18+!!!Убивай ме нежно:)

[ЛаСт!К]

Ох..съжалявам,че няма цензура..Така,тука ще пускам понякога малки разказчета,които са излезли от развинтената ми фантазия на бял свят :D Ето първото..И ако има проблем с тва,че няма цензура..ми кажете ми,аз ше сложа :)

[ЛаСт!К]

Сега беше тъмно и тя се влачеше подпийнала по забутаната уличка.Нея не я беше страх,въпреки зловещите звуци,чуващи се из града толкова късно.Обаче не беше забелязала,че някой я е проследил...след като излезе от къщата на приятелката си (там беше купона).Някой,който сега я следваше безшумно и тъмния му силует,напомнящ привидение я оглеждаше отгоре до долу с размътени,изпълнени е копнеж очи.Скоро смяташе да действа.
Тя сви по още по-тъмна уличка.Тогава той забърза крачка и много тихо започна да я настига,но тя го чу.Обърна се рязко и уплашено огледа улицата.Първоначално не го забеляза-беше твърде тъмно,но след като огледа пак и го видя,започна да ходи по-бързо,почти подтичвайки.Той също.Кери затича напред,но той я настигаше.Момичето завика за помощ,но точно тук и сега нямаше кой да я чуе!Усети как той я сграбчи,вдигна я от земята и я завлече в една улица без изход.Тя се разпищя и се загърчи в опити да се освободи,но беше невъзможно.Той беше много по-едър и по-силен от нея,пък и по-голям!
-Пусни ме,мамка му,пусни ме!-викаше с всичка сила тя мяташе като побесняла.
-Млъквай,курво!-викна и той разгневено с дрезгав глас-Да не ти запуша устата!
Той я държеше почти без усилие,притисна я към стената... с рязко движение разкъса ярк0-червената й блузка и я разголи на места.Кери проплака.
-Спри!-умолително плачеше тя,но той си остана безразличен.
-Млъквай!Пищиш,все едно те коля!Няма да умреш,хубаво е!
-Не,не искам,моля те,не искам!
-Не те питам!-той говореше тихо,точно до ухото й и я целуваше.
На нея й беше приятно,въпреки всичко той я възбуждаше,но не знаеше дали е готова,а и се страхуваше.Хвана дънките й и ги свали толкова рязко,че с тях паднаха и прашките .Той смъкна ръката си там долу и започна да я масажира,а тя се сдържаше да не изпищи от удоволствие и едвам дишаше.Другата си ръка той беше пъхнал под разкъсаната й блузка и я галеше и макар,че ваобще не беше внимателен,Кери не изпитваше болка.
Той се опита да разтвори краката й и да се пъхне между тях,но тя се съпротиви.
-Стига!-изръмжа и той,на който му доставяше голямо удоволствие да я гледа как се гърчи примряла в ръцете му.
-Моля те!-проплака отново тя.
-Не ме моли,няма за какво!И гледай да не ме ядосаш,че ще стане по-лошо!
-Не!Помощ!-тя продължи да се противи.
-Престани!-изкрещя момчето и й удари доста силен плесник.
Тя се вкочани и го погледна уплашено,а сълзите течаха на вадички от очите й.Той разтвори краката й и се вмъкна между тях.
-А сега се отпусни...-нашепна й той,но тя не спираше да трепери.
Устните й продължаваха да изричат”моля те!”,но не смееше да го изрече на глас.Колкото и да й се искаше да го отрече,тя трепереше и заради това,което й причиняваха ръцете му...
Той пък сякаш беше решил,че победата няма да е пълна,ако не докосне всяка частица от тялото й,целуваше я непрестанно,изпиваше я капка по капка с горещите си
устни.Когато сметна,че я е възбудил достатъчно,за да започне,той опря ръцете й в стената и я притисна още повече с тялото си.Няколко мига след това тя простена,той се ухили самодоволно и забърза темпото.Кер просто не можеше да си поеме дъх,по челото й изби пот,притвори очите си,дългите й мигли затрепкаха,а сочните й устни бяха полузатворени и от време на време оттам се откъсваше някой изпуснат стон.Изведнъж той се отблъсна от нея,държеше само ръцете й.Тя,запъхтяна го погледна самодоволната му физиономия въпросително.
-Не...не..не спирай!
Той се приближи съвсем малко към нея,така че тялото му да я гъделичка.Момичето прехапа устни.
-Моля те!-едва едва се чуха смесените думи със запъхтяния й,тънък възглас.
-А,така ли стана,вече ме молиш за друго??-не спираше да я дразни.
Трудно й беше да го преглътне,ала беше така,затова прошепна просто”да”,понеже вече едвам издържаше.
Когато момчето продължи, двамата изпитаха може би двойно по-силно усещане и това го разбра цялата улица.
Скоро той свърши и я пусна,а Кери се строполи почти в несвяст на коленете си,които бяха омекнали повече от всякога и опря длани в мръсния асфалт.Китките й бяха зачервени,заради грубите му ръце,а бузата й бе все още пламнала.Той се приближи към нея.
-Добре си застанала.
В първия момент тя не го разбра,но после се отдръпна назад и удари главата си в стената.
-Не!
-Друг път „не”,толкова ли не разбра,че не можеш да ми се противиш?Хайде давай..-говореше заплашително.
-Няма!-отсече решително.
Очите му засвяткаха свирепо.Хвана няколко кичура от косата й и с всичка сила я дръпна напред.Кери продължи да се опъва,но под заплахата косата й да се раздели със скалпа се отказа.Приближи се още повече към него и започиа,като очите й бяха присвити,за да спрат напиращите сълзи.Той отпусна главата си назад.
-Да...Точно така...-гласът му беше притихнал за първи път,а очите му-притворени в наслада.
И тогава на нея й дойде леко налудничава и опасна мисъл.Беше замаян,а може би дълго време щеше да се съвзема след болката и тя щеше да има време да избяга.Стисна зъбите си,а той изкрещя от болка,внезапно изваден от удоволствието.
-Мъртва си!!!-изкрещя с всичка сила,но му беше трудно да ходи,а тя вече подтичваше обратно по глухата улица.-Няма да ми се измъкнеш толкова лесно ,курво! –впрегна цялото си самообладание да подтисне болката и затича напред.
Настигна я,хвана я,вдигна я от земята и после я запокити обратно,като й нанасяше жестоки ритници.Тя пищеше,но скоро престана,защото й беше изкарал въздуха.Когато той престана,тя все още стенеше тихо от болка.
Приклекна до нея и я целуна веднъж-грубо и все пак страстно.
-Друг път мисли с кой си имаш работа.Може и да се видим..някой ден.-и самодоволната усмивка пак се появи по лицето му.
После си тръгна,оставил я да лежи сама в прахта.

[ANTIHUMAN]

Пф много е добро! Съжелявам ,ама ми стана гадно за момичето :( Пф супер е нямам думи просто :( :( :( Много тъжно на истина ! :( :( :(

[MoHuTo]

Много хубаво разказче. Хареса ми :)

[Magi4eska_Kiss]

Пф много е добро! Съжелявам ,ама ми стана гадно за момичето :( Пф супер е нямам думи просто :( :( :( Много тъжно на истина ! :( :( :(
+1 Много жалко,че такива неща се случват... :shock:

[ioancheto]

hubavo e...ama ne e li mnogo grubo sprqmo momi4eto... :-#

[Stefityyy]

hubavo e...ama ne e li mnogo grubo sprqmo momi4eto... :-#

...grubo e i to mnogo, no se sluchvat i takiva neshta :cry:
inache e hubavo,bravo

[zaraaa]

Xubavo i v sashtoto vreme mnogo grubo, no vse pak e chudnoooo :grin: :-D

[ЛаСт!К]

Еми,незнам,точно тази груба страст ми харесва!:oops:

[Obsession]

Написано е хубаво и замисълът ти е добър. Преплиташ удоволствие със страдание. В действителност насилието и насладата (породена от него) са несъвместими, но ти си намерила начин да ги съчетаеш. Хареса ми, но нещо му липсва, кулминацията може би. Освен това си изпозлвала думи, недопустими за художествен текст. Браво все пак :)

[flowerchence]

Браво,много ми хареса! Прекрасно са вплетени болката и насилието от една страна и удоволствието и насладата от друга. Ще чакам още подобни разкази :)

[PaNtoF4e]

Бубке и аз реших да ти напиша коментар! :smt001 Ти си знаеш,аз ти казах,много е 'убаво!Можеше още мънинко да го доизпипаш,но и така е добре,знаеш си,твоя стил на писане ми е любим,няма какво повече да ти кажа! :-)

[IdiOtKa]

грубоста си има граници .... както и всичк оостанало ... в твоя случай това граничи с насилие ..... някак си е плашешто ...

[milena schneider]

разказът наистина е много впечатляващ. това, че е леко вулгарен на места.... е друга тема, но на мен лично много ми хареса. очакваме да прочетем и други :)

[alexandarchy]

аз пък се възбудих :shock: това е много грубо !!!

[VerryBerry]

Мноого добро,не спирай да пишеш ;)

[milena schneider]

:D o4akvah nqkoi da go napi6e. nadqvam se vse pak, 4e ne bi iznasilil momi4e. 8)

[Bubalcheto]

прекрасно е :shock: гробо ,но в същото време има много страст

[limon4e_f]

много е добро!чакаме продължение :)

[Morskoto_oko]

Тези момичета, които писаха, че е много хубаво, никак ли не се опитаха да се поставят на място на героинята??
Интересното е, че почти всяка жена си има фантазии за груб "ухажор", който да ги изнасили или почти да го направи и това да ги възбужда. Да. И другаде съм чел такива неща. Странна работа. Това по принцип трябва да е някакъв период.

[SuNsEt]

Хм...абе да ти кажа честно имаш доста перверзно подсъзнание,ама то кой ли няма... :-D Тъжен разказ,но интересен...Продължавай да пишеш :)

[ЛаСт!К]

Ще има продължение..Скоро,надявам се :grin: ако ми се допише... :?

[love_veselka]

Накрая стана много тъжно :cry:

[TheNewReligion]

Пф много е добро! Съжелявам ,ама ми стана гадно за момичето :( Пф супер е нямам думи просто :( :( :( Много тъжно на истина ! :( :( :(
+1 ! Като си помисля , че такива ужаси се случват толкова често настръхвам ! :booooomb: Това са момчетата - СВИНЕ И НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ ВЕЧЕ !

[ЛаСт!К]

Моля,не пе упреквайте за перверзното ми подсъздание :D :-)
Нали написах тва пусто продължение..


Целувай ме бясно....


„Убивай ме страстно,
Целувай ме бясно,
Не спирай-дръж ме натясно,
Няма лесно да се дам-да ти е ясно!”

...Тези думи бяха набързо надраскани в тетрадката на шестнсйсет годишно момиче,което сега си прибираше учебниците.
-Кер!Побързай!
-Чакай ме.
-А,не,тръгнах...
...Случилото се преди две години остана нейна малка мръсна и болезнена тайна,но я беляза завинаги.Вече я възбуждаше само грубостта,а тя не можеше да си обясни защо е така.
Излязоха на двора и сe запътиха към кошовете.
-Оо,какво ще правим там??
-Искам да похвърлям малко топката.А ти добре ли си,изглеждаш бледа.
-Не..нищо ми няма.-„просто пак си мислех за онази нощ..”каза си тя наум.
Приятелката й я погледа мръщейки се още няколко секунди,после й подхвърли изненадващо топката и Кер бе извадена от унеса си.
Играеха от няколко минути,когато през вратата на двора мина някой,който едва не накара Кери да припадне.
-Какво ти е?-попита я отново приятелката й доста по-загрижено от предния път.Момичето бе изпуснало топката и се беше ококорило пребледняло още повече.
-Аа,знаеш ли,аз сега се сетих..трябва да се прибирам.-рече тя с треперещ глас,после метна чантата си на рамо и едва ли не тичешком излезе от двора.Но отново се лъжеше,че никой не я следи.
Обърна се някак припряно и го видя,но само се изненада,не се уплаши ни най-малко.Сега беше различно-нищо не можеше да й направи посред бял ден на улица,пълна с хора.Но когато съзря оная негова самодоволна усмивка и игривия му поглед не се сдържа и закрачи бързо обратно към него.
-Какво искаш,по дяволите?!-почти му изкрещя.
-Ахаа,кой ме е запомнил..пък аз си мислех,че трябва да се запознаваме пак.-рече той шеговито и разроши тъмнорусата си коса.
-Зададох ти въпрос.-каза тя ледено,обаче вътре в нея бушуваха неизяснени чувства и желания.
-Ами,какво да искам..-престори се на замислен той.-Нещо,което съм сигурен,че и малката ми приятелка горещо иска да направи с мен.
-Вече достатъчно пъти ме удари..Сега май е мой ред.
Но ръката й беше сграбчена от неговата във въздуха и внезапно извита.
-Все същата бунтарка.-изхили се той.-Ама така и не разбра,че няма да ме спреш.
-Ти пък си все същия самонадеян грубиянин.-процеди тя през зъби.-Този път е различно.
Момчето продължаваше да й се хили подигравателно.
-Нищо не се е променило,все още има задънени улици.
Тя само изръмжа.
-А и последния път не ми се стори много против..
-Ще ти кажа аз на теб как ми се е сторило.-закани му се тя и го ритна с върха на обувката си по глезена.
Заболя го,но дори не трепна.
-Пак ли ще се правиш на интересна,или ще дойдеш доброволно с мен в колата?
-Няма да се правя на интересна,защото нищо няма да правя..Oсобено с теб!
-Ще я видим тая работа..
-Нищо няма да гледам!-отсече тя,но въпреки това копнееше за грубите му ласки.
-Стига де,мацко,знам,че ме желаеш!
-О,нима?!-възкликна момичето,макар,че знаеше,че е така.
Той се приближи към нея и обви ръце около талията й,после я придърпа към себе си и я целуна.
Но сега не беше груб..беше просто страстен,но и Кери не изостана.Въпреки,че се стараеше да го предотврати,коленете й се подкосиха от незабравимата тръпка,която тя беше изпитвала само веднъж преди това.Сега вече беше паднала окончателно в ръцете му.Той отлепи устните си и я погледна.
-Да,точно така мисля.Значи този път няма да ми се налага да те влача?
Можеше да го спре сега,ако се развикаше,но и тя,и той знаеха,че няма да го направи.А и да го направеше,той все щеше да издебне удобен момент и да вземе каквото искаше.Възбудата я облада и тя кимна.В погледа му пак блеснаха игриви светлинки,на които кери не можеше да устои и това очести дишането й.
-Тогава върви пред мен.-рече той и й кимна.
Тя се подчини.Момчето й каза да спре пред една червена кола със затъмнени прозорци.След като буквално я натика вътре и влезе след нея,на задната седалка бе останало много малко място,устните им бяха на милиметри,нейните трепереха,а той чуваше сърцето й да бие „туп-туп!”
-Чакай м-малко!Как се казваш?-попита тя.
-Майкъл.Ти?
Тя се засмя.
-Кери.
-Интересно запознанство,скъпа.-успя да каже той преди да й се нахвърли.Ръцете му постоянно опипваха извивките й,целувките му бяха по-страстни отпреди и момичето скоро остана само по прашки,но и те след малко се блъснаха в прозореца.
Той разкопча колана си,а тя се попритесни-все пак миналия път не беше съвсем гола,и се опита да се поприкрие с ръце.
-О,не.-спря я той.-Не ми го причинявай!
Тя му помогна с панталона,а после и с блузата,но боксерките си ги свали той,понеже Кер пак се гърчеше под него от удоволствие-едната му ръка беше свободна.
-о..0..ОХ!-пискаше тя,а Майкъл през това време следваше с устни извивките й.
-Чакай,чакай.-рече й той през паузите на безбройните целувки.-Това..е..само началото.Да не вземеш да ми изпочупиш колата после!
Кери се засмя задъхано.Думите му я накараха направо да избухне.Тя се изперави и някак си в тясното пространствого обърна по гръб.Той я изгледа очуден,но нищо не каза,понеже момичето се постара да му достави възможно най-голямо удоволствие.
Първо захапа лекичко ухото му,после обходи с език врата му,сетне все така взе са се спуска по-надолуи по-надолу и когато стигна под пъпа,момичето потрери
Майкъл не можа да повярва,когато тя започна да прави онова,което той я беше накарал миналия път,но скоро всички мисли изхвърчаха от главата му и той едва се сдържаше да не покаже „слабост”
Този път беше по-различно,защото Кери го искаше,защото се стараеше да му угоди,а не го правеше насила.
Накрая,въпреки опитите си и може би заради подтискането на всички други вопли Майк изпъшка доста мощно.
След това,може би за да си върне обратно достойнството се изправи рязко,грабна ръцете на Кери,стисна я както преди за китките и я опря във вече запотилия се прозорец.
Тя му се усмихваше.
-Аз ли да не ти счупя колата?-подмена момичето игриво.
-Точно ти!-Майкъл се пресегна,отвори жабката и извади оттам кутия течен шоколад,явно пазен за „специални случаи”.Той я отвори и изсипа половината съдържание върху нея,а после го размаза с ръце по корема и бюста й,Обърна я пак по гръб,настани се върху нея и започна да ближе шоколада.
„Сладката изнената”караше Кери да трепери при всяко докосване на езика му,
Когато той „изяде” всичкия шоколад по нея,доколкото беше възможно,цялата му уста и нос бяха кафеви.Момичето бързо го изчисти с устни.
-Ама сега цялата ще лепна!-оплака се тя.
-Само така си мислиш.-той извади едно шише с вода,което беше под седалката и без да се церемони много го изля върху нея.Водата не беше студена,заради жегата,всъщност беше много приятна,но кер продължаваше да трепери,защото Майкъл беше решил да я „доизчисти” с ръце.
След това той я хвана за глезените,разтвори краката й,придърпа я възможно най-близо към себе си и притисна силно крака си в нея.Кер изписка и понечи да се отдръпне,понеже не издържаше,но той я беше хванал здраво.След секунди той опря там друго и момичето едвам се сдържаше да не изкрещи.
Добре,че бяха в не много оживена улица и съвсем малко минувачи видяха клатещата се кола и чуха сподавените писъци на Кери.Някои го приемаха с възмущение,други пък се изхилваха.
Кер беше спала с още две-три момчета момчета след него,ала нито едно от тях не можа да я накара да се чувства така.Може би причината беше,че нея я привличаше до болка абсолютно всичко в Майкъл.
Момчето пък искаше тя да е негова по всяко време и му харесваше да гледа колко лесно пада в ръцете му.Освен това той също изпитваше силно влечение към нея,невероятна страст,която го подлудяваше и го караше да я „изгори” от желаниети да притежава тялото и душата й...

[FeelMyPain]

Ако изям половин кутия течен шоколад, ще ме хване захарна болест. :P :-)

[ЛаСт!К]

Ако изям половин кутия течен шоколад, ще ме хване захарна болест. :P :-)

Зависи от къде го ядеш :-P

[SuNsEt]

:D Може ли още? :oops:

[FeelMyPain]

Ако изям половин кутия течен шоколад, ще ме хване захарна болест. :P :-)

Зависи от къде го ядеш :-P
Ах ти палавницо.. :grin: :oops:

[reallovr]

i dvete razkaz4eta sa straxotni ima6 darba da pi6e6 i dobre q razviva6 bravo :grin: :grin: :grin:

[little_elf]

грубо,но и същевременно с мн страст...хареса ми ;-)

[chocoleptic]

Страхотни са.
Моля те пиши още.

:smt048

[*.~*` *~* anaRial *.~*.`*]

И двете много ми харесаха! :grin: Поздравявам те. (: Продължавай в същия дух :grin: Успех :)

[ЛаСт!К]

„Хармонията на хаоса”




Почти целия следващ ден те бяха заедно.Първите думи на Майкъл,когато я видя ,бяха;”Страшно ме възбуждаш по бански!”,но не се случи нищо повече от няколко закачливи целувчици
Кери настоя да си поговорят,тъй като почти не се познаваха и Майк се съгласи.Почти си паснаха изцяло,но,естествено.мищо не момже да бъде идеално.
Въпреки това заедно се забавляваха чудесно.Накрая,за голяма изненада на Кер,Майкъл й каза:”Виж,съжалявам...за онази нощ...но пък иначе сега нямаше да сме заедно!”
„О,хубаво беше..!Само не некрая...”,отвърна му момичето.
„Да де,извинявай.Просто ме ядоса...но точно това ме привлича..не се даваш..Ама на мен всички ми се дават!”
Въпреки,че беше сранал по-серизоен,самонадеяността и игривия поглед си бяха същите.По това си приличаха може би най-много с Кер..
На залез се разделиха..без желание ,рaзбира се!
„Ще ми липсваш!”,каза Майкъл вместо „чао”,а Кер му отговори с една дълга и сладка целувка...
Майкъл стоеше буден в леглото,а отдавна си беше легнал.Не му се сеше...мислеше си за нея,макар,че го отричаше.Образът й постоянно изникваше в съзнанието му: как му се усмихваше,как „0Х-каше”с премрежен поглед под него,как го гледаше с тези дълбоки очи...
Коремът му се свиваше постоянно.
„О,я се осъзнай!”,заповяда си той наум .И все пак тя се появи в съня му няколко пъти...
Кери пък,незнайно защо заспа почти веднага,ала цяла нощ се усмихваше насън и сърцето й биеше по-учестено..отгатнете какво е сънувала! 

[Detestation]

Не знам...струва ми се леко нереално.Момичето се е сприятелило с изнасилвача си?! :( Е,ти пишеш,ти решаваш...

[anonim4e2]

:) супер,и аз обичам да пиша най-вече такива работи.това ми хареса.

[ЛаСт!К]

Не знам...струва ми се леко нереално.Момичето се е сприятелило с изнасилвача си?! :( Е,ти пишеш,ти решаваш...

Тя просто се е влюбила в него :oops: 8) Странно,но възможно :)

[Make_Love]

..... Ей,само т'фаа ли беше,а продължение....ДАЙ МАЛКО ЖЕГА ПО ДЯВОЛИТЕ!!!! :lol: :lol: :lol: :lol: ебавам се много ми хареса и очаквам следващите разказчета

[sundrop]

Нали знаеш,че нямаш равна,буцке?!дам,аз съм,тва ми е новия рег
Чуственост,страст - твоята стихия.Майкъм е сладур,харесвам го,но само ''новия'',''стария'' не го долюбвам много...Кери,Кери...малко ми е безлична,като че ли - твърде много му се поддава.Но да не си посмяла да я убиеш,зщото ще ти се случи случка!Познавам те прекрасно,и няма да се очудя,ако все пак го направиш!..

Кога ново?*с надежда*

[ЛаСт!К]

Нали знаеш,че нямаш равна,буцке?!дам,аз съм,тва ми е новия рег
Чуственост,страст - твоята стихия.Майкъм е сладур,харесвам го,но само ''новия'',''стария'' не го долюбвам много...Кери,Кери...малко ми е безлична,като че ли - твърде много му се поддава.Но да не си посмяла да я убиеш,зщото ще ти се случи случка!Познавам те прекрасно,и няма да се очудя,ако все пак го направиш!..

Кога ново?*с надежда*

Нямаше нужда да ми казваш,веднага се сетих че си ти :P Мерси мерси... :oops: А продължението *със задоволство* идва скоро :-P :-)

[Riot]

ластик
май се мечтаеш да те изнасилят
признай си :D

[ЛаСт!К]

ластик
май се мечтаеш да те изнасилят
признай си :D

признавам :oops: ама да не е някой 40 годишен дядка :D

[ScionOfStorm]

аа, сигурен съм, че с някой от форума може да се уреди работата... 8-) 8-)

[kalinapet]

wow, изчетох всичко. Имаш дарба да пишеш. Чакам следващите продължения. :)

[pifiella]

Почни да пишеш креминални романи!БРАВО :-P

[chocoleptic]

С нетърпение чакам да пишеш отново.
Можеш да издадеш и книга.
Ще си я купя 100%.
:)

[Mirelchetoo14]

Мммоля те пишииииииии леле майко досега нищо не ми е харесвало толковаааааааааа :-) Може би защото споделям фантазиите ти напълно. МОЛЯ ТЕ! Давай, ама по-дълги глави :-)

[ЛаСт!К]

ейй,много ви благодаря НА ВСИЧКИ!Мотивирахте ме..та може и днеска да има нова глева..ако не днеска утре :P мЕрси пак :-)

[chocoleptic]

ейй,много ви благодаря НА ВСИЧКИ!Мотивирахте ме..та може и днеска да има нова глева..ако не днеска утре :P мЕрси пак :-)
wyhyy..
:smt026

[ScionOfStorm]

абе, тука всички ли искат да ги изнасилят бе, ебаси 8-) 8-) 8-)

[ЛаСт!К]

абе, тука всички ли искат да ги изнасилят бе, ебаси 8-) 8-) 8-)

E тва е :grin: :D

[ЛаСт!К]

„Един край и едно Ново начало..”

След 5 месеца..


-Не искам да те виждам повече!
-Но..Кер!Не й вярвай!Тя иска да ни раздели!
-Как ли пък не?!Все едно не знам на какво си способен!
-Ама аз се промених!
-Да бе,вярвам ти...
-Никога не бих чукал тая курва!
-Преди все такива чукаше!
-Преди си е за преди.Сега е друго!
-И какво основание имам да ти вярвам?
-Толкова ли ми нямаш доверие?-изкрещя той.-За толкова време не разбра ли,че съм се променил и искам да съм с теб?!Жалко,че ме мислиш за такъв пропадняк дето ще бъде привлечен от тая изкуствена пача!
Кер го гледаше с гневен поглед и сълзи блещукаха в очите й.
-Аз..аз..Не се и опитвай да ме изкараш виновна!Откъде мога да знам какво ще направиш?!
-Мислех,че поне ти ме познаваш!
При тези думи сълзите най-сетне рукнаха на вадички от очите на момичето.Майкъл я изгледа безизразно,обърна се и понечи да си върви.
-Не..Майк!-пророни тихо тя.-Моля те,недей!
Той се обърна,Кер плачеше и го гледаше умолително.
-Не..не!Съжалявам,Майк!Само недей..не ме оставяй,Майк,не..не,аз не мога!Няма да мога,Майк,недей!
Момчето тръгна към нея и я прегърна,понеже тя беше на път да се строполи.
-Успокой се..само се успокой.-шепнеше той в ухото й,докато галеше гладките й коси.-Трябва да..помисля.Ако ми нямаш доверие просто няма да се получи..няма.
-Не..не!Майк,моля те!Съжалявам!Не!
-Твърде късно...Знам защо ме мислиш за такъв..Заслужавам го,Кер..Няма да се получи с нас...Не мисля..аз не искам..не искам да те нараня.Толкова те..-трудно му бе да го каже-Обичам!-после се обърна и се качи в колата си.
-Не!-Кер беше изпаднала в ужас.-Не,Обичам те,недей!Не ми го причинявай ,Майкъл,недей!
Но Майкъл вече беше потеглил.Очите му бяха пълни със сълзи.Не знаеше точно защо го беше направил,но нещо му подсказваше,че трябва да бъде така...Беше го страх да не я нарани..Тя щеше да намери някой подходящ.
Кери цялата се тресеше,плачеше неудържимо,тръгна към къщи,но сякаш само краката й я водеха,докато съзнанието й бе погълнато от болката.
Отключи вратата,влезе и тръгна към банята,всичко й се струваше като един много странен сън.Продължаваше да се тресе от плач,просто не можеше да повярва какво се беше случило.Тя наистина го обичаше!Толкова много,че сега сякаш беше умряла и гледаше отстрани как някой друг управлява тялото й.Врътна кранчето и стъпи във ваната така,както си беше с дрехите.Горещята вода от душа я заля и измокри...тя имаше нужда от топлина,от прегръдка,но нямаше кой да я сгрее и утеши освен топлата вода.Реши да легне,но когато премести крака си се подхлъзна,падна и удари главата си в ръба на студения мрамор.
Всичко се завъртя,болката закънтя като писъци в главата й..и после мрак..непрогледна тъмнина.А странното беше,че тя осъзнаваше напълно какво се случва,въпреки че може би беше изгубила съзнание.Усещаше как водата се повдига все повече и повече около нея,усещаше подгизналите дрехи,долепили се до тялото й и мокрите кичури коса по лицето си.Още по-странно беше,че болкаъа беше притихнала,тя вече не усещаше нищо от нея.
Водата започна да залива лицето й,но момичето не направи никакъв опит да се спаси.Какъв беше смисълът?Тук беше...омайващо спокойно,завладяващото чувство на сигурност и щастие не й позволяваше да се изправи.
Кери дори не усещаше нужда да диша,когато водата съвсем я погълна.Вече нямаше нужда нито да диша,нито да чувства,защото тя нямаше тяло...толкова странно..толкова различно...
Изведнъж тишината беше нарушена от далечни викове,достигащи до нея сякаш през натъпкан в ушите й памук.”Кер!Събуди се!Кер!Кери,моля те!”Та това беше неговият глас!Нещо в нея сякаш се пробуди..този толкова познат глас,греещите му очи изникнаха в съзнанието й.
Внезапна светлина,изгаряща зениците й,тя усети,че се задушава,изправи се рязко и пое въздух.Болката пяк я прониза,главата й може би се беше сцепила...
-Кер!Кермдобре ли си?
Но тя не можа да му отговори.Шокът,че отново усеща и живее я направи безмълвна за няколко секунди.После Кери се обърна към него.
-Майк!-едва успя да прошепне.
-Да,Кер,аз съм!Добре ли си?
-Боли ме..-каза простичко тя.
-Знам!Знам,Кер,ти ваобще видя ли в какво лежиш?!
Тогава тя се огледа.Водата във ваната беше размътена и кървавочервена.Момичето усети как нещо се стича по врата и гърба й и...припадна!
Свести се след около няколко минути,но вече беше напълно суха,намираше се в леглото си,а около главата й беше намотана превръзка.Виждаше размазано,но забеляза,че до леглото й има някой.Обърна с мъка главата си натам,която я цепеше така,сякаш беше изпила поне едно шише водка.Забеляза неясните очертания на познато лице..Майкъл!Под очите му имаше тъмни кръгове,той бе подпрял главата и с ръце и гледаше втенчено в пода.
-М..м..-едва едва успя да каже тя.-Майк!
Той се сепна и я погледна едновременно очудено и радостно.
-Ти се събуди!-извика.-Тя се събуди!
После скочи,отиде до нея и я прегърна.
-Говориш така,сякаш съм спала с дни!-засмя се малко трудно тя.Щастието,че го вижда притъпи болката й и сега тя почти можеше да управлява тялото си както преди.
-Ами да!Ти какво мислеше?!Беше в безсъзнание близо три седмици!
-Какво?-а на нея й се бяха сторили като няколко минути!-Седмици?От едно падане?
-От едно падане и страшно много загубена кръв!
-О...!
-Никога вече..!Никога вече!-каза с треперещ глас той заровил лице в косите й.-Прости ми,моля те!Толкова съжалявам!За всичко съм виновен аз!
-Майк..Майк,успокой се!
-Никога вече няма да се разделяме,чуваш ли?-каза й той,гледайки я в очите.-Живота ми е един и аз искам да го споделя с теб,коквото ще да става!Обешай ми,Кер,обещай ми,че няма да ме зарежеш,моля те!
-Обещавам!-отвърна му тя през сълзи.

Лигаво е знам :oops: :-)

[sundrop]

Лигаво е,и аз знам.
Но малко лигня в повече никога не е вредна. :D
Иначе поздравления,като за преходна глава е добра.Все пак не може само ''жега''. :-P
Ще чакам следващата,и пак казвам - не убивай никой!Моля!
Ако го напрвиш много ще те обичам! :-)

[TheLittleAngel]

:grin:

[shanty9]

еее бр бр ... наистина имаш талант (сън) верно тряя напрайш книга ше е супер яко ;п :grin: искам още :( :D мн са яки чесно ... тряя продължаваш да го прайс ... ;п и накрая книгаа супер ;д

[filito]

Браво.
Имаш талант, наистина. :)
Лично на мен първите 2 части ми харесаха повече (не че тези са лоши).Имаше повече интрига, повече страст. :oops:

[SuNsEt]

Ако напишеш книга,аз ще съм първата,която ще я купи! :grin:

Още,Още,Още,Искам Ощеее! :grin: :oops: :grin:

Може ощееее??? :-) :oops:

[kalinapet]

Вече с нетърпение чакам следващото. :grin: