността.Този път ловците убиват див гълъб.Мощният размах на една от птиците е последван от залюляване и малък кръг.Умиращата птица описва в небето спираловидни кръгове,които постепенно заприличват на сива дрипа,която стремително пада надолу.Изчезването на дивия гълъб е едно ново свидетелство за човешкото насилие над природата.
Върху дълбокия сняг остават отпечатани алените капки кръв на гълъба,изписващи кръгове подобни на спирала.Красивият гълъб,чийто живот е отнет от изтрела,изтисква бавно кръвта от себе си "за да допише с неясни кръгове и спирали своето последно послание върху бялата равнина,последната фраза на своя живот".
Фразата изписана с кръв е едно проклятие срещу насилието и завещание към другите птици.Неловкото мълчание е знак,че тя разтърсва много дълбоко душите на ловците.Те си тръгват,като очите им са изпълнени с ням упрек.
След посегателството над съвършеността на природата,човекът е развълнуван и в душата му зазвънявят други струни .Тяхното насилие е израз на авторовия оптимизъм,че образите на насилието са обречени.В последствие човекът ще поглежда все по-често в душата си и ще разбира,че е част от хармонята,а не нейна заплаха.Този разказ е едно послание от Радичков към новото поколине на България.
трябват ми спешно тия теми:песен за човека-песен да победата над смъртта
крадецът на праскови-повест за романтичната любов
нежна спирала-разказ за човешкото насилие над природата
трябвят ми за утре....ако някои намери нещо да ме потърси на скайпа:koteto662 и да ми го прати....ПЛС спешно е,......мс предварително :) [/quote]
"Крадецът на праскови"-повест за романтичната любов
Едно от най-големите постижение на съвременната българската литература-"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните години на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна война.Чрез своята творба Ем. Станев утвърждава любовта като основна двигателна сила в живота, като пробуждане на сетивата ,спомагащи за един по-добър свят.
Още в заглавието на повестта "Крадецът на праскови" ,читателят открива в нареден ред вид основния конфликт.А именно противоречията между нормите на обществото,християнските ценности и душевните стремления на личността.В сюжета на повествованието военнопленникът е "реабилитиран" ,защото дава любов на Елисавета, която по-късно заплаща с живота си .
Четейки повестта "Крадецът на праскови" читателят забелязва една прераждаща се и непобедима сила на любовта . Тази любов предизвиква противопоставянето на две двойки образи : от една страна са образите на полковникът и ординареца ; а от другата са -Елисавета и пленника. Образа на полковникът в повестта не е много описателен . В очита на читателят полковника се вижда като смешен и жалък с изскуственото си достолепие , и трагичен в своята обреченост . Полковникът е душевно сломен и с това омразата му към пленниците нараства . Въпреки че е родолюбив и честен той винаги ще бъде надменен .Той носи всичко негативно ,което войната изгражда у него и хората . Полковникът е човек, който се е научил да мрази , за него военнопленниците са презрени същества , незаслежаващи да живеят. Чрез образа му е внушено , че войната заплашва всички нравствени идеали и ценности. За ординареца не е споменато много , само е изяснено , че наскоро е овдовял . Елисавета е нещастна в своя семеен живот. Тя е жена преминала първата си младост , бивша учетелка.Малко по малко тя зягубва способността си да се наслаждава на нещата около себе си , да обича и да бъде щастлива . Светът , в който живее не й предлага нищо друго, освен едно монотонно ежедневие и скучен брак . Главният виновник за това Елисавета да се отдели от своето ежедневие е Иво Обретенович .Той е сръбски пленник т.е. "враг" на полковника и обкръжаващото го общество.Но също Иво е и мъж-подвластен на емоционални подбуди.Откъснат от роднини и близки, самотен и гладен , бившият преподавател по музика ще намери сродна душа далеч от родния си дом. Не любовта към вкустните плодове , а убийственият глад принуждава сърбина да прескочи ограда на лозето и да открадне праскови.При първата срещата на Елисавета и Иво , пленникът има образ на мръсен , небръснат и одрепавял човек. Бракът на Елисавета с полковника е нещастен. Макар да й предлага спокойствие и добър живот, той не съумява да я дари с нежност и подкрепа- Не й дава и любов , от която така силно се нуждае романтичната й фигура. С времето Елесавета осъзнава , че тя и нейния съпруг живеят в два различни свята. Несъвместимостта е очевидна -полковникът е въплящение на казармения ред , а душата на геройнята се нуждае от простор и любов. Тази толкова нужна за спасението на душата на Елесавета любов и дава Иво Обретенович. Любовта между красивата българка и сръбския пленник е искрена и дълбока, но драматична и невъзможна. Тя се ражда в трудните години на една война , когато не е време за нежност и сърдечни чувства. Тази любов стои отвъд морала на обществото и има трагичен финал.Но макар неразбрана и осъждана , тя се оказа съдбоносно изжевяване в двата човешки живота. Любовта между главните герои на повестта "Крадецът на праскови" е възраждаща и завладяваща, но само миг от вечнастта. Смъртта на Иво и самоубийството но любимата му сякаш отначало е прозряна развръзка.Крадецът трябва да заплати за стореното. Цената за открадването на женското сърце е най-висока - собственият му живот.
Повестта "Крадецът на праскови" е антимиталистрична, тя носи посланието за безмислието на войната , която нанася огромни поражения върху човешката същност, разрушава човешките ценности. Най-категоричното обвинение срещу жестокостта на войната е силата и нежността на любавта, която побеждава дори и смъртта.
трябват ми спешно тия теми:песен за човека-песен да победата над смъртта
крадецът на праскови-повест за романтичната любов
нежна спирала-разказ за човешкото насилие над природата
трябвят ми за утре....ако някои намери нещо да ме потърси на скайпа:koteto662 и да ми го прати....ПЛС спешно е,......мс предварително :) [/quote]
песен за човека-песен да победата над смъртта
Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание.Темата за човека е основна в поезията му.Той гледа към човека и неговото място сред другите,в обществото,в света и историята.Лирческият му герой е човек на промяната,на развитието,на разума и вярата,търсещ отговор на вечните проблеми на битието.
``Песен за човека`` е творба за ``ставането`` на човека,за пробуждането на човешкото у него и превръщането му в личност,осъзнала отговорността към себе си и към другите.Много земни,човешки стихове,наситени с болка,изстраданост,разбира не и съпричастност.Една история за окования и принизен,опустошен духовно,стигнал до дъното на живота и отчуждил се от него човек,който се връща към изначалната си същност,достойнство и чест.Преди смъртта си не изпитва страх,а се чувства свободен,щастлив,осъзнал отново принадлежността си към човешката общност.Преминал през своята голгота,през страданието и покаянието(``залитнеш от мъка и стъпиш на гнило...``),за да достигне до нравственият си катарсиз.Преди да умре,запява песен-послание към другите,към света;песен-изразяваща духовните му прозрения,новия морален избор,просветлението в душата му.Станало е чудото на преображението.Възстановя а се прекъсната връзка между трудния делник и светлата песен на живота.Надмогнал духовната нищета,първичния си инстинкт,осъзнал цялата низост и ужас на сторения грях,несретникът отново се превръща в човешко същество.
Без да заема позицията на съдник,поетът се стреми да нализира причините,породили престъпните действия на ``злодея злосторен``.Вапцаров възприема човека не едностранчиво,само като добър или лош,а като противоречива същност в процес на развитие,разкриваща се и в подемите,и в паденията,в любовта и омразата,във вярата и безверието.Мрачната безнадеждност на действителността води до нравствена деформация.Събуждането на примитивното не е само плод на несъвършената човешка природа,а резултат от защитните й реакции,от желанието за оцеляване и самосъхранение.Средище на добри и зли сили,човекът е подвластен на обстоятелствата.Всички процеси в динамичния,изменящ се външен святрефлектират върху безкрайно сложния човешки микрокосмос.Защитните аргументи на поета са израз на хуманистичното му разбиране за предназначението на човека като най-съвършенототворение на природата и живота.Той никога не е престанал да вярва в достойнството,светлото,бла городното и мъдрото у човека,в това,че е готов да се издигне над дребнаво житейското,над ниските страсти и да преодолее тъмните сили у себе си.За Вапцаров достоен е не този,който е пощаден от ударите на живота,а превъзмогналият отчаяннието,победилият съдбата си човек.
Реторичният въпрос в края на творбата акцентува отново върху песента като жива човешка изява.Песента е тържество на човешкото,на достигнатия от него предел,отвъд който е само съвършенството.