Музика

[ScionOfStorm]

Музика

Дръпни още малко любимите ми нежни струни
Нека душата с вопъла пищи.
Остави ликът да осветяват хиляди луни
Съществото вътре пак ще си крещи.

Дай ми от еликсира на думи забравени
И нека открия що за мен тъче тъмата.
А ти, Богиньо тъмнодуша, за мен спомни
Си, когато отново залее ме вълната.

И братя и сестри, с които в полуродство сме
Приемат ме с отворени обятия.
И намерен наново в техните бледи ръце
Върнах си вси изгубени възприятия.

Скъсаха се струните, бардке, нали?
Така и очаквах, така бе винаги.
Остави ме тогава в тъмното с теб да попея
Да си спомня преди да изчезна за що така милея.

А пък душата сили сетни да събира
Защото нужни винаги са те.
Дори и болка огнена да ме раздира
Съществото ми да се усмихне.

Тялото се вкочанява, душата пък е студена.
Усмихвам се с полумъртвите очи.
Тази фигура клета вече май е изморена.
Време е Другия свят тя да посети.

[m'n'm]

Много интересно пишеш , хареса ми , задълбочено е . Песимистично на пръв поглед , но разкрива силата на човека да се примири със съдбата си . Това е според мен . Имаш ли скайп или някакъв e-mail , ще ми е интересно да си поговорим с теб за много неща , ако имаш желание .

[ScionOfStorm]

scion_of_storm, не се навъртам особено тея дни, но съм там от време на време :)

По-скоро меланхолично, но да, песимизмът също влиза тук :)

[ANTIHUMAN]

Нямам думи отново и отново! Незнам какво да кажа освен БРАВО!